№ 22405
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110134338 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Диана
Дженкова, срещу И. А. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
4271.52 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № 36, находящ се в гр. София, **************, от които: 1/
главница за доставена топлинна енергия в размер на 3756.96 лева за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. вкл, и 398.62 лева – обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 15.08.2023 г. до 29.11.2024 г., 2/ главница за
услуга дялово разпределение в размер на 98.43 лева за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2024 г. и 17.51 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 16.07.2022 г. до 28.11.2024 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 73774/2024 г. на СРС – 10.12.2024 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответницата като собственик
на топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: искания за вписване на възбрана,
договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ,
удостоверение за идентичност на административни адреси, договор между
СЕС и ФДР и протокол от ОС на СЕС, две общи фактури, извлечение от
сметка, договор между ищеца и ФДР и копие от вестник „Монитор” от
11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – в който ответницата сочи, че не дължи
процесните суми. Налице е и становище от нейна страна, че е заплатила
сумите. Със становищите са представени споразумение и писмо от ищцовото
дружество.
С определение № 17774/16.04.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД, с ЕИК:
*********. От същото е постъпила молба с вх. № 305935/18.09.2025 г., с която
представя: изложение, два броя изравнителни сметки, протокол за отчет и
сертификат за изправност на СТИ.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата, редовно призована / призовката, връчена й чрез
пълнолетно лице от домашните на 06.09.2025 г./, не се явява в първото по
делото съдебно заседание и не взема допълнително становище по спора.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 39861/19.12.2024 г. по
ч.гр.д. № 73774/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
2
От представено по делото копие от договор за покупко продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ се установява, че през януари
1990 г. ответницата И. А. Г. е придобила собствеността върху имот:
апартамент № 36, в гр. София, **********.
Видно от удостоверение от ГИС София стар адрес: гр. София,
**********, към настоящия адрес представлява жилищна сграда в район Овча
Купел на Столична община – с актуален адрес: *********** – с пет входа – от
вх. А до вх. Д.
По делото са представени вписани и множество възбрани върху имота,
наложени от ЧСИ, за дългове на ответницата към ищцовото дружество – като
възбраните са вписани в периода 2012 г. до 2018 г., в който период имотът
продължава да се води собствен на ответницата.
От ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
От представени по делото две общи фактури се установява, че титуляр на
партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, ***********,
********* е именно ответницата И. А. Г. – като фактурите касаят отоплителен
сезон м. май 2022 г. до м. април 2023 г. и отоплителен сезон м. май 2022 г. до
м. април 2024 г.
От договор между СЕС и ФДР от 28.08.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 11.08.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ АД.
Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС е налице подпис на И. А. Г. под
№ 9, който не е оспорен.
Налице е и договор /№ Д-0-68 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки. Предоставяна е и услугата дялово
разпределение. До имота е осигурен реален достъп за отчет, подписан от
клиента.
Съгласно извлечение от сметка на л. 32 от делото, процесната сума за
главница от 3756,96 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен
сезон 2022 г – 2023 г., отразена в м. 06.2023 г. на стойност 1716.94 лева и две
допълнителни изравнителни сметки, отразени в м. 08.2023 г. на стойност 10.66
лева съответно 71.34 лева.; изравнителна сметка за отоплителен сезон 2023 г –
2024 г., отразена в м. 06.2024 г. на стойност 1958.02 лева.
На последно място ответницата представя писмо от „Топлофикация
София“ ЕАД, в което се сочи, че ответницата е погасила задълженията си по
3
съдебна преписка с ID 181657. Представено е и споразумение от 27.11.2024 г.
за разсрочено плащане на задълженията на ответницата за процесния имот за
периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г.
Видно от исковата молба настоящото дело е заведено като съдебна
преписка с ID 201865, а от ищцовото дружество е постъпило становище, че
представените от ответницата документи касаят период извън процесния.
На последно място съгласно справка от НБД „Население“, извършена
службно от съда ответницата е адресно регистрирана в процесния имот от
1995 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 39861/19.12.2024 г. по ч.гр.д. № 73774/2024 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
ответницата е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия,
както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на
топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена
тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на
ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
4
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / искания за вписване на възбрана, договор за покупко
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, удостоверение за
идентичност на административни адреси и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г., както и справка НБД
„Население“, а и споразумение за разсрочено плащане от 27.11.2024 г. за
предходните два отоплителни сезона/ следва извод, че ответницата е
единствен собственик на процесния имот, считано от 1990 г. до настоящия
момент. Няма данни за разпоредителни сделки с имота, отнемане на същия по
принудителен ред или наличие на лице с учредено вещно право на ползване.
В тази връзка между ответницата И. А. Г. и „Топлофикация София“ АД е
било налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота, като ответницата
не оспорва по същество и наличието на облигационна връзка с ищцовото
дружество с предмет ползване на топлинна енергия в процесния имот.
За пълнота, следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, поначало са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи
на общностното право.
Липсват данни, а и възражения от страна на ответницата по делото,
сумите за топлинна енергия в това число сградна инсталация да са неправилно
изчислени вкл. да са определени в по-висок размер от дължимия. Посоченото
разрешение не противоречи на Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на
5
СЕС, доколкото не се установява ищецът да е начислил суми в повече от
заложеното предвид отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в
показанията на топломера в абонатната станция, нито период в рамките на
процесния период, в който общият топломер да не е бил с валидна
метрологична проверка. В тази връзка и липсва основание за отпадане на
суми от начислената сградна инсталация.
По делото не е направено от страна на ответницата възражение за
погасигелна давност. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години. При заявление по заповедното дело, подадено през м.
12. 2024 г. и начало на процесния период от м. май 2022 г., давност така или
иначе не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
Предвид гореизложеното исковата претенция за топлинна енергия е
изцяло основателна за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и възлиза на
сумата от 3756.96 лева. В тази връзка и искът следва да бъде уважен изцяло.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че за обезщетение се дължат общо 398.62 лева за периода от
15.08.2023 г. до 29.11.2024 г.
Доколкото общите фактури са на името на ответницата като промени в
собствеността върху имота не са констатират, то същата е поставена валидно в
забава и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства ищцовото
дружество действително да е заплатило на третото лице помагач стойността
на услугата дялово разпределение. Това налага отхвърляне и на иска за
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
6
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 73774/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
за държавна такса 85.43 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата
от 131.75 лева.
Длъжницата не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 34338/2025 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 85.43 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. В тази връзка от ответника се дължат
180.40 лева.
Ответницата не претендира разноски в това производство.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, гр. София, **************, ап. 36 ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 4155.98 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София,
**************, от които: 1/ сумата от 3756.96 лева – главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. вкл, и 2/ 398.62 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.08.2023 г. до 29.11.2024 г, както и
законната лихва върху главницата за ТЕ, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 73774/2024 г. на СРС –
10.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
73774/2024 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 98.43 лева – главница за услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 2/ за сумата от 17.51 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 16.07.2022 г. до
28.11.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ДР, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
7
73774/2024 г. на СРС – 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. А. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, гр. София,
**************, ап. 36 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 131.75 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 73774/2024 г. на СРС
и сумата от общо 180.40 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 34338/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Нелбо“ АД, с ЕИК: *********.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 73774 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8