РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Габрово, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600285 по описа за 2025 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат Р. Б. от АК
Габрово, в качеството му на договорен защитник на подсъдимия Г. К. И. от гр.
Габрово против Присъда № 39/29.09.2025 г. по НОХД № 342/2025 г. на РС
Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Г. К. И., роден на ********** в гр. ****, живущ в гр. Г.,
български гражданин, ******* с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
08.02.2025 г. в гр. Габрово, без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите държал в себе си високорискови
наркотични вещества :
коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 1,47 грама, с процентно
съдържание на активно наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,7% тегловни на стойност 29,40 лева;
метамфетамин и диметилсулфон с нетно тегло с 0,19 грама с процентно
1
съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин
63,5% тегловни на стойност 13,30 лева,
и с това е осъществил престъпление, поради което и на основание чл.
354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК
го е ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 222,71 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК.
Съдът е осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 40 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на PC Габрово на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество, предадено
на съхранение в Централно митническо управление, отдел МРР-НОП с
приемо-предавателен протокол № 108 369 от 14.03.2025 година, на основание
чл. 354а, ал. 6 от НК.
Съдът е постановил веществените доказателства - полиетиленова
опаковка, съдържаща празни опаковки от ВД и парчета бял полиетилен
/закрепени на задната корица на делото/ - да се унищожат след влизане на
присъдата в законна сила.
Въззивната жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя нейната процесуална допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Неправилно съдът приложил материалния закон приемайки, че
обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Това се дължало на
факта, че нямало нито едно събрано годно доказателство със способните и
средствата в НПК, което да установява има или няма издаден разрешителен
режим за притежание на процесните вещества. Никоя присъда не можело да
почива на предполоЖ.я в случай, че не са събрани доказателства, които да
аргументират една от законовите предпоставки "без надлежно разрешително".
Никъде районният съд не съобразил, че част от веществото изобщо не било
под забранителен режим, така както го посочило вещото лице. Съдът си
2
позволил да постанови осъдителен диспозитив за грамаж, в който се намирали
и позволени от закона вещества. Съдът признал подсъдимия за виновен за
държане на вещество, което не е забранено по смисъла на НК. Вещото лице в
съдебно заседание на 29.09.2025 г. посочило, че по отношение на 1,47 от 99,3
% не се явява наркотично вещество (а само 0,7 % от този грамаж). Посочило и,
че по отношение на 0,19 - 26,5 % не се явяват наркотично вещество (а само
63,5% от този грамаж). По отношение на второто вещество изрично било
посочено, че диметилсулфонът не е наркотично вещество. Въпреки това,
подсъдимият бил осъден и по отношение на него. Неправилно съдът
разсъждавал и по отношение на субективната страна на деянието приемайки,
че е доказано от своята субективна страна. В хода на съдебното производство
се установило, че субективната страна на деянието също следва да се докаже,
което не било направено със средствата и способите, предвидени в НПК. Било
недопустимо полицейските служители, които са провели беседи със
задържаните лица, впоследствие да се приемат, като способ за доказване
субективната страна на деянието. Отделно от това, неправилно протоколът за
обиск бил кредитиран като годно доказателство, с което са приобщени
веществата, предмет на експертно заключение. Това било така, тъй като
съгласно последния се говорело за установени два броя кристалообразни
вещества, а не едно. Не ставало ясно какво се е случило с това второ вещество
и как на негово място се е установила зелената листна суха маса.
Недоказването на тези обстоятелства също правело обвинението недоказано, в
противоречие и с нормите на чл. 13 и 14 от НПК. Всичко изложено по горе
давало основание да се твърди, че неправилно е приложен материалния закон
по смисъла на чл. 254а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК. Неправилни се
явявали съжденията и по отношение института на чл. 9, ал. 2 от НК, като
съдът следвало да разсъждава освен през призмата на съдимостта на дееца
към датата на деянието, а именно - неосъждано лице, така също и по
отношение обстоятелството, че се касаело за установено общо количество на
наркотик 25 пъти под минималната работна заплата за страната към датата на
деянието, фактът, че е трудово ангажиран, полага грижи за болен член на
семейството. От друга страна било налице и безупречно процесуално
поведение на подсъдимия. И на това второ основание подсъдимият следвало
да бъде оправдан. На следващо място, съдът неправилно неприложил чл. 354а,
ал. 5 от НК. За да се приложи института на маловажността, следвало да се
преценят дали са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК. В конкретния
случай било очевидно, че забранените за държане вещества били с
изключително нисък грамаж, а именно 1,47 от 0,7% или с други думи
забраненото вещество било с грамаж 0,01029 грама, а по отношение на
другото било 0,19 от 63,5% или 0,12065 грама. Освен това, самото наркотично
действащо вещество било по-ниско от тези, установени в практиката, особено
това, касаещо зелената суха листна маса. Касаело се за лице, което не се води
осъждано по смисъла на закона. Не било нали афиширане на поведението му,
т.е. да стигне до по-голям кръг от правни субекти, които да възприемат
3
държането, като същото станало известно само на правоохранителните
органи, имащи отношение в хода на производството. Стойността на
веществата се явявала 25 пъти под минималната работна заплата. Тук от
правно значение били трудовите навици на дееца, фактът, че се грижи за болен
член на семейството и отношението му към деянието. Следвало да се посочи,
че не е без значение и факта, че същият съдействал във всеки един момент в
хода на производството. Горното давало основание да се иска изменение на
атакувания съдебен акт, като се приложи института на "маловажния случай",
като бъде преквалифицирано деянието от такова по чл. 354а, ал. 3 в такова по
чл. 354а, ал. 5 от НК. На последно място, жалбоподателят счита, че при
прилагането на нормата на чл. 55 от НК съдът следвало при условията на
алтернативност да наложи най-лекото възможно наказание, а именно такова в
размер на три месеца, тъй като деянието и дееца не се отличавали с такава
степен на обществена опасност, която да не аргументира налагане на
абсолютния минимум, като наказание.
Претендира се окръжният съд да отмени атакуваната присъда, като
неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия
поради недоказаност на обвинението от своята обективна и субективна
страна, както по отношение предмета на деянието, така и по отношение
неговото количество; Алтернативно се претендира: окръжният съд да отмени
атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който
да оправдае подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК; да измени
атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който
да оправдае подсъдимия по по-тежкото обвинение и да го признае за виновен
за това по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК; да измени атакуваната присъда,
като неправилна в частта на наказанието, като постанови акт, с който да
признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание от абсолютния
минимум, а именно – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
да отложи при условията на чл. 66 от НК.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание на 26.11.2025 г. подс. Г. И. не се яви редовно
призован, без да посочва уважителни причини. Ход на делото е даден в негово
отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и по съобраЖ.я,
посочени в протоколното определение. Защитникът адв. Р. Б. от АК Габрово
поддържа въззивната жалба и направените искания.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
4
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
На 08.02.2025 г., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа свидетелят К.К.
/старши полицай в РУ Габрово/ работил на територията на община Габрово в
състава на автопатрулен екип на РУ Габрово. На същата дата около 15,15 часа
свидетелят К., заедно с полицейският служител, с който били заедно в екип -
Д.И., забелязали Г. К. И. на улица „Николаевска" в гр. Габрово. Тъй като
подсъдимият И. бил криминално проявен, а и дни преди датата 08.02.2025 г.
бил установяван да държи наркотични вещества без надлежно разрешително,
решили да го спрат за извършване на проверка. При запитване от страна на
полицейските служители дали притежава забранени вещества, подсъдимият
заявил, че в джоба на панталона си има наркотични вещества. Това наложило
задържането на подс. И., уведомяване на ОДЧ при РУ Габрово и отвеждането
на И. в сградата на РУ Габрово за извършване на процесуално-следствено
действие - обиск и изземване.
При извършения обиск, в десен джоб на долнището на анцуга на
подсъдимия И. били намерени две полиетиленови свивки, които били
обозначени като обект № 1 и обект № 2. В обект № 1 била намерена зелена,
суха растителна маса, която при полеви наркотест реагирала на наркотично
вещество „канабис". Чрез дигитална мерителна лъжица било измерено
брутното тегло на свивката и растителната маса в нея, което било 1,88 грама. В
обект № 2 било намерено бяло кристалообразно вещество, което при полевия
наркотест реагирало на наркотично вещество „метамфетамин". Чрез
дигитална мерителна лъжица било измерено брутно тегло на свивката и
веществото в нея, което било 0,41 грама. За извършеното процесуално-
следствено действие е изготвен Протокол от 08.02.2025 г., надлежно подписан
от присъстващите лица и подсъдимия, и с който обектите са иззети.
От заключението на физико-химическата експертиза е видно, че в
представения за изследване обект № 1 - суха, растителна маса с нетно тегло
1,47 грама, е доказано наличие на канабиноиди, характерни за конопеното
растение, в това число тетрахдироканабинол. На база външен вид и химичен
5
състав обектът е определен, като смес от коноп /канабис, марихуана/.
Определеното процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол е 0,7 % тегловни. Стойността му е определена на 29,40
лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
В представения за изследване обект № 2 - бяло кристално вещество с
нетно тегло - 0,19 грама е доказано наличие на метамфетамин и
диметилсулфон /MSM/, с процентно съдържание на активен компонент -
метамфетамин в него 63,5% тегловни. Стойността му е определена на 13,30
лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
В заключението на експертизата е посочено, че конопът /канабис,
марихуана/ е включен в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за прилоЖ.е в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Метамфетаминът /солите и препаратите му/ са
поставени под контрол в Списък „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за прилоЖ.е в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват писмените и гласните
доказателства.
По делото не е спорно, че на 08.02.2025 г., около 15,15 часа,
полицейските служители К.К. и Д.И. са спрели за проверка подс. Г. К. И. на
улица „Николаевска" в гр. Габрово, както и, че след това е отведен в сградата
на РУ Габрово за извършване на процесуално-следствено действие - обиск и
изземване. Неправилното схващане, че е налице малозначителен случай
произтича от погрешното разбиране, че като „наркотично вещество“ следва да
се разбира само процентното съдържание на активно наркотично действащ
компонент. Останалата субстанция не била наркотик и не следвало да бъде
обхваната от обвинението. В атакуваната присъда на ГРС е даден подробен и
изчерпателен отговор на тези възраЖ.я, но доколкото пред настоящата
6
инстанция се повтарят същите доводи, ще разясним отново смисъла, вложен в
закона. Първото наркотично вещество, което е установено, че държи подс. Г.
И. е коноп /канабис, марихуана/. Съгласно чл. 7 и чл. 30 от ЗКНВП, забранява
се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът,
износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1. Нарушаването на
тази забрана представлява и престъпление по чл. 354а от НК. Както е посочил
и ГРС, съгласно параграф 1, т. 2 от ДР на ЗКНВП, "Коноп" означава листата
и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение. Растението
коноп е класифицирано, като наркотично вещество съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП и е включено в 1. Списък I – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за прилоЖ.е в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно
прилоЖ.е № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Не може да има съмнение, че забраната обхваща
държане на самото растение, определено в закона като „листата и/или
цветните и плодните връхчета на конопеното растение“, а не само на
процентното съдържание на активно наркотично действащ компонент.
Последното съдържание е характеристика на растението, имаща значение за
неговата сила на действие, качество, цена и пр., но само по себе си не може да
се интерпретира като самостоятелно „наркотично вещество“ по смисъла на чл.
354а, ал. 3 от НК. Забранено е държането на растението, а процентното
съдържание на активно наркотично действащ компонент е само негова
характеристика. По същия начин, при престъплението по чл. 234, ал. 2 от НК
/държане с цел разпространение на алкохолни напитки без надлежно
разрешително/, количеството на държаните алкохолни напитки няма да се
определи от процентното съдържание на чистото алкохолното вещество, а ще
се отнесе до общият им сбор, измерен в литри. Процентът алкохолно
съдържание ще представлява само тяхна характеристика, отнасяща се до
качеството, цената и пр.
Обект № 2 е определен като кристално вещество с доказано наличие на
метамфетамин и диметилсулфон. Действително, диметилсулфонът не е
забранен за притежание, но районният съд правилно е посочил, че неговото
съдържание няма как да бъде отделено от общото количество метамфетамин.
Не следва да се забравя, че метамфетаминът е многокомпонентна смес от
различни вещества, повечето, или всички от които, са разрешени за
притежание от закона преди да бъдат смесени и обработени по съответната
технология. Част от веществата активират наркотичните компоненти, а друга
част целят техния по-лесен и достъпен прием. При криминалната продажба се
формира цена за целия продукт, предлаган като метамфетамин, тъй като
отделните негови компоненти нито биха могли да се предложат като
наркотични, нито да доведат до ефекта, търсен от потребителя. На л. 34 от
НОХД вещото лице Е.Н. изрично е разяснила, че няма методика, по която
7
смесените метамфетамин и диметилсулфон с нетно тегло с 0,19 грама, да се
разделят и да се третират поотделно. Описаните в заключението 63,5%
тегловни важат само за метамфетамина. Веществото метамфетамин /N-метил-
1-фенилпропан-2-амин/ също е посочено като забранено за държане, съгласно
Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за прилоЖ.е в
хуманната и ветеринарната медицина“ - прилоЖ.е № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. По тези причини
районният съд правилно е приел, че на 08.02.2025 г. подс. Г. И. е държал коноп
/канабис, марихуана/ с нетно тегло 1,47 грама, с процентно съдържание на
активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,7% тегловни
на стойност 29,40 лева и метамфетамин и диметилсулфон с нетно тегло с 0,19
грама с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин 63,5% тегловни на стойност 13,30 лева.
Неоснователно е възраЖ.ето, че протоколът за обиск и изземване от
08.02.2025 г. е изготвен при съществени процесуални нарушения, което го
прави негоден да се ползва в наказателното производство. Както е имал
възможност да коментира и районния съд, при описание на извършеното
измерване на обект № 2 и определяне на неговото брутно тегло е записано -
„свивката и растителната маса в нея", което е техническа грешка. На втората
страница от протокола ясно е записано, че в обект № 2 е открито бяло
кристалообразно вещество. Още при полевия тест това кристалообразно
вещество се е оцветило в кафяв цвят с кипене и е реагирало на наркотичното
вещество метамфетамин. Обект № 2 е предявен на присъстващите поемни
лица. На снимки № 5 и № 6 от фотоалбума към протокола ясно се вижда, че
при обект № 2 няма растителна маса. Такава има при обект № 1 /снимки № 3
и № 4/. Вещото лице Е. К. е получила по съответния ред иззетите обекти и в
заключението си е записала, че обект № 2 съдържа единствено бяло кристално
вещество с нетно тегло - 0,19 грама с доказано наличие на метамфетамин и
диметилсулфон /MSM/, с процентно съдържание на активен компонент -
метамфетамин в него 63,5% тегловни. Растителна маса има единствено в
обект № 1. Затова окръжният съд също прие, че на страница втора от
протокола за обиск и изземване от 08.02.2025 г. е допусната техническа
грешка, като при обект № 2 е измерено количество бяло кристално вещество,
а не растителна маса.
Неоснователно е възраЖ.ето, че липсвали доказателства подс. Г. И. да е
държал наркотичните вещества без съответно разрешение по смисъла на
закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, производството, преработването,
съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът,
пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3, се
извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от
8
министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-
министър. Следователно, въпросната лицензия се отнася само за вещества от
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3, но не и по т. 1. Това са: Вещества с висока
степен на риск, намиращи прилоЖ.е в хуманната и ветеринарната медицина
по списък ІІ и рискови вещества по списък ІІІ. Подсъдимият обаче е държал
наркотични вещества по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, т.е. такива по Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за прилоЖ.е в хуманната и
ветеринарната медицина. Подробното им описание е в Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - 1. Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за прилоЖ.е в хуманната и
ветеринарната медицина“ /прилоЖ.е № 1/. За такива вещества лицензия не се
издава именно, защото са забранени за прилоЖ.е и в хуманната и във
ветеринарната медицина и подсъдимият, или който и да било друг гражданин,
няма как да бъде снабден с описаното от защитата разрешение.
Неоснователно е възраЖ.ето, че свидетелят К.К. е полицейски
служител, който попада в обсега на чл. 118, ал. 2 от НПК и по отношение на
него съществува забрана да бъде разпитван в качеството на свидетел.
Съгласно текста, лицата, които са извършвали действия по разследването и
съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на
Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат
свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия
не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Безспорно
е, че К. не е извършвал действия по разследването и съдебни следствени
действия, тъй като липсва протокол, в който да има такова качество. При
случаен обход свид. К. е срещнал подс. Г. И. и е започнал разговор с него, при
което И. сам е заявил, че в джоба на панталона си има наркотични вещества.
Впоследствие е отведен в РУ за изясняване на това доброволно направено
твърдение. Обискът и изземването е извършен от други полицейски
служители. Видно е, че в случая не може да се говори за участие на Кънев в
действия по разследването и съдебни следствени действия. Няма данни
същият да е провеждал и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 10 от ЗМВР,
разузнавателната беседа е част от способите за извършване на оперативно-
9
издирвателна дейност, т.е. такава дейност, въз основа на която се научават
нови факти и обстоятелства, даващи насоки за разкриване на престъпление.
Спирането на гражданин за проверка е част от патрулната дейност старши
полицая от РУ, а не оперативно-издирвателна дейност по смисъла на закона.
Не е имало нито насока, нито някаква информация, която да наложи
конкретно издирване на наркотични вещества или провеждане на
разузнавателна беседа. Подс. Г. И. сам, доброволно е решил да съобщи на
полицейския служител, че в джоба на панталона си има наркотични вещества.
Това е първата информация, която е дала основание да се предположи, че на
тази дата и на това място И. държи наркотични вещества. Информацията
постъпва по желание на самия И. да я сподели пред свид. К., а не въз основа на
издирване. В съответствие със задълЖ.ята си по ЗМВР, свид. К. е отвел Г. И. в
сградата на РУ за изясняване на направеното твърдение. Затова, възраЖ.ето
на защитата, че показанията на свидетеля К.К. са недопустими на основание
чл. 118, ал. 2 от НПК е неоснователно. Извън горното, съгласно чл. 118, ал. 1,
т. 3 от НПК, поемните лица, както и служители на Министерството на
вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция "Митници",
присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен
експеримент и разпознаване на лица и предмети могат да бъдат разпитвани в
качеството на свидетели.
Доводите на защитника за несъставомерност на деянието поради
наличие на предпоставките за прилоЖ.е на чл. 9, ал. 2 от НК не могат да бъдат
споделени. Действително, количеството наркотик, което е открито у Г. И. не е
значително, нито е на много висока стойност. Тези обстоятелства са отчетени
от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието. Следва
да припомним, че наркотичните вещества са 1,47 грама коноп /канабис,
марихуана/ и 0,19 грама метамфетамин, примесен с димитилсулфон, а не
0,01029 гр. марихуана и 0,12065 гр. метамфетамин, както счита адв. Б.. Това
беше изяснено подробно по-горе. В случая, съотношението на стойността на
наркотичното вещество с минималната работна заплата е без значение.
Хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК е налице, когато деянието, макар формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна. Правилно районният съд е съобразил трайната съдебна
практика, съгласно която престъплението по чл. 354а от НК засяга важни
10
обществени отношения, свързани с опазване на здравето и най-вече това на
младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества,
поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде прилагана само в
инцидентни случаи на държане на наркотични вещества или техните аналози
и то в съвсем минимални количества. Държането на наркотик от обв. И. не
може да се възприеме, като инцидентно в изолиран случай. Макар и да не е
осъждан за престъпления от общ характер към момента на деянието, И. е
наказан по реда на чл. 78а от НК за държане на наркотични вещества, което
говори за тенденция в това криминално поведение. Отделен е въпросът, че на
18.07.2025 г. по отношение на И. е влязла в сила и друга присъда, отново за
държане на наркотични вещества. В същия са открити два различни
наркотика, което количество не може да бъде употребено наведнъж и
предполага държане на наркотичното вещество през по-продължителен
период от време. Горното противоречи на твърдението на жалбоподателя, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна. В разглеждания
случай деянието, в което се е изразило престъплението, накърнява
обществените отношения, свързвани с опазването на народното здраве.
Държането на наркотик, който е достатъчен нееднократно да уврежда
човешкия организъм не може да се възприеме, като деяние с незначителна
опасност за обществото. Обстоятелството, че подсъдимият полага обществено
полезен труд и е съдействал за разкриване на обективната истина не е
основание да не бъде наложено предвиденото в закона наказание. По тази
причина въззивният съд прие, че извършеното не носи белезите на визираната
в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само формално изпълнява признаците на
престъпление.
Във въззивната жалба се твърди, че деянието било маловажно по
смисъла на чл. 354а, ал. 5 във чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно текста на чл. 93, т. 9
от НК, „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. В свое Решение № 556 от 19.06.2007 г. по н.д. № 262/2007 г., III н.о. ВКС
сочи, че при разискване на въпросите, които поставя правната квалификация
на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 от НК и обсъждане на
обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, следва да се
11
преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и
пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца,
социалните отраЖ.е и отзвук на престъплението, така и фактическите данни
досежно личността на автора на престъпното посегателство. Държането на
1,47 грама коноп /канабис,марихуана/ и 0,19 грама метамфетамин, примесен с
димитилсулфон, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а
напротив – идентично е с преобладаващата част от случаите, в които
извършителите държат наркотици, които не са предназначени за
разпространение. Фактът, че подс. И. не е афиширал държането на наркотик
пред други лица не е основание да се приеме занижена обществена опасност.
Както е посочил ГРС, липсва каквато и да било логика подс. И. да стори това,
тъй като от подобно действие би търпял единствено негативни последици.
Няма основание деянието да се възприеме като маловажно по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, което да доведе до квалификация по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Липсва основание да се приеме недоказаност на обвинението от субективна
страна, доколкото подсъдимият сам е заявил пред полицейските служители, че
държи в себе си /в джоба на панталона си/ наркотични вещества и това
обстоятелство е потвърдено по безспорен начин при извършените
впоследствие следствени действия.
По отношение на наложеното от съда наказание:
За престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК са предвидени наказания –
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева. Първоинстанционният съд е определил наказание на подс. И.,
след прилоЖ.е на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го е осъдил на пет месеца
лишаване от свобода. Направена е съпоставка между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, а именно: Смекчаващи вината
обстоятелства - малкото количество и сравнително ниската стойност на
наркотичните вещества, трудова ангажираност на подсъдимия. Отегчаващи
вината обстоятелства - налагано наказание за държане на наркотични
вещества без разрешително за това. Степента на обществена опасност на
подсъдимия е определена, като завишена. Налице е утвърдено поведение на
12
подсъдимия, свързано с нарушаване на специалния разрешителен режим, под
който са поставени високорисковите наркотични вещества и изразяващо се в
държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително
съгласно ЗКНВП. При така извършения анализ, съдът е отчел наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
поради което е счел, че са налице предпоставките за прилоЖ.е на чл. 55 от НК.
При определяне размера на наказанието съдът е отчел най-вече малкото
количество наркотични вещества и ниската им стойност. Окръжният съд
намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани.
Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства могат да се ценят като
многобройни.
Правилно на основание чл. 55, ал. 3 от НК районният съд не е наложил
кумулативно предвиденото наказание – глоба. Видно от декларацията за
семейно и материално полоЖ.е и имотно състояние, подс. Г. И. получава
минимален доход и не притежава имущество на значителна стойност, поради
което налагането на наказание глоба би представлявало проява на излишна
строгост.
Искането за намаляване размер на наказанието лишаване от свобода до
минимума по чл. 39, ал. 1 от НК се явява неоснователно. Обществената
опасност на дееца и деянието е отчетена от съда при индивидуализацията на
наказанието, включително трудовата ангажираност на И.. Фактът, че
подсъдимия се грижи за болен член от семейството не може да се отрази на
преценката, тъй като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и няма пречка И. да продължи да
полага тези грижи. Въпреки установените многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, не може да се неглижира необходимостта от налагане на
справедливо наказание, което ще е в състояние да отговори на нуждите на
личната и генералната превенция. По-ниско по размер наказание лишаване от
свобода няма да бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за
поправяне и превъзпитание на дееца.
Подсъдимият Г. И. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за
постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не
е наложително същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателният срок в минималния
13
размер би могъл да даде възможност на подсъдимия да осъзнае
неправомерността на своето поведение и да демонстрира отказа си от
извършването на следващи престъпни прояви.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия Г. И. да заплати направените по делото разноски в размер на
222,71 лева по сметка на ОДМВР Габрово, както и да заплати направените по
делото разноски в размер на 40 лева, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на PC Габрово.
Правилно съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество,
предадено на съхранение в Централно митническо управление, отдел МРР-
НОП с приемо-предавателен протокол № 108 369 от 14.03.2025 година, на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 109 и сл. от НПК съдът е
постановил веществените доказателства - полиетиленова опаковка,
съдържаща празни опаковки от ВД и парчета бял полиетилен /закрепени на
задната корица на делото/ - да се унищожат след влизане на присъдата в
законна сила.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения
съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства. При служебната
проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания
съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 39 от 29.09.2025 година, постановена по
НОХД № 342/2025 г. по описа на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15