Р Е Ш Е Н И Е
№ 261108 07.04.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17752 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба от Й.Т.Т. против „Лайт
Кредит“ ООД се твърди, че между страните, в качеството им съответно на
кредитополучател и кредитодател бил подписан договор за заем № ***, по силата
на който ищцата получила сумата от 85 000 лв., с договорено възнаграждение
в размер на 3 % месечно, като предоставения заем и дължимото към него
възнаграждение ищцата се задължила да върне на заемодателя на 84 равни месечни
вноски от по 2 782.32 лв., считано от *** до ***. За обезпечаване
вземането на заемодателя Й.Т. учредила в полза на дружеството договорна ипотека
върху свой собствен имот, придобит по дарение и делба. Договорът бил
своевременно заплащан всеки месец в продължение на една календарна година. На ***
ответницата подписала договор за заем № *** със „СИ ФИНАНС ГРУП“ ЕООД,
гр.Пловдив, като на основание чл.1.3.1 от последния бил рефинансиран договор за
заем, предмет на настоящата претенция. Твърди се, че подписаният договор имал
характер на потребителски такъв и попада в предмета на регулиране на Закона за
защита на потребителите. Клаузата, определяща формиране на лихвения процент,
била нищожна поради противоречие с чл.143, вр. Чл.146, ал.1 ЗЗП. Договорът противоречал
на морала. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави била уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния размер. Поради
това се сочи, че се предявява иск за връщане на недължимо платени суми по
нищожната клауза за възнаградителна лихва, което плащане било извършено при
начална липса на основание. Нищожността произтичала от обстоятелството, че
целият договор бил недействителен, както и от обстоятелството, че клаузата за
възнаградителна лихва била уговорена в противоречие с добрите нрави. Сумата,
която следвало да бъде върната по нищожната клауза за възнаградителна лихва била
в размер на 20 000 лв., като искът се предявял частично за сумата от 1000
лв. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., частично от общо
дължима сума от 20 000 лв., като недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № ***/***г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответното дружество.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за заем № *** от ***, сключен между „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* и Й.Т.Т., в качеството им съответно на заемодател и заемополучател, с предмет левовата равностойност на сумата от 43 459.80 евро – 85 000 лв., ведно с погасителен план, според който сумата е следвало да бъде върната на 84 равни месечни вноски, всяка в размер от 2782.32 лв.
По делото е представен договор за заем № *** от ***, сключен между „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, „ДАНИ АРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със *** Й.Т.Т., ЕТ „**-**-Й.Т.“, ЕИК ********* и Й.Т.Т., с предмет сумата от 140 000 лв., със срок на връщане – ***.
Представена е справка за извършени плащания по договор за заем № ***.
Прието е по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на възнаградителната лихва, изплатена на ищцовото дружество по процесния договор за заем № *** от *** от Й.Т. е 30 090.80 лв., а според приетото допълнително заключение размерът на начислената договорна лихва по договора за периода от ** до *** е 2 550 лв., тоест първата вноска по погасителен план 2550 лв. е платена на **.
С определение от открито заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск – от сумата от 1000 лв. на сумата от 1250 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото
не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
страните е сключен процесният договор за заем № *** от ***, по силата на който
на заемателя Й.Т.Т. е предоставена парична сума в размер на 85 000 лв.,
при месечна лихва в размер на 3 %. Според съдържащия се в договора погасителен
план сумата следвало да се върне на 84
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 2782.32 лв., последната от
които с падеж ***.
Не се спори
от ответното дружество, че ищцата е погасила предсрочно задължението си по
договора за заем – на ***, с рефинансиране от „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, като към
посочената дата е платила 85 000 лв. главница и 30 090.80 лв.
възнаградителна лихва.
Процесният
договор от *** по своята правна същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 ЗПК,
касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; т. 12 информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; т. 20 наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден. Според чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД
определя за нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се
изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.
В исковата молба се твърди, че клаузата, определяща
начина на формиране на лихвения процент, се явява нищожна, тъй като позволява
на заемодателя произволно да формира лихвите. Договорът противоречал на морала.
Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Нищожността произтичала както от обстоятелството, че целият
договор е недействителен, така и от обстоятелството, че клаузата за възнаградителна
лихва била уговорена в противоречие с добрите нрави. При анализа на съдържанието на процесния
договор, съдът констатира, че същото не отговаря на императивно предвиденото.
Към договора не са представени Общи условия, както и не може да се направи извод,
че същите са инкорпорирани в самия договор за заем. Съдържа се посочване на
възнаграждение – месечна лихва в размер на 3 %, но няма посочване на общата
сума, дължима от заемателя, което поставя потребителя в положение да не знае
колко точно е оскъпяването на кредита му. Следователно липсва яснота по смисъла
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Освен това, съдебната практика приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени – двукратния размер. В случая клаузата за възнаградителна лихва
надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва, още
повече, че кредитът е бил обезпечен чрез учредена договорна ипотека върху недвижим
имот. Поради това съдът намира, че процесният договор за заем е недействителен
съгласно чл.22 ЗПК. От представената по делото справка, както и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
дадено, неоспорено от страните, се установява, че на *** са погасени
85 000 лв. главница и 30 090.80 лв. възнаградителна лихва. Ищцата
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, на основание чл.23 ЗПК, но
не и лихви и други разходи. Поради това съдът намира, че ответното дружество е
получило без основание сума от 30 090.80 лв., поради което и сумата от
1250 лв. /след допуснатото изменение в размера на предявения частичен иск/
подлежи на връщане.
При този изход на делото на ищцата следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в общ размер от 270 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 220 лв. внесен депозит за вещо лице. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, на която се позовава пълномощникът на ищцата, *** може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 317.50 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Полет № 1, със *** Н. С. М. да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща част от платена при начална липса на основание сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – ****до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Полет № 1, със *** Н.С. М. да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Полет № 1, със *** Н. С. М. да заплати на *** С.А.Г.,*** сумата от 317.50 лв. /триста и седемнадесет лева и 50 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.