гр. Силистра,
01.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия,
в
открито съдебно заседание на дванадесети
май,
две хиляди двадесет и първа година в
състав :
Председател: Кремена Краева
при секретаря Е.Николова разгледа
докладваното от председателя т.д. № 81 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
– ИЩЕЦЪТ – Земеделска кооперация Златно зърно“, ЕИК ********* е предявил срещу
МАНЕКС ЕООД, ЕИК ********* иска за заплащане на сума от 231227,70 лв, представляваща продажната цена за 700,690 т.
(седемстотин тона шестстотин и деветдесет килограма) пшеница, за което е
издадена Фактура № 1621 от 29.10.2020 год., ведно със законната лихва от
18.11.2020 год. (датата на предявяване на настоящата искова претенция) до
окончателното заплащане на главницата.
Претендира
разноски за исковото производство.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимата продажна цена на доставена и първоначално вложена
при ответника зем.продукция, надлежно
индивидуализирана във фактура, платима по банков път.
Това
го мотивира да предяви претенциите си по исков ред.
ОТВЕТНИКЪТ
– МАНЕКС ЕООД, ЕИК ********* счита, че
не дължи сумите по представената фактура, тъй като ищецът не е доставил и
реално не е предал на МАНЕКС ЕООД описаните в нея (във фактурата) стоки. Ищецът
не е представил документи, които удостоверяват както предаването на стоките,
предмет на иска, така и приемането им от купувача – товарителници, кантарни бележки и т.н. По представения с исковата молба
договор за влог от 23.07.2020г. в складовете на МАНЕКС ЕООД не са вкарвани
никакви количества пшеница от страна на ищеца. В условията на евентуалност, ако
се приеме, че са налице някакви доставки на стоки, то твърди, че е налице
неизпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на стоките съобразно
договореното, а именно - че тези доставки / описаните във фактурата количества/
не отговарят на договореното качество или на средното такова.Същите са с
качествени показатели ,които не позволят използването им по предназначение.
Имат примеси, влага, мухъл и зарази.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен договор за влог от 23.07.2020
г. и двустранно подписана фактура, цитирана по-горе, с която ищецът доказва
твърденията си, че страните през 2020г. са сключили договор за влог на пшеница,
реколта 2020г., която продукция по - късно през октомври 2020г. е закупена от
ответника. Размерът на задължението, количеството и вида на стоката, както и
предаването й се установяват с представената по делото двустранно подписана
фактура № 1621 от 29.10.2020 год. и заключението на счетоводната експертиза. Процесната фактура отговаря на
изискванията на ЗСч и е подписана за получател от Миглен
Манев - управител на ответното дружество. От данните от заключението на
счетоводната експертиза релевантните за спора факти са, че тази фактура е отразена в счетоводството на ответника –
купувач, включена е в дневника за покупките
за данъчен период м.октомври 2020г., съставен е протокол по ЗДДС, което
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване в какъвто
смисъл са решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС, I т.о.,
решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС II т.о. и др. Издаването
на други документи като товарителници, кантарни
бележки, приемо-предавателни протоколи не е задължително
и такива не са необходими за доказване получаването на стоката при наличието на
двустранно подписана фактура. Предвид това съдат не
обсъжда допълнително представените от ищеца пътно – прехвърлителни
разписки и свидетелските показания, установяващи механизма на извършване на
доставки и спедиция в рамките на търговските
отношения между страните. Съобразно нормата на чл. 324 ТЗ и предвид липсата на
доказателства за направени възражения от купувача съдът намира, че стоката е
одобрена от същия като отговаряща на постигнатото съглашение и изисквания за
качество.
Въз
основа на това съдът приема, че продавачът е изпълнил задълженията си по
сделката, но липсват доказателства за извършено плащане от страна на купувача
за фактурираните му стоки. Поради това
съдът приема, че претенцията на ищеца е доказана и основателна.
При
този изход на делото, в тежест на ответника е да понесе направените от ищеца
разноски по производството, възлизащи общо на 16 749, 11 лв.
Така
мотивиран, ОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МАНЕКС
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Земеделска кооперация Златно зърно“, ЕИК
********* сумата от 231227,70 лв, представляваща
продажната цена за 700,690 т. (седемстотин тона шестстотин и деветдесет
килограма) пшеница, за което е издадена Фактура № 1621 от 29.10.2020 год.,
ведно със законната лихва от 18.11.2020 год. (датата на предявяване на
настоящата искова претенция) до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА
МАНЕКС ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Земеделска кооперация
Златно зърно“, ЕИК ********* сумата от 16
749, 11 лв – разноски по делоно,
ведно
със законната лихва върху всички присъдени разноски, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: