РЕШЕНИЕ
№ 3381
гр. Варна, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110100193 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от В. к.- В. ООД, ЕИК *******, срещу И.
Д. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, вр. Чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл 86 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че И. Д. И. дължи на В.и к.- В. ООД сума в
размер на 307.59 лева, представляваща ½ от общата стойност от 615.18 лева на ползвани и
незаплатени******* за периода от 04.03.2022 г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сума в размер на 17.38 лева, представляваща ½ част от общото обезщетение за
забава от 34.76 лева върху главницата за периода от 06.05.2022 г. до 02.09.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РС-Варна.
В исковата си молба ищецът твърди, че е предоставил ***** на ответника, който ги
получавал и ползвал за имот с адрес: гр. В., ж.к. М., блок *****, вх. ***, ап. ****.
Ползваните услуги се отчитали по партида с № ***** като подробно описва същите. Твърди
се, че доставените ***** за периода от 04.03.2022 г. до 07.08.2023 г. били служебно
начислени, но не били оспорени с писмено възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба №
4/14.09.2004г. на МРРБ. Твърди, че И. като ползвател и***** услуги не заплатил
начислените суми в 30 дневен срок след датата на фактурирането и след изтичането на този
срок изпаднал в забава. Излага, че по депозирано от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РС-
Варна. Срещу издадената заповед за изпълнение О. В. подала възражение по чл. 414 ГПК.
1
По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на
15.02.2024 год. лично по местоживеене, като в законовия срок отговор не е постъпил. На
29.07.2024 год. ответникът е призован по същия начин за съдебно заседание. В проведеното
на 05.09.2024 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа
в негово отсъствие, а ищецът желае да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането
по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с
писмени доказателства- общи условия за предоставяне на ***** услуги на потребителите от
***** оператор, решение № БП-Ц13/29.06.2022 г. на КЕВР, ведно с обява, решение № БП-
Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР, ведно с обява, справка за недобора на частен абонат № ***** от
02.09.2023 г., както и съдържащите се в приложеното ч.гр.д. 11495/2023 год. по описа на
ВРС писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона
предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят и направените в настоящото
производство разноски в размер 75.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира разноски и в заповедното
производство, които са в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева-
възнаграждение за юрисконсулт. Предвид предявяване на иск само срещу единия от
длъжниците, дължимите разноски се редуцират наполовина.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на В. и к.- В. ООД, ЕИК
****** законен представител: В. Р.- управител, представлявано по пълномощие от
юрисконсулт П. В. по отношение на И. Д. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., ж.к.
М., бл. *****, вх. ****, ап. **** за сума в размер на 307.59 лева, представляваща ½ от
2
общата стойност от 615.18 лева на ползвани и незаплатени ***** услуги в собствено на
ответника жилище в гр. В., ж.к. М., блок ****, вх. ****, ап. **** за периода от 04.03.2022 г.
до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 17.38 лева,
представляваща ½ част от общото обезщетение за забава от 34.76 лева върху главницата за
периода от 06.05.2022 г. до 02.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** да заплати на В. и к.- В. ООД сумата 175.00
лева, представляваща разноски в исковото производство и 37.50 лева- разноски в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3