№ 298
гр. С., 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГергА. Огн. Симеонова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от ГергА. Огн. Симеонова Административно
наказателно дело № 20252230201216 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от С. М. Ч., ЕГН: ********** против
НП № 25-0804-006618/21.08.2025 година, издадено от Началник група в ОД на
МВР гр. С., сектор Пътна полиция – гр. С., с което са наложени следните
административни наказания: "Глоба" в размер на 150,00 лв. на основание чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер
на 20,00 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП; „Глоба“ в размер на 200,00 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока
в хода на делото по същество.
Въззиваемата стрА. ОД на МВР гр. С., редовно призовА., не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.07.2025г. в 16:08 часа, в с. С. на ул. „Самуил“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ........., собственост на
В.М.М. ЕГН: **********, като при предприемане на маневра – завой наляво,
водачът не е подал съответния пътепоказател. Същият не се е съобразил с
движещия се зад него лек автомобил марка „Мазда“, с рег. № ........... с което е
създал опасност за движението по пътя. След тези действия на жалбоподателя,
1
управляващият ЛА – „Мазда“, св. С., слязъл от автомобила си и отишъл до
колата на Ч.. Легитимирал се като служител на МВР – разследващ полицай,
като показал служебна карта и значката си. Изискал документите на
жалбоподателя. Същият отказал да ги предаде и напуснал мястото с
управлявания от него автомобил.
За извършените нарушения на С. М. Ч. на 31.07.2025 г. му бил съставен
АУАН Серия GA акт № 3317957 за нарушения на чл. 25, ал. 1, чл. 28, ал. 1, т. 1
и чл. 103 от ЗДвП. Не е представил възражения против АУАН в
законоустановения срок.
Въз основа на АУАН Серия GA акт № 3317957 на жалбоподателя било
издадено НП № 25-0804-006618/21.08.2025 година, издадено от Началник
група в ОДМВР гр. С., сектор Пътна полиция – гр. С., с което са наложени
следните административни наказания: "Глоба" в размер на 150,00 лв. на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП;
„Глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 200,00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на
04.09.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
дадените в хода на съдебното следствие показания на св. С.. Показанията му
са пълни, непротиворечиви и описват случилото се в конкретика. Съдът
частично кредитира показанията на св. Иванов и св. Ч.а. Същите са
кредитирани в частта, в която описват, че св. С. за кратко е показал значката си
и им е изискал документите. Показанията на всички свидетели не се
разминават в тази част, както и в частта, че жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието без да предостави документите си на св. С.. Съдът не
кредитира показанията на св. Иванов и св. Ч.а в частта, в която твърдят, че
жалбоподателят е подал ляв мигач и че същият с поведението си,
предприемайки маневра, не е създал опасност за движещия се след него
автомобил, управляван от св. С.. Съдът не кредитира същите в тази им част с
оглед заинтересоваността на свидетелите, поради отношенията им на
познанство с жалбоподателя, приемайки ги за неправдиви.
Съдът не взе предвид показанията на актосъставителя И. И., тъй като
същият не е очевидец на случилото се, а е съставил акта изцяло въз основа на
твърденията на св. С.. Съдът дава вяра на писмените доказателства,
приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. РазгледА.
2
по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил състава на описаните в НП нарушения на чл.
25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Установено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № ........., собственост на В.М.М. ЕГН: **********, при
предприемане на маневра – завой наляво, не е подал съответния
пътепоказател. Същият не се е съобразил с движещия се зад него лек
автомобил марка „Мазда“, с рег. № ........... с което е създал опасност за
движението по пътя.
Съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Видно от представения с административнонаказателната преписка
АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от
жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи
състава на три отделни административни нарушения. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписА.та от закона форма, чрез
който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците
на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са
се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради
това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на
акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения
в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на
3
административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е
разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.
Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 4/2023 г.)
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергА. в хода на настоящото
производство е видно, че жалбоподателят е осъществил нарушенията по чл.
25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, т. 1. Същото е възпроизведено и текстово и като
членове от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП.
Административнонаказващият орган правилно, след като е установил
всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното
наказателно постановление относно две от наложените наказания глоба в
размер на 150,00 лева, 20,00 лева. Техният размер е конкретно определен, като
АНО правилно е посочил основанието за налагането на именно тези две
наказания.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е посочено, че който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението, се наказва с глоба от 150,00 лева. Наложената
санкция е законосъобразно определена.
Наложената глоба в размер на 20,00 лв., наложена на основание чл.185 от
ЗДвП е също законосъобразно определена.
Относно третото наложено наказание:
В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил,
че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца
и с глоба от 50,00 до 200,00 лева водач, който откаже да предаде документите
си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол. В настоящия случай на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП казва: „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
Чл. 31 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от
26.01.2021 г.) казва, че Контролът на пътното движение се осъществява от
служители на "Пътна полиция" и от други служители на МВР, на които са
възложени дейности по контрол на пътното движение.
4
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
представлява отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, каквото качество свидетелят С. не притежава,
предвид на наличните по делото доказателства. От тук следва, че
нарушението от обективна стрА. не е осъществено, тъй като не е налице един
от признаците на административното нарушение досежно подаден сигнал за
спиране от надлежен контролен орган.
Няма съмнение, че разследващите полицаи нямат правомощията,
разписани в ЗДвП – да контролират правилата за движение по пътищата.
Поради което св. С. няма качеството на контролен орган по см. на чл. 103 от
ЗДвП. Същият не е бил облечен с надлежна униформа, не е указал дължимо
поведение на жалбоподателя със стоп палка, каквато се изисква за надлежно
отбиване на автомобили от пътното платно.
По изложените доводи, съдът счита, че за жалбоподателя не е възникнало
задължението по чл.103 от ЗДвП, поради което неправилно му е била
наложена административнонаказателна санкция за неговото неизпълнение.
В тази част НП следва да се отмени.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта относно наложеното
административно наказание глоба на осн. чл. 103 от ЗДвП и потвърдено като
правилно и законосъобразно в остА.лата му част.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни,
като в случая такива се претендират само от жалбоподателят в размер на
300,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени 100,00 лв., който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР -
С., която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-006618/21.08.2025 година, издадено
от издадено от Началник група в ОД на МВР гр. С., сектор Пътна полиция –
гр. С., с което са наложени следните административни наказания: "Глоба" в
размер на 150,00 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 25-0804-006618/21.08.2025 година, издадено от
издадено от Началник група в ОД на МВР гр. С., сектор Пътна полиция – гр.
С., в частта, в която е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
5
на 200,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - С. да заплати на С. М. Ч., с адрес гр. Е., ул.
„Тракия“ №25, ЕГН: ********** сторени от същия разноски за адвокат в
размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6