№ 145073
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110144897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 239481/23.07.2024г., подадено от
/ФИРМА/, ЕИК *************** срещу М. А. Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1200,00 лева
(хиляда и двеста лева), представляваща главница, ведно със законната лихва, за периода от
23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 130,14 лева (сто и тридесет лева
и 14 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г.,
сумата в размер на 49,78 лева (четиридесет и девет лева и 78 стотинки), представляваща
законна лихва, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г., за сумата в размер на 344,04 лева,
представляваща главница за услуга „Бързо разглеждане“, за периода от 15.01.2024г. до
15.06.2024г., за сумата в размер на 516,06 лева, представляваща главница за услуга
„Динамично плащане“, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г. и за сумата в размер на
80,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени вземания.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 10.10.2024 г. и след дадени указания, съдът е уважил заявлението
на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на
1200,00 лева (хиляда и двеста лева), представляваща главница, ведно със законната лихва, за
периода от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 130,14 лева (сто и
тридесет лева и 14 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 15.01.2024г. до
15.06.2024г., сумата в размер на 49,78 лева (четиридесет и девет лева и 78 стотинки),
представляваща законна лихва, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г. и за сумата в
размер на 146,56 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 344,04 лева, представляваща главница за услуга „Бързо разглеждане“, за периода
от 15.01.2024г. до 15.06.2024г., за сумата в размер на 516,06 лева, представляваща главница
1
за услуга „Динамично плащане“, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г. и за сумата в
размер на 80,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени вземания, съдът
намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
Договор за кредит № MAX_300862836/09.12.2023г., който намира правното си основание в
чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за допълнителни
услуги и такси, чийто размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения
кредит, обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето
защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените
суми следва да бъде отхвърлено.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 239481/23.07.2024г., подадено от /ФИРМА/, ЕИК
*************** срещу М. А. Р., ЕГН **********, за сумата в размер на 344,04 лева,
представляваща главница за услуга „Бързо разглеждане“, за периода от 15.01.2024г. до
15.06.2024г., за сумата в размер на 516,06 лева, представляваща главница за услуга
„Динамично плащане“, за периода от 15.01.2024г. до 15.06.2024г. и за сумата в размер на
80,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2