Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…..........2023 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 03 ноември 2023 година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1230 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба подадена от В.С. против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с която са предявени главен иск за осъждане на „КТМ ЕКС“
ЕООД, със седалище гр. Варна, ЕИК *********, да предаде на В.С.С., ЕГН **********,***,
на основание чл. 34 от ЗЗД, следните два имота: Ателие № 9, представляващо
самостоятелен обект, с идентификатор 10135.1030.356.1.11, находящо се на трети
етаж в офис сграда 10135.1030.356.1 с административен адрес ***, с площ от
65,29 кв.м. при граници: на същия етаж – 10135.1030.356.1.12, под обекта –
10135.1030.356.13. над обекта – 10135.1030.356.1.31, и Поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.27 в гр. Варна, к.к. Чайка, с площ от 332 кв.м., с
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско
застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори 10135.2573.26 и
10135.2573.28, като получени на основание нищожен договор, и, при условие на
евентуалност, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане
на „КТМ ЕКС“ ЕООД със седалище гр. Варна, ЕИК *********, да предаде на В.С.С.,
ЕГН **********, двата имота, описани по-горе, като получени на отпаднало
основание – развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том
4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС –
Варна, с който В.С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД
описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100
лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК *********.
Ищцата твърди, че по силата на договор
за замяна обективиран в нот. акт № 34/2014г. адв. В.Б., действаща като
пълномощник на В.С., е заменила от нейно име със заменител „КТМ ЕКС“ ЕООД три
имота, между които и описаните по-горе Ателие № 9 с идентификатор
10135.1030.356.1.11 и Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27. Имотите били
заменени срещу 50 броя налични и поименни акции от капитала на „Балик Тур“ АД.
В тази връзка В.С. завела искове по чл. 26, ал. 2, предл. 4-то ЗЗД – за
обявяване на нищожността на сделката поради липса на основание и евентуален иск
за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора за замяна от 25.08.2014
г., по които било образувано т.д. № 553/2018 г. на Окръжен съд Варна. Твърди,
че Ателие № 9 и Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27 се владеят от
ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД като при уважаване на някой от обективно съединените
искове предявени по т.д. № 553/2018г. на Окръжен съд Варна, ищцата има право да
иска връщане на владението върху двата имота.
В своевременно подаден отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Счита
главния иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за неоснователен, тъй като договорът
за замяна от 25.08.2014 г. не е нищожна сделка, нито е била унищожена. Оспорва,
че ищцата е притежавала собственост върху процесните имоти. ПИ с идентификатор
10135.2573.27 било признато, че не е собственост на „КТМ ЕКС" ЕООД по
отрицателен иск за собственост предявен от държавата, по който било постановено
Решение № 3666/09.08.2018 г. по гр.д.№ 16835/2017 г. на Районен съд Варна в
сила от 04.03.2020 г. Независимо, че ответникът не е придобил собствеността
върху процесните имоти от праводателката си (ищцата), то „КТМ ЕКС" ЕООД
установило, считано от 25.08.2014 г., добросъвестно владение върху процесните
имоти лично и чрез ползватели, нямайки знание за пороците на сделката,
продължило непрекъснато повече от 5 години до 25.08 2019 г. и след това.
Давността не е била прекъсната с предявяване на иск за собственост, поради
което твърди, че ответното дружество е придобило собствеността на основание чл.79,
ал. 2 от ЗС. Възразява, че към момента на подаване на отговора дружеството не
се намира във фактическа власт на процесните имоти. Моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и присъждане на сторените разноски.
В допълнителна искова молба ищцата
поддържа, че с оглед развалянето на договора за замяна от 25.08.2014 г.
владението върху недвижимите имоти, което ответникът е получил без правно
основание, следва да бъде върнато на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД. Счита за ирелевантно възражението, че ищцата не е притежавала право на
собственост върху ПИ 10135.2573.27, тъй като след като е развален договора за
замяна от 25.08.2014г. ответникът е длъжен да върне на ищеца това което е
получил по разваления договор на осн. чл.55 от ЗЗД, а именно владението върху
два недвижими имота. Поддържа, че правото на собственост върху тези имоти не е
елемент от фактическия състав на чл. 55 от ЗЗД и следователно собствеността им
е без значение по настоящото дело. Счита влязлото в сила решение по гр.д. №
16835/2017г. на PC Варна също за ирелевантно за настоящия спор в т.ч. поради
това, че В.С. не е страна по делото. Оспорва възражението за придобиване на
правото на собственост върху процесните имоти на основание добросъвестно давностно
владение започнало от датата на договора за замяна – 25.08.2014г. и завършило
на 25.08.2019г. Противопоставя възражение за прекъсване на давността със
завеждане на настоящия иск на 24.07.2019 г. Оспорва твърденията, че ответникът
не се намира във фактическа власт на процесните имоти. Позовава се на твърдение
на КТМ ЕКС ЕООД в искова молба по гр.д. №1532/2019г. на ВОС, където твърди, че
от трите имота придобити с договор за замяна от 25.08.2014 г. не е придобил
владението само върху един от тях - Апартамент № 21, с идентификатор
10135.2559.217.1.20.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа, че главният иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД е
неоснователен. Във връзка с направеното в отговора на ИМ възражение, че ищцата
не е била собственик на заменените с договора от 25.08.2014 г. имоти, поддържа,
че след като не е прехвърлила правото на собственост, сега, на основание чл.55
от ЗЗД има право да получи онова което е дала – „непрехвърлянето на
собственост". Възразява, че владението не му е било предадено, като
фактическо състояние по силата на договора за замяна от 25.08.2014 г., поради
което счита, че след като не е предадено по силата на този договор, владението
не подлежи и на връщане вследствие развалянето на договора. Изтъква обективна
пречка за ищцата да предаде владението на 25.08.2014 г., тъй като от 20.08.2014
г. до 23.10.2014 г. е била задържана под стража. Поддържа, че с решението по
гр.д. № 16835/2017 г. на Районен съд Варна е отречено правото на собственост,
не само на ответника, но и на ищцата, като негов праводател, а така също и на
нейните праводатели. Оспорва твърдението на ищцата, че със завеждането на
настоящия иск на 24.07.2019 г. била прекъсната давността, тъй като придобивната
давност се прекъсвала само с иск за собственост, какъвто кондикционния иск по
чл.55 от ЗЗД не е. Поддържа възражението, че към датата на отговора не се
намира във фактическа власт на процесните имоти.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата поддържа изложените доводи.
В представена
от ответника писмена защита се поддържат направените възражения.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения
по настоящото дело заверен препис от Решение № 1212/27.12.2019 г. по
т.д. № 553/2018 г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 06.02.2023 г., между страните е приключил спор по предявени от
ищцата В.С. против „КТМ ЕКС“ ЕООД иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 4-то ЗЗД – за обявяване на нищожност поради липса на основание на
договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт № 34, том 4,
нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС –
Варна, с който В.С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД
правото на собственост върху Ателие № 9 с идентификатор 10135.1030.356.1.11 с
административен адрес ***, площ от 65,29 кв.м., и Поземлен имот с идентификатор
10135.2573.27 в гр. Варна, к.к. Чайка, с площ от 332 кв.м. срещу 50 броя
налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК
*********, и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
посочения договор за замяна от 25.08.2014 г., като главният иск е бил
отхвърлен, а евентуалният – уважен.
Предмет на настоящото производство са главен иск с
правно основание чл. 34 от ЗЗД за реституция на посочените по-горе имоти като
дадени по нищожна сделка и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл 3-то от ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основане, т.е. за
осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху описаните имоти.
Първата предпоставка за уважаване на главния иск е
договорът, по силата на който страните са престирали, да е признат за нищожен
или да е унищожен. В конкретния случай, видно от влязлото в сила решение по т.д. № 553/2018 г. по описа на ВОС,
искът за обявяване на нищожност на договора за замяна от 25.08.2014 г. е
отхвърлен. Ищцата не твърди договорът да е признат за нищожен или унищожен на
друго основание, като същевременно между страните със сила на присъдено нещо е
установено, че договорът не е недейтвителен, тъй като на разваляне подлежат
само валидните двустранни договори. Следователно искът с правно основание чл.
34 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожен или унищожен договор е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск води до
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на полученото на
отпаднало основание.
В тежест на ищеца по кондикционния иск в хипотезата
отпаднало основание е да докаже твърденията си, че ответникът е получил описаните в исковата
молба недвижими вещи на основание посочения договор за замяна от 25.08.2014 г. и че действието на договора е
прекратено на основание надлежно упражнено съдебно право на разваляне на същия.
Между
страните не се спори, че ответникът е получил владението на двата имота, но е
релевирано възражение от ответната страна, че владението на Ателие № 9 с идентификатор
10135.1030.356.1.11 и Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27 е било
предадено в по-ранен момент – на 20.08.2014 г. по силата на сключен между
страните предварителен договор, а не на основание разваления договор. Фактът
на предаване на владението в по-ранен момент се установява от показанията на
свидетеля Т. В., които съдът цени като последователни, ясни и без вътрешни
противоречия и на свидетелката В.Б., чиито показания съдът цени при условията
на чл. 172 от ГПК с оглед на водените между страните съдебни спорове, в т.ч.
във връзка с предоставеното на Б.пълномощно, по силата на което същата е сключила
процесния договор за замяна от 25.08.2014
г.
Обстоятелството,
че владението на двата имота е предадено преди сключване на договора за замяна
от 25.08.2014 г., не
изключва възможността връщането на същите да се претендира на основание
разваления договор. Със сключването на окончателен договор действието на
предварителния договор се прекратява, с което основанието за получаване на
даденото по предварителния договор се заменя с основание за получаване по
силата на окончателния договор. Получилият нещо по предварителния договор не е
длъжен да го върне, а има право да го задържи, но вече на основание
окончателния договор. В случай на разваляне на окончателния договор отпада
основанието престацията да бъде задържана и страната, която я е получила, е длъжна
да върне полученото.
Развалянето на договора за
замяна от 25.08.2014 г. е
настъпило на 06.02.2023 г. с влизане в сила на Решение № 1212/27.12.2019 г. по
т.д. № 553/2018 г. по описа на ВОС, и от този момент за ответника е възникнало
задължение да върне всичко, което е получил или задържал на основание
разваления договор.
Ответникът е релевирал възражение за
придобиването на процесните имоти по давност, с твърдение, че „КТМ ЕКС“ ЕООД е установило,
считано от 25.08.2014 г., добросъвестно владение лично и чрез ползватели,
нямайки знание за пороците на сделката, продължило непрекъснато повече от 5
години до 25.08 2019 г. и след това.
Доколкото по отношение на Ателие № 9 с
идентификатор 10135.1030.356.1.11 ответникът не се позовава на юридически
факти, отричащи правото на собственост на ищцата и не сочи доказателства за
такива, то и твърдението за установено добросъвестно владение върху този имот считано
от датата на сключване на договора за замяна е изначално неоснователно.
Владение като фактическо състояние по смисъла на чл. 79 от ЗС може да бъде
установено само от несобственик, но не и от собственика – приобретател на имот
по силата на валиден договор.
По отношение на Поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.27 възражението за придобиване по давност се основава
на отречено право на собственост на ищцата върху този имот по силата на Решение
№ 3666/09.08.2018 г. по гр.д.№ 16835/2017 г. на Районен съд Варна в сила от
04.03.2020 г., постановено по отрицателен установителен иск за собственост
предявен от държавата срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД.
Съдът
намира, че възражението за придобивна давност е непротивопоставимо на ищеца по
кондикционния иск. Правото на собственост върху престираната облага не е
елемент от фактическия състав на иска за връщане на полученото при липса, при
неосъществено или на отпаднало основание. Претендираното субективно право има
облигационен характер и ищецът не носи тежест да доказва, че е бил собственик
на даденото. Достатъчно е да докаже, че е дал нещо, а насрещната страна го е
получила. Когато се касае за вещи, достатъчно е ищецът да докаже, че е предал
съответната вещ във владение на насрещната страна. Съответно, за да възникне
задължение за връщане на даденото, достатъчно е да се установи липсата, неосъществяването
или отпадане на основанието за получаване на вещта.
Независимо
от горното, съдът намира, че ответникът не е установил непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесната вещ за период от време, който законът
признава за основание за придобиване на право на собственост. Дори да се
приеме, че от датата на сключване на договора за замяна 25.08.2014 г. ответникът е установил
добросъвестно владение върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, тъй
като го е придобил от несобственик без да знае това, то с влизане в сила на решението по т.д. № 553/2018 г. по
описа на ВОС, с което договорът за замяна е развален, отпада с обратна сила
основанието за придобиване на имота. Обратното действие на развалянето на
договора заличава правното основание като елемент от фактическия състав на
установяване на добросъвестното владение. В този смисъл настоящият съдебен
състав споделя изложеното в мотивите на Решение № 35 от 25.02.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 669/2012 г., II г. о., ГК, съгласно което законовата презумпция по чл.
70, ал. 1, изр. 2 ЗС, предвиждаща да е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, не изключва възможността от
трансформация в недобросъвестност. Предпоставките за нея са или доказване на
липсата на юридическото основание, респ. неговото унищожаване или отмяна с
обратна сила, или установяване на знанието на владелеца за пороците на
юридическото основание – при доказване липсата на т.н. субективна добросъвестност
(в същия смисъл и Решение на ВКС № 410/27.02.2013 по гр. дело № 827/2011 г., I
г.о., ГК, според което при разваляне с обратна сила, от момента на сключването
на договора, се заличава юридическото основание, на което приобретателят е
владял имота и също с обратна сила владението от добросъвестно се превръща в
обикновено). В разглеждания случай, с отмяната с обратна сила на юридическото
основание като резултат от развалянето на договора за замяна, отпада един от
елементите на добросъвестното владение и същото се трансформира в
недобросъвестно. За придобиване на право на собственост по силата на обикновено
(недобросъвестно) владение разпоредбата на чл. 79 от ЗС предвижда същото да е
упражнявано най-малко за срок от 10 години, какъвто в случая не е изтекъл
считано от твърдяната дата на установяването му – 25.08.2014 г. Ето защо,
възражението за придобиване на правото на собственост по силата на давностно владение
следва да се отхвърли и на това основание.
Възражението,
че ответникът не владеел процесните имоти съдът намира за неоснователно.
На
първо място, ответникът оспорва да е във владение на имотите към датата на
отговора на исковата молба – 11.04.2023 г., но не и преди това. От показанията
на свидетеля В. се установява, че ответникът е бил във владение на ателието до
2020 г. Какво се е случило след това свидетлят не знае. Според показанията на
свид. Блажева, „КТМ ЕКС“
ЕООД е било във владение на двата процесни имота до 2022 г., когато бил сключен
предварителен договор за продажба на имотите. Според свидетеля К., последно преди 4 месеца е видял,
че ателието продължава да е офис на адвокати, както е било и преди това след
2014 г.
От
представените справки от Агенция по вписванията се установява, че след
придобиването им през 2014 г. „КТМ
ЕКС“ ЕООД не е прехвърляло правото на собственост върху процесните имоти на
друго лице.
Съдът намира, че за основателността на
кондикционната претенция е достатъчно ищецът да докаже, че получената вещ се
намира във владение на ответника към датата на вписване на исковата молба –
арг. от чл.88, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Исковата молба е
вписана на 17.09.2019 г. и към тази дата ответникът не оспорва да е бил във
владение на процесните имоти. По делото не са налице доказателства, че след
тази дата имотите са били предадени във владение на трето лице.
От
изложеното следва, че ищцата е установила всички релевантни факти, обуславящи
основателност на предявения кондикционен иск, а направените от ответника
възражения са неоснователни. Ето защо, предявеният при условие на евентуалност
иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД ще бъде уважен.
Отговорност
за разноски:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 936,61 лева държавна
такса, съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.С.,
ЕГН **********,***, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Тракия“ № 10, ет. 5, ап. 11, за осъждане на „КТМ
ЕКС“ ЕООД да предаде на В.С.С., на основание чл. 34 от ЗЗД, владението върху
Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор
10135.1030.356.1.11, находящо се на трети етаж в офис сграда 10135.1030.356.1 с
административен адрес ***, с площ от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж –
10135.1030.356.1.12, под обекта – 10135.1030.356.13. над обекта – 10135.1030.356.1.31,
и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27 в гр. Варна, к.к. Чайка, с
площ от 332 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – за ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.2573.26 и 10135.2573.28, като получени на основание на
нищожен договор.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тракия“ № 10, ет. 5, ап. 11, да предаде на В.С.С., ЕГН **********,***,
владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.356.1.11, находящо се на
трети етаж в офис сграда 10135.1030.356.1 с административен адрес ***, с площ
от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж – 10135.1030.356.1.12, под обекта –
10135.1030.356.13. над обекта – 10135.1030.356.1.31, и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка, с площ от 332
кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори
10135.2573.26 и 10135.2573.28, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като получени на отпаднало
основание – развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том
4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС –
Варна, с който В.С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД
описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100
лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тракия“ № 10, ет. 5, ап. 11, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 936,61 лева представляващи сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: