Р Е Ш Е Н И Е
№260046/17.8.2020г.
гр.Варна,17.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 418 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с вх.№ 3583/16,01,2020 г. от ищеца Б.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат от АК
Варна – Ц.Б.,***, *, срещу ответната О. Д. Н. М. В., с адрес гр*.Предявения по
делото иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 1703,00 лева ( хиляда
седемстотин и три лева ) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 262 часа за периода от 01.1.2017
г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба –16.01.2020 г.,до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът Б.М. твърди в
исковата си молба, че е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника на длъжност „Младши експерт“ в СЕКТОР
„БНТЛ” при *, на структурно подчинение на *, като има статута на държавен
служител. Основното трудово възнаграждение на ищеца за исковия период от
-01.01.2017 г. - 31.12.2019 г. било в размер на 890 лева и ищецът изпълнявал
служебното си правоотношение на 24 работни смени. Сочи, че съгл. чл. 176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състояло от основно и допълнително. Поддържа
се, че нормалната продължителност на работното време съобразно чл.187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че
съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл. 5, т. 2 работа извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Съобразно чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР,
сочи ищецът, че към основното месечно възнаграждение се дължало допълнително за
извънреден труд, като в този смисъл била и нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗДСл,
включително на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. Изложени са още твърдения в исковата
молба, че в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е
коефициент 1.143.Твърди се по същество от ищеца, че в периода 1.12.2017 г. -
31.12.2019 г. положеният от ищеца нощен труд за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч.
бил в размер на 1832 часа, които следвало да се приравнят на дневен труд с
коефициент 1,143, които възлизали на 2094 часа. Преизчислението нощен към
дневен труд водело до извънреден от 262 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение,увеличено с 50 % съгл.чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки извънреден час
следвало да се компенсира с по 6,50 лв. за 1 час отработен извънреден труд,
като задължението на ответника към ищеца възлизало на 1703 лева за целия исков
период.Така положения от ищеца извънреден труд по тримесечие за периода от
1.1.2017 г. до 31.12.2019 г., както и неизплатеното допълнително
възнаграждение,умножено по часова ставка за трите години по тримесечие, ищецът
визира по следния начин: м. 1.2017 г. – м. 3.2017 г. – общо нощен труд 128
ч.; . 4.2017 – м. 06.2017 г. – общо нощен труд 176 часа; м. 07.2017 г. – м.
9.2017г. – общо нощен труд 168 часа; м.10.2017- м.12.2017 г. –общо нощен труд
152 часа; м. 01.2018 –м. 03.2018 г. - общо нощен труд 136 часа, м.
04.2018 – м. 06.2018 г. – общо нощен труд 152 часа ,м.07.2018 г. – м. 09.2018
г. общо нощен труд 152 часа, м. 07.2018 –м.09.2018 г. – общо нощен труд 152
часа; м.10.2018 – м. 12.2018 г. –общо нощен труд 160 часа; м.1.2019 г.-
м.03.2019 г. – общо нощен труд152 часа; м.04.2019 г. – м. 06.2019 г. общо нощен
труд 160 часа,м.07.2019 г. -09.2019 г. – общо нощен труд 160 часа; м.10.2019
г.-м.12.2019 г. – общо нощен труд 152 лева.Изрично е уточнено, че посочените
суми /конкретизирани в обстоятелствената част на иска и в петитума на иска,/
даващи общия сбор от сумата от 1 703,00 лева са в нетен размер.Предвид
изложеното по-горе и поради твърдението, че исковата сума се дължи, но не е
платена и съгласно чл. 114 ГПК ищецът е предявил иска си пред РС Варна
.Исковата сума, твърди ищецът, че му се дължи, т.к.за процесния период
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Доколкото с така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневни,според ищеца ,останал неуреден, приложение следвало
да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство, в частност
Наредбата за структурата и организацията на РЗ. По изложените съображения
ищецът желае ВРС да уважи иска ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът *, представляван от гл.ю.к. Б. Й., е депозирал писмен
отговор на исковата молба.Ответникът намира предявения иск за допустим,
посъден на РС Варна, но изцяло неоснователен и недоказан.По същество в отговора
на искова молба ответникът не оспорва обстоятелството, че през периода
1.1.2017 – 31.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „младши експерт“ /ЕКД/ в
група “ Криминалистическа техника“ на сектор БНТЛ към отдел Криминална полиция
при * , за което с отговора на искова молба е представена Кадрова
справка за заемани длъжности с рег. № 365р – 5725/27.1.2020 г.
По отношение на
претенциите с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1З МВР и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 703 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за процесния
период, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане ответникът сочи, че следва
да се има предвид следното:Приложимият закон, уреждащ служебното правоотношение между ищца и ответника
бил ЗМВР, който закон се явявал специален спрямо ЗДСл и КТ по аргумент на чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислявало в
работните дни подневно а за работещите на 8,12,или 24 часови смени сумирано за
тримесечен период –съгл.чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От ал.5 на същата правна норма
било видно,че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсирала с: 1. Допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни –
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите работещи на
смени.Ищецът предвид заеманата от него длъжност, в процесния период , твърди
ответникът, че е работил на 12 часови смени, определени със Заповед № 365 –з –
3139/31.8.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОД на МВР Варна по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и § 86
от ПЗР на ЗМВР /ДВ, бр.14 от 2015 г./ В контекста на изложеното по-горе
ответната страна на правен анализ на нормата на чл. 187,ал. 9 ЗМВР, Наредба
8121з - 529/25.5.2015 г. в сила от 1.4.2015 г., отменена с Решение № 8585
/11.7.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. на 5 членен състав на ВАС/ обн.в
ДВ, бр. 59 от 29.7.2016г. и Наредба № 8121з 0 776/29.7.2016
г.,обн.в ДВ,бр. 60 от 2.8.2016 г. в сила от 29.7.2016 г., като извежда извода
че в двете цитирани наредби липсва разпоредба която да регламентира
преизчисляване на нощния труд в дневен.Отделно от изложеното ответникът се
спира на нормата на чл. 176 ЗМВР и чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, .чл. 9, ал. 2 от
структурата и организацията на работната заплата, чл. 107а от КТ за да изведе
правния извод, че в процесния период приложимият закон е специалния ЗМВР поради
което и искът на ищеца е неоснователен .В тази връзка ответникът се позовава и
на Писмо с изх.№ 94 НН 198 от 29.8.2011 г. На МТСП, относно увеличено заплащане
на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време /публикувано в
„Сиела“/ за да обобщи отново, че на ищеца са изплатени всички дължими за
исковия период суми по служебното правоотношение.
В условията на евентуалност ако ВРС приеме предявения иск за
основателен,ответникът моли съда да има предвид, че с отговора на искова молба
оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и от там и положените
като нощен труд часове. Твърди, че посочените в исковата молба часове като
нощен труд се разминавали с тези отразени и платени в платежните бележки на
ищеца. В контекста на това оспорване ответникът сочи, че исковата претенция не
може да бъде направена общо и въз основа на твърдения от страна на ищеца без да
са налице конкретни доказателства в подкрепа на същата.При така изложеното в
отговора на искова молба, ответникът счита, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на спора бил несъстоятелни и от там и искът -
неоснователен. На следващо място по отношение на претенцията за лихви
становището на ответника е, че предвид неоснователността на главната претенция
неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва, поради което и тази
претенция се явявала неоснователна.В раздел втори от отговора на искова молба
ответникът изразява становище по доказателствените искания на ищеца, считайки
че ССчЕ не е необходима, т.к. спорът е чисто правен.По изложените съображения
ответникът моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
В проведеното на 17.07.2020 г. открито
съдебно заседание ищецът, представляван от адв.Б. от ВАК желае
ВРС да уважи предявения иск,така както е заявен, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ответната страна,редовно
уведомена – не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно
убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен
съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства по делото.
Обявено
е било, на
страните за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че в периода от 1.1.2017 г. – 31.12.2019 г.страните са били в
служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „Младши експерт“ в
СЕКТОР „БНТЛ” при ОД МВР - Варна, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
Т.е. липсва
спор относно наличието на служебно правоотношение между ищеца и ответника.Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса: Полагала ли е в исковия период от време ищецът Б.М. труд,
който следва да му бъде заплатен от ответника ?
Отговорът на този въпрос следва да бъде изведен на база
събраните писмени доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата
/ необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия
период материални правни норми.
Видно от материалите по делото, с отговора на искова
молба, от ответната страна са представени и по делото са приобщени по надлежния
ред относимите писмени доказателства: кадрова справка peг. №
365р-5725/27.01.2020 г., изготвена от Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД
на МВР - Варна; справки от АИС „ТРЗ” -
МВР за въведени заявления за ползване на платен отпуск - 3 листа; справка от АИС „ТРЗ” - МВР за въведени
болнични листи в периода 01.10.2017 г. - 31.12.2019 г.; платежни бележки от АИС „ТРЗ” - МВР за периода 01.03.2017 г. -
31.12.2019 г. – 26 броя.
Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от
страните, следва да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено по
делото заключение по съдебно - счетоводната
експертиза, изготвена на 09.07.2020 г. от в.л.Д.П..Заключението на в.л.П. е
приобщено по делото
на листи 73- 78. От констативно - съобразителната част и заключителната част на
ССчЕ се установява,че за периода от 01,01,2017 г. до 31,12,2019г. ищецът Б.М. е
отработил при ответника нощен труд от общо 1786 часа , като са му били
заплатени 446,50 лева / справка 1 на
в.л. П. , по месеци – справка 1 колони 3
и 4 –л. 65 –ти от делото/ . Преизчислен положения нощния труд в дневен с коефициент 1,143,сочи в.л. П.,че се равнява на
257 часа общо / СПРАВКА 1, колона 6.Разликата след преизчислението с коефициент 1,143, пресмята вещото лице,
че възлиза на 257 часа дневен
извънреден труд.На второ място вещото лице стига до извода,че извънреден
труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент
1,143 не е изплащан в исковия период г.,като общия размер на сумата за сумата
за така вписания изчислен извънреден труд за 257 часа в.л.П. пресмята като 1850,92 лв. На база
изчисленията направени от вещото лице,обективирани и в справките неразделна
част от ССчЕ ,при посочени и размери на ОМЗ, за исковия период става ясно,че на
ищцата се дължи сумата от 1850,92 лева за положен извънреден труд в исковия период 01.01.2017 – 31.12.2019 г.,получен
след преизчисление на разликата между нощния труд от нормочасовете и часовете
положен при дежурства по график,както и полаган по заповед в извън работно
време, умножен с коефициент 1,143 равен на 257 часа дневен труд.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Безспорно
е между страните, а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищецът Б.М.
е в служебно правоотношение с ответника *. Безспорния факт се установява и доказва
от приобщената на лист 16-ти,изготвена
от ответника кадрова справка.От цитираната кадрова справка се изяснява, че Б.Д.М. е назначен в МВР със Заповед № К
-267 /22.08.1997 г. на длъжност полшцай
ООР в Охранителна полиция към РПУ Провадия към РДВР Варна , считано от
25.08.1997 г. , като последователно от 1.10.2016 г. до 28.02.2019 г. е заевал
длъжности както следва : „Младши експерт“ ЕКД в група „Криминалистическа
техника“ на Сектор Базова научно –техническа лаборатория при ОД МВР - Варна,
считано от 26.11.2014 г. и до момента на изготване на кадровата справка – 27.01.2020 год.
На база
горните факти се налага извода от правна страна,че ищецът за исковия период от
време е бил със стаут на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.При
тези обективни факти по делото, съдът счита,че приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.Горният извод се налага и от приложените по делото
писмени доказателства, заключението по ССчЕ, на вещото лице Д.П. което съдът
намира за обективно и пълно и безпристрастно.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи.
На съда е служебно
известно,че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния
период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последната наредба /и предходните / е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, вкл.и
ССчЕ , че на ищеца Б.М. за периода 01.01.2017 – 31.12.2019 г.,ответникът дължи на
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд получен при
преизчисление на положения нощен труд в дневен труд с коефициент 1,143 за в размер на общо 1850,92 лв.за
257 часа. Налага се извода, че
са доказани и по основание и по размер главната и акцесорна претенции, поради
което следва да бъдат уважени изцяло,така както са предявени. С оглед характера на претендираното
главно задължение и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се дължи и законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба и до
окончателното изплащане на вземанията. Посочените по-горе парични вземания се явяват дължими от
ответника, поради което съдът намира, че предявената искова претенция за
заплащането й е основателна и доказана, поради което подлежи на уважаване по
начина по който е заявена.Макар и по делото да е установено,че за положените от
ищеца 257 часове се дължи сумата от 1850,92 лв., ищецът не е предприел
действия по изменение на иска, и въпреки че за претендираните 262
часа търси заплащане на 1703,00 лв.,макар и за да му се дължат 1814,92 лв.
съдът не присъжда различна от претендираната искова сума и то за посочения брой
часове . / Горните суми съдът съпоставя след изчисленията на цената на 1 труд,намиране на разликата между
претендираните часове и установените (5
часа х 7,20 = 36 лв.; 1850,92 - 36,00 лв.
= 1814,92 ).
С оглед изхода на спора
съдът следва да определи дължимите се разноски и такси .Видно от л.69 – ти ищецът,чрез адв.И.от АК Разград е представил,чрез
адв.Б. от ВАК Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един разход – сумата от
250,00 лева за адвокатско възнаграждение. На л.70-ти по делото е приложен
договор за правна защита и съдействие № 77916 от 15.07.2020 г. имащ характера
на разписка и удостоверяващ плащане в брой на сумата от общо 250 лева за
адвокатско възнаграждение.Така договорения и платен адвокатски хонорар е
съобразен с Наредба 1/2004 г., изменена от 15,05,2020 г.,поради което и ВРС присъжда
сумата от 250,00 лeва на основание чл. 78 ,
ал.1 ГПК в полза на ищцата за процесуално представителство от един от общо
двамата редовно упълномощени адвокати. На последно място при този характер на
спора, приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал. 6 ГПК съдът
следва да възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса. При
материален интерес от общо 1703,00 лв.държавната такса е равна
на 4 % от цената на иска но не по-малко от 50 лева. Т.е. в случая дължимата се
държавна такса е равна на 68,12 лева (шестдесет
и осем лева и дванадесет стотинки).На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 68,12 лева - представляваща
от дължимата държавна такса за производството и 120,00 лева - (сто и двадесет лева )възнаграждение за вещо лице.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: *,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат от
АК Варна СУМАТА от 1703,00
лева ( хиляда седемстотин и три лева ) представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 262 часа за
периода от 01.1.2017 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба –16.01.2020 г.,до
окончателното ѝ изплащане,на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за МВР и
чл.86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА *, със седалище
и адрес на управление: *, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 250,00 лева (двеста и петдесет
лева ) представляваща
направените в производството от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на един адвокат, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна СУМАТА
от 68,12 лева – представляваща дължимата държавна такса за производството и СУМАТА от 120,00 лева - (сто и двадесет лева )възнаграждение за вещо лице - депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване
на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: