МОТИВИ
по
НОХД 2009/2019 г. по описа на СГС – НО, 27 състав
В Софийски
Градски съд, Наказателно отделение е внесен обвинителен акт срещу А.Ж.Т. за
това, че : На 11.12.2015 г., вечерта към 18.30 часа в гр. София на бул. „Тодор Александров“ в платното с
посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Одрин“ , при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********в района на № 137, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В.Х.Г.- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „В“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебните заседания на 24.07.2020 г. и на 10.12.2021 г. представителят
на СГП на основание чл. 287 от НПК е направил искане за изменение на
обвинението, което тази инстанция е допуснала предложените изменения в
обстоятелствената част и в диспозитива. Като
посредством тях диспозитива на ОА изглежда по следния
начин:
На 11.12.2015
г., вечерта към 18.30 часа в гр. София
на бул. „Тодор Александров“ в платното с посока на движение от бул.
„Константин Величков“ към ул. „Одрин“ , при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с
рег. № ********в района на № 137, А.Т.
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, „При
възникнала опасност за движението, наличието на неправилно пресичащ пешеходец
на пътното платно за движение – пострадалата В.Х.Г.не е намалил скоростта и не
е спрял, като така по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходката.
По
делото като ЧО са конституирани В.Б.Г. и Б.И.Г.,
представлявани от повереника – адв.
Г..
По време на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение и намира, че съобразно събраните доказателства, в това
число свидетелските показания на Ч. и М., се установява по непротиворечив
начин, че автор на престъплението е А.Т.. Представителят на държавното
обвинение поддържа тезата си, коментирайки, че съобразно свидетелските
показания на А.Р., В.В., А.И. и Б.С. се констатира,
че е нямало обективна находка, която да влияе на видимостта на подсъдимия.
Излага твърдения, че показанията на свидетеля П. не следва да бъдат
кредитирани, тъй като съдържат несъответстваща информация с приетата фактическа
обстановка. Прави коментар на последната комплексна медицинска автотехническа
експертиза, като посочва че съгласно експертното заключение се е
установило, че подсъдимото лице е имало техническа възможност да спре преди
настъпването на удара. Прокурорът изразява становище по отношение на
индивидуализацията на наказанието, като счита, че същото следва да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК.
Повереникът на частните
обвинители – адв. Г. се солидаризира със становището
на представителя на СГП. Коментира, че съобразно резултатите от последната
петорна КМАТЕ се отговаря на спорните в настоящото наказателно производство
въпроси. Намира, че пострадалата не е била в опасната зона при настъпването на
произшествието. Присъединява се към прокуратурата относно индивидуализацията на
наказанието.
Защитникът на
подсъдимия в лицето на адвокат Г. претендира, че не е доказано по безспорен
начин, че подзащитният му е нарушил ЗДвП. В тази
светлина коментира свидетелските показания на Р., В. и П., съобразно които се
констатира липса на добро осветление. Отправя критика по изготвената последна
петорна КМАТЕ, като изразява несъгласие с приетото от експертите място на
удара. Защитата счита, че в тази връзка следва да се приеме за експертното
заключение на другата петорна КМАТЕ. Излага твърдения, че подсъдимият е могъл
да възприеме пострадалата само на 40 метра разстояние в лявата част на своя
автомобил и на 5 метра встрани от превозното средства, като заключва, че това
обстоятелство прави удара непредотвратим. В заключение моли съда да приеме, че
подсъдимото лице не е видяло пешеходката, тъй като тя се е движила в тъмната
част на денонощието, като пострадалата се е блъснала в автомобила, управляван
от А.Т., с оглед на което да оправдае подзащитния му.
В последната си
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли съда да бъде
справедлив.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Ж.Т. е роден на *** ***,
с настоящ адрес ***, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, трудово ангажиран,
неосъждан.
На 11.12.2015 г. вечерта А.Т. управлявал автомобила марка марка „Рено“,
модел „Меган“ с рег. № *******, собственост на баща
му – Ж.Т. *** към центъра на гр. София. Около 18.30 часа на същия ден
подсъдимият Т. се намирал в района преди кръстовището на бул. „Тодор
Александров“ с ул. „Перник“, като се придвижвал от посока на бул. „Константин
Величков“ към ул. „Одрин“. Посоченият пътен участък бил в добри условия с
асфалтова настилка, без дупки и неравности, с налично осветление. Пътното
платно в посочения участък се състояло от три пътни ленти, предназначени за
движение на ППС в едната посока на движение, разделени една от друга с
прекъсната линия „ М - 3“ от ППЗДвП. Дясната и
средната лента били с ширина по 2.80 метра, а лявата била с ширина от 3 метра.
От дясната страна на коментираното платно за движение имало велосипедна алея с
ширина от 1 метър, след нея от дясната страна и тротоарна част с площ от 2,80
метра. От другата страна на платното за движение
имало разделителен остров с ширина от 0, 80 метра, който разделял посоченото
платно за движение от срещуположното платно за движение. В посочения участък за
движение нямало поставени пътни знаци.
А.Т. управлявал процесното
МПС в южното платно за движение на бул. „Тодор Александров“ в средната пътна
лента за движение със скорост от порядъка на 67 км. в час с включени къси
светлини на фаровете за движение.
Пострадалата В.Х.Г.на 45 г., водела
скитнически начин на живот от 2009 г., и
не се прибирала в семейното си жилище в кв. Ботунец.
На 11.12.2015 г. В.Г.се намирала в
района на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Перник“, като била
облечена с черно кожено яке и синьо долнище на анцуг с бели кантове, била обута
с гумени галоши. Същата била употребила и известно количество алкохол, като
решила да предприеме неправомерно пресичане на бул. „Тодор Александров“ в
посока от север на юг. Г.пресякла едното платно за движение, преминала през
разделителното островче и започнала да пресича платното за движение, по което
се придвижвал подсъдимият Т. и който бил на разстояние от 97-98 метра от
мястото на пресичане на пешеходката. Подсъдимият не успял да възприеме
пострадалата, която се намирала от лявата му страна и пресичала платното за
движение от ляво на дясно с бавен ход на движение. Вследствие на този негов
пропуск не успял да намали скоростта и не предприел маневра, с която да избегне
пътно транспортно произшествие. В резултат на което настъпил удар в средното
платно за движение на 4.5 - 5.00 метра северно от южната граница на платното
за движение и 11-12 метра от западно от ориентира, приет в протокола за оглед
на местопроизшествие, между управлявания от А.Т. автомобил в предната лявата
част на леката кола и дясната странична
част от тялото на В.Г.. Ударът е бил приплъзващ и първоначалния контакт между ППС и пострадалата
е бил в преден ляв калник на лекия автомобил, след което автомобилът с лявото
огледало е ударил пешеходката Г.Вследствие на удара тялото на пострадалата било
отхвърлено напред с въртеливо движение по посока обратна на часовниковата
стрелка и паднало по корем на лявата страна перпендикулярно на платното за
движение на булеварда. Тялото на В.Г.се установило на 5.60 метра от
ъгъла на сградата, намираща се на бул. „********, като долните й
крайници били на 5, 40 метра в лявата част от десния край на пътното платно, а
главата й била на 6.80 метра от дясната страна на платното за движение.
А.Т. усетил удара, след което
предприел маневра за спиране, като лекия автомобил спрял в дясната пътна лента
на 88 метра след ориентира и на 1.30 метра в ляво от десния край на платното.
След което забелязал, че има лежащ човек на платното за движение, отишъл при
пострадалата и веднага подал сигнал на телефон 112 в 18.40 часа. Три минути
по-рано към компетентните органи бил подаден сигнал и от свидетеля Б.С.. Докато
пристигнат полицейските служители свидетелят А.И. застанал по средата на платното
за движение, за да отбие идващите превозни средства и да им сигнализира за
налична опасност на платното за движение.
На място пристигнал дежурен патрул
от 03 РУ – СДВР, който предприел действия по запазване на местопроизшествието.
Полицейските служители не могли да установят самоличността на пострадалата, той
като не носела в себе си документи. В 18.47 на местопроизшествието пристигнал и
екип на ЦСМП, който констатирал, че
пешеходката е починала малко след настъпилия удар.
Самоличността на починалата жена
била установена чрез извършена ДНК – експертиза.
При осъществения оглед на труп и
извършената аутопсия на В.Г.били установени следните комплексни травматични
увреждания – закрита черепномозъчна травма – кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна
покривка вдясно слепоочно – челно; субдурален кръвоизлив
вляво теменно; субарахноиден кръвоизлив по
изпъкналите повърхности на голямомозъчните хемисфери,
по – изразен в лявата част; субарахноиден кръвоизлив по
горната повърхност на лява малкомозъчна хемисфера,
кървав ликвор; лицева
травма – разкъсно – контузна
рана в лява челна област; счупване на скулната кост и очницата вдясно,
с кръвонасядане в околните меки тъкани; шийна травма – косо
счупване на тялото на седми шиен прешлен с кръвонасядане
в околните меки тъкани; закрита гръдна
травма – счупване на първо ляво ребро по паравертебралната
линия; счупване на ребрата от първо до пето вляво по коса
линия от средната ключична към парастерналната; счупване на шесто и седмо ребро вляво по предната подмишнична линия; наличие на
тъмночервени кръвонасядания в околните меки тъкани, хемоторакс вляво – 150
мл., ограничени конрузии и субпреврален
травматичен емфизем по задните повърхности на белите
дробове, счупване на дясната ключица, травма на десния долен крайник – кръвонасядания по външната повърхност на дясната подбедрица и дясната колянна
област, кръвонасядане по вътрешната повърхност на
дясното бедро, тъмночервено кръвонасядане в подкожието и дълбоката мускулатура по външната повърхност
на дясна подбедрица на височина 18- 45 см., измерено
от петата, дълбоко кръвонасядане с тъмночервен цвят в
мускулатурата по вътрешната част на дясно бедро на височина 50-60 метра,
измерено от петата.
Като причината за смъртта съгласно
вещите лица са получените съчетани черепномозъчна, шийна и гръдна травма, които съответстват да са получени
при пътнотранспортно произшествие – удар на пешеходец от лек автомобил.
Изложената фактическа обстановка
съдът възприе и изгради въз основа на следните
доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване – показанията на свидетелите – В.Б.Г., Б.И.Г. /л. 63, показанията
на свидетеля, л. 28, том I от ДП, дадени
пред орган в досъдебното производство,
са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5 вр.
ал.1, т. 1 от НПК/, А.С.Р. /л. 65,
показанията на свидетеля, л. 30, том I от ДП , дадени
пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание
чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 от НПК/, В.И.В. /л. 68, показанията на свидетеля, л. 31, том I от ДП , дадени
пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание
чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 и
т.2, предл. 2 -ро от НПК/, Л.А.Ч. /л. 86, показанията на свидетелката, л. 34, том I от ДП , дадени
пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК/, Б.Д.М. /л.88, показанията на свидетеля, л. 35, том I от ДП , дадени пред орган в досъдебното производство,
са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 от НПК/, А.М.П. – л. 89, А.Л.И.
/л. 90, показанията на свидетеля, л. 33, том I от ДП , дадени пред орган в досъдебното
производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 от НПК/, Б.И.С. /л. 119,
показанията на свидетеля, л. 32, том I от ДП , дадени
пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т. 2 от
НПК/, Ч. Найденов Г. /л.
269/, констативен протокол № 1032 /л. 7 от ДП, том I/,
фиш за спешна медицинска помощ /л. 6 от ДП, том I/, констативен протокол № 1032 /л.
7 от ДП, том I/, протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум към него /л. 8 - 14 от ДП, том I/,
протокол за доброволно предаване /л. 19 от ДП, том I/, съдебномедицинска експертиза на труп № 861/2015 г. /л. 36 - 42 от
ДП, том I/, съдебнохимически
експертиза № 664/2015 г. и № А –
746/2015 г. /л. 43-44 от ДП,
том I/, протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол и/или друго упойващо вещество /л.
49 от ДП, том I/, талон за медицинско изследване /л. 50 от ДП, том
I/, съдебно- химическа експертиза /л. 51-53 от ДП, том I/,
автотехническа експертиза, ведно с фотоалбум /л. 56 - 62 от ДП, том I/,
протокол за извършена видео-техническа експертиза № 33 - Ф/2016 г. /л. 65 - 69 от
ДП, том I/, протокол за извършена ДНК експертиза № 18 /л.118 - 120 от ДП, том I/,
комплексна медико-автотехническа експертиза /л. 125 – 135 от ДП, том I/,
справка АИС „БДС“ /л. 161 – 162 от
ДП, том I/, допълнителна двойна автотехническа
експертиза /л. 8 - 13 от ДП, том II/,
справка за съдимост /л. 20 от НОХД
760/, протокол за
извършена допълнителна видео-техническа експертиза № 40 – Ф/2020г. /л. 136 – 141
съдебно производство/, протокол за
извършена техническа експертиза № 39 – Ф/2020
/л. 148 - 161 от съдебно производство/, уведомление от „С.“ ЕООД /л.
203 - 204 от съдебно производство/, комплексна
медико- автотехническа експертиза /л. 219 – 240 съдебно производства/, протокол № 202- Ф/2020
с допълнителна видео-техническа експертиза /л.
285 - 292 съдебното производство/, комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л. 382 - 423 съдебно производство/.
Посредством свидетелите А.Р., В.В., А.П., А.И., Б.С. съдът придоби информация относно
обстоятелствата непосредствено след настъпилото пътно транспортно произшествие.
Свидетелите Р., В.
и С. излагат твърдения, за датата, часа и локацията на настъпилото ПТП, като
посочват и собственото си местоположение, къде са се намирали към момента на
произшествието. Тримата свидетели посочват, че са подали сигнал към 112.
Посоченото обстоятелство намира подкрепа в данните от изготвената съдебно
техническа експертиза на предоставения диск, съдържащ фонетични файлове със
записи от приетите обаждания към телефон 112. Свидетелите дават сведения, че са
видели пострадал човек на улицата, като успяват да опишат конкретното място на
платното за движение, където е бил разположен блъснатия пешеходец. Свидетелят Р.
излага информация, че пострадалата е
пресичала на нерегламентирано място. А.Р. и Б.С. дават описание и на
пострадалата, като посочва външни белези и дрехи, с които е била облечена. Сведения
относно личността на В.Г.се събират и от показанията на Д. П., който твърди, че
чул, че пострадалото лице е водело скитнически начин на живот. Свидетелите
изтъкват, че с безопасността и регулация на движението преди да пристигнат
полицейските служители се е заел охраната на близка сграда по булеварда.
Твърденията на свидетелите се припокриват с изложеното от страна на А.И., който е сигнализирал на превозните
средства, за да осигури безопасност на движението.
Съдът констатира известни противоречия в
свидетелските показания на разпитаните свидетели по отношение на пътната
обстановка. Свидетелят А.Р. излага твърдения, че този участък от булеварда не е бил добре
осветен, че е валяло и пътната настилка е била хлъзгава, както и че е нямало
интензивен трафик към времевия период на настъпилото произшествие. Данни
относно метеорологичните условия се съдържат в свидетелските показания от
съдебната фаза на В.В., който изтъква, че по негови
спомени времето е било лошо и пътната настилка е била мокра. За липсата на добро осветление изтъкват
твърдения свидетелите А.И. и Д. П.. Свидетелят П. посочва, че осветлението по
булеварда е цялостно в недобро състояние, като твърди, че не светят всички
лампи, а през една, както и че има информация, че за този проблем е подавано
оплакване от страна на неговите шефове. А.И. в хода на съдебното производство
посочва, че към инкриминирания времеви период уличното осветление не е било
пуснато, с оглед на което видимостта на пътния участък не е била добра.
Противоположни на обсъдените твърдения са изложени в приобщените от досъдебното
производство свидетелските показания на А.И. и тези на Б.С., в които се черпи
информация, че видимостта е нормална за тази част от денонощието, както и че
осветлението по булеварда е била пуснато. Свидетелските показания на В.В. и Б.С. от досъдебното производство също се намират в
противоречие с твърденията на свидетеля Р. и В. от съдебната фаза относно
пътната обстановка. В досъдебната фаза В. и С. описват подробно пътния участък
и посочват, че асфалтовата настилка е била суха.
По отношение на коментираното
противоречие, свързано с осветлението съдът е приобщил уведомление от страна на
дружеството, поддържащо публичното улично осветление, от което се установи, че
по отношение на инкриминирания период не са регистрирани сигнали, свързани с
лошо осветление на посочения участък. В тази насока са и свидетелските
показания на управителя на фирмата Ч.Г., от който се установи, че към
инкриминирания период за осветлението е отговаряло друго търговско дружество,
въпреки това съгласно извършената справка от Контактния център към Столична
община се е констатирало, че сигнали, свързани с оплаквания по отношение на
уличното осветление в инкриминирания пътен участък не са регистрирани. Посочва,
че процедурата при възникнал проблем с
осветлението е чрез подаване на сигнал от страна на районната администрация или
от граждани към фирмата, която упражнява поддръжка. Предвид което съдът
определя като недостоверни твърденията на свидетеля П. досежно
обстоятелството, че е подаван сигнал относно лошото осветление по
булеварда. Надеждна информация наличието
на осветление и относно състоянието на пътната настилка са и данните от
протокола за извършен оглед на местопроизшествието, въз основа на които се
черпи информация, че осветлението е работело и че е имало добра видимост.
Предвид изложеното съдът прецени, че следва
да се довери на показанията на свидетелите А.И. и Б.С. от досъдебното
производство във връзка с осветеността на инкриминирания участък и състоянието
на пътната настилка. От една страна, същите се намират времево по-близко до
инкриминирания период и отразяват по-пресни възприятия по отношение на
произшествието, от друга страна свидетелските показания се намират в синхрон с
данните от протокола за оглед на местопроизшествието, както и с приобщената
справка за липса на подадени оплаквания във връзка с осветлението.
Данни относно емоционалното състояние на
подсъдимия и неговите действия се съдържат в свидетелските показания на А.Р. и
на А.И. от досъдебното производство. От тях съдът констатира, че А.Т. е бил разстроен
и притеснен, както и че е съдействал на органите на реда при извършване на
процесуално-следствените действия.
Съгласно приобщените частично показания
на А.Р. от досъдебното производство, свидетелят твърди, че е разговарял с
подсъдимия, който е споделил, че не е видял пострадалата при пресичането на
булеварда, тъй като е притичвала. Подобно твърдение се отправя и от страна на
свидетеля А.Р., който изтъква пред съда, че е чул да се коментира, че
пешеходката е притичвала. В свидетелските показания на А.П. се съдържа
изолирана от останалата доказателствена съвкупност
информация, че пострадалата се е
хвърлила пред лекия автомобил, което твърдение категорично се опроверга от
експертните заключения по изготвените видео-техническа и КМАТЕ експертизи. По
отношение на обстоятелство, свързано със скоростта на предвиждане на
пострадалата пешеходка, съдът се довери изцяло на изготвената последна петорна
КМАТЕ експертиза, съгласно която се установи, че В.Г.се е движела с нормален
ход на движение за годините си.
Съдът кредитира свидетелските показания
на полицейските служители Л.Ч. и Б.М.. Обстоятелството, че същите нямат
съхранен спомен по отношение на инкриминираното деяние е житейски логично предвид
спецификата на служебните им задължения. В тази насока независимо от
установената липса на ясен спомен от страна на двамата свидетели при
приобщаването на показанията им досъдебната фаза това обстоятелство е
преодоляно с изричното изявление на полицейските служители, че се придържат към
показанията си от досъдебното производство, като посочват, че единственото
обстоятелство, за което не са съгласни, е годината. Л.Ч. излага информация, че
подсъдимият е бил притеснен и че е казал пред тях, че не е видял пешеходеца.
Съдебният състав кредитира в цялост свидетелските показания на полицейските
служители от досъдебната фаза. Същите се намират в синхрон с коментираните
показания на останалите свидетели досежно мястото,
времето, конкретното местоположение на тялото на починалото лице. Въз основа на
показанията на полицейските служители от досъдебното производство се почерпи
информация за управлявания от подсъдимия лек автомобил, както и данни за
извършената проверка на А.Т. с техническо средство за наличието на алкохол.
Направените констатации от страна на свидетелите намират потвърждение в
съставения талон за медицинско изследване и констативен протокол, както и в
резултатите от назначената и изготвена токсилогична
експертиза. С оглед на което е установено по безспорен начин, че подсъдимият Т.
не е бил под влиянието на алкохол или наркотични вещества.
Пред съдебната инстанция са разпитани
съпругът и синът на пострадалото лице. Двамата потвърждават самоличността на
пострадалата. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от резултата от
извършената ДНК експертиза. Съгласно изложеното от свидетелите съдът
констатира, че В.Г.не е живеела със семейството си към момента на
инкриминираното деяние. За обстоятелство се извличат данни и от по-късния
времеви период, в който близките на пострадалата са разбрали за това, че е
починала в резултат на ПТП. По отношение на твърденията на двамата свидетели досежно това, че пострадалата не употребява алкохол съдът
прецени, че същите не могат да се ползват с висока степен на доверие, тъй като
очевидно двамата свидетели не са били в постоянен и близък контакт с В.Г.във
времевия период на инкриминираното деяние и техните възприятия относно
здравословното състояние и начина на живот на пострадалата се отнасят до
отдалечен от инкриминираното деяние времеви период.
Съдът кредитира приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства, които
допринасят за доизясняване на обстоятелствата по делото. Посредством протокола
за оглед на местопроизшествието, съставен по реда и правилата на НПК и съдържащ
всички необходими реквизити, съдът извлече данни относно пътната обстановка,
разположение на тялото на пострадалата, на вещите, деформациите по лекия
автомобил. Протоколът, скицата и албума към тях допринасят и са съществен доказателствен източник при изясняване на механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Съгласно протокола за оглед
съдът преодоля и противоречието в гласните доказателствени
средства досежно конкретните особености на пътната
обстановка. Този съдебен състав кредитира и съставения констативен протокол и
фиш за спешна медицинска помощ, въз основа на които се извлякоха данни за процесното ПТП, обстоятелството, че пострадалата жена е
починала на място, както и липсата на алкохолна употреба от страна на
подсъдимия. Липсата на употреба на алкохол от страна на подсъдимия се
потвърждава въз основа на съставения протокол за медицинско изследване. Съдът
ползва с доверие приобщените справки АИС „БДС“, въз основа на които извлече и
данни за пострадалата и нейното семейство. При изграждане на фактическите си
изводи настоящата инстанция взе предвид и приобщеното уведомление от „С.“ ЕООД,
по отношение на установяване на обстоятелствата, свързани с осветлението по процесния булевард.
По отношение на съдебното минало на
подсъдимия, настоящият състав даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която изведе данни за липса на предходни осъждания.
Съдът прецени като обосновани и
компетентно изготвени в хода на съдебното производство заключенията на
назначените и извършени съдебно- химически експертизи. Въз основа на
експертните заключения не се установи наличие на наркотично вещества, но се установи
етилов алкохол в количество от 1,8 % в кръвта на пострадалата В.Г.. Подобна
експертиза е направена и по отношение на подсъдимия Т., като съгласно резултатите от същата се
констатира липса на наркотични вещества и алкохол в предоставените за
изследване проби от кръв и урина.
Настоящата инстанция няма основания за
дискредитиране и прие в основаната на доказателствените
си изводи в подкрепа на обвинението заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп № 861/2015
г., което е в основата и на последващите назначени и
извършени КМАТЕ. Експертът подробно е описал причинените на пострадалата
физически травми, довели и до леталния изход. Като причина за настъпилата
смърт, вещото лице е определило съчетаната черепно-мозъчна травма, шийна и гръдна травма, които в съвкупност довели до
несъвместими с живота увреждания. Съдът кредитира и експертното заключение, че
посочените травматични увреждания отговарят да са получени при пътнотранспортно
произшествие – блъскане на пешеходец. Заключението на вещотото
лице си кореспондира с извършената съдебно химическа експертиза, досежно констатация, че пострадалата е била повлияна от
алкохол с концентрация средна степен на
алкохолно опиване.
Съдебният състав кредитира изцяло
изготвената ДНК експертиза № 18, въз основа на която се установи самоличността
на починалото лице и родствената връзка със свидетеля В.Г.. Вещото лице устно
защити резултатите от извършената експертиза и поясни високия процент
вероятност изследваната кръв от пострадалата да изхожда от майка на предявения
за изследване материал на свидетеля В.Г..
Съдът възприе в основата на доказателствените си изводи резултатите от изготвената автотехническа експертиза, изследвана настъпилите
деформации по лекия автомобил, шофиран от подсъдимия, с който е осъществен удара с пострадалата
жена. Въз основа на заключението и осъществените пояснения от вещото лице в
съдебно заседание съдът констатира, че лекият автомобил е бил с изправна
спирачна уредба към момента на процесното ПТП, като
извън установените деформации следствие на настъпилия удар, експертът не е
констатирал каквито и да е технически неизправности по превозното
средство. С оглед на което вещото лице
обосновано е приело, че настъпилите щети по автомобила са следствие на процесното ПТП.
По отношение на допълнителната двойна автотехническа експертиза, назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство, съдът намира, че същата е компетентно изготвена, но
прецени, че следва да постави в изграждането на фактическите си изводи само
експертния отговор по задача 1. Съображенията за това са свързани, че при
изготвянето на експертизата вещите лица са ползвали данните от първата
комплексна медико-автотехническа експертиза по
отношение на скоростта, с която са се
придвижвали подсъдимия Т. и пострадалата. С оглед на което експертите са
извършили своите изчисления с приетата от тях скорост от 50 км. в час за
моторното превозно средство и 2, 59 м за пострадалата, която впоследствие и
съгласно данните и експертните постановки от
последната назначена петорна КМАТЕ се опровергава. С подобни аргументи
съдът не взе предвид и отговора на експертите по отношение на третата поставена
задача. Причината за това е, че съдът счита, че пострадалата се е движела с
различна от приетата скорост в експертизата, съгласно приетата петорна КМАТЕ.
По отношение на експертното заключение по задача едно съдът прецени, че същото
следва да бъде кредитирано.
Настоящата инстанция кредитира
изготвената в хода на съдебното производство техническа експертиза № 39 – Ф/2020, въз основа на която извлече данни за лицата,
подали сигнал за осъществилото се ПТП на инкриминираната дата. От съдържанието
на обективираните в експертизата фонетични файлове
съдът установи, че освен свидетелите, възприели фактическата обстановка след
настъпилото ПТП, сигнал е подал и подсъдимия А.Т. за настъпилото произшествие.
Съдът кредитира с доверие назначените и
изготвени видео-технически експертизи. Въпреки установените от страна на
експертите трудности и липсата на възможност за извличане на информация
посредством изследвания видеозапис поради ниското качество на заснетия запис от
камерата, октопираните кадри от предоставените за
изследване видеозаписи от записващите устройства са послужили при изготвянето и
установяването на съществени обстоятелства относно механизма на настъпилото ПТП
в назначената и изготвена петорна КМАТЕ.
По отношение на изготвените комплексни
медико - автотехнически експертизи, настоящата
инстанция възприе да кредитира изцяло последната, изготвена в хода на съдебната
фаза КМАТЕ. Първите две експертизи съдът прецени, че следва да бъдат ползвани с
доверие само по отношение на медицинската им част, уточняваща какви травматични
увреждания е получила следствие на ПТП-то пострадалата и каква е причината за смъртта й.
Изводите на експертите в тази част изцяло съответстват на извършената
съдебномедицинска експертиза на оглед на труп. Колкото до автотехническите
части на първи две експертизи съдът прецени, че същите не следва да бъдат взети
предвид при изграждане на крайните си изводи. Съображенията в тази насока са
свързани със съществените различия по отношение на механизма на ПТП,
изчислената скорост на автомобила и пешеходката и всички свързани с нея последващи величини, имащи отношение към инкриминираното
деяние, както и експертното заключение по отношение дали е бил предотвратим
удара. В тази връзка съдът прецени, че следва да се довери на последната КМАТЕ,
тъй като експертите при отговорите на поставените им задачи са използвали целия
инструментариум от доказателствени източници, налични
в кориците на делото. В основата на заключението си по поставените въпроси
относно автотехническата част от експертизата са
използвали и данните от видеозаписите от охранителната камера, както и данните
от извършените в хода на съдебното производство допълнителни видеотехнически експертизи. В тази връзка вещите лица,
изготвили последната КМАТЕ, са използвали най-точния научен метод, съгласно
класификация за определяне на скоростта
на лекия автомобил, чрез директно измерване от предварително определено
разстояние, в настоящия случай от камера. Докато предишните две експертизи при
изчисляване на скоростта на движение на автомобила са използвали деформациите
по автомобила и получените травматични увреждания от страна на пострадалата, с
оглед на което са определили с вероятност, че скоростта е била „от порядъка и
не по-малко от 50 км. в час“. Предвид което съдът не цени първите две КМАТЕ в
частта, в която същите приемат вероятни скорости на движение на процесния автомобил, тъй като самото вещо лице в
заключението си посочва скоростта в широки граници.
Със същите доводи и аргументи по
отношение на скоростта на лекия автомобил настоящата инстанция се довери на
последно изготвената КМАТЕ по отношение на определяне на точната скорост на
придвижване на пешеходката.
По отношение на обстоятелствата,
свързани с механизма на настъпилото ПТП, мястото на удара, могъл ли е водачът
на лекия автомобил да предотврати удара, съдът отново се позова на заключението
на последната КМАТЕ. Предвид различния извод на експертите по отношение на
скоростта на придвижване на процесното МПС и
пешеходката се променят и изчисленията на експертите по отношение на мястото на
удара, както и другите особености, свързани с механизма на настъпилото
произшествие и обстоятелството могъл ли е подсъдимият да предотврати
удара.
За да отговори на основния въпрос дали подсъдимият Т.
следва да носи наказателна отговорност за престъплението, за което е бил
привлечен, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт
фактическа обстановка. Извършеният анализ на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната логическа връзка обуслови извод за доказаност на инкриминираното престъпление.
Въз основа на така
изяснената фактическа обстановка и доказателствения
анализ, съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимият А.Т. е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“ “, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В настоящия случай се установи, че на 11.12.2015 г., вечерта към 18.30 часа в
гр. София на бул. „Тодор Александров“ в
платното с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Одрин“ ,
при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********в района на № 137, А.Т. нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, „При възникнала опасност за
движението, наличието на неправилно пресичащ пешеходец на пътното платно за
движение – пострадалата В.Х.Г.не е намалил скоростта и не е спрял, като така по
непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката.
По делото
безспорно се установи, че на инкриминираното място и в инкриминираното време
подсъдимият Т. е управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********в нарушение на в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Безусловно се
установи, че пешеходката В.Г.е била ударена от автомобила, управляван от А.Т..
Еднозначно този факт се извлича от гласните доказателствени
средства на голяма част от разпитаните свидетели, които са възприели
обстоятелства след настъпилото ПТП, както и от съставените констативен протокол
и протокол за оглед на местопроизшествието.
Съгласно
задължителната съдебна практика, инкорпорирана в ППВС № 1 от 1983 г., понятието
„управление“ включва всички действия и бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство. Подсъдимият Т. управлявайки автомобила по бул. „Тодор
Александров“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул.
„Одрин“ със скорост от порядъка на 67 км. в час.
Подсъдимият като
водач на лекия автомобил, въпреки възможността, която е имал /осветеност, добра видимост, пряк участък, асфалтова
настилка, без дупки и неравности/, не е забелязал
предприелата пресичане пострадала В.Г., поради което движейки се с несъобразена
скорост е реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, причинявайки смъртта
на пешеходката. Същият не е предприел действия, за да предотврати
произшествието, поради това скоростта преди и по време на удара е константна.
По отношение на
скоростта съдът следва да обсъди обстоятелството, че от фактическата страна по
делото съобразно приетата последна КМАТЕ се изясни, че подсъдимият е управлявал
със скорост от порядъка на 67 км. в час в населено място, като съгласно приложената
схема за организация на скоростта на движението от процесния
пътен участък не се констатираха пътни знаци, които да определят скоростта.
Следователно се прилага законовата
уредба, отразена в таблицата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която ограничението на скоростта в населено място е
50 км. в час. В настоящия случай на А.Т. е повдигнатото обвинение по чл.
343, ал.1, б. „в“ “, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във връзка с
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като представителят на СГП не се е
възползвал от правомощието си да измени обвинението поради изменение на
обстоятелствената част. В тази връзка съдът не разполага с права да дава
указания на прокуратурата относно правилната квалификация на деянието.
От друга страна, съгласно константната съдебна практика нормите на чл.
20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция по
между си и уреждат отношения като общ към специален състав. Въпреки това
съгласно практиката на ВКС /Р. № 1 по н.д. № 1934/2014 г. ВКС/ в настоящи случай се касае до еднородно нарушение, доколкото
превишената скорост е винаги и несъобразена с оглед житейски и научно
обоснованата максимално допустима скорост за вида ППС. С оглед на което при
превишаване на скоростта водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност да
реагира своевременно на различните пътни ситуации и да предотврати
пътнотранспортно произшествие. Предвид обстоятелството, че всяка неразрешена
скорост се определя като несъобразена, няма процесуална пречка да се обоснове
отговорността и с нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
По делото
съгласно експертното заключение по изготвената КМАТЕ по данни от протокола за
оглед на местопроизшествието и видеотехническата
експертиза е изяснено от фактическа страна и мястото на удара – в средната
пътна лента на южното платно за движение на място, което се намира на 4.5
- 5.00
метра северно от южната граница на платното за движение и 11-12 метра от
западно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие.
Тук следва да се отбележи, че пострадалата В.Г.е
предприела пресичане на платното за движение извън определеното за това място и
то при нарушение на чл. 113, ал.1, т. 1, въпреки че в близост до това място е
имало светофарна уредба с възможност за пресичане на пешеходци. Преди
навлизането си на платното за движение, пострадалата не се е уверила, че е
безопасно да премине, не е възприела наближаващия автомобил, въпреки че същият
е бил с включена светлинна уредба. В принципен план водачът на моторното превозно
средство няма задължение да съобразява движението си с непредвидими ситуации,
но в конкретния казус подсъдимият е имал реална възможност да възприема
намиращата се на пътното платно пешеходка, тъй като тя е попаднала извън
опасната зона на автомобила и подсъдимият е имал техническа възможност да
избегне ПТП чрез екстрено спиране на лекия автомобил. Ето защо, поведението на
пострадалата, макар и допринесло за вредоносния резултат, не изключва
ангажирането на наказателна отговорност на подсъдимия, а следва да се отчете
при индивидуализацията на наказанието му.
Налице е и съставомерният противоправен
резултат – смърт на пострадалата. В резултат на реализираното ПТП тя е получила
подробно описаните травми в заключенията на СМЕ и КМАТЕ. Експертите са категорични,
че причината за смъртта е съчетана черепно-мозъчна травма, шийна
и гръдна травма. Установените травматични увреждания, довели до леталния изход
за пострадалата, се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
ПТП. Всички те са причинени от съприкосновението с управлявания от подсъдимия Т.
автомобил.
От субективна страна първоинстанционният съдебен състав намира, че деянието е
извършено от А.Т. непредпазливо при форма на вината небрежност. Подсъдимият е
причинил съставомерния резултат, без
да е предвиждал, че ще реализира ПТП, в
което ще загине пострадалата. Същият обаче е бил длъжен и е могъл с оглед конкретната пътна обстановка
– сухо време, добра видимост от осветеността от уличните лампи и фаровете на
управлявания от него лек автомобил, липса на каквито и да е пречки да управлява
МПС- то и чрез екстрено спиране да предотврати пътнотранспортното произшествие.
По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343, ал.1, б. „В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“
от две до шест години, а в чл. 343г от НК е предвидено кумулативно и
наказанието лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК.
При индивидуализацията
настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието на полицейските органи,
изразеното искрено съжаление относно инкриминираното деяние, младата му
възраст, продължителния период на водене на наказателното производство, трудовата
ангажираност, както и съпричиняването на резултата от
самия пешеходец. Съдът констатира едно отегчаващо отговорността обстоятелства,
а именно това, че подсъдимият е управлявал МПС-то с превишена скорост.
Поради изключителния
превес на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че
спрямо подсъдимият следва да се определи наказанието по реда на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, а именно под минимума, който в настоящия случай е 2 години.
Конкретно наложеното наказание съдът определи в размер на 1 година „лишаване
от свобода“.
В конкретния случай са
налице материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК –
наложеното наказание ЛОС не надвишава 3 години, подсъдимият Т. е неосъждан и за
постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно.
С оглед на което съдът
отложи изпълнението на така определеното наказание от 1 година ЛОС за срок
от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Отлагане на изпълнението
на определеното наказание би осъществило адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху личността на подсъдимия.
В този случай не може да не се отчете обстоятелството, че се касае за млад
човек, без налични други
противообществени прояви, който, изводимо от думите и поведението, дълбоко
съжалява за стореното и поема отговорност за случилото се. Предвид
обстоятелството, че преценката за прилагане на института е пряко обвързана с
индивидуалните способности и характер на дееца, акцентът се поставя приоритетно
върху специалната, а не генералната превенция. Тъй като чрез определяне на
наказанието се цели на първо място поправянето на дееца и превъзпитаването му
към спазване на законите, след което е мястото на генералната превенция.
Предвид
кумулативния характер на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, съдът
на основание чл. 343г от НК лиши подсъдимият А.Т. от права да управлява МПС за срок
от 1 година и 6 месеца. Като съобрази посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а също и разпространеността на този вид деяние и
изключително тежките последици от процесното ПТП,
изразяващи се в причиняване на смърт на пострадалото лице, намери че лишавате
от правоуправление следва да бъде за срок по-дълъг от срок на наказанието
„лишаване от свобода“.
По разноските:
Предвид
изхода на наказателното производство съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подс. А.Ж.Т. (със снета по делото самоличност), да
заплати, както следва: направените по делото разноски от органите на
разследването в досъдебното производство в размер на 2 304, 55 лева ( две
хиляди триста и четири лева и петдесет и пет стотинки) платими в полза на
държавата по сметка на СДВР, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СГС направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на 4 854,
83 лева (четири хиляди осемстотин
петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) и по 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на всеки изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :