Определение по дело №2413/2020 на Районен съд - Ямбол

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260172/21.9.2020г.

                                                    21.09.2020 г.  гр. Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVI – ти състав,

 в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

                                                      

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев  гр. д. № 2413 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.389 и сл.от ГПК.

Образувано е по  молба за обезпечение на предявен иск от „Йована“ ЕООД,ЕИК *********,представлявано от Здравко Минчев Захариев-управител,чрез пълномощник адв. Женя Кайали-ЯАК,със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебните книжа гр.Ямбол,ул.“Бузлуджа“ № 15,кантора № 3,против „Димекс 7“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Раковски“ 23,ап.7,представлявано от Димчо Атанасов Димов-уплравител , с искане да бъде допуснато обезпечаване на  предявените обективно съединени установителни искове по чл.422 ГПК , чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника върху сумата от 10279.60 лв. до размера на предявения иск.

         Молителя твърди, че ищеца иответника са сключвали търговски сделки,като първия доставил на ответното дружество 33.160 т. пшеница реколта 2020 г. на стойност 10 279,60 лв.,предмет на договор за покупко –продажба,обективирана като търговска сделка във фактура № 9235/09.07.2019 г. и 43 т.пшеница реколта 2020 г. на стойност 13 330,00 лв. без ДДС,предмет на договор за покупко-продажба,обективиран като търговска сделка във фактура № 9223/03.07.2019 г.

              В самите фактури били посочени страните по договора,тяхното количество,вида на стоката,единична цена ,спецификация и обощена цена,с което билаизвършена пълна индивидуализация на съществените елементи на договорите за покупко-продажба. В уговорен срок на плащане,като ответника не изпълнил задължението си да заплати закупените стоки,като след изтичането на срока изпаднал в забава.

            Ищеца подал заявление за издаване заповед по чл.410 ГПК,като било образувано ч.гр.дело № 1541/2020 г. по описа на ЯРС. Ответника подал възражение в законоустановения срок по чл.414,ал.1 ГПК,с оглед на което ищеца предявил иск по чл.422 ГПК.

         Излагат се твърдения, че с оглед изложеното на исковата молба,за тях възниквал правен интерес и обезпечителна нужда,да се осигури възможността да осъществят правата си по бъдещо решение на съда,което щяло да придобие изпълнителна сила в един предстоящ момент,като към този момент не било ясно дали имуществото на длъжника щяло да бъде достатъчно,за да осигури изпълнение на правата на бъдещото съдебно решение. В този смисъл се твърди,че без обезпечаването на иска би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата им по решението.

            Считат,че са налице изискванията на чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете им.

         ЯРС, след като обсъди исканията на молителя, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, счита молбата за  основателна.

            За да се допусне обезпечение на предявения иск трябва да са налице всички изискуеми от закона  предпоставки-предявения иск да е допустим,че е вероятно основателен  и е налице обезпечителна нужда.

            С оглед очертания в исковата молба спор настоящия състав намира,че първата от изброените предпоставки за допустимост е налице. Иска чието обезпечение се иска,са с правна квалификация  чл. 422 ГПК, за установяване,че ответника дължи продажната цена по договор за продажба и доставка в размер на 10 279,60 лв. без ДДС,обективирана като търговска сделка във фактура 9235/09.07.2019 г. и продажната цена по договор за продажба и доставка в размер на 13 330,00 лв. безвкл.ДДС,обективиран като търговска сделка във фактура № 9223/03.07.2019 г.,като такъв иск е процесуално допустим.

            Налице е и вероятна основателност на иска,тъй като исковата молба е подкрепена с достатъчно убедителни писмени доказателства.В същност в обезпечителното производство вероятната основателност не е свързана с преценка съдебно заявената претенция.Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК законът презюмира писмени доказателства,когато претенцията е подкрепена с убедителни писмени доказателства / в случая доказващи факта,пораждащ претендираното право /. В производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в изцялост фактическата и правна страна на спора,нито да навлиза в очертания от исковата молба спор  по същество,поради което преценката за вероятна основателност на иска е обща,съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.В настоящия случай представените заверени копия на посочените по горе фактури и останалите писмени доказателства към тях, са убедителни писмени доказателства,обуславящи допускане на обезпечението.

            Налице е и третата предпоставка-обезпечителната нужда,т.е.,че ако не се допусне обезпечение,за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително осъществяване на правата на едно бъдещо позитивно за него решение.Последната предпоставка произтича от целта на обезпечението,а именно-отнемане възможността на ответника да предприеме действие с имуществото си и наличните парични средства през времетраенето на процеса,които да накърнят правата на ищеца.Обезпечителната нужда винаги е налице или най малко се предполага тогава,когато се претендира от ответника заплащането на значителна сума пари,както е в настоящия случай.

            По тези съображения съдът намира,че обезпечителната нужда е налице и искането за налагане на обезпечителна мярка- чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника до сумата  от 23609,60 лв.  е подходяща по вид,за да обезпечи тази нужда.

           Предвид особеността на конкретните взаимоотношения между страните обаче и нуждата от събирането на различен вид доказателства, с оглед изясняването на спорните факти по делото, ЯРС счита, че писмените доказателства по делото сами по себе си създават убеждение за вероятна основателност на иска в пълния му или в конкретно определен частичен размер / във връзка с разпоредбата на чл.394 ГПК/.

         Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато при задължаване на ищеца да внесе парична гаранция по реда на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.

         Размерът на гаранцията следва да покрива евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника в случай на неоснователност на предявените срещу него искове, като с оглед стойността на исканото обезпечение и срока, в който вероятно би приключил съдебния спор между страните , ЯРС намира, че размерът на преките и непосредствени вреди би бил в рамките считано от настоящия момент до приключване на делото, поради което определя гаранция в размер на 2360,96 лв.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С

 

                                                         

                                                         О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА  обезпечение на  предявените от„Йована“ ЕООД,ЕИК *********,представлявано от Здравко Минчев Захариев-управител,чрез пълномощник адв. Женя Кайали-ЯАК,със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебните книжа гр.Ямбол,ул.“Бузлуджа“ № 15,кантора № 3 , с искане за допускане на обезпечение на предявените срещу против „Димекс 7“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Раковски“ 23,ап.7,представлявано от Димчо Атанасов Димов-уплравител  , обективно съединени  установителни искове, с правна квалификация по чл.422 ГПК, за установяване,че ответника дължи продажната цена по договор за продажба и доставка в размер на 10 279,60 лв. без ДДС,обективирана като търговска сделка във фактура 9235/09.07.2019 г. и продажната цена по договор за продажба и доставка в размер на 13 330,00 лв. безвкл.ДДС,обективиран като търговска сделка във фактура № 9223/03.07.2019 г.,в едно със законната лихва от датата на подаване за заявлението по чл.410 ГПК-15.07.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника„Димекс 7“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Раковски“ 23,ап.7,представлявано от Димчо Атанасов Димов-уплравител    в УниКредит булбанк,Банка ДСК ЕАД,Обединена българска банка АД,Юробанк България АД,Райфайзенбанк /България/ ЕАД,Сосиете Женерал Експресбанк АД,Алианц България АД,Банка Пиреос България АД,Ти Би Ай Банк ЕАД,Първа инвестиционна банка АД,Българо Американска кредитна банка АД, ПроКредит Банк /България/ ЕАД,Търговска банка Д АД, Токуда Банк АД, Инвестбанк АД, Общинска банка АД, Българска банка за развитие АД, Интернешънъл Асет Банк АД, Тексим Банк АД,до размера на предявения иск в размер на 23609,60  лв. в български лева, срещу представянето от молителя на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД .

         ОПРЕДЕЛЯ размер на гаранцията в размер на 2360,96   лв.

Да се издаде обезпечителна заповед на„Йована“ ЕООД,ЕИК *********,представлявано от Здравко Минчев Захариев-управител,чрез пълномощник адв. Женя Кайали-ЯАК,със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебните книжа гр.Ямбол,ул.“Бузлуджа“ № 15,кантора № 3,след надлежно удостоверяване на внасянето на определената от съда гаранция.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок, който за молителя тече от съобщението на съда, а за ответника - от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: