РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110209910 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 9910 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице
№ УРИ-228зз-785/01.07.2021 г. на ИВ. АНГ. АНГ. - младши инспектор - полицай при 04 РУ-
СДВР.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт,
поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него се явява адв.
Ч. от РАК, който поддържа жалбата.
Ответникът – редовно призован, не се явява, изпраща писмени бележки.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Със заповед № УРИ-228зз-785/01.07.2021 г. на ИВ. АНГ. АНГ. - младши инспектор -
полицай при 04 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан ПЛ. Д. Д.,
ЕГН **********, за срок до 24 часа, в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР,
поради сигнал за възникнал конфликт в двора на 22 СЕУ „Георги С. Раковски“ между
охранител и деца. Като фактическо основание за задържането му е посочено „във връзка с
чл. 216, ал. 1 от НК“. Жалбоподателят е освободен на 02.07.2021 г. в 11:25 ч., видно от
отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане му е била връчена, за което
свидетелства разписката към заповедта.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Красимир Василев Г., както и въз основа на събраните по
1
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, тъй като същите са подробни, последователни, логични и
непротиворечиви. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните
доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има
за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен
това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, видно и от
представените от СДВР Заповед № 513р-6816/25.09.2015 г. и Удостоверение № 513р-
102330/26.11.2021 г.
В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа
заповедта за задържане. В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената
заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Отразяването на номера на разпоредба от Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на
задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи
задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища,
както и Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България, с
което се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на
оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от
полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези
обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение №
16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка,
издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице.
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е проявление на установеното правило в
разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае
защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна
2
като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден в нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице
посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко
могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. Въз основа на горното, съдът
прие, че издадената заповед за задържане на жалбоподателя страда от съществени пороци,
които са довели до нарушаване на правото му на защита и същата следва да бъде отменена.
Следователно не се налага и излагане на съображения относно целесъобразността на
задържането на жалбоподателя.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № УРИ-228зз-785/01.07.2021 г., издадена от ИВ.
АНГ. АНГ. - младши инспектор - полицай при 04 РУ-СДВР, с която ПЛ. Д. Д., ЕГН
**********, е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния
съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3