№ 390 / 7.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1243 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба на А.В.А. с адрес: xxx,,Стрелбище”, № 3, вх.Б, ет.8, ап.83, с ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез упълномощен защитник адвокат М.С. – САК против Електронен фиш Серия К № 1845555, издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който е било констатирано, че на 13.10.2017г., в 17:58ч. по РП 2 КЛАС 81 при КМ. 96,988 е управлявала МПС лек автомобил СЕАТ ИБИЗА с рег. № СА2274ВС с установена скорост 94 км./ч., превишавайки максимално разрешената скорост извън населено място с пътен знак от 60 км/ч. с 34 км/ч. Поради тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП й е наложено и административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволна от санкциониращия административен акт е останала жалбоподателката, която чрез своя защитник релевира оплаквания, че същият е незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката А.А., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище от нейния защитник се заявява, че се поддържа жалбата и се иска нейното уважаване.
Административно – наказващият орган ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - гр.Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2019г., в 17:58ч., по РП 2 КЛАС 81 при КМ. 96,988, жалбоподателката А.А. управлявала лек автомобил марка СЕАТ ИБИЗА с рег. № СА2274ВС със скорост от 94 км./ч., превишавайки максимално допустимата скорост извън населено място, регламентирана с пътен знак В (26) от 60 км./ч., с 34 км/ч. Скоростта на движението на автомобила е била установена посредством автоматизирано техническо средство № 003059047В8D, което е от системата за видеоконтрол ,,SITRAFFIC ERS 400”. Към електронния фиш е приложено копие от снимков материал, от който се вижда модела и регистрационния номер на автомобила, както и справка за собственост на заснетото МПС. Въз основа на заснетия снимков материал бил издаден и обжалвания електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП /ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із – 305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата и съдържанието му следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр. 2 от ЗДвП реквизити.
В случая нарушението е установено със система за видеоконтрол ,,SITRAFFIC ERS 400”, при която измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото е приложено като писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е била налице техническа изправност на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш се издава или на собственика, или на този, на когото е предоставено моторното превозно средство. Към делото е приложена справка за заснетото МПС от която е видно, че същото е собственост на жалбоподателката.
Съдът не споделя оплакванията на защитника, че не е ясно, къде е било извършено нарушението. Видно от съдържанието на обжалвания електронен фиш е, че деянието е било реализирано извън населено място, като изрично е упоменато, че това е РП 2 клас при км.96,988. Заснемането на скоростта и установяване на авторството безспорно се установяват от приобщените писмени доказателства и в частност от снимковия материал по делото. В деферинцираната процедура по ЗДвП във връзка с издаването на електронен фиш е посочени, че е налице презумпцията на авторство на извършено административно нарушение в лицето на собственика на заснетия автомобил. Доколкото липсва изрично декларация от действителния водач на МПС – то, заснето към момента на нарушението, следва да се приеме, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила.
Не следва да бъде споделяна и обстойната обструкция на защитника на жалбоподателката, отразена в неговото писмено становище до съда досежно некоректната правна квалификация. Напълно обосновано е посочено, че извършеното нарушение попада в хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и направената препратка с ал.1 по никакъв начин не обуславя наличието на противоречие между фактическа и правна страна на нарушението.
По отношение на останалите нарушения, които се счита да са били допуснати по съставянето на електронния фиш съдът намира, че процедурата на административно наказващият орган е била спазена и не е налице нарушение, обуславящо отмяната му. Цитираното тълкувателно решение е било прието от ВАС преди последващите промени в ЗДвП, които разширяват периметъра на техническото средство, с което може да се заснеме превишената скорост на водачите на МПС, а и освен това в приложения Протокол от проверка № 222 – ИСИ/10.10.2017г.изрично е отразено, че заснемащото техническото средство е било стационарно.
По отношение размера на наложеното наказание съдът прецени редакцията на санкциониращата разпоредба на чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДвП.
Към момента на извършване на нарушението размерът на наказанието е бил съобразен законосъобразно от наказващия орган. В конкретния случай, за превишаване на максимално разрешената скорост на движение на МПС извън населено място от 31 до 40 км./ч., наказанието е глоба в размер на 300.00 лева. Наложеното наказание е строго фиксирано от закона, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да доведат до отмяна на електронния фиш.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1845555 издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, на А.В.А. с адрес: xxx,,Стрелбище”, № 3, вх.Б, ет.8, ап.83, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: