РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Златоград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100350 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС
и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба Б. А. Щ., ЕГН **********, адрес: с. С., общ.
З., чрез адв. Е. В., АК – С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №** срещу
ОБЩИНА З., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №*,
представлявала от М. М. Я. – Кмет на общината.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. сочи, че в
границите на поземлен имот с идентификатор 69105.2.327, вид територия
Земеделска, НТП За селскостопански, горски, ведомствен път, площ 431 кв. м,
стар номер 012017, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи имоти с идентификатори 69105.2.325, 69105.2.326, 69105.2.326,
69105.2.328, 69105.2.329, 69105.2.330, 69105.2.332, 69105.2.333, 69105.2.334,
69105.2.337, 69105.2.337, 69105.2.338, 69105.2.341 е собственик на реална част
от същия имот с площ 89 кв.м, находяща се в северната част на имота.
Ищецът има горния имот от неговите родители, като от 1990 г. владее
горната реална част от процесния имот явно и необезпокояван от никого, а
преди това същата се е владяла явно и необезпокоявано от никого от неговите
родители от 60-те години на миналия век, с оглед на което тяхното владение
следва да се присъедини към владението на ищеца. Освен това, в процесната
1
реална част от 89 кв.м Б. Щ. има изградена масивна жилищна сграда на два
етажа със застроена площ 62 кв.м. Сградата е строена от бащата на ищеца още
през 70-те години на миналия век.
Адв. В. сочи, че процесното място представлява дворно място към
построената през 1970 г. двуетажна жилищна сграда. Ежегодно ищецът от
1990 г., а преди това и неговите родители, са обработвали процесния имот като
свой.
При направена справка и геодезическо заснемане, извършено от
правоспособното лице, ищеца установил, че имот с идентификатор
69105.2.327, включително и неговата реална част от същия е записан като
Общинска собственост и представляващ селскостопански, горски, ведомствен
път. Там в процесната реална част няма реализиран път, било то
селскостопански или ведомствен такъв.
Адвокат Е. В. сочи, че простото му отразяване на имота в КККР като
селскостопански път, без същия да е реализиран, не може да служи като титул
за собственост на ответника. Отразяването на даден имот в такъв план не
рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. Тук адв. В.
посочва, че имота не е със статут на публична общинска собственост, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, както е посочено КККР на с.
С..
Пълномощникът на ищеца, посочва че имот с идентификатор 69105.2.327,
включително и реалната част от него, собственост на ищеца по делото, никога
не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко
Община З. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от
правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че Б. А. Щ. е собственик, на
основание давностно владение, на реална част с площ 89кв.м, находяща се в
северната част на поземлен имот с идентификатор 69105.2.327, вид територия
- земеделска, НТП - за селскостопански, горски, ведомствен път, площ 431 кв.
м, стар номер 012017, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи имоти с идентификатори 69105.2.325, 69105.2.326, 69105.2.326,
69105.2.328, 69105.2.329, 69105.2.330, 69105.2.332, 69105.2.333, 69105.2.334,
69105.2.337, 69105.2.337, 69105.2.338, 69105.2.341.
В срока по чл. 131, ал.2 ГПК, от ответната страна Община З., чрез юрк. З.
Х. Ц. е постъпил отговор, с който сочи, че предявеният иск е допустим, но
претенцията е неоснователна и недоказана, и моли искът да бъде отхвърлен,
за което излага съображения. Претендира разноски по делото за юрк.
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа
предявения иск и моли, да се уважи изцяло, като не претендира заплащане на
разноски по делото.
Ответникът Община - З., редовно призована, не изпраща представител.
2
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
По делото е приложена скица от АГКК-гр. С., в която е посочена площта
на ПИ с идентификатор 69105.2.327, а именно 431кв.м., предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за селскостопански,
горски, ведомствен път. Като собственик по данни на КРНИ е посочена
Община З..
Представено е и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в
земеделска територия, Геодезическо заснемане на обект: ,,Поземлен имот,
собственост на Б. А. Щ., находящ се в земеделската територия на Землището
на с. С., общ. З.‘‘; Скици-проект на сгради; Нотариален акт №127, том I-ви,
рег. №1335, дело №127/2009г. при М. Д. – нотариус с рег. №184 на Нотариална
камара с район на действие - Районен съд Златоград; Удостоверение за
търпимост на строеж №280/02.09.2024г.
От ответника е представено Досие на Акт за публична общинска
собственост №2464/01.10.2025г. на Кмета на община З.. В досието, а също и
по делото е приложен Акт за публична общинска собственост
№2464/01.10.2025г.; Скица №15-1885213/17.09.2025г. на АГКК;
Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с
изх. №25-283037/17.09.2025г., както и Удостоверение за данъчна оценка.
В АПОС е отбелязано, че ПИ с идентификатор 69105.2.327 е станал
общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.1 и чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС.
Като свидетели по делото са разпитани С. М. К. и М. С. Щ..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не
влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото
доказателства, както и с експертизата на вещото лице.
От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че те знаят
имота на Б. Щ., като един цял имот, който е с по-голяма площ, а именно 1.5-2
декара. Това тяхно твърдение, кореспондира и с заключението на вещото
лице, че ищецът има право на собственост и върху съседни имоти. В имота
има вила на два етажа и Б. ползва процесната реална част от над 20г.Никой
друг не е влизал да ползва тази част, нито пък Б. има спор с някого за нея.
Мястото е оградено от синори. Претенцията на общината е от няколко месеца.
През мястото на Б. Щ. никога не е минавал път. Път има от другата страна
на реката и този път е пускан от собствениците на имоти – Б. Щ. и други.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице инж. Д. С..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
От същото приема за установено, че с НА за дарение на недвижим имот
№127, том I, рег.№1335, дело №127 от 22.07.2009 год. А. М. Щ. и А. А. Щ.
даряват на сина си Б. А. Щ. няколко свои имота, включително и имот: нива с
площ 1.694 дка, девета категория, в местност „Л.", съставляваща имот
№006080 по КВС на с.С., при граници: полски път и пасище на Община З.,
водна площ на МОСВ и нива на М. Щ.. Този имот по КККР на с.С. е имот с
3
идентификатор 69105.2.334, с площ 1694 кв.м.
За имот с идентификатор 69105.2.327 има съставен Акт за публична
общинска собственост №2464.
При извършеният оглед и замервания на място, вещото лице установява,
че до имота се стига по черен път, отклонка от асфалтовия път С. - З.,
преминава се през реката, или по тесен мост над нея, след това по черен път се
стига до застроен имот, като пътя продължава на юг, където има много стари
и реновирани жилищни сгради. Вещото лице е приложило надлежни снимки.
Застроеният имот обхваща части от имоти 69105.2.34 - собственост на
ищеца по делото Б. Щ., 69105.2.32 - записан в КККР - частна общинска
собственост, 69105.2.330 - на частно лице и имот 69105.2.334 - записан
общински път.
Застроеният имот е ограден със стабилна ограда, състояща се от
стоманобетонова стена и върху нея дървена ограда върху метална рамка. В
имотът има застроени, две двуетажни масивни жилищни, или вилни сграда,
беседка, навес, плувен басейн, подпорна стена, бетонирана, изравнена
площадка - двор. Имотът е застроен жилищен имот.
Процесната част с площ 89 кв.м. от имот 69105.2.327 - общински път е
заснета така, че навлиза в застроения имот и освен това, засяга част от
едноетажната масивна жилищна сграда, в северозападната част от имота,
посочва вещото лице С..
Пътят, който е на земно легло е граница на застроения имот и дори не
съвпада по очертания със заснетия в КККР имот - общински път. На няколко
метра от имота пътя се разклонява. Може да се каже, че пътя не е с постоянни
очертания, а се променя от преминаващите превозни средства.
В заключението си вещото лице посочва, че процесната претендира
реална част с площ 89 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 69105.2.327 не
представлява селскостопански, горски, ведомствен път.
Пътят не е реализиран - реално има кадастрална грешка. И в останалата
си част пътя не съвпада със заснетия в КККР имот.
Няма отчуждителна процедура за процесния селскостопански, горски,
ведомствен път приключила с плащане на обезщетение на правоимащите
лица.
Процесният имот има трайни материализирани граници, представляващи
стабилна ограда от масивна долна част и метална конструкция с дървени
плоскости, монтирани на нея.
На комбинираната скица оградата е повдигната, тя е по границата на
имота. На комбинираната скица са повдигнати двете двуетажни, масивни
жилищни или вилни сгради, беседка, навес и плувен басейн. В имота има
изградени подпорна стена, успоредно на реката, бетонирана площадка около
басейна - двор.
Процесната реална част с площ 89 кв.м. заема част от двора на застроения
имот, като 2 кв.м. от тях попадат в двуетажната масивна сграда, разположена в
4
северозападната част на имота.
Процесната реална част от 89 кв.м. представлява дворно място към
изградените сгради и 2 кв.м. от една от тях.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Сочи, че от
другата страна на реката, където е имотът на ищеца и на други хора, няма
никакъв път, нито общински, има коловози от товарни автомобили, които
коловози са в имотите, където преминават нагоре към старите къщи
автомобили. Този път, който ищецът и другите хора са си пускали надолу към
реката, не е и нанесен на картата. Той води до реката, която ако не е
пълноводна те минават през другата страна. За пешеходно преминаване има
мост от метална конструкция – тръби и т.н.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в
чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността
върху процесната реална част, въз основа на повече от 20-годишна
придобивна давност. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да
бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о. Няма доказателства по
делото за прекъсване на давността, за завладяване на процесния имот от друго
лице и или други подобни действия.
Не се установява ищецът да има спор за собствеността на процесната
реална част с други лица, няма спор и за границите, а освен това, там където е
реалната част никога е нямало общински път.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост
и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение №
5
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
Ответникът по делото – Община З., никога не е владяла процесната
реална част, като път, защото според гласните доказателства, а и
заключението на вещото лице, там няма път. Видимите коловози от
автомобили са плод на преминаващите автомобили на собствениците на
околните имоти, които обаче имат разбирателство за това. Според свидетеля
Щ. имотите им са подредени и те са се разбрали да си минават през имотите
един на друг.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г. второ
ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна
собственост, ищеца следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79
ЗС. В настоящия случай, ищецът се е справил с доказателствената тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за частна общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имота е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик. В практиката на ВКС се приема, че актовете за
държавна, съответно общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, като с тях се
удостоверява възникването и изменението, и погасяването на държавна,
съответно общинска собственост. ВКС въвежда изискването освен описание
на имота и неговото местонахождение, в акта да се посочват правното и
фактическото основание, по силата на което имотът е станал държавна
(общинска) собственост – Решение №269/03.08.2012г. на ВКС по гр.д.
№643/2011г., първо г.о.; Решение №87/01.08.2018г. на ВКС по гр.д.
№2714/2017г., първо г.о. и други.
В настоящият случай в АПОС е посочено само правно основание, но не и
фактическо, поради което съдът приема, че липсва яснота за придобиване на
имота от държавата (общината).
В приложения акт за частна общинска собственост, като правно
основание е посочен чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, където е посочено, че общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закона.
Съдът обаче приема, че след като процесната реална част, като част от
целия имот не е била одържавявана, тя не е подлежала на възстановяване по
ЗСПЗЗ. За такива имоти няма пречка собствениците да се снабдят с
нотариален акт, въз основа на изтекла придобивна давност или да предявят
иск срещу общината.
6
Според съдебната практика, ако определени лица не са били членове на
ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността
върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тези земи
не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд могат
да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не притежават
документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода
на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност. Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се
намира извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че
той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Съдът намира, че в случая не е налице забраната, да се придобива по
давност части от парцели и УПИ-та. В случая процесният имот не е в
регулация, а според НТП е земеделска територия.
В настоящия случай не е налице и забраната по чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72 от
ЗН – забраните се отнасят само за посочените в тях придобивни способи –
разпореждане, делба и оземляване, но не се прилагат при придобивна давност.
В този смисъл е коректно цитираната практика от адв. В. – Решение
№36/09.09.2020г. по гр.д. №3117/2019г., първо г.о. на ВКС.
Тоест, налага се извода, че ищецът ще следва да бъдат признати за
собственици на притендираната реална част с площ 89 кв.м.
Ищецът не претендира съдебно деловодни разноски, поради което такива
не следва да се присъждат.
Приложената по делото скица на страница № 82 от делото, изготвена от
вещото лице Д. К. С., приподписана от съдия-докладчика, да се счита за
неразделна част от решението по делото.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77
и чл. 79 от ЗС по отношение на Община З., ЕИК *********, представлявана от
М. М. Я. – Кмет на общината, адрес: гр. З., ул. ,,С. С.'' №*, че Б. А. Щ., ЕГН
**********, адрес: с. С., общ. З. е собственик, въз основа на давностно
7
владение на е собственик, на основание давностно владение, продължило над
20години, на реална част с площ 89кв.м, находяща се в северната част на
поземлен имот с идентификатор 69105.2.327, вид територия - земеделска,
НТП - за селскостопански, горски, ведомствен път, площ 431 кв. м, стар номер
012017, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-116/15.01.2018 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на целия
имот: имоти с идентификатори 69105.2.325, 69105.2.326, 69105.2.326,
69105.2.328, 69105.2.329, 69105.2.330, 69105.2.332, 69105.2.333, 69105.2.334,
69105.2.337, 69105.2.337, 69105.2.338, 69105.2.341.
Приложената по делото скица на страница № 82 от делото, изготвена от
вещото лице Д. К. С., приподписана от съдия-докладчика, да се счита за
неразделна част от решението по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Смолян в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
8