Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15. 03. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на шести март през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8963
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 232 ал. 2
във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Л.П.С. ***, в която се твърди, че на 12. 03. 2015 год. ищецът
е сключил с ответника ****** договор за наем на земеделска земя в размер общо
на 34, 799 дка., находящи се в землището на с. В., при наемна цена 40 лв./ дка.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора плащането на наемната цена е следвало
да се извърши до 90 дни от приключването
на съответната стопанска година. Твърди се, че за стопанската 2016/ 2017 год.
ответникът не е заплатил на ищеца дължимата се наемна цена за ползването на
отдадените под наем земеделски имоти. Твърди се, че въпреки уговорения в
договора срок за плащане на 23. 08. 2018 год. ищецът е изпратил до ответника по
пощата с обратна разписка покана да изплати дължимата наемна цена. Твърди се, че на 13. 09. 2018
год. поканата е била върната с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 391,
96 лв., представляваща дължима наемна цена за стопанската 2016/ 2017 год. по
договор за наем на земеделска земя от 12. 03. 2015 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 132, 89 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02. 01. 2018 год.
до 10. 12. 2018 год. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е недопустима, като алтернативно излага
доводи за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с договор за наем на земеделска
земя от 12. 03. 2015 год. ищецът Л.П.С. е отдал под наем на ответника ******
свои собствени 34, 799 дка. земеделски земи, находящи се в землището на с. В.. Съгласно чл. 5 от договора размерът на наемната вноска
е 40 лв./ дка., което за 34, 799 дка. е 1 391, 96 лв. годишно, а съгласно
чл. 6 от договора срокът за издължаване на наемната вноска е 90 дни след
изтичане на стопанската година, като всяка стопанска година започва на 01. 10.
и завършва на същата дата през следващата календарна година.
Безспорно по делото е, че е налице неизпълнение на задължението на ответния едноличен търговец за
заплащане на дължимата се наемна цена по процесния договор за наем за
стопанската 2016/ 2017 год. в уговорения срок, поради което с покана, изпратена
по пощата с обратна разписка на 23. 08. 2018 год., ищецът е поканил ответника в
седмодневен срок от получаване на поканата да заплати дължимата сума по
посочена банкова сметка. ***, че поканата е била върната на ищеца с отбелязване,
че „пратката не е потърсена от получателя“.
Безспорно е също така, че след завеждане на делото, с
разписка от 18. 01.
2019 год., ответникът е изплатил процесната сума и е погасил задължението си
към ищеца.
Възражението на ответника в депозирания отговор на
исковата молба, че неплащането на наемната цена е последица от проявената
незаинтересованост на наемодателя е очевидно несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл. 68
б. „а“ от ЗЗД при паричните задължения, каквото е процесното, изпълнението
следва да се извърши в местожителството на кредитора, т. е. задължението е
носимо, а не търсимо. В случая ответникът- наемател не е предложил изпълнение
на поетото от него задължение за плащане на уговорената наемна цена, нито е
изразил готовност за такова изпълнение. Същият е могъл да изпълни задължението
си чрез обичайния при тези договори способ за изпълнение- чрез пощенски паричен
превод, а при евентуална забава на кредитора е могъл да депозира сумата по
сметка на наемодателя, с което да се освободи от последиците на забавата си
съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗЗД, но това не е било сторено.
С
оглед на изложените дотук обстоятелства съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото
съществува облигационно правоотношение, произтичащо от договор за наем на
земеделска земя от 12. 03. 2015 год. и в уговорения срок ответникът не е
заплатил дължимата се цена за ползуването на имотите на ищеца за стопанската 2016/
2017 год. Такова плащане е извършено след завеждане на делото, което налага
изводът, че предявеният иск по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен /погасен чрез плащане/.
Доколкото
се касае за виновно неизпълнение на парично задължение, ответният едноличен
търговец дължи на ищеца лихва за забава за периода от датата на изискуемостта
на вземането /02. 01.
2018 год./ до датата на подаване на исковата молба /10. 12. 2018 год./.
Размерът на тази лихва, изчислен с помощта на онлайн електронен калкулатор /Calculator.bg/, възлиза на сумата от 132, 89 лв., поради което
предявеният акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и тъй като с поведението си ответникът е станал причина за
настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 405, 68 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Л.П.С. ***Г.Т.”***, представляван от Г.П.Т., иск по чл. 232 ал. 2
във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 391, 96 лв., представляваща
дължима наемна цена за стопанската 2016/ 2017 год. по договор за наем на
земеделска земя от 12. 03. 2015 год.
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Г.П.Т., да
заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата
от 132, 89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
1 391, 96 лв. за периода от 02. 01. 2018 год. до 10.
12. 2018 год.
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Г.П.Т., да
заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата
от 405, 68 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: