Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12377 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 434710/21.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2582/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, е признато за установено, на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че ответниците Н.А.З. и Г.А.З., дължат разделно при равни
квоти на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2 400 лв. - стойността на потребена от
ответниците топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. - м.04.2015 г.; 500 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 4 00 лв. за периода
15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., като искът е отхвърлен като погасен по давност в
частта за сумата над 2 400 лв. до пълния предявен размер от 2 716, 03 лв.,
както и в частта за признаване да установено, че ответниците Н.А.З. и Г.А.З.
държат разделно при равни квоти на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата над 500 лв. до
пълния предявен размер от 655, 98 лв. - лихва за забава върху главницата.
Ответниците са осъдени да заплатят разделно при равни квоти на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 501, 01 лв. - разноски в исковото
производство, както и сумата от 101, 60 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК -
разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати та адв. Н. И.И.сумата
от 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК
вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв., представляваща деловодни разноски по
производството, както и да заплати на адв. С.А.К., на основание чл.78, ал.3 ГПК
вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв. - деловодни разноски. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.Н.И.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. В чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството е
предвиден ред и срок, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия - 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С изтичането на последния ден от месеца, който
следва месеца на доставката на топлинна енергия, купувачите на топлинна енергия
са поставени в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от
ответниците Н.А.З. и Г.А.З., с които я оспорват. Излагат съображения, че
решението в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно. Обосновано
СРС е възприел изводите на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа
експертиза, а не е възприел заключението по съдебно - счетоводната експертиза,
изготвена въз основа на документи, съставени от ищеца. Правилно е приложена и 3
- годишната погасителна давност, за което своевременно са направили възражение
по делото. Молят съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Постъпили са
въззивни жалби от ответниците срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с
която са уважени предявените искове. Излагат съображения, че решението в
обжалваната част е недопустимо, необосновано и неправилно. СРС не е обсъдил
направените с писмения отговор на исковата молба възражения. Налице е тъждество
между предмета и страните, както и вида на търсената защита между настоящото
делото и още две съдебни производства, поради което приложение следва да намери
чл.126 ГПК. Също така съдебните книжа са връчвани на ответниците в нарушение на
чл.38 ГПК. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, като им присъди
сторените по делото разноски.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.Н.И.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „*****, като му дължат разделно всеки по 1/2 сумата от
общо 3 372, 01 лв., от която: 2 716, 03 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013
г. – 30.04.2015 г., както и сумата от 655, 98 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2014 г. – 12.09.2017 г. Твърди, че по гр. д. № 64690/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 78 състав, е постановена заповед за изпълнение, срещу която
длъжниците са депозирали възражение по реда на чл.414 ГПК. Претендира
установяване на вземанията му, за които е постановена заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. – до окончателното изплащане, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от
ответниците, с които оспорват предявените искове. Твърдят, че преди завеждане
на делото е предявен положителен установителен иск за сумата от 938, 77 лв.,
поради което в тази част искът е недопустим. Позовават се на изтекла
погасителна давност. Оспорват качеството си на потребтели на топлинна енергия,
както и изискуемостта на претендираните вземания. Молят съда да отхвърли
предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
На 14.09.2017 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.З. и Г.А.З. за сумата от 2 751, 03 лв. – главница, както и 655, 98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
12.09.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. № 062320.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 726,
91 лв. - главница и 650, 08 лв. – лихва, а за дялово разпределение: 24, 12 лв. -
главница и 5, 90 лв. - лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумите се
претендират в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 19.09.2017 г. по ч. гр. д. № 64690/2017 г. на СРС, ІІ
ГО, 78 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил сторените по делото разноски в размер на 118, 14 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения протокол от 09.08.2002 г. от проведеното Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул.
„******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н.И.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Като
титуляр на партидата при ищеца за ап.1 е посочена С.К.З..
На 15.08.2002 г. е сключен договор № 4453 между „Н.И.“ ООД и етажната
собственост с адрес в гр. София, бул. „****, по силата на който дружеството се
е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У295/20.06.2011 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Нелбо“ ЕАД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Видно от представеното удостоверение № 585/17.08.2001 г. Атанас Георгиев З.
е починал на 14.08.2001 г., като е оставил за свои наследници С.К.З. – съпруга,
Г.А.З. и Н.А.З. – синове.
Пред СРС е представена молба – становище от 16.03.2018 г., депозирана от Г.А.З.
по гр. д. № 86654/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, с която уточнява
предявените искове, като сумата от 261, 23 лв. представлява 1/2 част от общо
522, 46 лв., формирана въз онова на фактури за периода м.09.2007 г. – м.12.2009
г.
С молба от 23.03.2018 г., депозирана от Н.А.З. по гр. д. № 86652/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав е уточнено, че сумата от 261, 23 лв. съставлява
1/2 част от общо 522, 46 лв., начислена по фактури за периода м.09.2007 г. –
м.12.2009 г.
Във въззивното производство са изискани доказателства от СРС относно
предмета на горепосочените производства, както и дали същите са приключили с
влязъл в сила съдебен акт.
Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото
пред СРС, ГО, 141 състав, е предявена от Н.А.З. срещу „Т.С.“ ЕАД, за сумата от
1 200 лв. – главница за периода м.09.2007 г. – м.10.2017 г. за аб. №
062320. С определение от 28.06.2018 г,. постановено по гр. д. № 86652/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, е прекратено производството по делото в частта
относно сумата от 938, 77 лв. – главница, за която е издадена заповед за
изпълнение от 19.09.2017 г. по ч. гр. д. № 64690/2017 г. по описа на СРС, ГО,
78 състав. Определението е влязло в сила на 17.08.2018 г. С решение №
540944/21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 86652/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 141 състав, е уважен предявеният отрицателен установителен иск с прано
основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н.А.З., като е признато за установено
спрямо „Т.С.“ ЕАД, че не дължи сумата от 261, 23 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за ап.1, ет.1 на бул. „*****, за аб. № 062320, за периода м.09.2007
г. – м.12.2009 г., като погасена по давност. Разпределена е отговорността
за разноските.
С решение № 532772/13.11.2018 г., постановено по гр. д. № 86654/2017 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, е върната исковата молба за периода
м.05.2013 г. – м.04.2015 г., за сумата от 301, 44 лв., като недопустима, като е
уважен предявеният от Г.А.З. отрицателен установителен иск и е признато за
установено, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 535, 52 лв. – главница за
периода м.09.2007 г. – м.04.2013 г., по предявения частичен иск.
Разпределена е отговорността за разноските.
От заключението на вещото лице инж. Владимир Велев по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът
възприема като компетентно дадена, се установява, че в процесния имот има
наличен един радиатор. През отоплителния период 2013 г. – 2014 г. радиаторът е
бил спрян, като е заплащана топлинна енергия само за сградна инсталация. За
отоплителния сезон 2014 г. – 2015 г. е отказан достъп за отчет, поради което
топлинната енергия е начислена на основание чл.70, ал.4 от Наредбата за
топлоснабдяването и т.6.5 от Методиката за дяловото разпределение в СЕС.
Съгласно изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. има сума за възстановяване от 29,
15 лв., а за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2015 г. има сума за
доплащане в размер на 746, 61 лв. Сумата, която се дължи за разглеждания период,
възлиза на 2 726, 88 лв. В тази сума не са включени предишни просрочени
или забавени сметки, без изравнявания за периоди, извън процесния. Сумите за
топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба №
16-334/06.04.2007 г. Топломерът е проверяват на 28.11.2011 г. и на 13.12.2013
г., при което е установено съответствие.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В.С.. От експертното заключение се установява, че в счетоводството
на ищеца не са отразени извършени плащания от ответника през исковия период.
Стойността на топлинната енергия за разглеждания период за аб. № 062320 възлиза
на 2 751, 03 лв. Лихвата за забава за периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017
г. възлиза на 677, 78 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество, са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
Жалбоподателите – ответници релевират довод за частична недопустимост на
обжалваното съдебно решение поради наличието на висящи производство, образувани
преди завеждане на делото.
От ангажираните пред СРС, както и пред настоящата инстанция доказателства
се установи, че посочените от ответниците съдебни производства обхващат
периоди, които предхождат разглеждания в настоящото производство период. Правно
релевантно за наличието или липсата на частична идентичност на производствата е
предметът на делото, по който се произнася сезираният съд. Ето защо тази
преценка следва да се извърши, като се съобрази не само исковата молба, въз
основа на която се образува съответното производство, но и постановените
определения за частично прекратяване на производствата по образуваните дела.
След постановяване на определенията за частично прекратяване на производствата
по посочените от ответниците и обсъдени по – горе граждански дела, не е налице
идентичност в спорните предмети. Ето защо исковата молба, въз основа на която е
образувано производството пред СРС, 78 състав, е процесуално допустимо, поради
което като е разгледал спора по същество, решаващият съд е постановил допустим
съдебен акт. С оглед на това следва да се разгледат релевираните от страните
доводи относно тяхната правилност.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012
г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия.
Във въззивните жалби на ответниците не се поддържат доводи относно
качествотоим на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, както
и относно съществуването на облигационно правоотношение между страните, като
отговорността на ответниците по равно, поради което и с оглед изискванията на
чл.269 ГПК, тези въпроси са извън предмета на въззивния контрол и не следва да
се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.Н.И.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответниците топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Ето защо стойността на реално
доставената топлинна енергия за процесния имот през разглеждания период следва
да се определи въз основа на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
– техническа експертиза. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза отразява счетоводните записвания на ищеца, но не и
стойността на реално доставената топлинна енергия.
Ето защо за разглеждания период м.05.2013 г. – м.04.2015 г. стойността на
доставената за процесиня топлоснабден имот топлинна енергия възлиза на 2 726,
88 лв., в каквато насока са и изводите на решаващия съд.
Ответниците своевременно са заявили с депозирания
по делото писмен отговор на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, което е част от спорния предмет.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София от 2008 г., вземането за заплащане на доставена топлоенергия става
изискуемо след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а според Общите условия от 2014 г. – след изтичане на 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 14.09.2014 г., каквото в случая се явява вземането по
обща фактура **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г. –
м.04.2014 г., както и за периода м.05.2014 г. – м.08.2014 г. В тази насока са и изводите на решаващия съд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че изискуемостта на задължението по обща
фактура № **********/31.07.2014 г. е настъпила едва м.09.2014 г., предвид посочения срок за плащане в самата
фактура, тъй като релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната
енергия, а не датата на издаване на фактурата и посочения в последната срок за
плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не установява
нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ
за определяне окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо
се налага извода, че периодът на потребление на топлинна енергия, за
който фактурата е издадена: м.05.2013 г. – м.04.2014 г., е покрит от изтеклата
погасителна давност.
Тъй
като не са релевирали доводи за неправилно определяне стойността на топлинната
енергия за непокрития от погасителната давност период, този въпрос не следва да
се обсъжда, тъй като съгласно нормата на чл.269 ГПК е извън пределите на
въззивния контрол.
Задължението
на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат заплащане
на обезщетение, на основание чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят – ищец релевира довод,
че размерът на лихвата за забава неправилно е определен по реда на чл.162 ГПК
от решаващия съд. СРС е съобразил установения от вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза размер на лихвата за забава, въз основа на
който е определил размера на дълга, след приспадане на покритите от изтеклата
погасителна давност вземания.
Не
следва да се обсъждат доводите на жалбоподателите - ответници, че препис от
исковата молба и приложенията към нея не са им редовно връчени и писмените
отговори са депозирани в срок, тъй като решаващият съд е възприел доводите им
като основателни и в първото редовно открито съдебно заседание, проведено на
19.04.2018 г. е приел, че депозираните по делото писмени отговори на исковата
молба са постъпили в срока по чл.131 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да
се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото разноските остават в тежест на страните, както
са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 434710/21.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 2582/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.Н.И.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.