Решение по адм. дело №890/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на В. В. Х. от [населено място], чрез адвокат Ж. Д., против Заповед № GPAM -1893/27.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) ББ) от ЗДВп, която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 3 месеца“ от мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС и участник в ПТП не спира и установява последиците от това ПТП.

В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и дали има данни за поведение на водача, представляващо нарушение на ЗДвП. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта.

 

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -1893/27.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) ББ) от ЗДВп, която спрямо жалбоподателя е приложена такава – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 3 месеца“ от мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от прегледа на представения и приет като доказателство по делото с преписката видеозапис от видеорегистратора в управлявания от жалбоподателя автомобил, че В. В. Х. от [населено място] управлявал лек автомобил Тесла с рег. № ***, собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД в [населено място], по ул. Магистрална, до № 23, в посока [населено място], като около 16.50 часа друг автомобил движещ се зад него – лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер], управляван от П. Х. К., извършил маневра навлизане в съседна лява лента, отнемайки предимството на управляваната от жалбоподателя Тесла, като водачът на последната продължил движението си напред, с което Ауди-то с предната си част го ударил в задна лява част, с което се реализирало пътно транспортно произшествие с материални щети за Теслата, като и двамата водачи не спрели и не останали на място. В последствие, в района непосредствено преди светофара, водачът на Тесла-та предприел и маневра като изпреварил наличната колона, движейки се в насрещното, без да се съобразява с пътната обстановка.

И на двамата водачи са съставени АУАН – в частност на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3349534/27.10.2025 г. за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 и като във връзка само с първото нарушение – неоставането на място след ПТП с негово участие, е приложена и процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) бб) от ЗДвП.

От жалбоподателя по делото на направеното възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, в което същият отрича да е усетил удар, а твърди, че е установил щетите по колата си по-късно, след като спрял, а и да усетил удара нямало как да спре поради натоварения трафик в района на ПТП, в час пик.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допистима, но неоснователна. След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и в съответствие с материалния закон по следните мотиви:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з) бб) на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Между страните няма спор, че В. В. Х. от [населено място] управлявал лек автомобил Тесла с рег. № ***, следователно правилно същият е адресат на оспорената заповед.

В заповедта за прилагане на принудителна административна мярка като правно основание за издаването й е посочено нарушение на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа 7 точки – седем различни нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаните в текстовата част на заповедта деяния на водача съставляват административно нарушение, посочено в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП и представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Непосочването на разпоредбата на чл. 175, ал 1, т. 5 от ЗДвП е пропуск, който не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице ясно описание на релевантните факти и същите са предпоставка за прилагане на процесната принудителна административна мярка според приложимия закон-посочено е обстоятелството, че водачът не спира и не установява последиците от ПТП, в което е участник.

От процесуална страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя, в оспорения акт се съдържа макар и лаконично ясно изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. Компетентният административен орган е издал оспорената заповед, като е посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като материално правна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - участие в ПТП, като водъчат не спрял, за да установи последиците то него на място. При издаване на оспорената заповед съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е правилно приложен. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "з", предложение "бб" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач" извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал 1, т. 5 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Едно от тези задължения е посоченото в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и това задължение не зависи от това кой от участниците е причинил ПТП-то и кой е пострадал от него. Това е така, защото според §6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Съответно – според т. 30 от същата разпоредба самото ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съдът намира за доказано обстоятелството, че по автомобилът на жалбоподателя има щети – следи от ожулване от контакта с автомобила на К., като не е елемент от състава самият размер и стойност на щетата, доколкото законът не изисква щети да се многобройни и съществени, за да е налице ПТП. Горното се доказва безспорно от приетото без оспорване от страните доказателство, представляващо видеозапис от регистратора на автомобила на жалбоподателя, който на 40-тата секунда от записа, именуван [интернет адрес] показва ПТП и механизма на същото.

От същото доказателство – записите от видеорегистраротора на автомобила на жалбоподателя безспорно се установява и че жалбоподателят не е спрял след реализираното ПТП, с което е извършил нарушение на цитираната разпоредба. Анализът на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП води до извод, че съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изрично се състои в това водачът на МПС, участник в ПТП, да не спре за установяване на щетите от реализирането му. Неоснователно е възражението, че същият не спрял, защото би създал опасност за движението по пътя. Вярното е, че точно на мястото и във времето на контакта между двата автомобила спирането е било невъзможно и за двамата участници в ПТП – то, но нито един от двамата участници в ПТП не се твърди и доказва да са спрели и непосредствено след напускане на тежкия трафик в района, напротив – точно то страна на жалбоподателя е видно, че напуска района на кръстовището, с маневра изпреварване, в нарушение на пътната маркировка. Доказва се и от свидетелските показания по делото, че жалбоподателят е извършил оглед на автомобила едва след като се прибрал в дома си, а другият участник – дори и тогава не го сторил. Следователно, нарушението както е описано е извършено от Х..

Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на Министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат принудителни административни мерки по отношение на водач на МПС, който е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. В тази връзка следва да се държи сметка, че целта на настоящето производство, не е да установи има ли нарушения, от кой са извършени и прочие – т.е. е да реши въпроса за отговорността, а просто за прецени основателността на ПАМ, приложена до решаването на този въпрос от компетентния съд. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца.

По тези мотиви, съдът намира оспорената ПАМ за валидна и законосъобразна, което налага отхвърляне на жалбата против нея.

С оглед изхода на спора неоснователно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, а ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което съдът не се произнася този въпрос.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Х. от [населено място] против Заповед № GPAM -1893/27.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) ББ) от ЗДвП на мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.