Решение по адм. дело №683/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на С. Х. Н. от [населено място] против Заповед №25-1228-000347 от 22.05.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.05.2025г., приложена с отнемане на СРМПС №********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер] на лек автомобил [Марка], модел Комбо Ц, собственост на жалбоподателя, за това, че на 22.05.2025г. в [населено място], по [улица] посока изток, управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство.

Заповед № 25-1228-000347 от 22.05.2025г. е връчена на лицето на 30.05.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена чрез органа на 10.06.2025г., поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №25-1228-000347/22.05.2025г. издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и в нарушение на изискванията за нейното съдържание. Навежда довод, че не са посочени фактически основания за издаването й, а визираните такива не отговарят на обективната истина. Твърди, че към момента на проверката е притежавал СУМПС [номер], което е с изтекъл срок на валидност и върнато на компетентните органи за издаване на валидно такова.

Според жалбоподателя, заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закона, защото разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП следва да се прилага само в случаите, когато лице е неправоспособно и не притежава изобщо СУМПС, или то е отнето от органите по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Това тълкуване съответствало и на целта на мярката. В случая жалбоподателят твърди, че притежава правоспособност да управлява МПС за категориите С, В, АМ, Ткт от 1997г., като само е изтекъл срока на валидност на документа, който удостоверява тази правоспособност, но неизпълнението да се върне документа на органа, който го е издал, съставлява основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на това лице, но не води до загуба на придобитата правоспособност да се управлява МПС. Прилага като доказателство СУМПС [номер], издадено на 27.05.2025г.

Ответникът Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, представляван от упълномощен представител, иска от съда да отхвърли жалбата с твърдение, че са изпълнени предпоставките на закона за издаване на заповедта, тъй като водачът към момента на проверка не притежава валидно СУМПС, поради изтичане на срока на неговата валидност. Претендират се разноски.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед №349з-4467/23.12.2021г. /л.11/ на Директора на ОД МВР Стара Загора, удостоверяваща оправомощаване на Началник група в сектор „Пътна полиция“ с правомощието да издава заповеди с правно основание чл.171 т.2а буква „а“ от ЗДвП. Не е налице основание за обявяването й за нищожен административен акт.

Актът е издаден в установената писмена форма и има съдържание, което съответства на изискванията за посочване на фактите, съдържащи се в правната норма на чл.171, т.2а, буква „а“, от ЗДвП. Фактите от обективна страна са установени с редовно съставен АУАН серия GA № 3840006 от 22.05.2025г., с който старши полицай при група ППД Стара Загора, ОД на МВР Стара Загора е констатирал, че водачът на автомобил марка [Марка], модел Комбо Ц, с № [рег. номер] – С. Х. Н. /жалбоподателят/, не притежава СУМПС, валидно за категорията МПС, към което спада и управляваното. Този факт е удостоверен по преписката чрез справка за нарушител/водач. Видно от нея, Н. не притежава към 22.05.2025г. валидно СУМПС, чрез което да удостовери придобитата през 1997 година правоспособност на водач на МПС, тъй като още на 09.05.2024г. притежаваното от него СУМПС [номер] е отнето и предадено на отчет водачи звено „Казанлък“, поради изтичане на валидността му. Т.е., повече от година, след тази дата жалбоподателят не удостовери по делото да притежава /да има издадено/ валидно /в срок/ СУМПС за категорията на управляваното превозно средство. Т. му е издадено едва на 27.05.2025г., което е дата последваща датата на проверка и установяване на нарушението, за което е съставен и АУАН.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. Обжалваната ЗПАМ се сочи за издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на С. Н. мярка с обжалвания административен акт от фактическа страна е основана именно на констатираното в АУАН серия GA № 3840006 от 22.05.2025г. управление на МПС, собственост на жалбоподателя, без да притежава СУМПС, валидно към категорията, към спада управляваното превозно средство.

Наведеното с жалбата твърдение, че мярката по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП се прилага единствено по отношение на водач, който изначално няма придобита правоспособност, съотв. такава му е отнета по административен/съдебен ред не почива на закона. Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи, СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи и именно в този смисъл е установеното в закона /чл.150а/. само чрез валидно СУМПС придобитата правоспособност едно лице да управлява МПС може да се удостовери. В случая е установен един значително дълъг период, през който жалбоподателят не е предприел действия да поднови СУМПС, а е извършил това едва след като е установено при процесната проверка управление на собственото му МПС, въпреки знанието, че СУМПС [номер] е отнето и предадено на отчет водачи звено „Казанлък“, поради изтичане на валидността му.

Приложената чрез обжалваната заповед ПАМ е съответна на преследваната от закона цел и се явява съразмерна. Актът е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, при наличие на пълно, ясно и точно описание на фактите от обективната действителност, което правилно органът подвежда под нормата на чл.171, т.2а, б.а от ЗдДвП. Ето защо, същата е изцяло законосъобразна и не са налице основанията по чл.146, т. 1 - 5 от АПК за нейната отмяна или за обявяването й за нищожна. Жалбата е неоснователна.

От страна на ответника се прави искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, което като своевременно заявени следва да се уважи, като на осн. чл.24 от НЗПП определя възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. Х. Н. от [населено място] против Заповед №25-1228-000347 от 22.05.2025г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.05.2025г.,

ОСЪЖДА С. Х. Н., [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се връчи на страните.