Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр.Разград, 24
октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
При
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА в присъствието на прокурора СЕВЕРИНА МОНЕВА като
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА КНАХ дело №103 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М. И. Н. от с. Б., обл. Р. против Решение
№ 32/06.07.2022 г., постановено по АНД № 114/2022 г. по описа на Кубратския районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 290-03-4/13.01.2022
г. на началника на РУ на МВР – гр. Кубрат, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. на основание чл. 190, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) за
нарушение на задълженията му по чл. 96, ал. 4 от същия закон.
Недоволно от така постановеното решение е останало
наказаното лице. В жалбата си излага доводи, че решението е необосновано и
неправилно, като се твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения и вмененото административно
нарушение не е доказано по категоричен и безспорен начин. Въз основа на тези
оплаквания моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответната страна, чрез своя процесуален представител,
е депозирала писмено становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и
недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на деловодни
разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди решението на Кубратския районен съд като правилно
и законосъобразно.
Разградският административен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
наведените от страните доводи, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има активна легитимация за това и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Районният съд е изяснил фактическата обстановка по
делото, като за целта е събрал достатъчно и надлежни доказателства. Същите
сочат, че на 03.12.2021 г. в с. Сеслав, обл. Разград полицейски служители
спрели за проверка лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ********, управляван от неговия собственик А. М. При нея е установено, че возещият се в автомобила
М. Н. пренася собствената си ловна карабина марка
"Браунинг", кал. 308 win, с фабр. № 311ZW17409, без да е поставена в калъф и заредена с патрон в цевта. При тези данни е прието, че
той е извършил нарушение на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ и срещу него е съставен
АУАН №4-КОС/ 22.12.2021 г. Отразените в него констатации са изцяло възприети от наказващия
орган, който с процесното НП, при идентично фактическо описание и правна
квалификация на нарушението на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложил на касатора административно наказание
„глоба“ в размер на 500.00 лева. С решението си Кубратският районен съд е
потвърдил същото като законосъобразно. Изложените от него мотиви се споделят
напълно и от настоящата инстанция
Оспорените АУАН и НП са издадени от оправомощени
органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на давностните срокове в чл. 34 от ЗАНН и изискванията за форма и съдържание.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо
описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата,
които го потвърждават. От съдържанието им наказаното лице е могло да разбере
какво административно нарушение му е вменено във вина и да ангажира своята
защита достатъчно ефективно и в пълен обем. Правилно са посочени и приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен
начин, че с противоправното си поведение касационният жалбоподател е осъществил
вмененото административно нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Според тази
разпоредба лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, са длъжни да пренасят огнестрелното си
оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси и в затворен
транспортен куфар, а дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със
заключващо устройство на спусъка. Събраните в хода на производството
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че на
инкриминираните дата и място М. Н. е пренасял огнестрелното си ловно оръжие в нарушение
на тези изисквания, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата
административна отговорност. Наложеното наказание е в абсолютния размер,
посочен в санкционната норма на чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ и предвид императивната
забрана на чл. 27, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН така определеното наказание не може да
бъде изменено или намалено.
Както пред въззивния съд, така и пред касационната
инстанция основното оплакване на жалбоподателя се състои в това, че НП е
издадено след срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Това оплакване е обсъдено от
районния съд и възприето за недоказано и неоснователно. Действително в АУАН,
след „Днес“ актосъставителят е посочил като дата „22.12.2020 г.“ вместо „22.12.2021
г.“, но сам е констатирал своята грешка и своевременно е уведомил за това
наказващия орган. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая тези изисквания са спазени, поради което НП е издадено
в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Наведено е и оплакване за необоснованост на
обжалваното решение на въззивния съд, но съгласно нормата чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава ХІІ от АПК. Необосноваността на съдебния акт не е сред отменителните основания, предвидени в чл. 348,
ал. 1 от НПК, приложим във вр. с препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН. Наред с
това, съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, приложима във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в настоящето производството е
недопустимо установяването на нови факти и обстоятелства, а преценката за
правилното приложение на закона при постановяване на обжалваното решение следва
да се ограничи само до установените от
инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Независимо от
това съдът намира за необходимо да посочи, че фактическите констатации на
въззивния съд кореспондират изцяло на събраните доказателства и съответстват на
правилата на житейската, формалната и правната логика.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения
съдът намира, че решението на Районен съд- Кубрат като валидно, правилно и законосъобразно
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Разград следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Искането е
своевременно предявено, допустимо и
основателно.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 32/06.07.2022 г.,
постановено по АНД № 114/2022 г. по описа на Кубратския районен съд.
ОСЪЖДА М. И. Н. от с. Б., обл. Р. да заплати на
ОДМВР - Разград сумата от 80,00
(осемдесет) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/