№ 157
гр. Кърджали, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 0905-94М-00-0368/25.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с което на
основание чл.45, ал.9 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2
000 лв. на М. Н. П. от *****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.6 от
ЗЗкД.
Жалбоподателят М. Н. П. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършила описаното в акта и
постановлението нарушение. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Освен това, наложеното наказание било явно несправедливо и несъобразено с
обществената опасност на деянието и дееца. Моли атакуваното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че наказателното постановление
страдало от пороци, в същото липсвала дата на извършване на нарушението. Наказващият
орган се задоволил само да посочи, че П. не е изпълнила задължително предписание. Не
ставало ясно обаче коя от всички мерки за закрила в семейна среда била нарушена от
жалбоподателя. Наказателното постановление било изградено върху АУАН, който също
страдал от пороци. Там не били изписани нито рождена дата, нито лични данни, които да са
верни. Не ставало ясно и дали задължителното предписание, за което бил съставен актът,
1
било връчено на нарушителя. Доказателствата по делото сочели, че това предписание не е
връчено по реда предвиден в АПК или по подходящ начин. Защитата моли наказателното
постановление да бъде отменено, като претендира и за разноски в производството.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрк.М., която оспорва жалбата. Сочи, че задължителното предписание било издадено в
изпълнение на предприети мерки по реда на ЗЗкД. От доказателствата се установило, че
нямало изпълнение на влязлото в сила задължително предписание от страна на
жалбоподателя. П. не оказвала съдействие на отдел „Закрила на детето“, което било видно
от цялата преписка. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 25.08.2020 г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Кърджали бил
регистриран сигнал за детето Н.Ю.Ф.. След извършено социално проучване се установило,
че Н.Ф. е дете в риск по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗЗкД, поради което за същото бил
отворен случай и били предприети мерки за закрила в семейна среда по реда на чл.23 от
ЗЗкД. В хода на работата по случая бил изготвен и План за действие от 19.03.2021 г.
Майката на детето Н. – жалбоподателят М. Н. П., не съдействала на отдел „Закрила на
детето“ за изпълнение на социалната работа, не спазвала заложените цели и дейности в
изготвения план за действие. Затова на 24.06.2021 г. от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Кърджали било издадено Задължително предписание № РД 01-
0148/24.06.2021 г. Със същото на жалбоподателя било предписано следното: 1.Да
сътрудничи на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Кърджали при осъществяване на мерки за закрила в семейна среда за детето Н.Ю.Ф., а
именно: Да изпълнява заложените в Плана за действие от 19.03.2021 г. цели и дейности; Да
позволява достъп на социалните работници до детето, с цел проследяване емоционалното
състояние и развитие на детето; Да не отказва контакт със служителите на отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с цел осигуряване на
възможност за съгласуване на съвместни действия и поддържане на обратна връзка и
информация; Да ползва социална услуга към Център за обществена подкрепа за оценка на
родителския капацитет, с цел изследване причините за негативното отношение на детето
спрямо бащата. Срокът за изпълнение на предписанието бил 30 дни след влизането му в
сила. Задължителното предписание било съобщено на М.П. по реда на чл.18а, ал.9 от АПК,
като на 01.09.2021 г. било залепено уведомление на входната врата на адреса й. На
01.12.2021 г. свидетелите В.Т., Р.Д. и С.И. – служители в отдел „Закрила на детето“ при
ДСП-Кърджали, извършили документална проверка на досието на детето Н.Ф.. При
проверката те установили, че М.П. не е изпълнила даденото Задължително предписание №
РД 01-0148/24.06.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали.
2
По този повод на 01.12.2021 г. срещу жалбоподателя П., в нейно отсъствие, бил съставен
АУАН за нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗкД. Актът бил връчен на нарушителя от органите на
РУ-Кърджали на 25.01.2022 г. Въз основа на така съставения акт, на 25.02.2022 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.45, ал.9 от ЗЗкД
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на М. Н. П., за
извършено нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗкД.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на: показанията на
свидетелите В.Т., Р.Д. и С.И., Акт за установяване на административно нарушение от
01.12.2021 г., Задължително предписание № РД 01-0148/24.06.2021 г., както и другите
приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя М.П. е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗкД. С цитираната разпоредба се задължават родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да изпълняват
предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по
закрила на детето. Санкцията е наложена на основание чл.45, ал.9 от ЗЗкД, предвиждащ, че
който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон, се наказва с глоба
или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лв. Съдът, след запознаване с материалите по
делото констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението. В процесното наказателно постановление е
възприето, че М.П. не е изпълнила Задължително предписание № РД 01-0148/24.06.2021 г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали в указания 30-дневен срок
от влизане в сила на същото. П. не е оказала сътрудничество на отдел „Закрила на детето“
към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали за осъществяване на предприети
мерки за закрила в семейна среда по реда на чл.23 от ЗЗкД спрямо детето Н.Ю.Ф., а именно:
не е изпълнила заложените в Плана за действие от 19.03.2021 г. цели и дейности; не е
осигурила достъп на социални работници до детето; не е осъществила контакт със
служителите на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Кърджали; не е започнала да ползва социална услуга към Център за обществена подкрепа
за извършване на оценка на родителския й капацитет; не е осъществила връзка/контакт със
служителите на Център за обществена подкрепа и със служителите на отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали за изпълнение на
предприетите мерки за закрила. По аналогичен начин административното нарушение е
3
описано и в съставения АУАН. Видно от така даденото описание, актосъставителят и
наказващият орган не са посочили нито дата, нито място на извършване на нарушението.
Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнила Задължително предписание № РД 01-
0148/24.06.2021 г. в указания 30-дневен срок от влизането му в сила, но не се сочи и не
става ясно кога всъщност е влязло в сила това предписание, съответно и кога е изтекъл
въпросният 30-дневен срок. Тези обстоятелства са важни признаци на деянието, тъй като
поведението на жалбоподателя се явява съставомерно едва след изтичане на дадения срок за
изпълнение на задължителното предписание. В тази връзка следва да се отбележи, че всяко
административно нарушение се характеризира с дата /период/ на осъществяване, която
следва да бъде коректно посочена в акта и наказателното постановление, така както
изискват чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението
освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ.
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Този елемент от
обективната страна на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което
има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и
доказването на твърдяното нарушение. Като не са посочили изобщо дата на нарушението,
актосъставителят и наказващият орган са допуснали порок, който е накърнил правото на
защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво и кога извършено
административно нарушение му се налага наказание. Място на административното
нарушение също не фигурира, както в акта, така и в обжалваното постановление. Този
съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното
постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и
при извършване на проверката за законосъобразност не може да тълкува и допълва волята
на наказващия орган и да възприема дата и място на нарушението, когато такива изобщо
липсват. По същество, според настоящата инстанция М.П. действително е извършила
нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗкД, тъй като не е оказала сътрудничество на отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали за осъществяване на
предприетите мерки за закрила в семейна среда спрямо детето Н.Ю.Ф., с което на практика
не е изпълнила даденото й Задължително предписание № РД 01-0148/24.06.2021 г. Това се
установява от показанията на разпитаните свидетели В.Т., Р.Д. и С.И., както и от
множеството приети по делото писмени доказателства, сочещи за липса на всякакво
съдействие от страна на П. по осъществяване на предприетите мерки за закрила в семейна
среда спрямо детето й Н.Ф.. От начина на описание на нарушението обаче не става ясно
нито кога, нито пък къде същото е извършено. Ето защо и въпреки събраните доказателства
за нарушението, съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото впоследствие наказателно постановление не отговарят на изискванията на
ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Поради това и
атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
4
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в
брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., като от представителя на ответната
страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Затова
на жалбоподателя следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенцията за
социално подпомагане със седалище и адрес гр.София, ул.„Триадица“ № 2, именно същата в
качеството й на юридическо лице /съгласно чл.2, ал.3 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане/ следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0905-94М-00-0368/25.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с което на
основание чл.45, ал.9 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2
000 лв. на М. Н. П. от *****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.6 от
ЗЗкД.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане със седалище и адрес гр.София,
ул.„Триадица“ № 2, да заплати на М. Н. П. от *****, с ЕГН **********, сумата от 500 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5