РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх.№ 17558/24.03.2021 г. /на ЧСИ/ на
длъжника А. К. М. с адрес: гр.Пловдив, ул.“***, ет.***, подадена против
Постановление за разноски от 08.03.2021 г. и отказ за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя, постановени по изпълнително дело № 20218210400363
по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 на КЧСИ. В жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност на посочените действията на ЧСИ - отказа на ЧСИ
да намали юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лв. на 50 лв., както
и незаконосъобразност при определянето на дължимите се такси и разноски по
изпълнението в размер на 251,52 лв. с ДДС. Жалбоподателката поддържа
възражението си за прекомерност на приетото юрисконсултско възнаграждение на
взискателя от 150 лв. предвид размера на дълга, като счита, че осъществените от
процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с депозиране на
молбата за образуване на изпълнитеилното дело, имаща стандартен бланкетен
характер, като не е посочил никакъв конкретен изпълнителен способ, а по
изпълнителното дело няма да се проведат други действия, тъй като в срока за
доброволно изпълнение е заплатила на взискателя сумата по изпълнителния лист.
Счита, че предвид разпоредбата на чл.27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв.
Искането до съда е да отмени отказа за намаляване на юрисконсултско възнаграждение
на взискателя и да не бъде постановено въобще заплащането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя, а ако все пак съдът прецени, че на
последния се дължат разноски, такива да бъдат определени в минималния размер от 50
лв. По отношение на таксите и разноските за ЧСИ, счита същите за недължими и
незаконосъобразно определени, поради което иска съдът да приеме, че не дължи
сумата от 251,52 лв.
1
Взискателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.София чрез пълномощника си юрк.
А.Г. оспорва жалбата като неоснователна.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ е взел становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
изпълнителното дело, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна - длъжник по изпълнението, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, постъпила е в
предвидения от закона двуседмичен срок за обжалване и съдът я намира за
процесуално допустима.
По същество:
Изпълнително дело № 20218210400363 на ЧСИ Петко Илиев е образувано на
22.02.2021 г. по молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.София, действащ чрез
пълномощника си юрк. А.Г., въз основа на изпълнителен лист от 05.08.2020 г., издаден
по в.гр.д.№ 719/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, против А. К. М., а предмет на
изпълнение е заплащане на сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събирането и на 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство. С молбата на
основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да проучи имуществото на длъжника
и да определи начина на изпълнение.
На 08.03.2021 г. до длъжника А. К. М. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, която и е надлежно връчена на 11.03.2021 г. В ПДИ като задължения по
изпълнителното дело към 08.03.2021 г. са посочени: 200 лв. – присъдени разноски, 150
лв. - разноски по изп.дело, 251, 62 лв. с ДДС - такси по ТТРЗЧСИ. В срока за
доброволно изпълнение, с вносна бележка от 24.03.2021 г. А.М. е превела по сметка на
взискателя сумата от 200 лв. по изпълнителния лист.
По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника А.М. в „Инвест 2020“АД, както и запори на вземанията и в „Юробанк
България“АД, „ОББ“АД, Банка „ДСК“АД, „Транскарт Файненшъл сървисис“АД.
С молба от 15.03.2021 г. А.М. е поискала от ЧСИ да предостави постановление
за разноските, в което да са индивидуализирани сумите, включващи се сумата от
251,52 лв. за такси по Тарифата към ЗЧСИ. Със съобщение изх.№ 10285/15.03.2021 г.
ЧСИ е уведомил А.М., че сумата от 251,52 лв. с ДДС включва: 24 лв. с ДДС - т.1 от
ТТРЗЧСИ, 42 лв. с ДДС - т.3 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. с
ДДС - т.4 от ТТРЗЧСИ, 90 лв. с ДДС - т.9 от ТТРЗЧСИ, 14,52 лв. с ДДС - т.31к от
ТТРЗЧСИ, 3 с ДДС лв. - т.31а от ТТРЗЧСИ, 42 лв. с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 16.03.2021 г. е постъпило възражение до ЧСИ от А.М. срещу приетия
размер на юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лв., като е
направено искане същото да бъде редуцирано на 50 лв.
Със съобщение изх.№ 11435/22.03.2021 г. М. е уведомена за обжалвания отказ
на ЧСИ за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя.
2
Съдът намира този отказ на ЧСИ за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя за незаконосъобразен.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който пък текст предвижда, че начинът на заплащането на правната
помощ да се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 27 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 100 лв.
В случая съдът намира, че предвид сложността и обема на извършената от
процесуалния представител на взискателя дейност, на същия се дължи минимално
възнаграждение, а именно 50 лв.
Според направените от съда констатации процесуалният представител на
взискателя юрк. А.Г. е подал бланкетна молба за образуване на изпълнително
производство, без да е бил посочен конкретен изпълнителен способ, а е направено
възлагане на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ . Дългът е бил
погасен изцяло в срока за доброволно изпълнение, а взискателят не е предприел повече
действия.
Ето защо съдът приема, че дължимото се юрисконсултско възнаграждание на
взискателя следва да се определи в минималния размер - 50 лв.
В тази част жалбата против действията на съдебния изпълнител е основателна и
следва да се уважи, като дължимото се на взискателя юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде намалено от 150 лв. на 50 лв.
В частта на жалбата против постановлението за определяне на разноски за
начислени такси за ЧСИ:
Според нормата на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или бъдат отменени от съда.
В казуса длъжникът е платил сумата по изпълнителния лист след образуване на
изпълнителното производство, в срока за доброволно изпълнение, поради което съдът
приема, че е станал причина за образуване на изпълнителното дело и в негова тежест
следва да се поставят таксите и разноските по изпълнението.
Както се посочи, съдебният изпълнител е включил в търсената от него сума от
общо 251,52 лв. с ДДС следните суми: 24 лв. с ДДС - т.1 от ТТРЗЧСИ, 42 лв. с ДДС -
т.3 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. с ДДС - т.4 от ТТРЗЧСИ, 90 лв.
с ДДС - т.9 от ТТРЗЧСИ, 14,52 лв. с ДДС - т.31к от ТТРЗЧСИ, 3 с ДДС лв. - т.31а от
ТТРЗЧСИ, 42 лв. с ДДС - т.26 .
Оплакванията в жалбата са относно начислените 42 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ,
за които се счита, че са неправлилно определени, като сумата по т.26 от Тарифата
следва да бъде 20 лв.; На следващо място оспорват се като изцяло недължими таксите
от 90 лв. по т.9 и от 14,52 лв. по т.31 к от Тарифата .
3
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оспорването на таксата от
90 лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ. Посочената такса е начислена за налагането на пет запора
върху вземанията на длъжника – върху трудовото и възнаграждение, както и вземания
по банкови сметки в четири банки. За всеки от запорите съобразно т.9 от ТТРЗЧСИ на
съдебния изпълнител се дължи заплащането на такса от 18 лв. с ДДС, или общо 90 лв.
Запорите са били необходими, доколкото са били наложени преди извършеното
плащане от длъжника. Ето защо в тази част жалбата е неоснователна. Неоснователно е
и оплакването против начисляването на таксата от 14,52 лв. по т.31 к от Тарифата,
която е за направаните пощенски разходи при връчването на запорните съобщения.
Съдът намира за основателно оплакването в жалбата относно размера на
таксата по т. 26 от Тарифата, определена от ЧСИ в размер на 42 лв. Съгласно чл. 26, ал.
1 от ТТРЗЧСИ, таксите се начисляват върху събраната сума, като със "Забележка" е
пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия
дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. В дълга следва да се
включат както паричното вземане по изпълнителния лист, така и разноските на
взискателя в изпълнението, които са за сметка на длъжника / чл. 79, ал. 1 ГПК /. В
случая към задължението по листа следва да се прибави и дължимото се на взискателя
юрисконсултско възнаграждение, за което се прие от съда, че следва да възлиза на 50
лв.
Ето защо таксата следва да се изчисли върху размер на дълга от 250 лв., по
правилата на т. 26, буква “Б“ от Тарифата, съгласно което за задължение от 100 до
1000 лв. се дължи такса от 10 лв. плюс 10 на сто за горницата над 100 лв., или сумата
от 25 лв. / 30 лв. с ДДС/.
С оглед на това, начисляването на сумата за разликата над 30 лв. до 42 лв., или
за 12 лв. начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена,
поради което по отношение на тази такса начисленият размер следва да се коригира до
дължимия се такъв от 30 лв.
Предвид тази корекция с съдът приема, че общо начисленият от съдебния
изпълнител размер на таксите по ТТРЗЧСИ от 251,52 лв. е неправилен, тъй като
същите следва да се определят на 239,52 лв.
Предвид изложеното, жалбата против начислените такси по ТТРЗЧСИ се
явява частично основателна, поради което тези такси следва да бъдат намалени до
размера на 239,52 лв.
Страните претендират разноски, но съдът намира, че такива не следва да им се
присъждат, тъй като производството по разноските не е самостоятелно производство и
по него страните не си дължат разноски. Ето защо разноски не се присъждат.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ по изпълнително
дело № 20218210400363 за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на
4
взискателя, поставено в тежест на длъжника А. К. М. с ЕГН: **********, за разликата
над 50 лв. до 150 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение на
взискателя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.София по изпълнително дело №
20218210400363 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ, дължими от
длъжника А. К. М. с ЕГН: **********, от сумата 150 /сто и петдесет/ лв. на 50
/петдесет/ лв.
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 08.03.2021 г., инкорпорирано в
Покана за доброволно изпълнение, връчена на 11.03.2021 г. по изпълнително дело №
20218210400363 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ, относно таксите
по ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 239,52 лв. до сумата от 251,52 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от А. К. М., ЕГН: ********** в качеството й на
длъжник по изпълнително дело № 20218210400363 по описа на ЧСИ Петко Илиев с
рег.№ 821 от КЧСИ, такси по ТТРЗЧСИ от сумата 251,52 лв. на 239,52 лв., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. К. М. с ЕГН ********** против
действията на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ по изпълнително дело №
20218210400363 - Постановление за разноски от 08.03.2021 г. и отказа за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение на взискателя, в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5