№ 4668
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20251100504433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение № 3163 / 25.02.2025 г., постановено по гр.д. №
69 645/2024 г. на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от
М. В. М. срещу „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата от
длъжността „Експерт бизнес информационни системи“ при ответника, извършено със
Заповед № 3438/25.09.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 82437/07.03.2025 г. на ищеца М. В. М.
срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за
неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивникът сочи, че клаузата от
трудовия договор за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона
- с нея не се целяла проверка на годността на служителя. Твърди, че ответникът
въззиваем бил наясно с годността на служителя да изпълнява вменените му трудови
функции, поради което е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, целейки да прекрати трудовото правоотношение без
реално изпитване. Неправилно в решението съдът е анализирал само последните две
заемани от ищцата длъжности, а работодателят е бил наясно с уменията на ищцата въз
основа на цялостната й работа в продължение на шест години, а не само на последните
две длъжности.
Сочи се в жалбата, че на всички заемани от ищцата длъжности при ответника тя
е изпълнявала едни и същи повтарящи се задължения. Твърди се, че последната
1
заемана длъжност не представлява реална промяна в сравнение с предишните
длъжности, а се касаело за „ротация със запазване на основни функции и задължения„
поради:
същото получавано възнаграждение на ръководна длъжност и на следваща
експертна неръководна длъжност;
ищцата е работила при този работодател шест години;
на всяка от заеманите длъжности ищцата е работела с персонала, екипите и
клиентите на дружеството - ответник;
всяка от длъжностите предполага свободно ползване на английски език, а
предходна заемана длъжност – и отличен английски език;
Сочи се в жалбата, че на последната заемана от ищцата длъжност на ищцата не са
възлагани никакви задачи, а се провеждало обучение, поради което работодателят не е
имал право да прекрати правоотношението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.
Въззивникът представя с писмените бележки изготвена от нея сравнителна
таблица между заеманите от нея през годините длъжности “Мениджър бизнес
информационни системи - критични ситуации“ /2018 г. - 01.01.2020 г./, “Експерт
технологично поддържане“ /01.01.2020 г. – 01.07.2021 г./, “Ръководител екип бизнес
информационни системи“ /01.07.2021 г. – 01.09.2024 г./ и “Експерт бизнес
информационни системи“/ от 01.09.2024 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на 01.10.2024 г./. В таблицата са изведени критерии – работа с
клиенти, работа с екипа, личностно развитие, езикови умения, ниво на отговорност,
комуникация, работа с документи, поддържане вътрешни процеси, взимане на
решения, контакт с висшето ръководство, самостоятелност. Ищцата въззивник твърди,
че по всички тези критерии е показала годност при изпълнение на функциите по
всички длъжности, които, макари и различни по наименование, били сходни.
Въззиваемата страна „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД подава отговор на
въззивната жалба от 07.04.2025 г. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието,
че последната заемана от ищцата длъжност е същностно различна от предходните три
и поради това работодателят въззиваем е имал право да уговори изпитателен срок.
Работодателят излага, че преценката за сходството или идентичността на две
длъжности следва да изхожда от естеството на работата и свойствените задължения,
понеже едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание,
отнесени към различни трудови функции. Първите три заемани от ищцата длъжности
“Мениджър критични ситуации“, “Експерт технологично поддържане“ и
“Ръководител екип бизнес информационни системи“ се различавали от последната
заемана от ищцата длъжност “Експерт бизнес информационни системи“ по това, че те
са насочени към клиентите на дружеството. Трудовите функции, присъщи на първите
три длъжности, включвали обслужването на заявки на външни лица и справянето с
усложнени ситуации, а последната заемана от ищцата длъжност предполагала фокус
върху служителите на самото дружество. Задълженията на длъжност “Експерт бизнес
информационни системи“ включвали обучение на служители, оценяване, менторство и
провеждане на обучения – все задължения, които ищцата не е изпълнявала в предходен
момент и работодателят законосъобразно е предвидил изпитателен срок, намален от
шест на четири месеца по настояване на самата ищца. В тази връзка показанията на
свид. Ф. били недостоверни и пресъздаващи преимуществено внушения и оценъчни
твърдения.
Сочи, че при уволнение в рамките на изпитателния срок работодателят не
следва да се мотивира, както и не се съдържа изискване за минимален срок на работа,
2
след изтичане на който трудовото правоотношение да бъде прекратено на осн. чл. 71,
ал. 1 КТ.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Като правилно решението следва да бъде потвърдено по следните мотиви.
Със заповед № 3438/25.09.2024 г., връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото
й правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок,
считано от датата 01.10.2024 г. Датата 01.10.2024 г. е посочена в самата заповед за
уволнение.
Ищецът оспорва уволнението по следните доводи, изложени в исковата молба.
Сочи, че работи при ответника от шест години, като е заемала следните различни
длъжности: “Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ /2018 г.
- 01.01.2020 г./, “Експерт технологично поддържане“ /01.01.2020 г. – 01.07.2021 г./,
“Ръководител екип бизнес информационни системи“ /01.07.2021 г. – 01.09.2024 г./ и
“Експерт бизнес информационни системи“/ от 01.09.2024 г. до прекратяване на
трудовото правоотношение на 01.10.2024 г./. В исковата молба не се навеждат
твърдения, че заеманите от ищцата длъжности са сходни. Сочи се в исковата молба, че
работодателят не е могъл добросъвестно и при спазване на чл. 8, ал. 1 КТ да уговори
изпитателен срок от 4 месеца в Анекс № 5568/30.08.2024 г., с който ищцата е назначена
на последната длъжност, понеже:
на първо място, ищцата работи при този ответник от шест години и той познава
качествата й и е наясно с пригодността й да изпълнява длъжността “Експерт
бизнес информационни системи“ /последната заемана такава/;
на второ място, преди да бъде назначена на тази длъжност ищцата е заемала
друга ръководна длъжност с мениджърска позиция, поради което е било
безпредметно изпитването й по повод заемане на експертна длъжност.
Поради недействителност на клаузата по чл. 71, ал. 1 КТ в Анекс №
5568/30.08.2024 г. ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно. Навежда, че
работодателят е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовото
правоотношение, целейки именно този резултат, а не действителното изпитване на
ищцата на новата длъжност.
Ищцата моли да бъде признато за незаконно уволнението й от длъжността
„Експерт бизнес информационни системи“ при ответника, извършено със Заповед №
3438/25.09.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
С молба от 27.01.2025 г., входирана по делото преди първо с.з. в производството
пред районния съд и в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, ищцата сочи, че трудовите
функции за длъжностите “Ръководител екип бизнес информационни системи“ и
“Експерт бизнес информационни системи“ /последните две/ се припокриват изцяло;
съществували са идентични задължения и отговорности по тези длъжности и
предходните такива, които са позволили на работодателя да изпита годността й за
заемане на последната длъжност. Анекс № 5568/30.08.2024 г. не бил свързан със
3
съществено изменение на трудовото правоотношение.
Във въззивната жалба ищцата вече твърди наличие на „ротация със запазване на
основни функции и задължения„.
Ответникът се е защитил по сочените твърдения с отговора на исковата молба.
Той оспорва иска. Излага, че ищцата е заемала различни длъжности и е изпълнявала
същностно различни трудови функции, поради което той е заложил клаузата за
изпитване в Анекс № 5568/30.08.2024 г. Последната заемана от ищцата длъжност, във
връзка с която е уговорен срокът на изпитване, предполагала нови отговорности и
задължения. Ищцата отговаряла за различни бизнес процеси, а именно наставничество
/коучинг/, провеждане на обучения, съветване на други служители, обучение,
напътване към добри практики, анализ при наемане на нови служители. Длъжността
предполагала цялостно разбиране на процесите в дружеството и направляването им
вкл. и обучение на други служители.
Съдът намира, че следва да бъдат обсъдени всички твърдения на ищцата поради
заявеното своевременно с исковата молба, че работодателят познава качествата на
ищцата и пригодността й да заеме и изпълнява функциите по длъжността “Експерт
бизнес информационни системи“; поради това, че последната длъжност е била
експертна, а тази преди нея /или предпоследно заеманата/ - ръководна или такава,
предполагаща по - високо ниво на отговорност. В тежест на работодателя е да докаже
законосъобразността на уволнението на соченото от него основание, а той от своя
страна навежда, че длъжността е коренно различна от предходните, предполагайки
наставничество и обучение на колеги.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като
безспорно, че по силата на трудов договор № 1409/ 17.07.2018 г. ищцата е назначена на
длъжност “Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ при
ответника по трудов договор за неопределено време; че с допълнителни споразумения
по чл. 119 КТ ищцата е преназначавана на следните длъжности при ответника:
“Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ за периода
2018 г. - 01.01.2020 г.;
“Експерт технологично поддържане“ за периода 01.01.2020 г. – 01.07.2021 г.;
“Ръководител екип бизнес информационни системи“ за периода 01.07.2021 г. –
01.09.2024 г.; и
“Експерт бизнес информационни системи“ за периода от 01.09.2024 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.10.2024 г.;
Безспорно е, а и се установява, че с процесната заповед № 3438/25.09.2024 г.,
връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено на осн.
чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата 01.10.2024 г.
С Анекс № 5568/30.08.2024 г. ищцата е назначена на нова длъжност “Експерт
бизнес информационни системи“. В чл. 2 от Анекса е уговорен четиримесечен срок
на изпитване в полза на работодателя считано от 01.09.2024 г. С процесната заповед №
3438/25.09.2024 г., връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото й правоотношение е
прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата
01.10.2024 г. Или правоотношението е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ в срока за
изпитване. Заповедта е подписана от представител на ответника – работодател, а
именно лицето Т.Д., упълномощен от управителите А.Й. и Л.Л., действащи заедно, с
пълномощно от 12.04.2024 г. с нот. заверка на подписите. Видно от пълномощното с
него Дачев е упълномощен да сключва трудови договори с възнаграждения,
4
ненадхвърлящи 5 хил.щ.д. на месец, както и да прекратява същите – т. iv от
пълномощното.
Не е спорно, а се установява, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя – страна, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, по време на
течението на същия, с надлежно връчена заповед.
Спорно между страните е било дали работодателят е определил
законосъобразно изпитателен срок при спазване на чл. 70, ал. 5 КТ при твърдения на
ищеца, че предходните заемани от нея длъжности и новата длъжност са
идентични/сходни. Твърди се и че работодателят е бил наясно с качествата и годността
да й да изпълнява длъжността “Експерт бизнес информационни системи“. В тази
връзка ищецът твърди да е налице недобросъвестност на работодателя при
прекратяване на правоотношението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичането на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати трудовия договор без
предизвестие. Поначало клауза със срок за изпитване може да се включи в трудовия
договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя
да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа,
като за една и съща работа договор с уговорка за изпитване може да се сключи само
веднъж - чл. 70, ал. 5 КТ. Сочената разпоредба установява еднократност и
изключителност на договора - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие,
за да не се държат страните /и предимно работникът/ в договорна връзка, която е
неокончателна и затова несигурна. Трудов договор с клауза за изпитване може да се
сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.
119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Само в този случай възложената работа по трудовия договор ще е различна, което дава
право на работодателя да изпитва служителя с уговаряне на срок за изпитване.
Договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или
безсрочен трудов договор, като в него се включи уговорката за това. И в двата случая
той може да се сключи само за срок не по-дълъг от шест месеца съгл. чл. 70, ал. 1 КТ.
Уговорката за срок за изпитване не прави договора срочен, а дава право на едната или
на двете страни да го прекратят с едностранно изявление в рамките на срока.
В срока за изпитване договорът се прекратява от страната, в чиято полза е
уговорката, като прекратяването на договорната връзка е облекчено - без дължими
мотиви от работодателя, без предизвестие, неприложима закрила по чл. 333 КТ.
Съгласно разясненията, дадени в Решение N 96/15.06.2018 г. по гр. д. N 4048/17
г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, то клаузата от трудовия
договор за определяне на срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на
закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за
изпълняваната работа. В този случай прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.
8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига
забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективно
право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или
служителят е годен за изпълнение на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя
полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор.
А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване при
условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява
5
длъжността, работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор. В първия случай възниква недействителност на клаузата от трудовия договор
поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във втория
случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение
на чл. 8, ал. 1 КТ.
След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът намира, че правилен е решаващият извод на СРС, че заеманите от ищцата предишни длъжности не са разкривали сходни трудови функции с тези, присъщи на длъжността “Експерт бизнес информационни системи“. Поради това клаузата за изпитване, съдържаща се в Анекс № 5568/30.08.2024 г., е валидна. Уволнението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ не е проявление на злоупотреба с право от страна на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Съгласно Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о.,
ГК преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството
на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе
нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност в
зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови
функции. Възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността,
запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната характеристика
работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но
съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и
същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни
трудови функции. Така например задължението за изготвяне на документи, за ремонт
на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на
труда и пр. могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените
задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
Ищцата твърди, че всички заемани от нея длъжности се припокриват и че е
налице „ротация със запазване на основни функции и задължения„. Под формата на
таблица, приложена във въззивното производство, ищцата твърди, че поради
изискуемите умения, както и поради общите задължения, присъщи за всички заемани
от нея длъжности, то работодателят бил наясно с годността й да изпълнява функциите
по последната длъжност и не е имал право да уговаря изпитателен срок и да
прекратява правоотношението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ. В таблицата ищцата изброява
умения като владеене на чужд език, както и задължения - като такива за поддържане
на вътрешните процеси, усилия за развитие на екипа, ниво на самостоятелност, работа
с клиенти, които е притежавала или изпълнявала и на четирите заемани от нея
длъжности.
Механичното съпоставяне на определени изискуеми умения или вменени
задължения по различни длъжности не е достоверен показател относно това дали
трудовите функции разкриват сходство или се припокриват. Едни и същи трудови
задължения могат да имат различно съдържание, тежест или проявление, ако са
отнесени към различни трудови функции.
На първо място, видно е от представените писмени доказателства – четири на
брой длъжности характеристики /л. 31 – л. 45/, неоспорени от ищцата, а и се
установява от показанията на свид. Ф. /кредитирани в тази част/ и свид. Ч., че
успешното изпълнение на трудовите функции при този работодател предполага
свободно владеене на английски език.
Самите длъжности характеристики е видно, че са изготвени с цел да бъдат
възприемани на английски език, а преводът на български език е с вторично значение.
6
Длъжностните характеристики са изготвени на английски и български език. Видно е,
вкл. и за лице, което не е със специализирано образование по българска филология, че
в българския превод се съдържат непрепятстващи разбирането на текста грешки при
членуването или словореда. Също така в българския текст се съдържат множество
неприсъщи за българския език словосъчетания с буквално възприемане и използване
на чуждици като “ескалиране“ на проблемите / но в см. на пренасочването или
докладването им на по-горестоящо в йерархията лице/, “коучинг“, “идентифициране“
на възможности, “менажиране“ на проблеми. Въпреки тези особености неоспорените
от ищцата длъжности характеристики, носещи подписа й, са съставени на разбираем
език. От тях е видно, а и е разписано изрично в тях, че свободното владеене на
английски език писмено и говоримо е било изисквано от ищцата на всяка една от
заеманите от нея длъжности. Поради това от установеното по делото, че при
изпълнението на трудовите функции по всяка една от длъжностите от ищцата се е
изисквало владеене на английски език, не може да се изведе решаващ извод за
сходство в трудовите функции.
Обстоятелството, че преди да бъде назначена на длъжност “Експерт бизнес
информационни системи“, която е експертна, ищцата е заемала ръководна длъжност
“Ръководител екип бизнес информационни системи“, също не е определящо. Отделни
трудови задължения изискуеми за различни длъжности могат да имат различно
проявление или тежест във връзка с естеството на работата.
Първата заемана от ищцата длъжност “Мениджър бизнес информационни
системи - критични ситуации“ за периода от 2018 г. до 01.01.2020 г. предполага
основни и свойствени задължения за длъжността по поддържане на контакт с клиенти
на ответника. Мениджър критични ситуации е основното лице за контакт с крайните
потребители. Той отговаря за обработката, проследяването, овладяването и
приключването на критичен случай. Мениджър критични ситуации действително
следва да сътрудничи с останалите членове на екипа с цел отговор на клиентско
запитване, но същностното и определящо задължение е предоставянето на конкретна
и достоверна информация на потребителя /клиента/ и разрешаване на клиентския
казус.
Тази длъжност е подчинена на длъжността “Ръководител екип бизнес
информационни системи“, която впоследствие и ищцата е заемала.
В периода 01.01.2020 г. – 01.07.2021 г. ищцата е заемала длъжността “Експерт
технологично поддържане“, според длъжностната характеристика за която основни
задължения са свързване на крайния потребител и партньорите по целия свят за
проблеми с Micosoft Azure. Този експерт отговаря освен за отговор и управление на
клиентски запитвания и за техническа поддръжка на продуктите и цялостното
управление на процесите. Длъжността подобно на предходната заемана от ищцата е
насочена към обслужване на клиента, но в нея са залегнали и други задължения.
Изрично е записано, че за заемане на длъжността е изискуем поне 1 г. опит в
обслужване на клиенти.
Третата заемана от ищцата длъжност във времево отношение за периода
01.07.2021 г. – 01.09.2024 г. е тази на “Ръководител екип бизнес информационни
системи“. Това е ръководна длъжност и е най - дълго заеманата от ищцата длъжност
при ответника.
Ръководителят екип има стратегическа роля със “специален фокус върху
клиентите“ – изрично посочено в длъжностната характеристика. Ролята на този
7
ръководител е да действа като основно контактно лице между клиента и екипа. Като
ръководител той управлявала и наблюдава процеса на комуникация между членовете
на екипа с крайния клиент. Задължения на ръководителя екип са да е запознат с всички
“ескалации, свързани с продуктите“ /или се има предвид усложнения от каквото и да
било естество/; да ръководи, съблюдава правилното управление на заявките и да
координира работата на екипа; да разяснява политиките на компанията и да подпомага
обучението на екипа. Следва да се посочи, че същностното и определящо за тази
трудова функция е ръководенето на процеса по обслужване на клиентите и
проследяването на работата на подчинените служители при комуникация с клиента.
Относно обучението на служителите е изрично посочено, че ръководителят само
го подпомага и се включва в него, но е лицето, което го организира.
Установява се от длъжностните характеристики, а и от показанията на свид. Ч.,
на които съдът дава вяра като последователни, логични и и намиращи опора в
останалия доказателствен материал, че първите три заемани от ищцата длъжности са
преимуществено и определящо за тях насочени към обслужване на клиента. Мениджър
критични ситуации следва да разрешава проблемни казуси с клиенти, експерт
технологично поддържане също отговаря на клиентски запитвания, като наред с това
разрешава технически проблеми, а ръководителят екип бизнес информационни
системи ръководи и наблюдава процесите по обработване на заявки и запитвания.
За разлика от тези три длъжности последната заемана от ищцата длъжност
“Експерт бизнес информационни системи“ е насочена като същност на трудовите
функции, заложени в нея, към служителите на ответника. Този експерт осигурява
възможности на служителите за допълнително обучение, наставлява ги и ги съветва
по всякакви въпроси. Изрично е предвидено, че този експерт отговаря за
“коучинг“/наставничество, обучение и повишаване на знанията на екипа; той създава и
води обучения /наречени сесии/ за служителите, разработва и доставя учебни
материали. Също така лицето на длъжност “Експерт бизнес информационни
системи“ е натоварено и със задължения по оценка на служителите и има отношение
към подбора на кандидатите за наемане на работа при ответника.
Тази длъжност не се припокрива като трудови функции, не е сходна и е
същностно различна от предходните заемани от ищцата длъжности. Тази длъжност е
насочена към обучение на служителите, оценка и подбор на кандидатстващи за работа
за разлика от предишните длъжности, които са предполагали, макар и на различно
ниво – експертно или ръководно, обработка на клиентски запитвания и управление на
процеса по общуване с крайния потребител.
Този извод не се разколебава от показанията на свид. Ф., които настоящият
състав кредитира единствено в частта, в която свидетелят дава показания за факти от
обективната действителност и то свързани с трудовите задължения на ищцата. В
останалата част показанията на свидетеля пресъздават оценъчни твърдения и факти,
относими към уволнението на самия свидетел. Установява се от показанията на този
свидетел, че тя е работила съвместно с ищцата 3 седмици, в който период ищцата се
обучавала. Част от задълженията на ищцата била оценката на служители. В
обобщение, съвкупният анализ на доказателствата води до извода, че трудовите
функции, придадени към длъжностите “Мениджър бизнес информационни системи -
критични ситуации“, “Експерт технологично поддържане“, “Ръководител екип бизнес
информационни системи“ и “Експерт бизнес информационни системи“, са същностно
различни.Последната заемана от ищцата длъжност “Експерт бизнес информационни
системи“ е с фокус към обучение на служители, наставничество, проследяване на
8
вътрешни процеси и оценка на лица, търсещи работа при този работодател, а
предходно заеманите длъжности са насочени към връзката с клиента. Следователно
въпреки наличието на някои повтарящи се задължения от общ порядък и изискуеми
умения в длъжностите характеристики за длъжностите /като например водене на
досие, работа с клиенти, владеене на английски език, личностно развитие,
самостоятелност/ то длъжностите са различни. Отликите между тях се изразяват в
това, че последно заеманата от ищцата длъжност е пряко свързана не с обслужване на
клиента, а с обучение на служители и оценка на лица, постъпващи на работа.
Работодателят не е действал недобросъвестно при уговарянето на изпитателния
срок или при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.
Твърденията на ищцата в тази връзка са останали недоказани.
При уволнение в рамките на изпитателния срок работодателят не следва да се
мотивира, както и не се съдържа изискване за минимален срок на работа, след
изтичане на който трудовото правоотношение да бъде прекратено на осн. чл. 71, ал. 1
КТ. Правилно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил отхвърлен. Решението следва да
бъде потвърдено. По разноските. Предвид изхода на спора на въззиваемия ответник се
дължат разноски. Претендират се 5 867,50 лв. с вкл. ДДС – заплатено по банкова
сметка адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства. Сторено е
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. Предявен е иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а съгл. НМРАВ минималното възнаграждение по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или в случая 1077 лв. Следва да бъде намалено
адвокатското възнаграждение до размера от 1 292,4 лв. с вкл. ДДС предвид
фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че по въззивното
производство не са събирани нови доказателства.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3163 / 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 69
645/2024 г. на СРС, ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ,
на „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1 292,40 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10