№ 2
гр. Б.С., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410100973 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
„Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц.-САК, със съдебен
адрес: гр. С., жк. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ №6, ет. 5, с които се иска да се
установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника И. К. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул.“Родопи“ № 32, и настоящ адрес: гр. Б.С.,
ул.“Г.С.Раковски“ № 60, за сумата в размер на 630,29 / шестстотин и тридесет лева и 29
стотинки /, от която: 179,76 лв., представляващи неплатени лизингови вноски, и 450,53 лв.,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
лизинг, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.03.2023г. до окончателното изплащане, както и да се осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното
производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, не е изразил
становище. В с.з. се явил лично, като посочил, че дължи претендираните суми и няма
възражения по предявените искове.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 273/2023г. на РС-
Б.С..
1
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 273/2023г. на РС-Б.С. срещу длъжника И. К. С. е
издадена Заповед № 163/13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за общата сума от 630,29 лв., от която: 179,76 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски, и 450,53 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги, както и направените деловодни разноски в заповедното
производство - държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лв. с включен ДДС.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на
заявителя е указано с разпореждане от 15.06.2023 г. да предяви иск за вземането си. В
предоставения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК, въз
основа на който е образувано гр.д.№ 973/2023г. по описа на РС-Б.С..
В исковата молба ищецът твърди, че между И. К. С. и мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са сключени договор за мобилни услуги: №********* от 26.07.2019г.,
съгласно който на ответника са предоствени мобилен номер 08973911904 и мобилен
телефон апарат ALCATEL 20.03 Black; Договор за мобилни услуги №********* от
09.01.2020г., съгласно който на ответника са предоствени мобилен номер ********** и
мобилно устойство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black; Договор за мобилни услуги №*********
от 16.12.2020г., съгласно който на ответника са предоствени мобилен номер **********;
Допълнително споразумение №********* от 16.12.2020г., съгласно което на ответника е
предоставен мобилен телефон апарат SAMSUNG GALAXY A21s 32GB Dual Black;
Приложение от дата 16.12.2020г., съгласно което спрямо мобилен номер ********** влиза в
сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 52,99лв. с
ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 35,32кв, с ДДС; Договор за лизинг за базови аксесоари №********* от
16.12.2020г., съгласно който на ответника са предоставени 5бр. аксесоари с обща цена на
комплекта 71,36лв. с ДДС, за чието ползване ответникът се е задължил да извърши 23
месечни лизингови вноски в размер на 2.97лв. с ДДС всяка.
Поради неплащане на паричните задължения от страна на ответника на 04.03.2021г.
ищцотово дружество едностранно е прекратило предсрочно горепосочените договори между
страните, като е издало фактура № **********/05.04.2021г. за сумата в размер на 795,47лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите между страните, формирана както
следва: за номер 08973911904 в размер на 482,95лв., представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за мобилния номер без вкл. ДДС, ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 301,47лв. между
стандартната цена на устройство SAMSUNG GALAXY A21s 32GB Dual Black без отстъпка
и дължимата обща преференжиална цена по договор за лизинг от 16.12.2020г., както и с
2
добавената част от стойностна ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на
8,95лв. между стандартната цена на устройство ALCATEL 20.03 Black; за номер **********
в размер на 210,75лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за мобилния номер без вкл. ДДС, ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора и с добавена разлика в размер на 116,13лв. между стандартната цена на устройство
Tablet Lenovo Tab M7 4G Black; за номер ********** в размер на 101,77лв, и за сумата в
размер на 179,76лв. – остатък от лизинговите вноски за предоставените с договор за лизинг
мобилни устройства SAMSUNG GALAXY A21s 32GB Dual Black и 5бр. аксесоари.
След предсрочното прекратяване на горепосочените договори между страните
ответникът извършил доброволни плащания в размер на 344,94лв., с които погасил
частично задълженията си по фактура № **********/05.04.2021г., като към момента на
образуване на настоящото производство оставащите задължения на ответника са в размер на
630,29лв.
Поради неплащане на дължимите суми по горецитираните договори за мобилни услуги
и договор за лизинг от страна на С., за ищеца се породил правен интерес от търсената
съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира обективно съединените положителни
установителни искове за неплатени лизингови вноски и за неплатена неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги за допустими, тъй като е издадена заповед
за изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледани по същество, същите са основателни.
С предявените искове ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
претендираните суми по Договор за мобилни услуги №********* от 26.07.2019г., съгласно
който на ответника са предоствени мобилен номер 08973911904 и мобилен телефон апарат
ALCATEL 20.03 Black, Договор за мобилни услуги №********* от 09.01.2020г., съгласно
който на ответника са предоствени мобилен номер ********** и мобилно устойство Tablet
Lenovo Tab M7 4G Black, Договор за мобилни услуги №********* от 16.12.2020г., съгласно
който на ответника са предоствени мобилен номер **********, Допълнително споразумение
№********* от 16.12.2020г., съгласно което на ответника е предоставен мобилен телефон
апарат SAMSUNG GALAXY A21s 32GB Dual Black, Приложение от дата 16.12.2020г.,
съгласно което спрямо мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 52,99лв. с ДДС, като за срока на договора
е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35,32кв, с ДДС,
Договор за лизинг за базови аксесоари №********* от 16.12.2020г., съгласно който на
ответника са предоставени 5бр. аксесоари, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
3
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т.е. съществуването и валидността на описаните в исковата
молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на мобилното устройство, приемането на вещта от
ответника, твърдяната неустоична клауза в договора и настъпване на предвидените в
неустоeчната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, въз основа на сключените между тях
горепосочени договори и споразумения, по силата на които ищецът се е задължил да
предоставя мобилни услуги на ответника, както и мобилни апарати и други устройства
срещу дължима от последния цена съгласно уговорения абонаментен план и договор за
лизинг.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за
мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената. Договорите са подписани от
страните по тях. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план, продължителността на
действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на
абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.
Не се спори между страните, че на ответника са предоставени са лизинговите вещи. С
това ищцовото дружество е изпълнило задълженията си. Освен това е издало на ответника
фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен диспозитивен
документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях
като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед което с
подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения.
В о.с.з., проведено на 11.12.2023г., ответникът се явил лично и заявил, че не възразява
срещу предявените искове, като признава, че дължи процесните суми.
Съгласно чл. 12, ал.1 от приложените Договор за лизинг от 16.12.2020г. и Договор за
лизинг за базови аксесоари от 16.12.2020г., в случай на неизпълнение на задължението за
плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, като в ал.2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
4
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представените по делото писмени доказателства се установи по категоричен начин,
че ищцовото дружество е предоставило на ответника С. по Договор за мобилни услуги
№********* от 26.07.2019г. мобилен номер 08973911904 и мобилен телефон апарат
ALCATEL 20.03 Black, по Договор за мобилни услуги №********* от 09.01.2020г., -
мобилен номер ********** и мобилно устойство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black, по
Договор за мобилни услуги №********* от 16.12.2020г., - мобилен номер **********, по
Допълнително споразумение №********* от 16.12.2020г., - мобилен телефон апарат
SAMSUNG GALAXY A21s 32GB Dual Black, по Договор за лизинг за базови аксесоари
№********* от 16.12.2020г., - 5бр. аксесоари.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави договорените устройства на
лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него
е възникнало задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е
бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по
силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилните устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по процесните
договори за лизинг, както и по сключените договори за мобилни услуги. От това следва
изводът, че за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника да му заплати всички
лизингови вноски до края на договорите за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.
В исковата молба се сочи, че сумата от 179,76 лева е формирана от сбора на останалите
дължими вноски по процесните договори за лизинг, които са предсрочно изискуеми, поради
прекратяване на договорите за лизинг на мобилното устройство и базови аксесоари от
16.12.2020г. по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общите
условия към договорите за лизинг.
Задължението е възникнало в отчетен период 05.03.2021г.- 04.04.2021 г., посочен във
фактура № **********/05.04.2021г.
С оглед изложеното, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски в установения общ размер от 179,76 лева по погасителния план по горепосочените
5
договори за лизинг, предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде
уважен. Съдът намира за ирелевантен фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени
за предсрочно изискуеми, както и дали договорите за мобилни услуги са били
законосъобразно прекратени от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски, и няма данни ответникът С. да е върнал
мобилното устройство и базовите аксесоари на ищеца- лизингодател, нито е лишен от
възможността да ги ползва и при прекратен договор между страните. Този факт следва да
бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235
ал. 3 от ГПК.
С депозираната искова молба ищецът претендира неустойка в общ размер на 450,53 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска обезщетение за по-
големи вреди по общия ред. Материалноправна предпоставка за основателност на
претенцията е неизправност на страната, от която се претендира неустойката. Съгласно
правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди
от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера на
обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за
неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване е
обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да няма договорен
източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед акцесорния характер на
неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при действителност на
главното задължение, чието изпълнение е обезпечено.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Действително, както се установи по делото, ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б, т. в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
В приложените и приети по делото договори е уговорено, че неустойка се дължи при
прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията на потребителя по него. След като ответникът С. не е
изпълнявал задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и
6
използвани услуги по договорите за мобилни услуги, мобилният оператор правилно е
начислил процесните неустойки. Нарушение на договорно задължение е уговорено като
самостоятелно основание за възникване на вземане за неустойка.
Следва да се отбележи, че постигнатата и одобрена на 11.01.2018г. между „Теленор
България" ЕАД и КЗП съдебна спогодба по гр.д. №15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014 г. по
описа на Софийски градски съд относно размера на неустойката, а именно, че същият не
може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица, предвижда
въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни
услуги от 12.01.2018г.
В случая неустойката е начислена от ищеца след тази дата и претендирания от него
размер е съобразен с максимално допустимия трикратният размер на месечните такси. Така
формулирано искането поставя праг на максималния размер на неустойката, не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на
чл. 143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната функция на неустойката, поради което
настоящият съдебен състав намира, че за така предявения иск следва да бъде уважен като
доказан по основание и размер за претендираната с исковата молба обща сума от 450,53 лв,
представляваща остатъчна неплатена неустойка по Договор за мобилни услуги №*********
от 26.07.2019г., Договор за мобилни услуги №********* от 09.01.2020г., Договор за
мобилни услуги №********* от 16.12.2020г., Допълнително споразумение №********* от
16.12.2020г., Приложение от дата 16.12.2020г., Договор за лизинг за базови аксесоари
№********* от 16.12.2020г., поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество. Ищецът
претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 505,00 лв., от които: 25,00
лв. - заплатена държавна такса, и 480,00 лв. - адвокатски хонорар, както и 505,00 лв.
разноски в исковото производство, от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и 480,00
лв. - адвокатски хонорар.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 273/2023г. по описа на РС-Б.С. в общ размер на
505,00 лв., от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и 480,00 лв. - адвокатски хонорар.
При този изход на процеса на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от
505,00 лв., от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и 480,00 лв. - адвокатски хонорар,
съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б.С., ул.“Родопи“ № 32, и настоящ адрес: гр. Б.С., ул.“Г.С.Раковски“ №
60, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез
адв. З. Й. Ц.-САК, със съдебен адрес: гр. С., жк. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ №6,
ет. 5, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД,
вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 630,29 лв./шестстотин и
тридесет лева и 29 стотинки /, от която: 179,76 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски, и 450,53 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 163/13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 273/2023г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул.“Родопи“ № 32, и
настоящ адрес: гр. Б.С., ул.“Г.С.Раковски“ № 60 ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц.-САК, със съдебен адрес: гр. С.,
жк. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ №6, ет. 5, направените деловодни разноски по
исковото производство по гр.д.№ 973/2023г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 505,00
лв., от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и 480,00 лв. - адвокатски хонорар, както
и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 273/2023г. по описа на РС-
Б.С. разноски в общ размер на 505,00 лв., от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и
480,00 лв. - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№
273/2023г. по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8