Протокол по дело №338/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 83
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Вилиян Георгиев Петров
Дело: 20213001000338
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 83
гр. Варна, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно
търговско дело № 20213001000338 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Въззивникът Национална агенция за приходите гр. София, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт Ц. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ гр.Девня, редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се представлява.
Синдикът ИВ. Т. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Юрисконсулт К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Постъпила е въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр. София против
решение № 65/ 12.03.2021 г. по т.д. № 1007/2020 г. по описа на Окръжен съд –Варна в
частта, в която е отхвърлен предявения от агенцията иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу
1
неплатежоспособния длъжник „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ чрез законен
представител „Финансово-клирингова къща „Сконто съсекс““ ООД и синдик ИВ. Т. Б., за
установяване на включени в допълнителния списък № 5 на неприети вземания предявени от
НАП с молба вх. № 1023 от 14.01.2019 г., неприети претенции за плащане на сборни суми от
текущи имуществени санкции, наложени с наказателно постановление № С-3-3556-
1/16.06.2006 г. на МОСВ, изменено със Заповед № С-3-3556-2/02.08.2007 г. на МОСВ, както
следва: 154 561 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от 10.08.2009 г. до
10.12.2012 г. и 26 419.06 лв. сбор от лихви върху всяко месечно задължение до датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на 12.12.2012 г.;
264 063 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от 10.01.2013 г. до
10.11.2018 г.; 175 033,24 лв. – сбор от лихви, начислени върху всяко месечно задължение
след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност
12.12.2012 г. до 04.12.2018 г.; лихвите за забава върху главниците, считано от предявяване
с молба от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане от масата на несъстоятелността, за
които вземания се търси удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т.9 от ТЗ.
Моли за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на ново, с
което съдът признае съществуването на дължимостта на посочените вземания в
производството по несъстоятелност срещу длъжника, ведно с присъждане на разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С писмен отговор синдикът на „Полимери“ АД в несъстоятелност ИВ. Т. Б., оспорва
основателността на възивната жалба, моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване
на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
Юриконсулт К.: Поддържам депозираната въззивна жалба, с изложените
съображения в нея. Няма да представям нови доказателства. Моля, да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Адв. Д.: Оспорваме въззивната жалба, поддържаме подадения отговор на жалбата.
Представям списък на разноските. Няма да сочим други доказателства, нямаме
доказателствени искания.
Юрисконсулт К.: Правя възражение за прекомерност на представения списък на
разноските. Считам, че сумата е прекомерна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Юрисконсулт К.: Моля, да бъде уважена въззивната жалба. С оглед на изложените
2
съображения считаме, че жалбата е обоснована и основателна. Изложили сме съображения в
три направления. По отношение на това, че възражението за изтекла погасителна давност е
субективно право изключително на длъжника, като сме посочили съдебно решение в тази
връзка. На второ място сме представили доказателство, от което е видно прекъсване и
спиране на давността и към момента на предявяване, към момента на съдебното заседание
на втора инстанция считаме, че публичните задължения не са погасени по давност. Същите
са ликвидни и съответно са изискуеми. На следващо място – посочено е обосновано в
исковата ни молба липсата на законовата предпоставка депозирана от ответника по
отношение на Закона за опазване на околната среда, за спиране наложената санкция. На
следващо място – към предявяване на иска, така и към изготвяне на списъка на неприети
вземания е видно, че няма доказателства спорните публични задължения да са платени. На
следващо място считаме, че публичните вземания към момента не са погасени по давност и
са включени в списъка на приети вземания. С оглед на горното, моля да отмените
постановеното решение № 65 от 12.03.21 г., постановено по т.д. 1007/2020 г. по описа на
Окръжен съд –Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от НАП иск установяването
на съществуването и дължимостта на предявени в производството по несъстоятелност и
неприети публични вземания в общ размер на 620 076.30 лв., с посочена главница и лихви,
със съответни срокове за начисляването им и да постановите ново решение, с което да
признаете съществуването и дължимостта на посочените вземания в производството по
несъстоятелност срещу длъжника.
На следващо място, моля, да ни бъдат присъдени направените по делото разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Д.: Моля, по съображенията изложени в отговора ни на въззивната жалба да
постановите рещение, с което да оставите същата без уважение като неоснователна и
необоснована и съответно да потвърдите първоинстанционното решение като правилно,
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и обосновано, тъй като се
подкрепя от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.
Искаме да обърнем внимание на твърдяната порочност на решението от страна на
Национална агенция за приходите, което се обосновава с разпоредбата на чл. 69 и сл. буква
– „а“, „б и „в“ от Закона за опазване на околната среда и считаме, че възражението наред с
всички други също е неоснователно. Тъй като на първо място, тези обстоятелства са
изтъкнати за пръв път едва в производството по същество пред първоинстанционния съд .
Не са заявени нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба, поради което на
осн. чл. 147 ГПК правото да се твърдят нови обстоятелства след приемане на доклада по
делото, видно от самото решение, както и приетия доклад по делото е посочено, че подобно
възражение от страна на ищеца, което да обосновава претенцията му не е сочено.
На следващо място – моля да вземете предвид, че разпоредбите на чл. 69б и чл.69в от
Закона за опазване на околната среда са диспозитивни в частта на наказаното лице, което се
подкрепя и от текста на разпоредбите на чл. 14 и чл. 16 от Наредбата за реда, вида и размера,
3
с едно дълго название Наредбата по чл. 69 ал.8 от Закона за опазване на околната среда,
които регламентират производството по спиране или отмяна на подобен вид
административни наказания по два начина. От една страна те дават възможност на
наказаното лице да поиска, тъй като се използва понятието можа да поиска спиране или
намаляване на санкцията, но в същото време това не отменя задължението на
административно наказващия орган и служебно да извърши промяна или отмяна на
наложеното наказание, доколкото както с разпоредбата на чл. 69в, ал. 4, така и с
разпоредбата на чл. 14, ал. 3 и чл. 16 от Наредбата е предвидено, че органът може сам да
измени или отмени мярката в случай, че при извършени от негова страна планови проверки
установи, че дружеството вече не е в вече не е в нарушение на емисионните му ограничения
по издаденото комплексно разрешително. Считам, че в тази връзка първоинстанционният
съд правилно е взел предвид действието на решението по чл. 709 ТЗ, което поражда
действие за всички от момента на вписването му в ТЗ и е такова обстоятелство въз основана
което административнонаказващият орган е следвало и сам да се сезира и да установи, че и
след датата на неговото вписване в ТР „Полимери“ АД вече не извършва дейност и
съответно няма как да бъде в нарушение на емисионните ограничения по издаденото му
комплексно разрешително.
Излагам това, с оглед оспорване на направените възражения от страна на НАП, както
и в подкрепа на изложеното и прието от първоинстанционния съд. На следващо място моля
да вземете предвид, че противно на твърденията на въззивника възражението за давност не е
лично възражение длъжника. Подробни аргументи в тази връзка сме изложили в отговора си
на въззивната жалба, към които препращаме и от които безспорно се установява от
практиката както на ВКС, така и на настоящия съд, че възражението за давност не е
възражение на длъжника, може да бъде направено и от синдика.
Относно твърденията за наличие на основание за спиране и прекъсване на давността,
за съжаление на процесуалния представител на въззивника такива не бяха събрани по
делото. Сочените покани за доброволно изпълнения, постановления за налагане на мерки,
включително и тези през 2018, 2019 и 2020 г. не са довели до спиране или прекъсване на
давността, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията са
погасени по давност.
По възражението на процесуалния представител на въззивника, относно
претендираните от страна на доверители ми разноски, моля да вземете предвид, че същите са
в минималния размер, определен от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет и се
обосновава от една страна предвид материалния интерес на настоящото производство в
размер на 620 000 лв. грубо, както и от действителната фактическа и правна сложност по
делото. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че по настоящото дело ще се
проведе само едно заседание, защото предмет на производството е материя свързана, както с
прилагане на разпоредбите на ТЗ, така и с прилагане на разпоредбите на специалните
закони, а именно: Закона за опазване на околната среда и данъчно осигурителния и
4
процесуален кодекс. И в тази връзка освен, ме е минимално, то отговаря на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Относно претендираните разноски от страна на въззиваемия считаме, че такива не му
се следват и моля да не се присъждат, тъй като от една страна разноски не са сторени,
доколкото настоящото производство е освободен от заплащане на държавна такса, а
въззивника въобще е освободен от заплащане на държавна такса. А относно претенцията за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение считам, че същото не следва да бъде
уважавано, защото от страна на въззивника не е представен списък на разноските и в тази
връзка моля, да не уважавате искането. Моля, предвид всичко изложено, да ни присъдите и
сторените в настоящото производство разноски, съобразно представения списък, както и да
ни дадете кратък срок да представим допълнителни аргументи в подкрепа на тезата ни,
относно неоснователността на въззивната жалба, съответно правилността и обосноваността
на първоинстанционното решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата страна да представи
писмени бележки в 3-дневен срок, считано от днес.
Разглеждането на делото приключи в 14:35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5