№ 4259
гр. Варна , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503505 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 284548/25.11.2020 г. на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Люлин9“, № 963, ет. 1, офис 11 срещу Разпореждане № 267796/22.10.2020 г., по ч.гр.д. №
13310/2020 г., на ВРС, XIX с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. П. П., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ******* за сумата 220.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно
събиране и сумата 210.00 лв., такса за експресно разглеждане на документи, дължими по
силата на сключен Договор за потребителски кредит № 2218/18.08.2020 г.
Частният въззивник счита с постановеното разпореждане, в атакуваната му част, за
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Счита, че заповедният съд е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество
обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не
могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Поддържа, че чрез обсъждането на неравноправния характер на отделни договорни клаузи,
без на заявителя да е дадена възможност да докаже индивидуалното им уговаряне, на
практика се предрешава спор, който било възможно да не съществува между страните.
Счита, че неравноправността е особен вид недействителност, която не попада в общите
хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на
проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Твърди, че таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена между
страните, нейната стойност е била видяна в предоставения му стандартен европейски
формуляр и следователно се е съгласил с нея и я е приел за адекватна на извършената му
услуга. Таксата се начислявала еднократно и се дължала разсрочено с всяка погасителна
1
вноска като предмет на претенцията била такса за експресно разглеждане на документи само
върху падежиралите вноски. Таксата била начислена в съответствие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК.
По отношение на разходите за извънсъдебно събиране счита, че ВРС неправилно е
приел, че не се дължи по арг. на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като таксата се дължала за
допълнителни услуги свързани с договора, а именно напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни обаждания и др., които са в резултат на виновното неизпълнение от
страна на заемателя на задълженията му по договора. Сочи, че съгласно клаузите на
сключения договор, общите условия и Тарифата и на осн. чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
кредитополучателя дължи заплащането на всички разходи и разноски, които кредитора е
направил, в т.ч. адв. Хонорар, комисиони или разноски за ангажиране на човешки ресурс за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. По същество отправя искане за отмяна на
разпореждането на ВРС в атакуваната му част и издаване на заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 13310/2020 г., на ВРС, XIX с., е образувано по заявление
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК
********* срещу длъжника П. П. П., ЕГН **********, за заплащане на сумата 700.00 лв.,
главница, сумата 34.65 лв., договорна лихва за периода 02.10.2020 г. – 02.10.2020 г., сумата
210.00 лв., такса за експресно разглеждане на документи, сумата 220.00 лв., разходи и
разноски за извънсъдебно събиране, сумата 3.31 лв., законна лихва, за периода 03.10.2020 –
19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда до изплащането. В заявлението е посочено, че произходът на вземанията
е Договор за потребителски кредит № 2218/18.08.2020 г. В т. 12 молителят е обосновал
обстоятелствата, от които произтича вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил
атакуваното Разпореждане № 267796/22.10.2020 г., с което е отхвърлил искането за издаване
на заповед за сумата 220.00 лв. и сумата 210.00 лв., така както са били конкретизирани по
основание и размер от заявителя.
При произнасянето си по основателността на подаденото заявление съдът преценява,
2
както наличието на положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и
липсата на отрицателни такива, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
По претендираната сума 220.00 лв. – разходи и разноски за извънсъдебно събиране,
съставът на въззивния съд намира, че същата не следва да бъде присъждана.
На първо място, фактическото основание на тази претенция не е индивидуализирано
по начина разписан в разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК. Заявлението съдържа само
изброяване на действия за извънсъдебно събиране, за които се твърди да са направени
разходи в размер на 210.00 лв., без да се съдържа индивидуализирането им в достатъчна
степен по време на извършване, количество от всеки вид и стойност, единична и обща.
Отделно от посоченото, представения Договор за извънсъдебно събиране на задължения от
07.10.2020 г., сключен с адвокат, сам по себе си също не е годен да служи като
доказателства за реалното извършване от заявителя на разходи и разноски в претендирания
размер от 220.00 лв. С изключение на това, че сключения договор е именован като такъв за
извънсъдебно събиране на задължения, същият е лишен от каквато и да е било конкретика
по отношение на възложената с него работа.
Принципно е вярно, че съобразно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да
събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Това
обаче в никакъв случай, че означава, че кредиторът по подразбиране е освободен от
конкретното им индивидуализиране според техния вид, доказване на извършването и
стойността на такива услуги, както погрешно счита частния въззивник.
Задължение на заявителя е да индивидуализира надлежно претенцията си по
основание и размер, още повече, че в производството по чл. 410 ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива (така ТР №
4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС).
На следващо място, заявителя сочи, че претендираната стойност на разходи и такси
за извънсъдебното събиране на вземането била начислена съобразно Тарифата на заявителя,
която липсва яснота дали изобщо е била предоставена на кредитополучателя.
По претендираната сума 210.00 лв. – такса за експресно разглеждане на документи.
Безспорно е, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че
уговореното между страните възнаграждение за закупуване на допълнителна услуги е
нищожно.
От представения стандартен европейски формуляр всъщност става ясно, че
посочената сума представлява стойността на закупена допълнителна услуга „експресно
разглеждане на заявлението за кредит“. (р. III, чл. 4.3. от СЕФ). Изначално липсва яснота
дали тази допълнителна услуга е опционална и какъв е срокът за разглеждане и изплащане
3
на кредита в случай, че не бъде избрана тя. Отделно, прави впечатление, че доколкото
договорът е двустранен, поначало тази услуга представлява част от процеса на
първоначално договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна
добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
На следващо място, въззивния съд намира, че начина на начисляване на таксата води
до извод, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Уговарянето на цената на коментираната допълнителна услуга, събирана по начин,
идентичен с възнаградителната лихва несъмнено налага квалифицирането на тази уговорка
като средство за заобикаляне на забрани.
По изложените съображения стойността на таксата за експресно разглеждане на
документи не следва да бъде присъждана.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първоинстанционния съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в атакуваната му част.
С оглед изхода от спора, разноски на частния въззивник не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 267796/22.10.2020 г., по ч.гр.д. № 13310/2020 г.,
на ВРС, XIX с., в частта, с която е отхвърлено заявление на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Люлин9“, № 963, ет. 1, офис 11 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника П. П. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. ******* за сумата
220.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата 210.00 лв., такса за
експресно разглеждане на документи, дължими по силата на сключен Договор за
потребителски кредит № 2218/18.08.2020 г.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5