№ 677
гр. Стара Загора, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501769 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.417 от ГПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по повод постъпила в
законния 1-седмичен срок частна жалба от “Ю.Б.”- АД, гр.С. срещу
Разпореждане № 3379/03.11.2021г. по ч.гр.д.№ 4953/2021г. по описа на РС-
Стара Загора, с което е било частично отхвърлено писменото й Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 66,
50 лв., представляваща дължими такси, и сумата в размер на 96 лв.,
представляваща разходи по уведомяване. Частният жалбоподател излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като
точи подробни съображения в частната си жалба, поради което моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми. Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като
обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
Заявление от 29.10.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен
само относно две искания, а именно за сумата от 66, 50 лв., представляваща
такси, и сумата от 96 лв., представляваща разходи по уведомяване. В
заявлението е посочено, че задължението произтича от ползван от длъжника
банков потребителски кредит в лева съгласно Договор за потребителски
кредит от 16.03.2020г., като към 13.09.2021г. общият размер на задължението
възлизало на стойност 2 773, 66 лв., и длъжникът изпаднал в забава и
просрочил вноски, дължими от 18.01.2021г. за главница и от 16.01.2021г. за
лихва. Банката- заявител е обявила кредита за предсрочно изискуем и за
настъпването на изискуемостта длъжникът е бил уведомен лично чрез
1
връчване на уведомление от ЧСИ Г.И.- Ст.Загора на 14.09.2021г.
С обжалваното Разпореждане, заповедният РС е отхвърлил частично
така подаденото Заявление, като е приел, че уговорката за такси и разходи по
уведомяване се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за
неоснователно обогатяване на кредитора, и е разпоредил издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за останалите
вземания.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното :
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество частната жалба се явява изцяло неоснователна,
тъй като разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност
заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги
следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и
общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са
посочени процесните суми от 66, 50 лв. като “такси” за периода от
16.02.2021г. до 19.10.2021г., и сумата от 96 лв. за “разходи по уведомяване”
за периода от 16.02.2021г. до 19.10.2021г. по Договор за кредит от
16.03.2020г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на
евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за
евентуално наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От
изложеното в заявлението и приложените към него документи се е
установило от първоинстанционния заповеден РС, че претендираните
вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски
кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид
което въззивният съд счита, че процесните суми от 66, 50 лв., като такса и 96
лв., като разходи по уведомяване противоречат на императивните разпоредби
на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже направените от кредитора - заявител разноски са
по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника-
потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и
само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и
осребрявания- в случая наречени такси и разноски по уведомяване за
2
съответния период от време.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
негативно за частния жалбоподател /заявител/ Разпореждане на РС,
основаващо се на непосочване за какво и на какво основание са начислени
такси и разноски, а само на посочен общ размер, както и предвид това, че
същите представляват такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, изцяло противоречат на законовата забрана по чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Поради което това Разпореждане се явява изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със
законните последици от това.
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като се развива без участието на длъжника.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от
ГПК и във връзка с чл.10а, ал.2 и ал.4, и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС-
Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 3379/03.11.2021г. по ч.гр.д.
№ 4953/2021г. по описа на Районен съд- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3