№ 237
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон
България, ЕИК *********, против Определение № 261565 от 05.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4212 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е
върната подадената от жалбоподателя искова молба вх. № 19336/19.03.2020
г., прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1540/2020
г. на РС – Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение и се иска отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството е образувано по предявени от жалбоподателя против Л.
Д. С. по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на дължимостта на
следните суми: 2237,81 лева – главница по договор за револвиращ кредит;
1
129.72 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2019 г. – 03.07.2019 г.;
119.83 лева – обезщетение за забава за периода 03.07.2019 г. – 11.01.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 660/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1540/2020 г. по
описа на РС – Пловдив. В хода на производството първоинстанционният съд
е констатирал нередовности в подадената искова молба досежно всяка от
претенциите и двукратно е дал на ищеца – тук жалбоподател, подробни
указания за отстраняването им, като му е указал и неблагоприятните
последици при неизпълнение. С оглед дадените от съда указания в
уточняваща молба от 09.02.2021 г. ищецът е посочил, че СRЕХ – 15989861 не
представлява отделен договор, а услуга по чл. 4 от договор за кредит САRD-
15989891, като е заявил, че от ответницата се претендират дължими суми по
договор за кредит САRD-15989891. Постъпила е и втора уточняваща молба от
26.02.2021 г., в която се посочва, че ищецът е сезирал съда с искане да бъде
признато за установено, че ответницата му дължи вземанията,
индивидуализирани по размер, основание и период, за които по ч.гр.д. №
1540/2020 г. по описа на РС – Пловдив е издадена заповед за парично
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
констатираните нередовности в исковата молба не са отстранени с
подадените от ищеца уточняващи молби. Приел е, че е налице разминаване
между обстоятелствата, на които се позовава страната в исковата молба, и
тези, които са посочени в заповедта за изпълнение, което е обусловило извода
му за недопустимост на предявените искове.
Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.
Вярно е, че с уточняващите молби на ищеца не са изпълнени буквално
указанията на районния съд, но според настоящия съдебен състав
направените уточнения са достатъчни за отстраняване на констатираните
нередовности на исковата молба.
Ищецът изрично е посочил, че претендираните от него вземания както в
заповедното, така и в първоинстанционното производство се основават на
сключен с ответницата договор за кредит САRD-15989891. Същият е в
достатъчна степен индивидуализиран в издадената в рамките на заповедното
производство заповед за изпълнение. Ищецът е уточнил също, че усвояване
СRЕХ – 15989861 не представлява отделен договор, а услуга по чл. 4 от
посочения договор за кредит, изразяваща се в покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора. Дали това твърдение се
установява от събраните по делото доказателства е въпрос по същество на
спора. Що се отнася до констатираните от районния съд несъотвествия
досежно претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава:
2
Действително има известни несъответствия в индивидуализацията на тези
вземания по размер и период в издадената заповед за изпълнение и иска за
установяване на съществуването им. Настоящият състав на съда намира
обаче, че тези несъответствия са преодолени с направените от ищеца
уточнения и посочените вземания следва да се считат предявени пред съда
така както са индивидуализирани в заповедта за изпълнение.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна,
поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –
върнато на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С частната жалба жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Цитираната разпоредба визира поначало два вида актове – такива по
съществото на спора пред съответната инстанция и такива, които слагат край
на производството пред нея поради наличие на процесуални пречки и
недопустимост на процеса. Това разбиране на законодателя, изяснено в
последователната практика на ВКС по присъждане на разноски, има своето
логично основание в това, че отговорността за разноски се определя
съобразно крайния изход на спора между страните. Тъй като с настоящото
определение не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ
последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение и със същото не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261565 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4212 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3