Р Е Ш Е
Н И Е
№ /19.12.2017год.,
град Провадия
Провадийският районен съд, І – състав, на деветнадесети
декември две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следният
състав:
Районен
съдия: Димитър Михайлов
като разгледа докладваното от
съдия Михайлов гражданско дело № 168/2017 по описа на Провадийският районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е въз основа на молба от ищецът адв.П.Х.Н.,
пълномощник на ищеца Г. И.Д. с вх.№6305/28.11.2017г.за поправка на очевидна
фактическа грешка допусната в постановеното по делото Решение №
240/10.11.2017г., като в диспозитива на решенето в края на абзац първи след
„(07.02.2017г.)“ следвал изразът „до окончателното й изплащане“, като съдът е
пропуснал преди посочения израз думите „както и законната лихва върху
главницата“.
В условията на евентуалност, моли съда, ако
прецени, че не е налице очевидна фактическа грешка, а не се е произнесъл по
искането му за присъждане на законната лихва върху главницата до окончателното
й изплащане, то моли на основание чл.250 от ГПК, съдът да допълни решението си,
като присъди претендираната с исковата молба законна лихва върху главницата, до
окончателното й изплащане.
Въз основа на подадената от ищеца молба е открито
производство по чл.247 от ГПК и чл.250 от ГПК, като на ответникът е дадена
възможност за отговор в 1-седмичен срок, който към настоящ момент е изтекъл, и отговор
е постъпил.
Видно от постъпилия отговор ответникът твърди, че в
постановеното на 10.11.2017г. Решение по гр. дело №168/2017г. не е допусната
очевидна фактическа грешка, тъй като е налице пълно съответствие между
формираната вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст , поради
което моли молбата на ищеца по чл.247 от ГПК, да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
По отношение на претенцията по чл.250 от ГПК счита,
че при липса на предявен иск, непроизнасянето по същия от страна на съда не
съставлява непълнота на решенето, поради което искането за недопустимо.
След
като се запозна с материалите по делото съдът констатира, че действително в постановеното на 10.11.2017г.
Решение по гр. дело №168/2017г. е пропуснал да се произнесе по искането за
присъждане на законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
С оглед на гореизложеното съда
намира молбата за допълване на решението за основателна, но не и за поправяне
на допусната очевидна фактическа грешка.
Водим
от горното и на основание чл. 250 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДОПЪЛВАНЕ в Решение № 240/10.11.2017г., постановено по гр.д. № 168/2017г. по описа на ПРС, 1 - ви състав, като ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Г.И.Д., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 9917,00/девет хиляди деветстотин и седемнадесет/, дължима
главница по сключен договор за заем между страните от 07.06.2005г. и 04.07.2005г. на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, както и сумата от 5998.14
/пет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и четиринадесет ст./ лева
, представляваща лихва за последните три години преди датата на завеждане на
исковата молба (07.02.2017г.), както и законната лихва върху главницата, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на Г.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2731,73 /две хиляди
седемстотин тридесет и един лева и седемдесет и три ст.
/ лева, представляваща стойността на направените в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Настоящото решение представлява неразделна част от Решение № 240/10.11.2017г., постановено по гр.д. № 168/2017г. по описа на ПРС, 1 - ви състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
уведомяването пред Окръжен съд-
гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: