Р Е Ш Е Н И Е
№…………./………………...2018 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с.
ТАНЯ КУНЕВА
при секретар
Димитричка Георгиева,
като разгледа
докладваното от мл.съдия Кунева
възз. гр. дело
№ 1801 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 108/26.07.2018 г. постановено
по т.дело № 244/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл. 303, ал.1,
т.1 от ГПК определение № 2060/10.06.2015 г., постановено по в.гр.дело №
1682/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното
първоинстанционно решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. № 11246/2014 г. на ВРС,
е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г”,
представлявано заедно от всеки двама от ****, П.С.С., ****и ****,
предявена чрез адв. ****от ВАК, е против Решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д.
№ 11246/2014 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул. ”Георги Живков” № 22, партер, представлявано
от Управителя П.Н.К., сума от 960,78 лева, като платена от
праводателя на ищеца ****при първоначална липса на основание, представляваща
стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на
потребител с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: ****, за периода от 14.02.2013 г. до 12.08.2013 г., за която е
издадено дебитно известие № ********** от 22.08.2013 г., като вземането е
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 03.09.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата от 630 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Конкретно се
посочва, че първоинстанционният съд немотивирано е приел, че между страните не
е налице договорно основание за заплащане на доставената и потребена ел.
енергия в процесния размер. Позовавайки се на чл. 16 от ОУ, се излагат
съображения за наличие на задължения на потребителя да не променя схемата на
свързване на СТИ и да не използва ел.енергия, неотчетена от последното.
Изразява се становище, че посочения текст на ОУ не попада в предметния обхват
на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Позовавайки се на представения по делото
констативен протокол, подписан от двама свидетели и изслушаната по делото СТЕ,
обосновава наличие на виновно поведение на потребителя, представляващо
нарушение на договорните отношения между страните, довело до неотчитане на
потребената ел. енергия. Навеждат се доводи за недействителност на договора за
цесия, представен по делото, поради липса на предмет, евентуално – липса на
съгласие, а от друга страна, ненадлежно уведомяване на длъжника за цедиране на
вземането. Въззивникът настоява
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли се за
прекратяване на производството като недопустимо, в евентуалност претендира
отмяна на постановеното първоинстанционно решение. Поддържа изложените в
жалбата доводи и моли същата да бъде уважена. В евентуалност, моли да не се
присъждат разноски на насрещната страна при липса на доказателства за
заплащането им и релевира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Представя писмена защита, в
която подробно излага съображения по същество на спора.
В срока
по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП“ЕООД.
В открито съдебно заседание въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски. Депозира писмена защита, в която излага съображения за
неоснователност на искането за прекратяване на производството като недопустимо,
позовавайки се на практика на върховния съд. Претендира разноски, в т.ч.
сторените такива пред ВКС, като обосновава основанието на тази претенция.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от ”КНМ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Георги Живков” №22, партер,
представлявано от Управителя П.Н.К., против ”Енерго-Про Продажби”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано заедно от П.С.С. и ****, със съдебен адрес:***, чрез адв.****, с която са предявени искове с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ****, с ЕГН **********, е потребител на доставена
от ответника електрическа енергия в обект, находящ се в ****, за който са
отредени абонатен №********** и клиентски №**********. Твърди се, че процесната
сума в размер на 960.78лв. е начислена с фактура №********** от 22.08.2013г.
като стойност на корекция на сметка. Твърди се, че сумата е заплатена от
потребителя на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено
електрозахранването в обекта му. Твърди се, че плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребена. Твърди се, че в рамките
на корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични
месечни сметки. Твърди се, че проверката на СТИ, въз основа на която е
предприета корекционна процедура, е извършена в отсъствие на абоната, поради
което констатациите описани в протокола за проверката не могат да му бъдат противопоставени.
Оспорва се начина и методиката, по които е извършена корекцията, и факта на
реално доставяне на количеството ел.енергия, предмет на корекцията. Твърди се,
че с Договор за цесия от 12.05.2014г. ****, прехвърлил в полза на ищеца
вземането за недължимо платеното на ответника в размер на исковата сума. Твърди
се, че длъжникът е уведомен за цесията на 08.08.2014г.
В
постъпилия, от процесуалния представител на ответника, отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, се поддържа становище за неоснователност на
иска, като се оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основано
на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата
сума, доколкото договорът за цесия от 12.05.2014г. е нищожен поради липса на
предмет. Поддържа се, че прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума
на цедента към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това,
поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. В
условията на евентуалност се навеждат доводи за недействителност на договора за
цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва
се валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено
чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. На следващо място се
оспорват елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с
твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание
валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел.енергия при
ОУ. Твърди се, че на 12.08.2013г. служители на ”Енерго-Про Мрежи” АД са
извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ****,
резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Твърди
се, че след установено по съответния ред неизмерване от СТИ на консумираната от
потребителя ел.енергия, в резултат от неоторизирана намеса в схемата на
свързване на електромера, от ответника чрез одобрена от ДКЕВР изчислителна
методология, е извършена корекция на сметката на абоната. Твърди се, че в
рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на
задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в
обекта на потребление. С оглед изложеното се поддържа, че е било налице
задължение на абоната да заплати процесната сума, която представлява доставено
количество ел.енергия, която не е била измерена от СТИ.
ВОС като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение №
764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ВОС, е
признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на ****като управител
на „КНМ Груп“ ЕООД. Направеното
от въззивника искане за прекратяване на производство поради това, че
направеният от ищеца отказ от иск е породил правни последици, тъй като
заличаването на управителя на ищцовото дружество няма обратно действие по арг.
от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не може да бъде противопоставено нито на
въззивника, нито на съда като трети добросъвестни лица, е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав на ВОС намира, че посочените разпоредби са неприложими към
конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на
ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на
ответника. Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на
вписването по отношение на възникналите материалноправни отношения между
гражданскоправните субекти, но са неприложими към тези от публичноправен
характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда.
Неприложими в случая са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2
ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ регламентира оповестителното действие на заличаването на
вписването, а чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите
добросъвестни лица за съществуването на вписано, но несъществуващо
обстоятелство, респективно несъществуването на невписаното обстоятелство. За да
се позове на оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на
фикциите по чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е
доверило на вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или
извърши процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на
последиците на чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а
правоотношението между съда и страната е от публичноправен характер.
Следователно обявяването на вписването на ****като управител на „КНМ Груп“ ЕООД
за несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на
представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в
производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без
представителна власт, който отказ не се поддържа към настоящия момент, съдът
намира, че производството не може да бъде прекратено.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на Варненския окръжен съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното
дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от
време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода
от 14.02.2013
г. до 12.08.2013 г.; породила ли е прехвърлителното си действие,
извършената на 12.05.2014
г.
цесия и надлежно ли е уведомен длъжника за нея.
По делото не се спори, че праводателят на ищцовото
дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция
на нормата към процесния период. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран
процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят
има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, че
праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 960,78 лв. по дебитното известие №********** от 22.08.2013г.
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 0072784 от 12.08.2013 г. на обект с абонатен №********** и клиентски
№**********, се установява, че в
процесния имот е монтиран електромер модел „МЕ161“ № 33757462.
Съгласно констатациите в протокола, подписан от свидетел ****, при извършената
техническа проверка на СТИ е установено, че входящия и изходящ фазов проводник
са монтирани заедно в първа токова клема на електромера. Неправомерно монтираният
в първа токова клема изходящ фазов проводник е със сечение 2,5 мм – ПВВМ.
Съставена е справка № 29013/2 от 16.03.2013 г. за корекция при неточно измерване на
електрическата енергия, на основание чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, видно от която на абоната е
начислена корекция за периода от 14.02.2013 г. до 12.08.2013
г.
От представеното по делото дебитното известие №********** от
22.08.2013г., се установява, че абонатът дължи сумата от 2084,07 лева за консумирана енергия за периода от 14.02.2013 г. до 12.08.2013 г.
По делото е представено пълномощно, с което ****учредява
представителна власт в полза на адв. ****, който да я представлява пред
„Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да се разпорежда с всички вземания на
упълномощителя, включително да уведомява длъжника.
На 12.05.2014 г. между ****– чрез
пълномощник адв. ****, и „КНМ Груп“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземането от 960,78 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода от 14.02.2013 г. до 12.08.2013 г. за обект с абонатен №********** и
клиентски №**********, за което е
издадено дебитното известие №********** от 22.08.2013г.
С уведомление вх. № 3208150/08.08.2014 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомено от цедента ****, чрез пълномощника си адв. ****, за
сключения договор за прехвърляне на процесното вземане.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният
СТИ по технически характеристики може да отчете за срок от 180 дни изчислената
от дружеството корекция. В конкретния случай СТИ е бил изключен за неплатени
сметки и не е отчитал ел. енергия. Посочва, че има директно присъединяване към
захранващата мрежа без СТИ и електромерът схемно не е отчитал ел. енергия. Уточнява,
че не може да извърши сравнение с предишен аналогичен период, тъй като абоната
не е имал отчет на ел. енергия от 2011
г. до м. 08.2013 г. В съдебно заседание
вещото лице уточнява че не може да бъде определен периода на намесата в
електромера, както и че към 2013 г. еднофазният електромер, монтиран в обекта е
бил с изтекъл срок на метрологична годност.
В хода на първоинстанционното производство е допусната и съдебно-счетоводна
експертиза, което заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно
и компетентно дадено, и съобразно което сумата по фактура №**********/22.08.2013
г. на стойност 960,78 лева е изцяло платена с девет броя плащания на каса.
За установяване на обстоятелствата, при които е извършена проверката
са допуснати гласни доказателства
посредством разпит на един свидетел – ****. Същата сочи, че при проверката в
обекта установили светодиода свети непрекъснато, което било признак на липса на
консумация на ел. енергия. След замерване с ампер клещи установили, че е налице
консумация на енергия в обекта. Свидетелката посочва, че при проверката са
присъствали близки на абоната.
Въз основа на така установеното от фактическа, съдът
прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът, сега въззиваем, да докаже наличието на имуществено разместване между цедента по
договора за цесия и ответника, сега въззивник, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си
за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от
ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване на
сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на
уведомяване на въззивника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. От своя страна въззивникът следва да
установи основанието и размера на
вземането си и по – конкретно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил процесната сума.
Корекцията
на сметката на абоната за минал период е извършена на основание чл. 38, ал. 3,
т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи" АД (ОУ на
ДПЕЕПЕМ). Клаузите от общите условия, позволяващи едностранна корекция
от страна на предприятието - доставчик на електрическа енергия, са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като едностранното изчисляване на сметката, без да е
изяснено реалното количество потребена и доставена електрическа енергия за
съответния период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за
недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в
неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за
енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите (в този смисъл са
и решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение № 104/2010 г. на ВКС по т. д. №
885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г.).
В
действащото през периода на корекцията законодателство - Закон за енергетиката (в редакцията му към
момента на извършване на корекцията), Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г., действали до 15.11.2013 г. и приложими в случая) не е
предвидено право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен
резултат за доставена и потребена електрическа енергия.
Следователно
ответното дружество е извършило корекция на сметката на абоната за минал период
без да има право на това, поради което начислената в резултат на тази корекция
сума е недължима.
Освен
това от страна на въззивника не са представени доказателства, че именно
абонатът е извършил констатираното вмешателство в схемата на електромера, в
резултат на което СТИ не е отчитало потребената в обекта електроенергия.
Фактът, че потребителят е поел договорно задължение за бездействие съгласно чл.
16 от ОУ на ДПЕЕПЕМ, не означава, че той следва да носи отговорност за всяко
активно поведение върху измервателния уред, в това число и за такова с
неустановен автор. По делото не е доказано виновно неправомерно поведение на
потребителя, което да е в пряка причинна връзка с констатираната външна намеса
в електромера, поради което не може да се направи обоснован извод за неговата
договорна отговорност като основание за дължимост на процесната сума. Нормите от ОУ противоречат и на чл.82 ЗЗД, определяща
пределите на договорната отговорност, която винаги е отговорност за виновно
поведение, което следва да бъде доказано, а не предполагано. За ангажиране на
тази отговорност следва да се установи и периода на неточното отчитане, както и
реално потребената, но незаплатена ел.енергия /в т.см. Решение №
97/28.07.2015г. по т.д. № 877/2014г. на ВКС и решение № 111/17.07.2015г. по
т.д. № 1650/2014г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Доводите
на въззивника за нищожност на договора
за цесия от 12.05.2014 г., поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, са неоснователни. Съобразно принципа на свободата на договаряне,
регламентиран в чл. 9 от ЗЗД предмет на цесионния договор може да бъде всяко
имуществено, прехвърлимо право или вземане, независимо от източника, от който
произтича - договорен или извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и бъдещи
и неизискуеми вземания, както и спорни такива.
В
настоящия случай предмет на сделката е вземане, възникнало от заплатена при
начална липса на основание от цедента сума, съставляваща стойност на служебно
начислено количество електроенергия за минал период. Вземането е прехвърлимо и
представлява годен предмет на договора за цесия.
Възражението
за недействителност на договора за цесия поради липса на представителна власт
на пълномощника на цедента също е неоснователно. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС, действията,
извършени без представителна власт, са в състояние на висяща недействителност,
като при липса на потвърждение по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което са
извършени действията, или неговите универсални правоприемници. Ответното
дружество е трето за упълномощителната сделка лице, поради което няма правен
интерес да се позовава на недействителността на договора.
Макар да
е налице правоотношение между цедента и ответното дружество по договор за
продажба на електрическа енергия (безспорно по делото обстоятелство), същото не
изключва приложимостта на чл. 55 ЗЗД, защото липсва задължение за заплащане на
служебно начислената стойност на електроенергията, което да е предмет на това
именно договорно правоотношение.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че сумата от 960,78 лв. е
заплатена от цедента в полза на ответното дружество при първоначална липса на
основание и подлежи на връщане на цесионера "КНМ Груп" ЕООД на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради
съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, на основание чл. 271 ГПК обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, включително
тези в производството по отмяна пред ВКС
съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК.
Процесуалният
представител на въззивното дружество с молба от 21.09.2018 г. е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като същото
се явява неоснователно, доколкото същото е в предвидения в Наредба № 1/2004 г.
минимален размер.
Процесуалният
представител на въззивното дружество с отговора на молбата за отмяна пред ВКС е
направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. пред ВКС. Същото се явява основателно, доколкото съдът отчита, че
упълномощаването касае само процесуалното представителство, осъществено в едно
съдебно заседание, по което същият е депозирал писмено становище, както и
наличието на множество идентични дела по чл. 303 от ГПК между същите страни, по
които процесуален представител е същият адвокат. Ето защо това възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г., а именно 300 лева.
В
обобщение, на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 625 лв., от които сумата
от 300 лева за платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата 325
лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 25 лв. платена държавна
такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. № 11246/2014 г. на
ВРС, VIII състав.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5,
ап. 10, сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева) – разноски в
настоящото въззивно производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: