Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч,
граждански състав, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Христина Христова, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№186
по описа за 2019г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №35 от 24.01.2019г.,
постановено по гр.д.№872 по описа за 2018г. Районен съд – Троян е изменил
размера на издръжката, определена с Решение №34 от 16.04.2008г. по гр.д.№87 по
описа за 2008г. на Районен съд – Троян, като осъдил П.Х.П., ЕГН ********** ***
да заплаща на Д.П.П., ЕГН **********, като непълнолетна, със съгласието на
своята майка и законен представител И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 180.00 лева, считано от 18.09.2018г. до настъпване на
законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. П.Х.П., ЕГН **********, адрес: *** е осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна
такса в размер на 180.00 лева, както и 300.00 лева възнаграждение за особен
представител. П.Х.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.38 от ЗА е
осъден да заплати на адв. З. *** минимално адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лева.
Районен съд – Троян е постановил
предварително изпълнение на решението.
Решението на първоинстанционният съд е
обжалвано от П.Х.П., ЕГН **********, който твърди, че живее на близко
разстояние до съда, но въпреки това не е бил призован. Не е бил призован и чрез
уведомление. За постановеното решение е научил при разговор с бившата си
съпруга, след като е превил определената му от преди месечна издръжка в размер
на 140.00 лева. Сочи, че до този момент е изплащал редовно издръжката на дъщеря
си, като освен чрез банков превод е давал и в брой пари на дъщеря си, закупил й
е мобилен телефон и персонален компютър.
Възразява, че в хода на производството от страна на съда не са положени усилия
за изясняване на всички обективни факти, въпреки че е по служебен път е имало
възможност да се установи размера на осигурителния му доход.
Жалбоподателят твърди, че липсват мотиви и доказателства за получаваното от
него трудово възнаграждение за периода от м.септември 2018г. до м.януари 2019
година. Така също възразява, че определения размер на месечна издръжка не е
съобразен с размера на минималната работна заплата за страната за 2018 година.
Въззивникът излага,
че до 31.06.2018г. е работил по трудово правоотношение, като е получавал нетно
трудово възнаграждение в размер на 561.00 лева месечно. От 01.07.2018г. е
останал без работа и до 30.11.2018г. е получавал обезщетение за безработица в
размер на 198.00 лева, а от м.декември 2018г. работи във фирма „***”ЕООД
почасово на непълен работен ден, като получава по 140.00 лева месечно.
Моли да се измени
обжалваното решение до размера на сумата от 130.00 лева месечно от м.септември
до 31.12.2018г. и 140.00 лева месечно от 01.01.2019 г.
Моли да се отмени
съдебния акт и в частта за разноските, с оглед на приложените преводни нареждания.
Към въззивната
жалба са приложени следните писмени доказателства: удостоверение за декларирани
данни изх.№110191900284432/05.02.2019г. на ТД
Велико Търново; Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от
01.01.2018г. до 31.01.2019г. за П.Х.П.; 13 броя вносни бележки.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от Д.П.П., ЕГН **********, като непълнолетна, със съгласието на своята майка и
законен представител И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.З. Паскалев, е
постъпил отговор, в който сочи, че въззивната жалба е „абсолютно
неоснователна”, като излага обстоятелства извън релевантния период /за времето
от 2008г. – 2017г./, за който се иска да бъде изменена определената месечна
издръжка, твърди и факти без да са подкрепени с доказателства по делото /за
неофициални доходи на въззивника през 2018г. и 2019г./. Счита определения
размер на месечна издръжка от 180.00 лева за справедлив и доказан.
Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и се потвърди обжалваното решение.
Моли на основание чл.38, ал.2 от
ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд - Ловеч, като взе
предвид изложените с въззивната жалба доводи и събраните по делото доказателства,
включително е тези представени пред настоящата инстанция, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, която има правен интерес да
обжалва постановения съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно между страните е
обстоятелството, което е видно и от удостоверение за раждане от ***г., че П.Х.П.
е баща на детето Д.П.П..
Безспорен е и факта, че с Решение
№34 от 16.04.2008г. на Районен съд – Троян, че родителите на детето са се
развели по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на роденото
от брака дете Д., родена на 26.011.2004г. са предоставени на майката И.М.Ц.,
като на бащата е определен свободен режим на лични контакти с детето, както и
че бащата се е задължил да заплаща издръжка в размер на 55.00 лева месечно.
Видно от удостоверение №119 от
17.12.2018г. на СУ ”****”, гр.Троян, за учебната 2018/2019. Д. е записана като
ученичка в ІХ в клас.
Представена е Справка за
изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ на И.М.Ц., от която се
установява, че към датата на подаване на исковата молба същата е безработна,
като от 25.04.2018г. получава обезщетения за общо заболяване. От
удостоверение с изх.№**********-2/22-11-22018г.
на Агенция по заетостта, също се установява, че за времето след 15.11.2018г. И.М.Ц.
е регистрирана като лице търсещо работа.
В съдебно заседание по същество Ц.
твърди, че Д. има заболяване, ходи не лечение и се налага да й купува
лекарства, но не е знаела, че е необходимо да представи документ за това.
Посочила е, че издръжката, която получава от бащата не може да покрие нуждите
на детето, тя има още две деца, а доходите на мъжа, с който живее на съпружески
начала, са недостатъчни за издръжка на домакинството и се налага да й помагат
постоянно нейните майка и баща.
Съдът служебно е изискал справка
за актуалното състояние на трудовите договори на ответника, като видно от
приложената се установява, че след 30.06.2018г. П. Х. П. няма регистриран
трудов договор.
На основание чл.47, ал.5 от ГПК
първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответника, който с
отговора на исковата молба и в съдебно заседание поддържа, че иска е
основателен, но е завишен като размер.
От представената и приета от
въззивната инстанция Справка – Данни за осигуряването по ЕГН на ТД на НАП
Велико Търново за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2019г. за П.Х.П. е видно, че
след 01.07.2018г. лицето не е осигурявано.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира следното от правна страна:
По делото
не е спорно, че въззивникът е от кръга на задължените да дават издръжка лица,
като до предявяване на иска е бил осъден да заплаща на детето Д., родено на ***г. месечна издръжка в размер
на 55.00 лева. Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
задължения за издръжка, като с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК е
регламентиран минималния размер на издръжката на едно лице, като една четвърт
от минималната работна заплата за страната. За 2018г. минималния размер за
издръжка на дете възлиза на 127.50 лева, а за 2019г. – размерът е 140.00 лева. На
основание чл.150 от СК е допустимо изменението на присъдената издръжка, ако се
установи, че има изменение на обстоятелствата, при които е присъдена.
С оглед на събраните от Районен
съд – Троян доказателства е безспорно, че са настъпили редица нови
обстоятелства, обуславящи увеличаване размера на присъдената издръжка. Детето
вече е навършило 15-годишна възраст, с което няколкократно са нараснали и потребностите
му от средства за издръжка – детето не само има нужда от храна, от облекло,
учебните пособия се заплащат, но и значително по своето естество се е разширил
кръга на личните нужди. Увеличен е и минималния размер на издръжката за дете на
база минималната работна заплата за страната. Следва да бъде взето предвид и факта,
че искането за увеличаване на месечната издръжка се прави след един дълъг
период от време, след като е определена.
Районен съд – Троян при
разпределение участието на двамата родители в осигуряването на издръжката на
детето е отчел всички относими обстоятелства и съобразил техните възможности и материално
положение.
По отношение на дължимия от
бащата размер на издръжка, който е предмет на настоящето производство, правилно
първоинстанционният съд е определил размер от 180.00 лева. Видно от събраните
по делото доказателства и по негово признание
във възивната жалба, същия не е с регистриран осигурителен доход, а
твърди, че работи почасово и получава месечно 140.00 лева, но следва да се вземе
предвид, че бащата няма задължения за издръжка към други лица/деца, в
работоспособна възраст е, няма здравословни проблеми, които да го
възпрепятстват да упражнява трудова дейност или тя да не може да се упражнява в
различни направления. Заявеният от въззивника доход не може да обективира в пълна степен,
както неговите потенциални, така и реалните възможности за реализиране на
по-високи доходи, обезпечаващи в по-висока степен задължението на същия по
чл.143, ал.2 от СК за осигуряване на условия за живот на детето, необходими за
доброто му развитие, включително и за неговото здравословно състояние.
С оглед на обстоятелството, че и
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, майката
също следва да участва в издръжката на
детето. Районен съд – Троян е взел предвид обстоятелството, че майката
упражнява родителските права върху детето и полага всички грижи по отглеждането
и възпитанието му, има други две деца и е определил размера на издръжка, който
следва да заплаща бащата.
Изводите направени от настоящата
инстанция съвпадат с тези на Районен съд – Троян, поради което обжалваното
решение следва бъде потвърдено.
При този изход на делото на
основание чл.36, ал.2 от ЗА във връзка с чл.7, ал.1, т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на З. ***, с адрес на дейност: гр.******* –
партер сумата представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ на въззиваемата по в.гр.д.№186 по описа на Окръжен съд - Ловеч Д.П.П.,
ЕГН **********, като непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен
представител И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, в размер на 300.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35 от 24.01.2019г., постановено по гр.д.№872 по
описа за 2018г. Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН ********** *** да
заплати на З. ***, с адрес на дейност: гр.******* – партер сумата
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на
въззиваемата по в.гр.д.№186 по описа на Окръжен съд - Ловеч Д.П.П., ЕГН **********,
като непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен представител И.М.Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***, в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: