№ 839
гр. Сливен, 15.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниЧ. В. Й.
заседатели:Щ. В. Т.
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20242230201019 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Р..
Подсъдимият пор.№ 2 – М. М. Т., редовно призован, се явява лично и с
адв.Х. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – Д. Д. Д., редовно призован, се явява
лично и с адв.М. Г. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Свидетел пор.№ 4 – М. Е. М., редовно призован, не се явява.
Свидетел пор.№ 5 – М. А. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – Д. П. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – И. П. Б., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – Е. Н. С., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото, считам че не са налице
процесуални пречки.
Адв.Г.: Моля да бъде даден ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.К.: Да бъде даден ход на делото за да разпитаме явилите се
свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
1
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
М. А. М. – 27 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д. П. Г. – 23 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
И. П. Б. – 21 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
Е. Н. С. – 19 г., българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Адв.Г.: Моля свид.С. да бъде разпитана преди останалите свидетели, тъй
като се е върнала специално само за делото и има ангажименти.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам против да бъде променен редът за разпит,
предвид направеното изявление от колегата и предстоящото пътуване на
свидетелката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.К.: Не възразяваме на искането.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да, нека бъде разпитана.
Със съгласието на страните съдът ПРОМЕНИ реда за разпит като
ОТСТРАНИ явилите се свидетели с изключение на свид.С. и пристъпи към
нейния разпит.
СВИД.Е. С.: Предупредена съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Д., имаме приятелски отношения може
да се каже. Не помня датата и годината, ситуацията се разви че аз и приятелят
ми Д. П. се прибирахме от „Розова градина“ към Колодрума с кола, мисля че
2
той караше колата. С нас в автомобила беше и М., мисля че се казва. Когато
минахме оттам, до спортното училище видях брат си С. и казах на приятеля
ми ако може да спре, за да може брат ми, ако иска да се прибере с нас. Брат ми
беше с негови приятели, повече от половината от които не познавам. И. Б.
помня, че беше с брат ми. Другите не ги познавам, не им знам имената. Те
бяха застанали точно пред спортното училище до пешеходната пътека. Беше
много отдавна, не мога да си спомня точно къде спряхме. Първо слезе Д.,
защото му казах да отиде да пита дали С. ще се прибере с нас. После и аз
слязох, понеже той не се върна при мене. Не мога да се сетя дали М. е слязъл
преди мене или след мене от колата, нямам спомен дали е слязъл или е
останал в колата. Отидох при тях, всички си говореха, не мога да се сетя
какво. След това не знам какво стана, нещо се скараха всички, не мога да си
спомня точно какво стана, защото аз бях пряк свидетел, но не зная каква беше
ситуацията. Не видях някой да удря някого. Не мога да се сетя брат ми с нас
ли се прибра. На М. прякорът му е или М., или М.. Не съм видяла някой да
удря някого. Не помня дали познавам М. Е. М..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Моля на основание чл.281, т.2 да бъдат прочетени
показанията на свидетелката предвид заявеното от нея, че не помни какво се е
случило към процесната дата и констатирани от мен противоречия на името
на спътника, който е бил с тях в автомобила.
Адв.Г.: Не възразяваме, моля да бъдат прочетени показанията на
свидетелката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не възразявам.
Адв.К.: Не възразявам, съгласен съм.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Е. С. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
3
показанията на свид.С., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Е. Н. С., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.73 от ДП.
СВИД.Е. С.: „Не си спомням точната дата, тъй като мина много време от
тогава, може би два месеца“ – тогава така е било. „Беше вечерта около 20,00
часа, но не мога да кажа по-точен час“ - да. „Бях заедно с моя приятел Д. П. и
приятеля ни М. по прякор М.“ – да, не му знам точното име, той явно е и с
българско име, и с турско име. „Д. управляваше неговата лична кола, а именно
Ауди А4, сива на цвят“ - да. „Бяхме тримата в колата и се движихме от „Розова
градина“ по „Бургаско шосе“ към „Стоян Заимов“, когато видяхме брат ми С.
заедно с още момчета“ - да. „Решихме да спрем колата, за да видя С., дори не
знаехме какво ще последва“ – да, точно така. „Д. спря колата на тротоара след
входа на Спортното училище в град Сливен“ - да. „Тримата слязохме от колата
и отидохме до входа на училището, където бяха С. и другите момчета“ - да.
Тогава явно ми е била по-прясна ситуацията. Може би тогава не съм се
изяснила правилно. Вярното е, че първо слезе приятелят ми, после слязох аз и
не зная М./М. дали е слизал. „Там бяха много момчета, но не мога да кажа
колко точно“ - да. „Аз лично от тези момчета познавах само брат ми С. и
никой друг и ако ги видя отново няма да ги разпозная кои точно бяха там“ –
да, няма да мога да ги разпозная. И. Б. го познавам от брат ми бегло, не ми е
приятел, но знам за кой става въпрос. „Беше тъмно и мина много време от
тогава“ - да. „Ние бяхме до тях и всички си говореха съвсем нормално“ - да.
„Изведнъж някои от момчетата започнаха да се удрят и настана голяма
суматоха“ – да, стана голяма суматоха, видях че стана бой, естествено, нали
бях там. Не съм видяла кой кого удари. „Всичко се случи много бързо и не
мога да кажа дори кой кого удряше“ – точно така. „Аз единствено търсех брат
ми, но мисля, че него никой не го удари и мисля, че той се опитваше да
разтърва всички, които се бяха струпали и се удряха“ - да. „Всичко това се
случи много бързо и в един момент мисля, че някаква кола спря и от нея
излезе един човек, който се развика и всички разпръснаха в различни посоки“
4
– точно така, просто случаен автомобил спря и видя, че има някаква суматоха,
човека също не го познавам. „Брат ми остана до мен и го видях, че му нямаше
нищо и се качих в колата заедно с приятеля ми Д. и М.“ - да. С. тръгна с нас с
автомобила. „Не забелязах да има някой пострадал, а и абсолютно всички се
разпръснаха веднага“ – да, може би и защото аз съм се уплашила и не съм
гледала кой кого е ударил. „Пак казвам, не съм видяла кой кого удряше“ – да,
точно така. „Не мога и да разпозная кои бяха момчетата там освен брат ми“ –
да, понеже не ги познавам другите момчета. „След като разтърваха всички и
се разотидоха, ние с Д. и М. се качихме отново в колата и си тръгнахме“ - да.
Не мога да си спомня дали тогава брат ми тръгна с мен или след това тръгна в
друга посока, нямам спомен. След това не съм разбрала какво точно се е
случило, понеже не съм била пряко засегната, даже не знам за какво е бил
спорът.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободена.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да бъде освободена.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да я освободим.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Е. С..
СВИД.М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Сещам се за какво съм днес тук, не помня датата. Аз
бях в градската, пред смрачаване беше, не помня датата и годината, отдавна,
преди една-две години. Аз бях сам, бях с колело и се движех в градската
градина. Бяха се събрали младежи пред спортното училище, бяха се скарали и
просто ги разтървахме. Имаше и други хора там. Не ги познавам момчетата,
бяха доста деца, младежи. Не мога да кажа кой на кого е нанасял удари тогава.
Аз не съм удрял никой. В какафонията може да е станало нещо, но не, не си
спомням да са ме ударили мен. Доколкото разбрах, момчетата се караха за
някакви момичета. Преди да почне боят отидох там, където се бяха събрали
те. Не ги познавах, чух просто, че се карат и отидох при тях. Разтървахме ги и
им казахме да не се карат, аз и хората, които бяхме там. Разтървавахме ги като
заставахме между тях, казвахме им да не се карат. Не съм видял някой да е
5
паднал на земята. Даже мога да кажа, че ние ги разтървахме и те уж се
пръснаха момчетата, а зад гърба ми се сборичкаха. Нямам спомен да съм
хващал някой за ръцете при разтърваването. Нямам спомен да съм хващал
частния обвинител за ръцете, нито да съм го събарял на земята. Не съм
заплашвал и не съм показвал, че нося нож. Аз не нося със себе си нож.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.М. М..
СВИД.Д. Г.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам М. от квартала, той е по-малък от мене.
Може да се каже, че сме приятели, познати, различно е. Тогава бях с Е. и М.,
не знам М. дали има прякор. Бяхме с моята кола, идвахме мисля че от „Розова
градина“ към Колодрума. Видяхме една голяма групичка с момчета до
спортното училище и отидохме да видим какво се случва. Спрях малко след
спортното, слязохме с Е., аз слязох първи, защото видяхме брат й С. там.
Отидохме при въпросните момчета. Те си говореха някакви неща, аз отидох
при С., защото видях, че той е там. Около С. имаше други момчета, но не ги
познавам лично, визуално се знаем. Отначало питах С. какво се случва, той
каза „Нищо“, стоим, говорим и това е. След като не се върнах до колата, аз
трябваше да се върна и да си продължим по пътя и след като не се върнах, Е.
дойде да види какво се случва, тъй като брат й е там. М. дойде при нас.
Отначало нищо не се случи, няколко минути си говорехме. След което не знам
какво се случи, стана това нещо, за което сме тука в момента – видях, че се
дърпат, но не видях кой кого удря. Не съм видял дали някой е удрял С. или той
е удрял някой. Като стане суматоха и дандания е малко трудно да видиш какво
се случва в тоя сумрак. После спряха няколко коли, хора и всичко отмина.
Спряха се с тия дандании и тем подобни неща и всеки си тръгна по пътя. Аз се
качих в колата и си тръгнах с М. и Е.. М. е въпросният М.. Въпросният М. се
6
казва и М., и М.. Не се сещам дали С. тръгна с нас, не съм сигурен, ще ви
излъжа. Като се качихме в колата не сме говорили с М. какво се е случило, кой
какво е видял, не сме говорили за това нещо, директно се прибрахме. Не се
сещам в следващите дни дали сме говорили с М.. Виждал съм и преди
подсъдимия – и преди, и след случая, малък град сме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.Д. Г., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като са налице противоречия между тях и
дадените в днешно съдебно заседание показания.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат, не възразявам.
Адв.Г.: Не възразяваме.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: И аз не възразявам.
Адв.К.: Давам съгласие.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Д. П. Г. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.Д. П. Г., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. П. Г., дадени на 16.05.2024 г. пред
орган на ДП, находящи се на л.72 от ДП.
СВИД.Д. Г.: „Не си спомням точната дата, тъй като мина много време от
тогава, може би месец или два дори“ - да. „Беше тъмно и беше вечерта преди
22,00 часа, но не мога да кажа по-точен час“ - да. „Бях заедно с моя приятел
7
М. М. и приятелката ми Е. С.“ - да. „Аз управлявах моята лична кола лек
автомобил „Ауди“ модел „А4“, сива на цвят“ - да. „Бяхме тримата в колата и
се движихме от „Розова градина“ по „Бургаско шосе“ към Колодрума, когато
видяхме на Е. брат й С. заедно с още момчета и решихме да спрем колата, за
да видим С.“ - да. „Е. предложи да спрем да видим С. и евентуално после да го
приберем с колата“ - да. „Спрях колата малко след входа на Спортното
училище в град Сливен на тротоара на аварийни светлини“ - да. „Тримата
слязохме от колата и се върнахме до входа на училището, където бяха С. и
другите момчета“ – това е грешно, първи аз слязох и отидох до С., М. дойде
след мене. Първо мисля, че до мен дойде М., мисля че веднага след мен дойде
М. и след това Е.. „Аз лично от тези момчета познавах само С. и още две или
три момчета по физиономия, защото съм ги виждал и друг път като приятели
на С., но сега ако ги видя отново няма да ги разпозная кои точно бяха“ – да, не
съм сигурен даже кой е бил там със сигурност, общия брой на хората и
имената им. „Ние бяхме до тях и всички си говореха и като всеки си говореше
с някой и изобщо не съм очаквал какво последва“ - да. „Изведнъж всички
започнаха да се бият и настана голяма суматоха“ - да. „В суматохата не можах
да намеря С., а и всички бяха с качулки и почти еднакво облечени“ - да. В
суматохата няма как да видя С. дали е до мен или някъде другаде, той се е
отдалечил явно. „Не мога да посоча кой кого удряше и ние с Е. стояхме
встрани и дори не сме разтървали никой“ - да. Дойдоха хора да разтървават.
„Това нещо продължи няколко минути според мен и в един момент мисля, че
някой дойде и разтърва всички и ние с М. и Е. отново се качихме в колата и се
прибрахме“ - да. „Пак заявявам, не съм видял кой кого удари и ударил ли е
като цяло някой, понеже не очаквах такова нещо да се случи“ - да. „Не мога и
да разпозная кои бяха момчетата там освен С., Е. и М.“ - да. „След като
разтърваха всички и се разотидоха, ние с Е. и М. се качихме отново в колата и
си тръгнахме“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Освободете
го.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да бъде освободен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободи.
8
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Д. Г..
СВИД.И. Б.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Д., приятели сме от доста време.
Подсъдимия просто го познавам визуално, казва се М.. Беше, мисля че,
миналата година, не помня дата и месец, в края на годината мисля че беше,
вечерта беше. Беше тъмно. Аз бях самичък, прибирах се от тренировка от
залата по бокс и имах среща със С. С. на Орлето. Докато аз бях в автобуса, ми
се обади С. и ми каза, че ще ме чака на спортното. Слизайки от автобуса на
Орлето на спирката, вървейки надолу към спортното, забелязах група от
около 10-15 човека. Вървейки натам, 50 м. преди да стигна до тази група,
стана суматоха, нещо се сбиха и отивайки натам пред мен беше А. Ш., който
също го познавам и се биеше с това момче П., което познавам само визуално.
Отивайки да ги разтървавам, чух с периферията, че Д. вика „Помощ, пуснете
ме“, нещо такова беше от сорта. Като чух тези викове, погледнах към Д., той
беше на земята и върху него имаше някакво момче с качулка, беше с гръб към
мене и заради качулката не видях кой е и не го разпознах. Това момче
държеше просто Д. на земята, не му нанасяше удари, но видях как М. нанесе
ритник в областта на главата на Д.. Само един ритник видях аз и съответно А.
беше до мен и започнах да разтървавам тях, и не съм поглеждал какво става.
Е. беше до тях и викаше „Пуснете го“, да пуснат Д.. Започнах да разтървавам
А. и П.. Спряха коли и излязоха хора и всичките почнаха да се пръскат.
Разтървах ги и всички си тръгнаха. Аз си тръгнах със С., А. и Д. в посока по
„Бургаско шосе“ към Колодрума. Разговаряхме, тогава видимо на Д. нищо му
нямаше, само някакви синини по лицето, на окото, до ухото и от двете страни
по бузите, имаше подуто, червено. Тогава Д. каза, че не помни кой го е ударил.
А. беше по-настрани от тях, а С. не помня да е казал нещо. Аз видях само
един ритник от страна на М., не съм видял друг да удря Д.. Стигнахме почти
до Колодрума, Д. си тръгна, а аз и С. отидохме у нас. А. не знам къде отиде. Д.
ми се обади на следващия ден и ми каза, че са ходили до болницата и е
разбрал, че ченето му е счупено. Момчето, което държеше Д. на земята, беше
със светли дрехи, бежов или бял суичър, не съм сигурен дали е бил с бял или с
бежов суичър. Аз не съм ударил никой, при разтърването не съм удрял никой.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
9
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да бъде пуснат клипът на свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
Адв.Г.: Ако има отношение към казаното, не възразявам.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Също не възразявам.
Адв.К.: Аз също не възразявам.
СВИД.И. Б.: Дърпал съм ги, не мога да кажа, че съм ударил някой.
Дърпах и П., и А.. Не съм удрял никой от тях. Мисля, че бях с черно яке.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането не следва да бъде уважено, тъй
като това, което визира подсъдимият, ние гледахме клипа – съставът на съда
заедно със страните, няма отношение към процесното деяние.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
В залата се връщат прокурорът, частният обвинител, повереникът,
подсъдимият, неговият защитник и свид.И. Б..
Съдът, след проведено тайно съвещание и след като изслуша
становищата на страните в процеса, намира че с оглед изясняване
фактическата обстановка по делото искането на подсъдимия е допустимо и
основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА предявяване на записа на свид.И. Б..
Съдът прекъсна заседанието в 14,45 часа с оглед осигуряване
необходимата техника от страна на компютърния специалист на СлРС в
залата.
Заседанието продължава в 14,57 часа.
В залата се явяват прокурорът, частният обвинител, повереникът,
подсъдимият, неговият защитник и свид.И. Б..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
10
ПРИСТЪПВА към гледане на приложения по досъдебното производство
диск CD-R, марка „PRINCO“, 700 MB с помощта на компютърния специалист
при СлРС И. Д.. Възпроизвеждането на записа се осъществява с компютърна
система, монтирана на лаптоп в съдебната зала.
Адв.К.: Моля да прекъснете заседанието.
Съдът прекъсна заседанието в 14,59 часа, тъй като адв.К. излезе от
залата.
Заседанието продължава в 15,01 часа при връщане в залата на адв.К..
СВИД.И. Б.: От групата момчета, които преминават на записа в 20:38
часа не разпознавам никого. На кадъра в 20:39:15 първото момче от
групичката, което е най-близо до макета на детето, мисля че е М.. На кадъра в
20:39:34 четирите момчета, които идват откъм Градската градина са А., Д., С.
и аз. Аз съм с черното яке, с бялото яке е А.. В кадъра на 20:40:10 имаше
разговор между П., А. и Д.. Аз съм с гръб между М. и С.. На кадъра 20:40:17
аз съм на равно разстояние между М., до когото е момчето със светлото яке, и
на същото разстояние от С., до когото има група момчета. Аз съм застанал с
лице към Д., който е с анцуг, който до половината е светъл, и П., които са от
другата страна на решетката, на пътното платно. Д. и П. разговаряха нещо за
приятелката на Д.. Аз се отдръпнах от тях, тъй като ми звъннаха по телефона,
след което се върнах, но не застанах до тях. Пред мен беше А. с жълтата
тениска. На кадъра в 20:40:56 М. започна да бута А., но не знам защо. На
кадъра 20:41:59 има момче със светъл суичър, с качулка сложена на главата.
По подобен начин беше облечено и момчето, което беше натиснало Д., но не
съм сигурен дали става дума за същото момче. На кадъра 20:42:51 аз пак съм с
лице към Д. и П., а до мен е А.. В 20:42:57 дойде и Е.. В 20:42:59 Е. застана до
Д. П., който е със сиво яке, с гръб към камерата. Мъжът с колелото, който
дойде, не го познавам. В 20:43:36 П. удари А. и го удари, защото М. му каза
„Ако ще удряш, удряй, ако не, да си ходим“ и П. отговори „Не, аз май ще
ударя тоя“ и удари А.. Аз тръгнах да разтървам А. и П.. В 20:43:54 вдясно на
екрана се вижда М., след което на пешеходната пътека сме аз, А. и П., аз удрям
П.. А. удря П.. Аз ритах П., той падна на пешеходната пътека и държеше А. за
крака докато беше паднал. Ние го удряхме, защото П. посегна и на мен, и на
А.. Затова ние го удряхме на пешеходната пътека. В 20:44:04 другото момче,
11
което е на пешеходната пътека, е Д. П.. В 20:44:09 мен щеше да ме бутне една
кола на пешеходната пътека. Докато минавам от другата страна на
пешеходната пътека, чувам как Д. крещеше „Помощ“ и „Пуснете ме“. Аз не
отидох натам, не отидох да му помогна. В 20:45:03 групата момчета са на М.
компанията, която върви в посока към кръговото кръстовище. В 20:45:22 аз
съм от другата страна на пешеходната пътека откъм Градската градина. Към
този момент М. вече беше ритнал Д., преди да се отдалечи към кръговото с
групата си. В 20:45:25 М. се връща с момчетата и застава от другата страна на
пешеходната пътека, откъм страната на спортното училище и отива към Д. и
това момче, което държеше Д., и не мога да си спомня дали още Д. беше на
земята или беше пуснат. В този момент не мога да си спомня дали М. е удрял
Д.. След това не знам какво се случваше. Мисля, че вече имаше разговор,
понеже бяха спрели вече и хора, дойдоха странични хора. В 20:45:49 М. и
момчетата тръгват отново в посока кръговото кръстовище, а аз тръгнах
навътре в Градската градина и се срещнах с останалите момчета до Сакса. В
20:46:19 на кадъра не знам кой е с колелото. Или онова предното момче със
суичъра държеше Д., или този с колелото, не съм много сигурен.
Съдът ОСВОБОДИ от залата компютърния специалист И. Д..
СВИД.И. Б.: В момента, в който отивах към другата страна на
пешеходната пътека, чух виковете за помощ, погледнах натам и видях как
момчето с качулката държи Д. на земята и М. му нанесе ритник в областта на
главата. След като изгледах записа, да кажем че съм ударил П.. Когато Д.
крещеше за помощ, Е. викаше да го пуснат и дърпаше момчето, което беше
върху Д.. Когато бяхме пред спортното всички, аз не държах нищо в ръката си,
то се вижда. Аз чух Д. да крещи за помощ не когато беше сблъсъка между
мен, А. и П. на пешеходната пътека, а после, когато на записа се вижда, че
заставам от другата страна на пешеходната пътека, откъм Градската градина и
гледам в посока към спортното училище, тогава чух Д. да крещи за помощ.
Тогава М. му нанесе ритник в областта на главата. Докато отивам към
решетките, аз го чувам и като се обръщам да видя какво става, виждам как
държат Д. на земята, въпросното момче с качулката, а М. му нанасяше ритник
на главата. До Д., момчето, което го държеше и М., до тях беше С., Е. и Д..
Никой не помогна на Д., само Е. дето дърпаше момчето с качулката, което
държеше Д.. Е. и Д. не можеха да видят какво се случва с Д., защото погледът
им беше върху С., защото му имаше нещо на крака и той беше на земята, по-
12
настрани от М., момчето с качулката и Д.. Е. гледаше брат си на земята. След
като М. удря Д., цялата група се изнесе към кръговото, момчето остана там да
го държи на земята и Е. крещи да го пусне. Аз бях от другата страна на
булеварда, до решетката и виждах всичко това.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси, да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.И. Б..
ПРОКУРОРЪТ: По отношение неявяването на свид.М. М. предлагам да
бъдат четени показанията му на досъдебното производство на основание
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.3 от НПК. В случай, че колегите не са съгласни с това,
предлагам да бъде призован за следващо съдебно заседание, като съдът
предлагам да му наложи глоба, тъй като не сочи уважителна причина за
неявяването си и за пореден път става причина за отлагане на делото, а е
единственият свидетел, който остана и с неговото неявяване се забавя
приключването на съдебното производство.
Адв.Г.: Държим свидетелят да бъде разпитан.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: И аз не съм съгласен, искам да бъде
разпитан.
Адв.К.: Не даваме съгласие да бъдат четени показанията му.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да бъде извикан.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
делото е неизяснено от фактическа страна с оглед неявяването на свид.М. М..
Съдът намира, че следва да предупреди свидетеля в срок най-късно до
следващо съдебно заседание да представи писмени доказателства за
наличието на уважителни причини за неявяването му в днешно съдебно
заседание, като го предупреждава, че ако не стори това, съдът ще му наложи
предвидената в чл.271, ал.11 от НПК глоба, тъй като е станал причина за
отлагане на делото.
С оглед гореизложеното съдът
13
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 30.06.2025 г. от 09,30 часа, за която дата и
час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник, частният обвинител и
неговият повереник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетел М., като призовката се връчи чрез Началника
на РУ-Сливен и в призовката бъде вписано даденото от съда указание.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15,52 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14