№ 317
гр. Пловдив, 01.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500064 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 5771/20.07.2022 г. от Н. Д. ИВ. ЕГН **********, с
която са направени две искания: за допълване на решение № 90/16.06.2022 г. в частта за
разноските, като в полза на И. бъде присъдена сумата от 1 300.00 лева, представляваща
направени разноски за въззивното производство и за изменение на решение 90/16.06.2022 г.
в частта за разноските, като бъде постановено, че по въпроса с разноските следва да се
произнесе първоинстанционния съд с решението по съществото на спора.
Молбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Ответникът счита, че молбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С решение № 90/16.06.2022 г. е обезсилено изцяло решение № 260979/12.11.2021
г., постановено по г. д. № 1230/2020 г. по описа на ОС – Пловдив и производството е
върнато за произнасяне по предявения иск.
Решение № 90/16.06.2022 г. е постановено по в. г. д. № 64/2022 г. по описа на АС
– Пловдив, което е образувано по въззивна жалба вх. № 285369/26.11.2021 г. от П. Б. Б. ЕГН
********** против решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г. д. № 1230/2020 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която П. Б. Б. ЕГН *********** е осъдена да заплати на
Н. Д. ИВ. сумата 15 778.42 лева, представляваща половината от платената на 18.10.2019 г.
вноска за погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от
25.03.2015 г., сключен между Н. Д. ИВ. и „Б Д“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане.
1
В тази въззивна жалба е направено изрично оплакване, че първоинстанционният
съд е излязъл извън предмета на делото и обема на поисканата от ищеца защита – на
практика се твърди, че е налице произнасяне по непредявен иск.
В отговора на въззивната жалба И. твърди, че същата е неоснователна и моли
съда да приеме, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив на обжалвания
съдебен акт – на практика се твърди наличие на очевидна фактическа грешка.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 286480/22.12.2021 г. от Н. Д. ИВ.
ЕГН ********** против решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г. д. № 1230/2020
г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която e отхвърлен иска на Н. Д. ИВ. ЕГН
********** за осъждане на П. Б. Б. ЕГН *********** да заплати сумата над размера от
15 778.42 лева до пълния предявен размер от 26 709.37 лева, представляваща половината от
платената на 18.10.2019 г. вноска за погасяване на задълженията по договор за кредит за
текущо потребление от 25.03.2015 г., сключен между Н. Д. ИВ. и „Б Д“ ЕАД, ведно със
законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
В нея се казва, че, ако въззивният съд приеме, че обжалваното решение е
произнесено извън петитум, да бъде прието, че е налице несъответствие между мотиви и
диспозитив и делото да бъде върнато за привеждане на диспозитива в съответствия с
мотивната част.
При това положение е очевидно, че жалбоподател П. Б. Б. ЕГН ***********
прави оплакване за произнасяне по непредявен иск , а жалбоподател Н. Д. ИВ. ЕГН
********** прави оплакване за допусната очевидна фактическа грешка. Това не са
идентични оплаквания и тяхното разглеждане става по различен процесуален ред.
Както вече беше посочено, настоящата инстанция е приела, че има произнасяне
по непредявен иск и е обезсилено изцяло решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г.
д. № 1230/2020 г. по описа на ОС – Пловдив и производството е върнато за произнасяне по
предявения иск. Решението на въззивният съд е влязло в сила и в него изрично е записано,
че разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат възложени с оглед
изхода на спора по същество.
Няма налице констатация за наличие на очевидна фактическа грешка.
При това положение не са налице предпоставки за присъждане на разноски в
полза на И. било по реда на допълване, било по реда на изменения на постановения въззивен
акт.
Ето защо исканията в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. Д. ИВ. ЕГН **********, направени с
2
молба вх. № 5771/20.07.2022 г. за допълване на решение № 90/16.06.2022 г. в частта за
разноските, като в полза на И. бъде присъдена сумата от 1 300.00 лева, представляваща
направени разноски за въззивното производство и за изменение на решение 90/16.06.2022 г.
в частта за разноските, като бъде постановено, че по въпроса с разноските следва да се
произнесе първоинстанционния съд с решението по съществото на спора.
Преписи от настоящото определение да бъдат връчени на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщаването, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3