№ 17
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500491 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260033/16.03.2021 г. по гр. д. № 235/2020 г. Ихтиманският районен съд е
осъдил Агенция „П.И.” на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на ЗК „Л.И.” АД
сумата 593,40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-
1201-15-277038, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата 180,64 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.11.2016 г. до 30.10.2019 г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при неизяснена
фактическа обстановка. Излага се възражение, че не е доказано настъпването на
застрахователното събитие, като се излагат пространни възражения срещу
доказателствената стойност на представения по делото протокол за ПТП, както и на
документите, съдържащи се в застрахователната преписка, съставляващи според
жалбоподателя частни писмени доказателства от ищцовото дружество, които не се ползват с
материална доказателствена сила. Поддържа се, че настъпването на процесното ПТП, както
и обстоятелствата, при които е настъпило, не се доказва от приетото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, което е изготвено на база оспорения протокол за
ПТП. Излага се и довод, че представената застрахователна полица не съдържа
задължителните реквизити по чл. 184, ал. 3, т. 3 от КЗ /отм./, както и че не са представени
1
Общи условия към полицата, което обуславя недоказаност на застрахователен риск на
евентуалното ПТП. Сочи се също, че по делото не са представени доказателства, че водачът
на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества, нито застрахователното дружество да е извършило проверка за
причиняване на вредите в резултат обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел ІХ
„Общи изключения”, т. 27 и т. 27.19 от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства на ЗД „Л.И.” АД. Изтъква, че по делото не е доказана причинна връзка
между настъпилото произшествие и твърдяното неизпълнение на задължението на
ответника да поддържа пътя, на което се основава претендираната отговорност на ответника
по чл. 49 от ЗЗД. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално съдът да се произнесе при
хипотезата на съпричиняване на вредите.
Въззиваемата страна Застрахователна компания „Л.И.” АД оспорва въззивната жалба.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предавения иск по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 180,64 лв. – мораторна лихва за периода от 04.11.2016 г. до 30.10.2019
г., не е подадена въззивна жалба и същото е влязло в сила.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
ЗК „Л.И.” АД е предявило срещу Агенция „П.И.” иск за заплащане на сумата 593,40
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-15-
277038 по имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключена с полица №
930015100245282, със срок на валидност от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.07.2015 г. около 13,50 ч. лек автомобил „БМВ”,
модел „530Д”, с рег. № СВ***АК, управляван от Д.В.П., движейки се по път 822, посока от
с. Ж. към гр. С., реализирал пътно-транспортно произшествие, като попаднало в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били
увредени предна дясна гума, предна дясна джанта, задна дясна гума и задна дясна джанта
/видът и стойността на отделните увреждания по автомобила са описани в уточнителна
молба от 16.07.2020 г./ За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1423970 от
23.07.2015 г. Между ищеца и собственика на посоченото МПС имало сключена застраховка
„Каско”. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца била заведена щета
№ 0000-1261-15-277038, като след извършен оглед били констатирани горепосочените щети,
като бил определен размер на обезщетението в размер на 593,40 лв., която сума била
изплатена на собственика на увреденото МПС П.В.П.. Твърди се, че ПТП е настъпило
поради неизпълнение на задълженията на ответника Агенция „П.И.” по чл. 30, ал. 1, вр. § 1,
т. 14 от ДР на Закона за пътищата и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Въпреки отправената от
ищеца покана, дължимата сума не била възстановена от ответника.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Излага възражения срещу
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП относно настъпването на
процесното ПТП и неговия механизъм, с основен довод, че същият няма обвързваща
2
материална доказателствена сила относно тези обстоятелства поради това, че не отразява
непосредствено възприети от съставителя му факти и не носи подпис на ответника, както и,
че не съдържа описание на препятствието и неговия размер, скоростта на движение на
водача и други обстоятелства, при които е настъпило МПС. Твърди, че не са налице
доказателства, че водачът при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол
или други упойващи вещества, което е във връзка с раздел ІХ Общи изключения”, т. 26 и т.
26.3 от Общите условия към застрахователния договор, както и за изключенията по т. 27.6,
т. 27.8 и т. 27.9. Сочи, че представеното с исковата молба уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 23.07.2015 г. и другите съдържащи се в застрахователната
преписка документи са частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на
ищцовото дружество, които не съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което те
не доказват по неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП.
Отправено е искане в случай, че бъде уважен предявения иск, в условията на евентуалност
съдът да се произнесе съгласно хипотезата на съпричиняване от увреденото лице.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от представеното копие от застрахователна полица №
93001510024282, че на 20.04.2015 г. между ищцовото застрахователно дружество и В.Л.Т., е
сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил марка „БМВ”, модел „530”, с рег.
номер СВ***АК, със срок на покритие от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г., с покритие „Клауза
1” – всички рискове, съгласно Общите условия. С анекс № 1 от 05.06.2015 г. посочената
застрахователна полица е прехвърлена на новия собственик на автомобила П.В.П..
На 23.07.2015 г. Д.В.П. е подала заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско” за автомобил „БМВ”, модел „530”, с рег. № СВ***АК,
в което е посочила, че на 23.07.2015 г. в 13,50 ч. се движела по пътя от гр. С. в посока с. Ж.
и се ударила в дупка, вследствие на което били спукани предна и задна десни гуми и
увредени джантите. Заявителят е посочил, че за събитието е уведомил органите на МВР и
мобилна група.
При застрахователя ищец ЗК „Л.И.” АД е образувана щета № 0000-1261-15-277033/1.
Съгласно опис-заключение от 23.07.2015 г. след извършен от застрахователя оглед са
констатирани щети – задна дясна гума, предна дясна гума, предна дясна джанта и задна
дясна джанта /с посочени марка и размери/.
Според изготвената от застрахователя на 13.08.2015 г. сравнителна експертиза по
щетата установените увредени части по автомобила са предна дясна джанта, задна дясна
джанта /за боя/, предна дясна гума и задна дясна гума / за смяна/ като е определена обща
стойност на щетите в размер на 593,40 лв. С доклад от 13.08.2015 г. е дадено становище за
изплащане на собственика на автомобила П.В.П. на сумата 593,40 лв.
Видно от представеното платежно нареждане от 17.09.2015 г. ищецът е превел по
банковата сметка на П.В.П. сума от 593,40 лв., като основание за плащане е посочено щета
3
№ 0000-1261-15-277033.
Представен е протокол за ПТП № 1423970, съставен от служител на КАТ при РУ-
Ихтиман в 14,15 ч. на 23.07.2015 г., в който е отразено, че на 23.07.2015 г. в 13,50 ч. по
време на движение в посока от гр. С. към с. Ж. автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № СВ***АК,
управляван от Д.В.П., преминава през необезопасена и необозначена дълбока дупка с остри
ръбове, с размери 0,25/110/130 м. В протокола е начертана схема на настъпване на ТПТ. В
раздела „видими щети на МПС” е посочено: предна и задна десни гуми с размер 245/40/38-
В. В графа „посетено на място” със знак „х” зачеркнат отговор „не”.
Според приетото заключение на съдебната авто-техническа експертиза, изготвено на
база наличните писмени доказателства, механизмът на процесното ПТП е преминаване с
десните гуми – предна и задна, през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
в резултат на което са увредени двете десни гуми и джанти. Според заключението,
констатираните в опис-заключенито повреди при така описания механизъм отговарят и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Размерът на нанесените щети по
средни пазарни цени възлиза на сумата 593,40 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи
на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./, вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има
право да претендира от последните платеното застрахователно обезщетение. Доколкото
собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да
търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор, и има право
да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите,
платеното застрахователно обезщетение.
За да е основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо
ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното
право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно
събитие, за което ответникът е отговорен, плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на застрахования.
В случая от представената застрахователна полица № 93001510024282 безспорно се
установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
автомобил „БМВ 530” с ДК № СВ***АК по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско” на МПС с период на действие на договора от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г.
Застрахователният договор съдържа реквизитите, визирани в чл. 184, ал. 3 от КЗ /отм./ - в
частност покритите рискове са посочени като „Клауза 1”, предметът на която е определен в
Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК „Л.И.” АД , и
включващ всички рискове /включително пътно-транспортни произшествия/.
4
Предвид направените от ответника-жалбоподател възражения, основният спорен по
делото въпрос е настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по описания в исковата молба
начин, съставляващо застрахователно събитие, за обезщетяване на вредите от което ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Съвкупната преценка на
ангажираните от ищеца доказателства – констативен протокол за ПТП, заключение на авто-
техническата експертиза, уведомление за щета, протокол за оглед и опис-заключение по
щета, обосновава извод за настъпването на посочените в исковата молба дата и място при
движение на застрахован при ищеца лек автомобил пътно-транспортно произшествие по
описания начин, а именно – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно.
Отправеното от застрахования водач непосредствено след настъпване на ПТП
уведомление за настъпило застрахователно събитие с описаните в него механизъм на
настъпване на ПТП и получените увреждания по автомобила съответства на съдържанието
на съставения на мястото на произшествието от органите на МВР констативен протокол,
както и на изготвените от застрахователя протокол за оглед и опис-заключение по щета.
Така описаният в констативния протокол механизъм на настъпване на ПТП е установен в
приетото заключение на авто-техническата експертиза, извършено на база протокола и
съдържащите се в преписката на застрахователя по образуваната щета документи. Тези
писмени доказателства относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно,
попадането на лекия автомобил в нея и получените увреждания по автомобила не са
опровергани от други доказателства по делото.
Основната част от възраженията на жалбоподателя са свързани с оспорване
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП относно механизма на
настъпването на произшествието. Жалбоподателят счита, че представеният протокол за ПТП
няма обвързваща доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно механизма на
настъпване на ПТП, доколкото произшествието не е било извършено в присъствието на
съставителя на акта, няма данни произшествието да е било посетено от него, и протоколът
възпроизвежда единствено твърденията на водача.
От съдържанието на представения протокол за ПТП № 1423970 е видно, че
протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията 25 минути след
инцидента. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола,
където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че
с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е
отговор "не". След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя и на щетите по
автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното
обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по
5
контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се
движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Протоколът за
ПТП има обвързваща доказателствена сила относно гореизложените обстоятелства, които са
непосредствено свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП. Констатациите в
протокола кореспондират с документите, съдържащи се в образуваната застрахователна
преписка – уведомление за щета, протокол за оглед и опис-заключение по щета и др. Тези
документи са създадени от страните по застрахователния договор в изпълнение на
нормативно установени задължения, поради което следва да се ценят като писмени
доказателства в настоящото производство.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че видът на
препятствието и неговите характеристики по естеството си са годни да предизвикат
процесните увреждания при така описания механизъм на ПТП и обосновават извод за
наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените щети.
Констатираните вреди са типични за удар от внезапно попадане в дупка и не могат да се
получат от друг механизъм. Фактът, че по автомобила не са били налице други щети, е
достатъчно показателен за извода, че процесните повреди на гумите и джантите на
автомобила са причинени именно от попадането му в дупка на пътното платно, а не по друг
начин.
Въз основа на горното, следва да се приеме за доказано, че на 23.07.2015 г. е
настъпило ПТП по описания в исковата молба начин, а именно: попадане на лек автомобил
„БМВ” с рег. № № СВ***АК в необезопасена дупка на пътното платно при движение по
републикански път, в резултат на което са настъпили описаните щети на автомобила –
предна и задна дясна гума и джанти. Следователно, доказано е осъществяването на
застрахователното събитие, на което се основава регресната претенция на ищеца.
По делото не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. По силата на чл. 30, ал.
1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗП, Агенция „П.И.” осъществява дейностите по
изграждането, ремонта, поддържането и управлението на републиканските пътища.
Ответникът не е изпълнил задълженията си, установени в горепосочените разпоредби и в
чл. 167 от ЗДвП, да поддържа пътищата в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него, и да ги отстранява във възможно най-кракът срок, да предупреждава
участниците в движението за опасности на пътя. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП, "препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай
не се установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице
препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Налице е бездействие от страна на
служители на ответната агенция, на които е възложена дейността по поддържане в изправно
състояние на пътното платно, за сигнализиране незабавно препятствията по него и
отстраняването им във възможно най-кратък срок. Това бездействие е противоправно, тъй
6
като не са изпълнени вменените законови задължения, свързани с обезпечаване на
безопасността на движението, с оглед на което са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за вредите, настъпили в резултат на неизпълнението на
задълженията му за поддържане на пътя.
Не са налице основания за извод за причиняване на причинна връзка на процесното
ПТП с поведението на застрахования водач. Необозначената и несигнализирана дупка не
може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на
исковата молба.
От неоспореното заключение на автотехническата експертиза са установени видът и
стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на застрахования при ищеца
автомобил, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП.
Установено е безспорно, че ищецът-застраховател е изплатил застрахователно
обезщетение. С оглед на това е налице регресно вземане на ищеца спрямо ответника в
размера на извършеното от него застрахователно плащане, а именно за сумата 593,40 лв.,
която е в рамките на установените вреди.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на представени
доказателства, че водачът на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества, нито застрахователното дружество да е извършило
проверка за причиняване на вредите в резултат обстоятелства, попадащи в хипотезата на
раздел ІХ „Общи изключения”, т. 27 и т. 27.19 от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на ЗД „Л.И.” АД. Всички тези твърдения за евентуално
наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, са били наведени от ответника с отговора на исковата молба, и, доколкото се
основават на положителни факти, те е следвало да бъдат доказани именно от него / чл. 154,
ал. 1 от ГПК/. В този смисъл са изричните указания, дадени от първоинстанционния съд с
доклада на делото. След като не са били доказани от него, жалбоподателят няма основание
да се позовава на тяхната неустановеност в подкрепа на застъпваната от него теза за
евентуално наличие на изключен от застраховката риск.
С оглед на горното предявеният иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е основателен и
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 593,40 лева, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /30.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
7
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260033 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 235/2020 г. на Ихтимански
районен съд в обжалваната му част, с която Агенция „П.И.” е осъдена на основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на ЗК „Л.И.” АД сумата 593,40 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, сключен със
застрахователна полица № 93001510024282/20.04.2015 г., по щета № 0000-1261-15-277033,
за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.07.2015 г. около 13,50 ч. по пътя от гр.
С. към с. Ж. с лек автомобил „БМВ”, модел „530” с рег. № СВ***АК, ведно със законната
лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” за заплати на ЗК „Л.И.” АД сумата 300 лева за разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8