№ 317
гр. Кърджали, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20245140101529 по описа за 2024 година
Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени искове на „СТИЛМЕД-
СА“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.А, ет.2, ап.7,
представлявано от Л. Б. Ч. чрез адв. С. М.,против Община Кърджали, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул. „България" № 41, представлявано от Е.
Е. М., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1 859.60 лева - главница по фактура № ******* от 08.03.2022 г., представляваща вземане за
продажна цена за материали по стокова разписка № **/08.03.2022 г. за кметство З., общ. К.,
както и сумата в размер на 552.17 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 08.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******* от 23.08.2024 г. по ч.гр.д.
№ *******/2024 г. на РС-Кърджали.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД и кметство З., община
К. е сключен договор за покупко-продажба на стоки, обективиран в процесната фактура, с
предмет на договора доставка на стоки . Изложено е, че видно от стокова разписка №
**/08.03.2022 г. стоката е получена от А. О., кмет на с.З., община К.. Твърди се, че
продажната цена не е платена от ответника. Иска се уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът Община Кърджали, чрез адв. Г. Б., в законоустановения едномесечен срок,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция и иска нейното
отхвърляне. Оспорва изцяло съществуването на изложените факти и обстоятелства в
исковата молба. Сочи, че липсват доказателства за възлагане от страна на ответника на
доставка на стоката, която е описана в представената фактура. Не са налице доказателства за
1
място, дата и на кого са доставени процесиите материали не са налице приемо-предавателни
протоколи или други документи, които да доказват извършването на доставката. По
отношение на представената фактура се твърди, че същата е подписана от лице, което няма
представителна власт, не е упълномощавано да поръчва и приема доставка на материали.
Дори и да се приеме, че това е подписът на посоченото в исковата молба лице, същото няма
правомощия да поръчва и приема доставка на материали за сметка на Община Кърджали.
Твърди се, че за да бъде сключен посочения в исковата молба договор за ответната община е
налице формална процедура, която следва да бъде спазвана и която започва с докладна от
съответния кмет на населено място до кмета на община Кърджали. След като бъде
разгледана и одобрена, необходимата стока се поръчва именно от община Кърджали и след
съставянето на протокол за предаването й, се пристъпва към плащане. Твърди се, че не са
налице основанията на чл. 301 ТЗ, тъй като непосредствено след узнаване за сделката
ответната община се е противопоставила, като са изложени подробни съображения в тази
насока. Изложено е, че според чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата
представляват административно-териториални единици, които нямат юридическа
самостоятелност, нямат собственост и на самостоятелен бюджет, а оттам и юридическа
правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно да бъдат
страни по граждански правоотношения, включително и по облигационни такива. Всички
действия, които извършват трябва да бъдат от името и за сметка на общината, съобразно
текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на
кметство няма представителна власт, такава има само кметът на общината. Кметът на
общината може да възложи изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата,
съгласно чл. 44. ал. 1. т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено
по повод сключване конкретно на процесния договор. Относно представената по делото
фактура ответникът сочи, че оспорва съдържанието на този документ, както и на
приложената стокова разписка и иска да бъде открито производство по оспорване
истинността им по чл.193 от ГПК.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и
доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за
допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са
следните:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ вр. чл.79 и сл. от ЗЗД за заплащане
на продажната цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки и
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото се прие, че в тежест на ищеца е докаже сключване на договора за
покупко-продажба, който е двустранен, консенсуален и неформален договор, като
насрещните права и задължения възникват с постигането на съгласие. Предаването на вещта
не е елемент от сключването на договора, поради което и обстоятелството дали вещите,
предмет на договора за получени от кметството е без правно значение що се отнася до
2
възникването на задължението за заплащане на продажната цена. Това обстоятелството има
отношение за преценката дали е налице изпълнение на задълженията на ищцовата страна,
които, в контекста на наведените от ответника възражения, са без правно значение за изхода
на правния спор.
По отношение искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК що се
отнася до приложените по делото фактура и стокова разписка, следва да се посочи, че
същото е неоснователно. Посочените документи са частни документи, като същите не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях фактически
положения, поради което и оспорването на истинността им, т.е. верността им, по реда на чл.
193 ГПК, е недопустимо.
Установява се от представената по делото в оригинал фактура, че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на стоки. Фактурата е подписана от ******* по това време на
община Кърджали Х. А., който, разпитан в съдебно заседание, заяви, че подписът е негов.
Фактурата обективира договор за покупко-продажба, сключен от законния представител на
ответната община, а именно *******. В тази връзка неоснователни са възраженията на
ответника по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице договаряне с лице, което не разполага с
представителна власт. Възраженията, че кметствата не са правосубектни нямат отношение
към изхода на делото, тъй като не кореспондират с фактическата обстановка. Същите биха
имали значение, ако по делото бе установено, че фактурата е подписана от кмета на
съответното кметство, а не от кмета на общината, какъвто не е случаят.
Ответникът не твърди и не доказва изпълнение на задължението си за заплащане на
дължимата продажна цена.
Следва да се посочи, че от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира като логични , последователни и непротиворечиви се установи, че ищецът е
изпълнил задължението си за предаване на стоките, предмет на процесния договор. При
доставката е подписана и стокова разписка от кмета на кметството, която удостоверява този
факт. Без правно значение за изхода на делото е какви са вътрешните правила в ответната
община що се отнася до сключването на подобен вид договори и спазени ли са същите,
доколкото правилата касаят вътрешноорганизационни процеси, във връзка с контрола,
отчетността и документооборота. Правилата не са известни на третите лица, които
договарят с общината и за тях са без правна стойност. Стойността на процесния договор е
такава, че по аргумент от чл. 20 ЗОП, че не е било необходимо провеждането на процедура
по ЗОП, поради което и договорът е действителен.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира, се установи, че процесната
фактура е надлежно осчетоводена от двете страни по делото, че счетоводствата им се водят
редовно, както и че размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответства на исковата
претенция. Установи се също така , че по процесната фактура не е извършено плащане. В
константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че фактурата
е годно доказателствено средство за установяване, както на договора за търговска продажба,
когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, така и че само по себе
3
си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване –
в този смисъл са: Решение № 96/26.11.2009г., ТД № 380/2009г., I т. о.; Решение №
46/27.03.2009г., ТД № 454/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г., ТД № 593/2009г., II т.
о.; Решение № 166/26.10.2010г., ТД № 991/2009г., II т. о.; Решение № 23/07.02.2011г., ТД №
588/2010г., II т. о.; Решение № 30/08.04.2011г., ТД № 416/2010г., I т. о. и др. Затова с оглед
редовното осчетоводяване в счетоводството на страните на задължението на ответника към
ищеца по процесната фактура и по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ , както и съобразно
горецитираната задължителна съдебна практика, следва извода, че извършените счетоводни
записвания съставляват доказателство за наличието на твърдяната от ищеца сделка, по
силата на която ответникът е приел извършената в негова полза услуга, срещу което в
негова тежест е възникнало задължението да плати на ищеца дължимата по нея продажна
цена в доказания размер на 1 859.60 лв. с ДДС. Като не е сторил това, ответникът дължи
заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 552.17 лева за периода от
08.03.2022г. до 21.08.2024г..
При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените от него
разноски в исковото и заповедното производства, както следва: 48.22 лева – държавна такса
за заповедното производството и 550.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; 76.16
лева – държавна такса за исковото производството, 350 лева – за вещото лице, 40.00 лева –
депозит за призоваване и 720.00 лева – разноски за адвокат за исковото производство.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Община
Кърджали, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул.
„България" № 41, представлявана от кмета Е. Е. М., дължи на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.
А, ет.2, ап.7, представлявано от Л. Б. Ч. заплащане на следните суми: сумата в размер на
1859.60 лв. с ДДС – главница, представляваща неплатена сума по фактура № ******* от
дата 08.03.2022 г., както и сумата от 552.17 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода от 08.03.2022г. до 21.08.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2024г. до окончателното
изплащане , за които суми е издадена Заповед № ******* от 23.08.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № *******/2024 г. на РС-Кърджали.
4
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Кърджали, бул. „България" № 41, представлявана от кмета Е. Е. М., да ЗАПЛАТИ на
„СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.
А, ет.2, ап.7 направените разноски както следва: 48.22 лева – държавна такса за заповедното
производството и 550.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; 76.16 лева – държавна
такса за исковото производството, 350 лева – за вещото лице, 40.00 лева – депозит за
призоваване и 720.00 лева – разноски за адвокат за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5