№ 58
гр. Видин, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101269 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от К. М. К. от гр. Видин, чрез адв. Г. П. против
Б. ЦВ. К. от ******, с която са предявени искове по чл. 240 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че семействата на страните били семейни приятели.
През 2019г. съпругът на ответницата починал и същата започнала да иска пари на заем от
ищеца, като първоначално връщала парите, но след това престанала да ги връща. За дълг от
500.00 лева ответницата подписала разписка на ищеца. Въпреки, че не върнала тази сума,
ответницата помолила ищеца да изтегли за нея заем в размер на 2000.00 лева от „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, тъй като имала лошо кредитно досие. Парите й трябвали спешно, за да ги върне
на лихвар, към когото имала задължение. Ответницата обещала, че тя ще погасява заема. На
29.04.2021г. страните отшили в клона на посочената банка и ищецът подписал договор за
заема за сумата от 2000.00 лева, която сума дал на ответницата още в банката. Въпреки
обещанието, че ще погасява заема, ищецът получил писмо от банката, че по заема не
постъпват суми по погасителен план и поради това, ищецът започнал да погасява заема. При
опит на ищеца да се свърже с ответницата, същият установил, че тя му е блокирала номера.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата в общ размер от 2500.00 лева, представляваща дадени заеми, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ответницата, редовно уведомена, не е подала отговора на исковата молба и не е взела
становище по исковата претенция. В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален
представител е оспорила исковите претенции като неоснователни и недоказани.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Видинският районен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен писмен документ от 21.04.2021г., озаглавен договор,
подписан от страните, в който е посочено, че ищецът е дал в заем на ответницата общо
сумата от 500.00 лева, от които 200.00 лева са дадени на 06.04.2021г., а 300.00 лева са
дадени на 21.04.2021г. като уговорения срок на връщане на цялата сума е до 05.05.2021г.
Уговорено е също, ако сумата не бъде върната, ответницата да подари на ищеца лек
автомобил, собственост на трето лице.
По делото е представен и договор за потребителски кредит от 29.04.2021г., сключен
между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ищеца К. М. К., по силата на който банката е отпуснала
кредит на ищеца за сумата от 2000.00 лева със срок на погасяване 05.05.2023г. съгласно
уговорен погасителен план в договора. От представено по делото платежно нареждане, се
установява, че сумата по кредита е платена на ищеца в брой на 29.04.2021г.
Разпитаната свидетелка Д. Б. –банков служител в „Ти Би Ай Банк“ЕАД, офис Видин
установява обстоятелства във връзка с отпуснатия на ищеца кредит в размер на 2000.00
лева, а именно, че е изплатила на ищеца сумата по кредита в брой, както и че през това
време ответницата е била с него. Свидетелката установява също, че ищецът е предал парите
на ответницата, но не установява дали цялата сума или част от нея и в какъв размер, както и
не установява причината, поради която ищецът е дал пари на ответницата.
Свидетелката В. К. – съпруга на ищеца, установява обстоятелства във връзка с това,
че ищецът е давал заеми на ответницата по различно време и в различни размери.
Свидетелката посочва, че съпругът й изтеглил кредит в размер на 2000.00 лева от банка, за
да помогне на ответницата, като последната трябвало да погасява вноските по кредита. На
тези уговорки, както и на тегленето на кредита свидетелката не е присъствала, а знае това от
съпруга си.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите съответстват на
събраните по делото доказателства и пресъздават преки впечатления на свидетелите за
договорни заемни отношения на страните.
С оглед на така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е реален договор и същият се счита сключен от момента на предаване на заемната
сума. Това означава, че в тежест на ищеца е да докаже, че е предал на ответницата
посочените суми и че това предаване е именно във връзка с уговорката сумите да бъдат
върнати в определен от страните момент, както и да докаже, че страните са уговорили падеж
на връщане на сумите.
В настоящия случай, от представения по делото писмен документ от 21.04.2021г.,
2
озаглавен договор, се установява, че ищецът е дал в заем на ответницата общо сумата от
500.00 лева, от които 200.00 лева е дал на 06.04.2021г. и 300.00 лева е дал на 21.04.2021г.
като уговорения срок на връщане на цялата сума е до 05.05.2021г. Документът е подписан
както от ищеца, така и от ответницата, като последната не е оспорила подписа си в него.
Разпитаната св. Весела К. също установява наличие на заемни отношения за сумата от
500.00 лева между ищеца като заемодател и ответницата като заемател.
Безспорно се установи, че страните се намират в облигационни отношения.
Съдебната практика е категорична, че установяването на заемно правоотношение може да се
осъществи не само с договор, но и с друг писмен документ – разписка, декларация,
изходяща от длъжника, удостоверяваща получаване на заетата сума и задължението му да я
върне и др.п. Декларацията, подписана от длъжника, е частен документ, но той се ползва и
с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства с оглед
неизгодността им за издателя. По този въпрос е постановена задължителна съдебна практика
по чл. 290 от ГПК - Решение № 582 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Бойка Ташева.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на твърдението за
даден заем в общ размер на 500.00 лева ищецът е доказал елементите на фактическия
състав на чл. 240 от ЗЗД. По делото не се ангажираха доказателства ответницата да е
върнала тази сума на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответницата за сключен предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил за тази сума, тъй като видно от съдържанието на
представения писмен документ, в него се съдържат елементи на договор за заем, а именно –
дадени суми на посочени дати и задължение за връщане на падеж – до 05.05.2021г. Съдът
намира уговорката, ако сумата не бъде върната, ответницата да подари на ищеца лек
автомобил, собственост на трето лице, за ирелевантна за спора. Освен това, тази уговорка не
може да промени смисъла на договорното заемно правоотношение между страните. Следва
да се отбележи за пълнота, че тази уговорка не може да породи никакви правни последици,
тъй като липсват необходимите реквизити на предварителния договор по смисъла на чл. 19,
ал. 2 от ЗЗД.
Съдът намира твърдението на ищеца за даден заем от 2000.00 лева на ответницата за
недоказано, тъй като по делото не се събраха преки и убедителни доказателства, от които да
се направи обоснован и категоричен извод за заемно правоотношение между страните за
тази сума. Банковият служител установява, че ищецът е сключил договор за заем с банката
за сумата от 2000.00 лева, както и че тази сума му е изплатена на каса в брой. Установява
също, че ищецът е предал някакви пари на ответницата, но нито установи размера на
предадената сума, нито основанието за това. Другата свидетелка с показанията си
пресъздава казаното й от съпруга й – ищецът, но същата не е присъствала при теглене и
предаване на сумата на ответницата и няма преки впечатления каква сума е предадена и на
какво основание. От събраните по делото доказателства не се установи и падеж на този
твърдян заем. Ако се приеме за вярно твърдението на ищеца, че е предал сумата на
3
ответницата, а последната се е задължила да погасява вноските по кредита, видно от
представения договор за потребителски кредит, срокът на договора е 05.05.2023г. ,т.е дори и
да са доказани елементите на договор за заем, към момента на подаване на исковата молба в
съда, падежът не е изтекъл.
С оглед на горното, съдът намира, исковата претенция за сумата в общ размер от
500.00 лева – даден и невърнат заем, за основателна и доказана. Исковата претенция за
сумата от 2000.00 лева – даден и невърнат заем, се явява неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 500.00 лева, по сключени договори за заем на 06.04.2021г. за сумата
от 200.00 лева и на 21.04.2021г. за сумата от 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска в съда – 16.06.2021г. до окончателното изплащане. В останалата
част исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца и
направените разноски по делото сързамерно уважената част за платена държавна такса в
размер на 20.00 лева, разноски за свидетел в размер на 2.50 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 60.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ЦВ. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* да заплати на
К. М. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата в общ размер от 500.00
лева– дължима сума по сключени договори за заем на 06.04.2021г. за сумата от 200.00 лева и
на 21.04.2021г. за сумата от 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска в съда – 16.06.2021г. до окончателното изплащане, като исковата претенция за
сумата от 2000.00 лева по договор за заем от 29.04.2021г. - ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
и недоказана.
ОСЪЖДА Б. ЦВ. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* да заплати на
К. М. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* разноски по делото в общ размер
от 82.50 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4