МОТИВИ: Срещу подс.О.Ю.Ч. е
предявено обвинение по чл.183 ал.1 НК - за това,че в периода от м.07.2017г.
до м.10.2017г., включително, в с.А., общ.П.Б.
,след като е бил осъден с Решение
№12/17г.,влязло в законна сила на
09.01.2017г. по гр.д.№1959/16г. на КРС,да издържа свой низходящ– детето си Б.О.Ч.,с
ЕГН-**********,чрез неговата майка и законен представител Шукрие Ахмед Пире,съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно -
4 месечни вноски по 110лв. всяка, или общо 440лв.
Делото
бе проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, на осн.чл.371т.2 от НПК.
В съд.заседание прокурора поддържа така предявеното
обвинение, като счита, че подс.Ч. следва да бъде наказан
за извършеното деяние с наказание „лишаване от свобода“, като наказанието му се
намали с 1/3 или алтернативно се наложи наказание „пробация“.
Адв.М.- защитник на
подсъдимия, взема становище, че следва
да се наложи минимално наказание,което
да изиграе и ролята на превенция.
От обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелката
дадени в хода на ДП, както и приложените писмени доказателства, Съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
От м.юни.2013г. св.Ш.П.заживяла на семейни
начала с подс.О.Ю.Ч. *** в неговия дом, като на
12.09.2014г. се родила дъщеря им Б.О.Ч.. След раждането на детето минали около
20 дни, когато се разделили с подс.Ч.,като св.П.и
детето се прибрали при родителите ѝ в с.А.,общ.П.Б., където живеели и
сега.Не са се събирали повече да живеят заедно с подсъдимия. От този момент Ч.
не се интересувал от детето си и не се е грижил за него по никакъв начин,като
не давал и пари за отглеждането му. Разходите по отглеждането на Б.Ч. се
увеличавали и св.П.подала молба за определяне на издръжка, която подс.Ч. да плаща на детето. С Решение № 12/09.01.2017г. по
гр.д. № 1959/2016г. на РС –Казанлък,О.Ч. бил осъден да заплаща издръжка на
дъщеря си Б., чрез нейната майка в размер на 110лв. месечно, считано от
01.12.2016г. До този момент подс.Ч. не е изплатил
нито една месечна вноска. Преди няколко месеца св.П.подала жалба, като имало
образувано досъдебно производство в РУ-Казанлък за периода от м.януари.2017г.
до м.юни.2017г. включително. Делото приключило, като подс.О.Ч.
бил осъден за този период с присъда по НОХД № 986/2017г. по описа на
РС-Казанлък, влязла в сила на 26.10.2017г. - в края на инкриминирания период на
деянието по настоящото досъдебно производство.От м.юли.2017г. до
м.октомври.2017г. включително,подс.Ч. дължал 4
месечни вноски по 110лв., или общо 440.00лв. Св.П.не е подавала молба до Общината
за изплащане на издръжката, нямала и издаден изпълнителен лист. Въпреки, че бил
осъден, подс.Ч. не е изплатил нито една месечна
вноска. Не се интересувал от детето си и не помагал по никакъв начин за
отглеждането му.
Подс.Ч. в с.з. се признава за виновен, че не е
изплащал никаква издръжка за детето си, но това се дължало на факта че нямал
средства.Понастоящем започнал пробна работа и се надявал да има финансова възможност да изплаща дължимите
суми.
Съгл. разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, Съдът напълно приема за установени обстоятелствата изложени в обв.акт,които се припокриват с горната фактическа
обстановка и които напълно кореспондират със самопризнанията направени от
подсъдимия.
Същият не оспорва изложената фактическа
обстановка, като самопризнанията му кореспондират със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства - показанията на св.Шукрие Пире, както и събраните
писмени доказателства- решение по гр.д.№1959/16г. по описа на
РС-Казанлък, протокол за предупреждение
от 05.10.2017г.
С оглед на гореизложените доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира, че се
установи по безспорен и несъмнен начин, че както от обективна, така и от
субективна страна подс.О.Ч. е осъществил престъпния
състав на чл.183 ал.1 от НК,т.е. чрез престъпното си бездействие /не е изпълнил
задължението си да изплаща дължимата издръжка за детето Б.П.в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 4месечни вноски, в размер от 440лв.,/ е
осъществил престъпния състав на този законов текст през инкриминирания период м.07.2017г.
– м.10.2017г. включително.
Деянието подсъдимият е извършил при форма на вина –
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му
характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици, поради което следва да бъде признат за виновен и наказан.
Съдът не възприема възраженията на подсъдимия, че не е
разполагал със средства за изплащане на дължимите суми,което обстоятелство може
да се отчете единствено като смекчаващо вината му .
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Ч. за извършеното от него деяние по чл.183 ал.1 НК,
Съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство – предходното му осъждане за аналогични престъпления. Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат - обстоятелството, че през
инкриминирания период е бил без постоянна работа и тежкото му
материално положение – не
разполага с постоянни доходи. При това положение Съдът намира, че наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер
на четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода, като на осн.чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание се намалява с 1/3 и съда го осъжда на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66ал.1 от НК съдът
следва да отложи изтърпяването на така наложеното наказание на подс.Ч.,като му
определи ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и му се даде последна възможност да се
поправи и изпълнява своите задължения.
По делото не са направени съдебни
разноски.
В този смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: