О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията Д. Томова
въззивно частно
търговско дело № 657 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. №29980/22.05.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., срещу разпореждане №11348 от 17.03.2020г.
на Варненски районен съд, 18 състав, постановено по ч.гр.д. №2998/2020г. по
описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по
чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за
изпълнение срещу длъжника Т.И.Д., ЕГН **********, за сумите 855,38 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги; 20 лева – такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за периода 27.11.2018г. до 03.09.2019г.;
66,92 лева – лихва за забава върху главниците /по договора за кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за периода
13.08.2018г. до 03.09.2019г.
Жалбоподателят
твърди, че заповедният съд е превишил своите правомощия и
в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че преценката по чл.411,
ал.2, т.З ГПК за наличието на неравноправни
клаузи е извършена в нарушение на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Оспорва извода на заповедния съд, че клаузите,
определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги
са нищожни поради противоречие на закона, като твърди, че сключването на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е опционално,
по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля; същото не е пряко
свързано с договора за кредит, съотв. сключването му не е задължително условие
за отпускане на кредит; възнаграждението не е цена на услугите, а се дължи за
предоставената възможност (опция) във всеки един момент длъжникът да поиска
промяна в договора му за кредит; възнаграждението се дължи отделно и независимо
от цената на самия кредит, поради което не следва да се включва при
изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР). По отношение на таксите по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането обосновава твърдение, че същите не
представляват такси за управление на кредита, тъй като се дължат само при
неизпълнение от страна на длъжника и целят да компенсират налагащите се във
връзка с това допълнителни действия на кредитора по събиране на просроченото
вземане като обаждания, изпращане на смс-и, писма. Изразено е несъгласие и по
отношение на отказа за включване в заповедта за изпълнение на задължението за
лихвата за забава като се твърди, че така не се стига до анатоцизъм, тъй като
като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата
парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за
допуснатото от длъжника неизпълнение.
При тези
основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване
на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба
е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите
приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
От данните по
ч.гр.д. №2998/2020г. по описа на ВРС, 18 състав, се установява, че районният
съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6
от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление
за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, за парични вземания на заявителя – кредитор „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, спрямо длъжника Т.И.Д., ЕГН **********,***, в размер на 777,01
лева – главница; 193,09 лева – договорна лихва за периода 12.01.2019г. -
03.09.2019г.; 855,38 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, 20 лева –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 27.11.2018г.
до 03.09.2019г.; 66,92 лева – лихва за забава върху главниците /по договора за
кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за
периода 13.08.2018г. до 03.09.2019г., както и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, произтичащи от
неизпълнение по договор за потребителски кредит №********** от 03.07.2018
година.
В т.12 на
заявлението е пояснено, че страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата
на което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с
подписването му, като страните са постигнали съгласие същото да бъде разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на кредита. Поради допуснато неизпълнение от длъжника кредиторът е
направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за
таксите на „Профи Кредит България” ЕООД, поради което и за периода от
27.11.2018г. до 03.09.2019г. са начислени суми за обезщетяване на тези разходи.
Допълнително в подадена на 16.03.2020г. уточнителна молба вземанията са
конкретизирани по размер и период на начисляване, пояснени са и услугите,
включени в закупения допълнителен пакет, за които се дължи търсеното
възнаграждение, както и остатъка от начислените и неплатени такси и обезщетение
за забава.
Въз основа на тези твърдения и като се има предвид
начина на уговаряне на възнаграждението по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (като
глобална сума, начислявана и дължима предварително независимо дали длъжникът ще
се възползва от предоставените възможности по пакета от допълнителни услуги, предмет на споразумението),
обосновано може да се приеме, че уговорените като предоставяни на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, който
надхвърля по размер предоставената в заем сума (при размер на отпуснатия заем
900 лв. и договорено за това възнаграждение в размер на 435,36 лв.,
„възнаграждението“ за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на
1080,48 лв.). Нито една от сочените като включени в пакета допълнителни услуги
не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено без да е обусловено от насрещна воля на доставчика. Само ако можеше
да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря отново, то и предметът
на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност като опция. Дори и
първата от услугите (приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит) е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не
гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно
от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за
предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и
икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на
насрещните страни (ако те се изчерпват само с посочения предмет на
допълнителния пакет и нямат друга цел).
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи
допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за
работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни
доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят
така драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага
се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до
средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по
същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Същите
съображения следва да се отнесат и към таксата, която дори не е изрично
уговорена като размер и основание в договора, а се прилага в отношенията на
страните чрез препращане към тарифа. От една страна, самият кредитор признава,
че основание за предвиждане на такава такса е неизпълнението на длъжника, но
законът изрично ограничава обема на отговорността на потребителя в този случай
само до обезщетение в размер на законната лихва, каквото кредитора е
претендирал отделно. От друга страна, самите действия по стимулиране на
доброволното изпълнение не съпътстват и не обслужват ползването на изцяло вече
получения кредит като допълнително благо за клиента, за да се таксуват като
услуга. Посочени като допълнителни дейности уведомявания на длъжника по
естеството си не могат да се отделят от администриране на лошия кредит.
Завишението на присъщите на тази дейност разходи в сравнение с разходите, които
кредиторът прави по обслужване на изправни клиенти не е резултат от
допълнителна услуга, а вреда от неизпълнение, чието покритие дава именно
завишената законна лихва.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4
чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено
налага квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски договор
като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл въззивният съд изцяло
споделя извода за нищожност на споразумението като несъвместимо с императивната
нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Целта на заповедното производство
е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не
погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с изпълнително основание
(заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме
действия за принудително изпълнение. Именно с оглед на това още на фаза
издаване на исканата заповед за изпълнение сезираният заповеден съд е длъжен да
извърши проверка както за надлежната индивидуализация на вземанията (по основание
и размер), така и за липсата на противоречие със закона или добрите нрави. Това
е от особена важност в случаите, когато вземанията се основават на договор за
потребителски кредит, какъвто е настоящия случай, тъй като само по този начин
се осигурява ефективна защита на
потребителя като по-слаба страна в договорното правоотношение. Понастоящем с
изменението на процесуалния закон (ГПК, изм., ДВ, бр.100/2019г.) това
задължение на съда е изрично изведено и засилено, задължавайки го да следи
служебно и за евентуална неравноправност на договорните клаузи, на които се основава искането за
издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на
претендираното обезщетение за забава за предхождащ подаването на заявлението
период. Доколкото същото е начислявано върху общия размер на забавените месечни
вноски, включващи и част от разсроченото за срока на договора възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, като нито в заявлението, нито в допълнителната молба е уточнена
частта от претендираните лихви за забава само за месечните вноски за погасяване
на кредита, изводът на първоинстанционния съд, че искането следва да се
отхвърли изцяло се споделя от въззивния съд.
При тези фактически
и правни констатации съдът заключава, че обжалваното разпореждане на заповедния
съд е законосъобразен и правилен съдебен акт. Предявената срещу него частна
жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Въз основа на
изложените мотиви въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №29980/22.05.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., срещу разпореждане №11348 от 17.03.2020г.
на Варненски районен съд, 18 състав, постановено по ч.гр.д. №2998/2020г. по
описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по
чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за
изпълнение срещу длъжника Т.И.Д., ЕГН **********, за сумите 855,38 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги; 20 лева – такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за периода 27.11.2018г. до 03.09.2019г.;
66,92 лева – лихва за забава върху главниците /по договора за кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за периода
13.08.2018г. до 03.09.2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.