№ 8208
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110109793 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищцата Т. И. С. извежда субективните си права при твърдения, че страните са наследници
по закон на В.М.С., починал на 10.10.2023г. Сочи, че последният се разпоредил с
имуществото си преживе, с универсално саморъчно завещание от 01.12.2021г., като завещал
на ответниците притежаваното от него движими и недвижимо имущество. В исковата молба
са развити съображения, че с посоченото разпореждане се накърнява запазената част на
ищцата от наследството на наследодателя, която е в размер на 1/4.
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което
да се възстанови запазената част на същата в размер на 1/4 от наследството на В.М.С.,
починал на 10.10.2023г. и намали с 1/4 извършеното завещателно разпореждане, извършено
с универсално саморъчното завещание от 01.12.2021г., обявено на 19.10.2023 по реда на чл.
27, ал.1 ЗН от нотариус ************ по регистъра на Нотариалната камара с район на
действие Софийски районен съд, с което В.М.С. е завещал на Г. В. С. и Е. В. С. цялото си
движимо и недвижимо имущество.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответниците Е. В. С. и Г. В. С. са подали отговор на
исковата молба, с който вземат становище за неоснователност на предявения иск. Считат, че
с процесното завещателно разпореждане не е накърнена запазената част на ищцата.
В обобщение, ответниците считат предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от представеното саморъчно завещание от 01.12.2021г., че В.М.С. се е
1
разпоредил с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество за след смъртта си,
като е завещал същото на ответниците Е. В. С. и Г. В. С..
Установява се, че В.М.С. е починал на 10.10.2023г. и е оставил наследници по закон
съпругата си Т. И. С. и низходящите си от първа степен Г. В. С. и Е. В. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на доказване обстоятелства са наличието на универсално
завещание, което накърнява запазената част от наследството, респективно наличието на
достатъчно имущество.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на универсално завещание, което накърнява запазената му част; в
тежест на ответника е да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва
да прихване направените в негова полза завети и дарения (ако има такива), които покриват
запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при
откриване на наследството в случаите на частно в завещателно разпореждане, което се
намалява по правилото на разпоредбата на чл. 31 ЗН
По аргумент от нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството принадлежи на наследник с такава запазена част, който не
може да получи пълния й размер поради завещание и дарения. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 2 ЗН, когато това право се упражнява спрямо лица, които не са наследници по закон
(не са призовани към наследяване), е необходимо наследникът да е приел наследството по
опис. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изискването
за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото по чл. 30, ал.
1 ЗН да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят
е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и
когато завещателното разпореждане е универсално, тъй като в последния случай, съгласно
чл. 16, ал. 1 ЗН. то придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а
не кредитор на наследството.
По въпроса дали разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение и в случаите при
разпореждане с дарение, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследството
други имоти, т.е. когато дареното имущество изчерпва цялото наследство, е формирана
съдебна практика на ВКС, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите,
в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е
изчерпал цялото наследство (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане
съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството
наследник, а не на кредитор на наследството). Тази хипотеза е аналогична на тази на
разпореждане с универсално завещание, тъй като и в този случай липсват свободни
имущества, от които лицата, посочени в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, биха могли да
получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по
2
чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се
извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част (в т.см.
решение № 55/ 26.04.2016г. по гр. дело № 6020/ 2015г., на ВКС, II гр.о.; решение № 165/
08.07.2014г. по гр. дело № 568/ 2014г., на ВКС, I гр.о; решение № 28/ 21.02.2014г. по гр. дело
№ 825/ 2012г. на ВКС, II гр. о.). Конкретиката на случая сочи, че наследодателят се е
разпоредил за след смъртта си с универсално завещателно разпореждане, поради което и
обстоятелството дали наследникът по закон е приел наследството под опис е ирелевантно.
В настоящия случай не е спорно, че ищцата в съпруга на починалия на 10.10.2023г.
В.М.С. и е наследник с право на запазена част, като приживе наследодателят се е разпоредил
с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество в полза на неговите низходящи
от първа степен- ответниците Г. В. С. и Е. В. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗН завещателните разпореждания във всички
случаи не могат да накърняват запазената част, определена в закона. Съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал. 3 ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на
съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при две
деца е равна на 1/4. От представеното удостоверение за наследници се доказа безспорно, че
ищецът е наследник по закон на завещателя, призован е към наследяване, като той като
негов низходящ притежава запазена част в размер на 1/4 ид.ч. от имуществото на
наследодателя ( чл. 29, ал. 1 ЗН). Следователно той е легитимиран да иска намаляване на
извършеното завещателно разпореждане, което ползва ответницата.
Видно от съдържанието на процесното саморъчно завещание с него е извършено
разпореждане, отнасящо се до цялото имущество на завещателя, поради което то е
универсално и намалението му се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част
от наследството, като не се образува наследствената маса от всички имоти, които
наследодателят е притежавал към деня на смъртта си по чл. 31 ЗН. Следователно
завещателното разпореждане, направено от В.М.С. със саморъчно завещание от 01.12.2021г.
следва да бъде намалено и да бъде възстановена запазената част на наследника Т. И. С. в
размер на 1/4 ид.ч. от наследството на В.М.С.. Предвид това, съдът намира, че запазената
част на ищеца е била накърнена с извършеното от наследодателя общо завещателно
разпореждане.
С оглед на изложеното искът по чл. 30 ЗН се явява основателен, като завещателното
разпореждане, извършено със саморъчното завещание на наследодателя В.М.С. на
01.12.2021г., следва да се намали с 1/4 идеална част от цялата наследствена маса, и да бъде
възстановена накърнената запазена част на ищеца, съставляваща 1/4 от наследството.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
3
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (отговора на исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
4
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
производство не е висока, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна, счита,
че договореното възнаграждение в размер на 1200 лева е прекомерно на правната и
фактическа сложност на делото и на осъществената защита и същото следва да бъде
намалено на 900 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, завещателното разпореждане, извършено от В.М.С., с ЕГН
****************, починал на 10.10.2023г., със саморъчно завещание от 01.12.2021г. в
полза на Г. В. С., с ЕГН ********** и Е. В. С., с ЕГН **********, с 1/4 идеална част, на
основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Т. И. С., с ЕГН **************, от наследството на
В.М.С., с ЕГН ****************, починал на 10.10.2023г., накърнена със саморъчно
завещание от 01.12.2021г., в размер на 1/4 ид.ч.
ОСЪЖДА, Г. В. С., с ЕГН ********** и Е. В. С., с ЕГН **********, да платят на Т. И.
С., с ЕГН **************, сумата 900 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване му на страните
пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6