Р
Е Ш Е
Н И Е
№83
гр.Свищов,27.07.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 3.07.2020 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 1074/2019 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, по чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
Ищецът
О.С. с ЕИК *, със седалище ***, представлявана от
Кмета на общината Г.Б.Г.твърди, че по силата на Договор
за наем от 20.02.2018г. Н.Н.И.
с ЕГН **********
е наемател на общински недвижим нежилищен
имот в гр. Свищов, ул.„А.” №28. Договорът е сключен
за срок от 3 години с месечна наемна цена 375,72 лева с ДДС. Съгласно договора
, наемателят заплаща и такса битови отпадъци, което не е сторено за 2018г. в
размер на 403,20 лева и за 2019г. в размер на 163,13 лева. На 29.03.2019г.
наемателят изпратил до наемодателя О.С.
уведомително писмо , с което ги уведомява че счита договора за прекратен
от 1.04.2019г. Ищецът счита , че по този начин е нарушена договорната клауза за
прекратяване на договора с едномесечно предизвестие-чл.25 от Договора, поради
което наемателят дължи неустойка за неспазено предизвестие в размер на 3
месечни наема- 1127,16 лева. Начислена лихва за забава. За сумата 1692,49 лв (хиляда шестстотин
деветдесет и два лв. 49 ст.)-главница,включваща 1127,16 лева-неустойка и 403,20 лева –ТБО за 2018г. и 163,13 лева за 2019г. , 14,72 лв. (четиринадесет лв. и 72 ст) – мораторна
лихва от 28.07.2019г. до 12.09.2019г., както и законната лихва върху главницата
от 13.09.2019г. до изплащане на вземането е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.838/2019г. на
СвРС. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е
подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда
да приеме за установено, че ответника му
дължи горепосочената сума, както и да му се присъдят направените в заповедното
и исковото производство разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез адв. С.Т.
е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Счита, че ответникът не следва да заплаща неустойка, тъй като е
подал уведомление за прекратяване на договора поради виновно поведение на
наемодателя. Не оспорва , че съгласно договора дължи такса битови отпадъци, но
в случая не е ясно как е разпределена сумата между всички отдадени под наем
общински имоти, за да се определи дължимата от него част. В съдебно заседание
взема становище, че искът следва да се отхвърли , в това число и по отношение
на претендираната такса битови отпадъци, поради противоречие със закона.Моли
искът да бъде отхвърлен изцяло, като се присъдят разноски.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение №498/16.09.2019г. по ч.гр.д. 838/2019г. на СвРС, ответникът по
настоящото дело Н.Н.И. с ЕГН ********** следва да заплати на О.С. с ЕИК *,
със седалище ***, представлявана от Кмета на общината Г.Б.Г.сумата за сумата 1692,49 лв (хиляда шестстотин деветдесет и два лв. 49 ст.)-главница,
с 14,72 лв. (четиринадесет лв. и 72 ст) – мораторна лихва от 28.07.2019г. до 12.09.2019г.,
както и законната лихва върху главницата от 13.09.2019г. до изплащане на
вземането.
Безспорно
по делото е, че между страните е имало договорни отношения, което се установява
и от приетия като доказателство Договор. На 20.02.2018г., след проведен търг, страните са сключили Договор за наем на нежилищни общински помещения, като наемодателя
предоставя на наемателя общински
недвижим имот – помещение в сграда „В.“ на адрес
гр.Свищов, ул.”А.”№28 с площ 100 кв.м.
Месеченият наем, съгласно чл.2 от
Договора е 313,10 лева без ДДС / или 375,72 лева с ДДС/ Договорът е сключен за срок от 3
години, считано от 20.02.2018г. На 29.03.2029г. в О.С. е входирано Предизвестие
от наемателя Н.Н.И., в което същият заявява че отправя едномесечно предизвестие и считано от
1.04.2019г. не се счита за договорно обвързан с наемодателя.На 1.04.2019г. е
входирано уведомително писмо от наемателя, в което заявява, че от същия ден
следва договорът да се счита прекратен, като изтъква като мотиви неполученото
съдействие от Общинско предприятие „Пазари Свищов“ относно ползване на наетото
помещение за развиване на търговска дейност.
В резултат на тези действия на
наемателя, договорът действително е прекратен, но наемодателят е предявил
претенция за неустойка в размер на 3 месечни наема, поради неспазено
предизвестие. Безспорно, съгласно чл.25 от Договора, същият се прекратява с предизвестие
от един месец в писмена форма и това не е спазено. Самото Предизвестие е с дата
29.03.2019г., входирано е на същата дата 29.03.2019г., а в него се съдържат
взаимноизключващи се изявления- наемателят заявява, че отправя едномесечно
предизвестие и договорът да се счита прекратен от 1.04.2019г./т.е. след 2 дни/.
Съдът намира, че в Договора
липсва достатъчно ясна клауза, която да обоснове плащането на неустойка. Самият
ищец не е формулирал конкретно по коя точка от договора е претендирал
неустойка, като евентуално това е по т.23 а , вр. т.25 от Договора. В раздел IV от Договора –Неустойки фигурират 4 текста-21,22,23 и
23а. В т.21 се определя мораторна неустойка в размер на 0,3% от дължимия наем
при изпадане в забава за заплащане на наем. т.22 казва, че наемателят внася
сумата сам без писмена покана, което на практика е техническа подробност към
първия текст, не е клауза за неустойка. Според т.23 –при пренаемане на имота в
нарушение на т.18 , наемателят дължи на наемодателя наем в троен размер,
считано от датата на пренаемане и договорът се разваля. Тук трябва да се
отбележи, че т.18 гласи, че наемателят може да извършва за своя сметка трайни
подобрения на предоставения му имот само със съгласие на наемодателя , т.е. няма никаква връзка със забрана за
пренаемане. Последната точка 23а гласи, че същата неустойка за неизпълнение
/компенсаторна/ се прилага и при
условията на чл.24 и чл.25 от настоящия Договор. Анализът на текста
самостоятелно и във връзка с другите по никакъв начин не може да изведе волята
на страните. Какво следва да се има предвид под- при условията на чл.24 и чл.25
? Чл.24 посочва, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок –
това означава ли че ще бъде начислена неустойка след изтичане срока на договора?
Чл. 25 посочва, че договорът се прекратява с едномесечно предизвестие. Това
означава ли, че ще бъде начислена неустойка и при спазване на едномесечно
предизвестие? Описаните текстове от раздел неустойка са толкова неясни и
нелогични, че въз основа на тях не може да се подведе под отговорност за
неспазено предизвестие наемателят.
С
оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът за сумата 1127,16 лева-неустойка ,
представляваща 3 месечни наема е неоснователен и недоказан.
Основателна е претенцията за
заплащане на такса битови отпадъци в
размер на 403,20 лева – за 2018г. и на
163,13 лева за 2019г. и в тази част искът следва да се уважи. Във
възражението ответникът не оспорва , че съгласно договора дължи такса битови
отпадъци, но в случая не е ясно как е разпределена сумата между всички отдадени
под наем общински имоти, за да се определи дължимата от него част.По делото е
приложено Разпределението на дължимите такси битови отпадъци за 2018г. и за
2019г. , според квадратурата на отдадените под наем помещения , както и
периодът. За наемателя Н.И. отдадената под наем площ е 100 кв.м., като за
2018г. е начислена такса битови отпадъци за периода 20.02.2018г. -31.12.2018, а за
2019г. –от 1.01.2019г. до 29.03.2019г. В този смисъл са и показанията на
разпитаните свидетелки Милена Личева и Силвия Маринчева-счетоводителки в Общинско предприятие „Пазари“
Свищов, които обясниха механизма на изчисление и разпределение и как са
определени задълженията в справката.
Възраженията на представителя на
ответника, че такса битови отпадъци не се дължи от наемател , защото това
противоречи на чл.64 и чл.11 от ЗМДТ , както и на чл.16 от Наредба на О.С. са
несъстоятелни. Действително спрямо фиска са задължени собствениците,
ползвателите /лицата по чл.11 от ЗМДТ/ и О.С. е заплатила на държавата
съответните данъци и такси, но няма пречка това задължение да бъде вменено на
наемателя с договорна клауза. Съгласно т.15 от Договора наемателят се задължава
да заплаща за своя сметка консумативи, такса за канализация, такса смет,
застраховка и т.н.
Искът за сумата 566,33 лева,
представляваща сбор от такса битови
отпадъци в размер на 403,20 лева за
2018г. и 163,13 лева за 2019г. , следва да се уважи.
При това положение следва да се
преизчисли размерът на начислената мораторна лихва. Пресметнато с електронен
калкулатор за лихви върху сумата 566,33
лева е 7,40 лева – мораторна лихва от 28.07.2019г. до 12.09.2019г., като за разликата до 14,72
лева следва да се отхвърли.
И двете
страни са претендирали разноски и са представили списък с такива. Ищецът е
представил списък за сумата 848,70 лева, от които 34,35 лева ДТ и
420,00лева-адвокатско възнаграждение в исковото производство, и 34,35 лева ДТ и 360,00лева-адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Ответникът е представил списък за
сумата 355,00лева-адвокатски хонорар и такса за съдебно удостоверение.Съдебно
удостоверение не е издавано, поради което ответникът може с молба да поиска
връщане на внесените 5,00лева. При този изход на делото, с оглед отхвърлената
/за сумата 1134,48лева/ и уважена / 573,73 лева/ част от иска- ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер
на 283,98 лв. общо за исковото и заповедно производство, а ищецът на ответника-
231,58 лева.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
към 13.09.2019г.
/датата на подаване на заявлението / и към настоящия момент в полза на О.С. с
ЕИК *, със седалище ***, представлявана от Кмета на общината Г.Б.Г.съществува вземане против Н.Н.И. с ЕГН ********** , с адрес *** за сумата 566,33 лева (петстотин шестдесет и шест лв. 33 ст.)-главница, 7,40 лв. (седем лв. и 40 ст) – мораторна лихва
от 28.07.2019г. до 12.09.2019г., както и законната лихва върху главницата от 13.09.2019г.
до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №498/16.09.2019г. по ч.гр.д. 838/2019г. на СвРС, като за разликата до 1692,49 лв (хиляда шестстотин деветдесет и
два лв. 49 ст.)-главница и 14,72 лв. (четиринадесет лв. и 72 ст) – мораторна лихва
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Н.И. с ЕГН ********** , с адрес *** да заплати на О.С. с
ЕИК *, със седалище ***, представлявана от Кмета на общината Г.Б.Г.сумата 283,98 лева - разноски по делото и по заповедното производство.
ОСЪЖДА О.С. с ЕИК *, със седалище ***, представлявана от
Кмета на общината Г.Б.Г.да заплати на Н.Н.И. с ЕГН ********** , с адрес *** сумата 231,58 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: