Присъда по НОХД №13918/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 13918 по описа на СРС, НК, 109-ти състав за
2022 година
I. От Софийска районна прокуратура е внесен обвинителен акт в СРС
против Е. Н. Б., ЕГН: **********, с обвинение за престъпление от общ
характер по състава на чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че:
На неустановена дата в периода от 23.06.2014г. до 11.07.2014г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В.
И. В., че е заветник на Л. С., починала през 201Зг. и същата му е завещала
цялото си движимо и недвижимо имущество, включително ½ идеална част от
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„Арсеналски“ №105, ет. 7. ап. 26 и с това причинил имотна вреда на В. И. В.,
П. И. В. - П. и Л. Ф. В. в общ размер на 33 300 лева, явяващи се стойността на
½ идеална част от посочения имот, на която В., В. и В. - П. били
съсобственици и която на 11.07.2014г. Б. получил от тях, като причинената
вреда е в големи размери.
С разпореждане №12647/09.11.2022г., издадено от съдията-докладчик,
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведено разпоредително заседание, съдът, с протоколно
определение, конституира В. И. В. в качеството му на частен обвинител,
доколкото направеното от него искане е своевременно сторено и произхожда
от легитимирано лице. По отношение гражданския иск, предявен съвместно
от В. И. В., Л. Ф. В. и П. И. В.-П., съдебният състав, след като взе под
внимание както това, че предявеният иск не е съобразен с параметрите на
обвинението, така и това, че разглеждането на гражданския иск в настоящото
производството е от естество да забави наказателния процес, предвид това, че
се претендира изготвянето на експертиза за установяване на размера на
вредите, а съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК разглеждането на
граждански иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело,
прецени, че предявеният граждански иск не следва да бъде допуснат за
съвместно разглеждане. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че искането, направено от В. И. В., Л. Ф. В. и П. И. В.-П., за
конституирането им в качеството на граждански ищци, следва да бъде
оставено без уважение.
Без уважение е оставено и искането, направено от М. Г. С., за
конституирането му в качеството на частен обвинител и граждански ищец, тъй
като съобразно обвинението, за което подсъдимия Б. е привлечен към
наказателна отговорност, М. Г. С. не се явява пострадало лице.
В хода на съдебните прения, представителят на Софийска районна
прокуратура поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение,
твърдейки, че в хода на съдебното производство са доказани по несъмнен
начин както фактите, подробно описани в обвинителния акт, така и вината на
подсъдимия. Прокурорът поддържа, че е установено както това, че
подсъдимият не е бил заветник на Л. С. и не е придобил идеална част от
правото на собственост върху инкриминирания недвижим имот, така и това,
че той неоснователно се е обогатил със сума в размер на 56624 лева, която се
1

явява съставомерната имуществена вреда, настъпила в резултат на
извършеното от подсъдимия деяние. Прокурорът пледира за постановяването
на осъдителна присъда, с която на подсъдимия да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от пет години. Представителят на държавното обвинение
посочва, че съдебният състав, при определяне размера на наказанието
„лишаване от свобода“, следва да съобрази, че подсъдимият е неосъждан.
Частният обвинител – В. И. В., поддържа, че от събраните доказателства
се доказва, че подсъдимият е изготвил саморъчно завещанието, което
впоследствие в качеството му на заветник и съсобственик, имащ правото да
придобие вещните права на собственост от страна на измамените лица, е
представил пред реалните собственици на недвижимия имот. Частният
обвинител навежда, че самото изготвяне на завещанието не само показва
съзнанието за неистинността на документа и прекия умисъл на подсъдимия да
се представи в това качество, но и изключва грешка или небрежност от страна
на подсъдимия при извършената от него преценка на завещанието. В. твърди,
че е налице логическа връзка между изготвянето на завещанието, умисъла на
подсъдимия и резултата – получаването на облага посредством извършената
измама. Частният обвинител поддържа, че всички доказателства, включително
експертизата, доказваща истинността на имейл кореспонденцията с Б.,
определят замисълът и последващото негово осъществяване от подсъдимия,
като е въвел до заблуждение измамените лица.
Адвокат Л.М. - защитник на подсъдимия Б., в хода на съдебните прения
отбелязва, че подсъдимият е обвинен за класическа измама по чл. 209 от НК, а
не за документно престъпление. Адвокат М. излага, че престъплението измама
следва да включва създаването на илюзия, която е различна от
действителността и която следва да уврежда контрагента, като отнема от
неговия патримониум, като по този начин деецът се обогатява. Защитникът
посочва, че в процесния случай подсъдимият е направил оферта и е дал
възможност на насрещните страни да я приемат или не, което според адвокат
М. показвало, че волята на съсобствениците е била да се разпоредят по начина,
по който те са се разпоредили, и решението им не е било повлияно от външна
намеса, като те доброволно са се отказали от предявяването на претенция.
Адвокат М. навежда, че наследниците не са обеднели, тъй като са получили
парични средства в размер, който бил определен от тях. Защитникът посочва,
че сделката, сключена между подсъдимия и наследниците, не е била с оглед
личността на подсъдимия, поради което, независимо от приетата графическа
експертиза, не е осъществен съставът на престъплението измама по чл. 209 от
НК. С оглед изложените съображения защитникът пледира за постановяването
на оправдателна присъда.
Адвокат Янчо Я. – защитник на подсъдимия Б., посочва, че липсата на
увреждане изключва наличието на измама, тъй като измамата по чл. 209 НК е
резултатно, увреждащо престъпление. В хода на съдебните прения адвокат Я.,
излага различни хипотези, при които според него е налице измама. Според
защитника измама е осъществена или когато заблуденото лице изпълни
парично задължение, което то няма, но приема, че следва да изпълни, защото е
2

било въведено в заблуждение, или когато заблуденото лице бъде мотивирано
да извърши действие, което то не би извършило, ако не е било измамено, или
ако заблуденото лице изпълни чужд дълг да плати чуждо задължение. Адвокат
Я. счита, че твърдението на СРП за наличието на имуществена вреда в доказан
размер е неоснователно и недоказано. Защитникът приема, че пострадалите
лица твърдят, че сами са взели решение за доброволна делба, а не са сторили
това под натиск на подсъдимия. Адвокат Я. поддържа, че договорът между
подсъдимия и наследниците, не е бил сключен във връзка с личността на
подсъдимия. Защитникът твърди, че наследниците са изложили, че изпълняват
нравствен дълг и че не желаят да получат по-голяма парична сума, тъй като
техният наследодател не е допринесъл по никакъв начин за имота, а го
получава единствено, защото е бивш съпруг на Л. С.. Адвокат Я. посочва, че
завещанието, с което имотът е завещан на подсъдимия, не е от значение за
наказателния процес, тъй като повдигнатото обвинение е за измама. С оглед
изложените съображения защитникът пледира за постановяването на
оправдателна присъда.
В личната си защита подсъдимият Е. Н. Б. заявява, че поддържа
изложеното от неговите защитници. В последната си дума подсъдимият
заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Заявява, че не е
повлиял на наследниците за договора за делба и за начина, по който от тяхна
страна е било взето решение.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Е. Н. Б., ЕГН **********, роден на **************г., гр.
София, българин, с българско гражданство, висше образувание, неженен,
трудово ангажиран, неосъждан, с постоянен адрес гр. София, ж.к
„*****************
Подсъдимият Б. взел решение по неправомерен начин да набави за себе
си неследваща му се имуществена облага, като за целта, решил пред трети
лица да представя себе си като заветник на Л. Г. С., като по този начин искал
да придобие за себе си притежаваното от нея приживе имущество.
На 30.09.1952г. между Л. Г. С. /след брака - Л. Г. В./ и Ив.Анг. В. бил
сключен граждански брак. Двамата живеели съвместно до 1958г., когато
между тях настъпила фактическа раздяла, без сключения от тях граждански
брак да бъде прекратен. През 1967г. Л. Г. В. закупила недвижим имот –
апартамент №26, намиращ се в гр. София, ул. „Владо Г.“ №105-107/
понастоящем бул. „Арсеналски“ № 105/ ет. 7, който обитавала до смъртта си.
През 1970г. гражданският брак, сключен между Л. Г. В. /след развода - Л. Г. С./
и Ив.Анг. В., бил прекратен. Впоследствие Ив. В. сключил втори брак със
свидетелката Л. Ф. В., с която имали две деца – свидетелите В. И. В. и П. И.
В.-П.. Ив. В. починал на 20.09.2001г.
3

Л. Г. С. нямала деца, живеела сама и се грижела сама за себе си. Тя имала
брат – свидетелят М. Г. С., който през 70-те години на миналия век емигрирал
в чужбина. Л. Г. С. била посещавана веднъж-два пъти годишно от свидетеля Г.
М. С. – син на свидетеля М. Г. С. и неин племенник. Свидетелят М. Г. С. не се
връщал често в България, но когато го правел, престоявал в жилището на
своята сестра. Посредством телефонни обаждания Л. С. и свидетелят М. С.
ежедневно комуникирали помежду си. След като няколко последователни дни
свидетелят М. С. не получил телефонно обаждане от Л. С., той помолил
негова позната – Д. И., да потърси неговата сестра. От Д. И. свидетелят М. С.
бил информиран, че Л. С. е била откарана в спешна помощ. Свидетелят М. С.
помолил Д. И. да се погрижи за Л. С., при което И. му съобщила, че познавала
мъж, който бил способен да стори това – подсъдимият Е. Б.. Свидетелят М. С.
провел телефонен разговор с подсъдимия Е. Б., в хода на който подсъдимият Б.
заявил, че щял да се погрижи за Л. С., за което поискал да му бъде заплатена
парична сума в размер на 500 евро. Свидетелят М. С. изпратил на подсъдимия
Е. Б. паричната сума, поискана от него. След кратък времеви интервал
подсъдимият Б. се свързал със свидетеля М. С. чрез телефонно обаждане, като
в хода на проведения разговор го информирал, че Л. С. е починала и го
уведомил, че той щял да се погрижи както за нейното погребение, така и за
всичко останало. Смъртта на Л. Г. С. е настъпила на 10.05.2013г.
На неустановена по делото дата, подсъдимият Б. сам изготвил
саморъчно завещание, в което като дата на съставяне посочил 22.03.2013г. и на
което той придал вид, че представлява писмено волеизявление, произхождащо
от Л. Г. С., с което тя разпорежда след настъпването на смъртта цялото
нейно движимо и недвижимо имущество да премине в полза на подсъдимия. В
завещанието от подсъдимия Б. било записано, че Л. С. се разпорежда по този
начин със своето имущество в знак на благодарност за грижите, които той бил
положил за нея.
На 23.06.2014г. подсъдимият Е. Б. посетил кантората на свидетелката -
Ч. Б. – нотариус при Софийски районен съд, където депозирал молба, с която
отправил искане за обявяване на саморъчното завещание, което той изготвил
от името на Л. Г. С.. Към молбата подсъдимият приложил съставеното от него
завещание и препис-извлечение от акта за смърт на Л. Г. С.. На 01.07.2014г. от
свидетелката Б. била изпратена молба до Служба по вписванията - гр. София
към Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, с която, на
основание чл. 4. б. ,.И" от Правилника за вписване, поискала да бъде вписан
препис от приетото за съхранение и обявено на 23.06.2014г, от нея, саморъчно
завещание на покойната Л. Г. С., починала на 10.05.201Зг., в полза на
подсъдимия Е. Н. Б. за следния недвижим имот – ½ идеална част от
апартамент №26, находящ се в гр. София, район „Лозенец“ при Столична
община, бул. „Арсеналски“ № 105 /бивш Владо Г. 105-107/, със застроена
площ от 56.18 кв.м. Тъй като апартаментът, намиращ се в гр. София, район
„Лозенец“ при Столична община, бул. „Арсеналски“ № 105, бил придобит от
Л. С. през 1967г. – преди гражданския брак, сключен между нея и Ив.Анг. В.,
да бъде прекратен, подсъдимият придобил ½ идеална част от жилището.
Подсъдимият установил, че един от наследниците на Ив.Анг. В. е
4

свидетелят В. И. В., чийто електронен пощенски адрес подсъдимият намерил
в интернет. На 23.06.2014г., в 22:06 часа, подсъдимият Б. изпратил на
електронната поща на свидетеля В. В. съобщение, в което се представил за
наследник по завещание на Л. Г. С.. С изпратеното съобщение подсъдимият
информирал свидетеля В., че апартамент, който бил завещан от Л. С. в негова
полза, е бил придобит от нея по време на брака на с Ив. В. – баща на
свидетеля В. В.. Със съобщението подсъдимият помолил свидетеля В. да
провери архивите на своя баща за запазено решение по делбено дело, тъй като
ако не е била извършена делба, свидетелят В., заедно с евентуални други
наследници, се явявал съсобственици на ½ от завещания на подсъдимия
апартамент. На неустановена по делото дата, свидетелят В. В. прочел
изпратеното му от подсъдимия съобщение. Впоследствие между двамата била
организирана среща, провела се в адвокатската кантора на свидетеля В. В.. По
време на проведената среща между свидетеля В. В. и подсъдимия, последният
твърдял, че той и неговата майка дълго време са полагали грижи за Л. С.,
поради което тя завещала в негова полза процесния апартамент. Посредством
свидетеля В. В. свидетелите Л. В. и П. В.-П. научили, че подсъдимият е
заветник на Л. Г..
На 30.06.2014г., в 16:20 часа, подсъдимият Б. изпратил на електронната
поща на свидетеля В. В. ново съобщение, с което го информирал, че е провел
разговор със свидетелката Б., която му била предложила да бъде извършена
доброволна делба на имота. Свидетелите В. В., Л. В. и П. В.-П., мотивирани от
неверните представи, създадени у тях от подсъдимия – че той и неговата
майка дълго време са полагали грижи за Л. С., поради което тя е завещала в
негова полза процесния апартамент, и вземайки предвид волята на Ив. В. – да
не предявява приживе никакви претенции към бившата си съпруга, взели
решение да не претендират получаването на техния наследствен дял в
недвижимия имот, като по този начин да изпълнят волята на завещателката –
да прехвърли в полза на подсъдимия целия апартамент.
На 11.07.2014г, в кантората на свидетелката Ч. Б. бил изповядан договор
за доброволна делба, акт № 55. том I, per. № 1342, нот. Дело 48/2014г, с който
подсъдимият Е. Б. получил в дял и станал изключителен собственик на
недвижим имот апартамент №26, намиращ се в гр. София, район ,,Лозенец“
при Столична община, бул. Арсеналски № 105 /бивш Владо Г. 105-107/, със
застроена площ в размер на 56,18 кв.м., заедно с мазе с декларирана площ 1.50
кв.м. В договора било записано, че за уравняване на дяловете им свидетелите
В. В., Л. В. и П. В.-П. са получили от подсъдимия Е. Н. Б. парична сума в общ
размер на 300 лв., на която те оценяват своя дял, имайки предвид волята на
своя наследодател и това, че към момента на закупуването на имота е бил във
фактическа раздяла с бившата си съпруга. В договора било записано, че Е. Б.,
щял да получи обратно паричната сума в размер на 300 лв., дадена от него на
свидетелите В. В., Л. В. и П. В.-П., която той се задължил в срок от три месеца
да внесе от името на свидетелите В. В., Л. В. и П. В.-П. по сметката на
Българския червен кръст. На същата дата, договорът за доброволна делба бил
вписан в Служба по вписванията - София към Агенция по вписванията при
Министерство на правосъдието.
5

На 07.08.2014г, подсъдимият Е. Б. се разпоредил с процесния
апартамент, като прехвърлил правото на собственост върху него на трето
лице. Продажната цена била в размер на 46 000 евро (четиридесет и шест
хиляди евро).
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установени по
категоричен и непротиворечив начин от следните доказателства и
доказателствени средства: гласни - обясненията на подсъдимия Е. Н. Б.;
показанията на свидетеля В. И. В.; показанията на свидетелката П. И. В.-П.;
показанията на свидетелката Л. Ф. В.; показанията на свидетелката Ч. С. Б.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане на основание чл. 281,
ал. 4 във вр. с ал.1, т. 2, предл. 2; показанията на свидетеля К. Г. Б.;
показанията на свидетеля Г. М. С., показанията на свидетеля М. Г. С.,
показанията на свидетеля Б. Б. М.; писмени – справка за съдимост на Е. Н. Б.;
удостоверения за наследници; удостоверение за граждански брак №1863;
договор за доброволна делба; нотариален акт за продажба на недвижим имот
№42, том II, рег. №3466 н.д 117/2024г.; справка №1656092/16.12.2022г. от
Агенция по вписванията; разпечатки от кореспонденция по електронна поща
между свидетеля В. В. и подсъдимия Е. Б.; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на Л. Г. С.; молба от Е. Н. Б. за приемане на съхранение и
обявяване на саморъчно завещание на Л. Г. С.; протокол за обявяване на
саморъчно завещание; нотариален акт за собственост на апартамент(жилище)
№49, том ХХ, дело. №36659/67 год.; решение на Софийски градски съд по гр.
дело №6613 по описа за 1969 год.; препис-извлечение от акт за смърт на Л. Г.
С.; декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти; способите за събиране и проверка на доказателства – заключение
на съдебно-техническа експертиза, заключенията на 3 бр. съдебно-оценителни
експертизи, заключение на графическа експертиза.
На първо място, настоящият съдебен състав, при изграждането на
фактическите си изводи, се довери на показанията на свидетеля М. Г. С. – брат
на Л. Г. С., като намери същите за детайлни, логични и подробни. В
показанията си свидетелят е категоричн, че Л. С. се е грижила сама за себе си
и не е имала нужда друго лице да помага. От съобщеното от свидетеля
съдът извлича информация относно това, че той и Л. С. са комуникирали
ежедневно помежду си посредством телефонни обаждания, поради което, след
като няколко последователни дни тя не се свързала с него, той помолил своя
позната – Д. И., да я потърси. От заявеното от свидетеля съдебният състав
установява, че след като узнал от своята позната, че Л. С. се намира в
болнично заведение, той помолил я да се погрижи за неговата сестра, като в
отговор на това, неговата позната му съобщила, че познавала мъж, който
можел да поеме тази грижа. Видно от показанията на свидетеля, този мъж е
бил подсъдимия Б., който в хода на проведен телефонен разговор със
свидетеля го уверил, че ще се погрижи за Л. С., за което поискал да му бъде
заплатена парична сума в размер на 500 евро, които впоследствие свидетелят
му изпратил. Настоящият съдебен състав установи от заявеното от свидетеля
М. С., че малко след това той получил телефонно обаждане от подсъдимия,
6

който го информирал за настъпилата смърт на Л. С. и го уведомил, че ще се
погрижи както за нейното погребение, така и за всичко останало.
Въпреки че в настоящото производство свидетелят В. В. е конституиран
в процесуалното качество на частен обвинител поради обстоятелството, че се
явява пострадал от инкриминираното деяние, неговите показания се
отличават с логичност и обективност, като настоящата съдебна инстанция
намира, че въпреки евентуалната заинтересованост на същия от изхода на
делото, неговите показания не са тенденциозни. В показанията си този
свидетел дава сведения за това, че първоначално подсъдимият се е свързал с
него посредством електронно съобщение, изпратено до неговата електронна
поща, в което подсъдимият се бил представил като заветник на Л. С., като
впоследствие, при проведена среща между двамата в адвокатската кантора на
свидетеля В., подсъдимият потвърдил, че пред свидетелката Ч. Б. е започната
процедура по вписване на завещанието. От заявеното от свидетеля в хода на
съдебното следствие става ясно, че подсъдимият обяснил, че Л. С. е завещала
апартамента в негова полза, тъй като той и неговата майка дълго време са
полагали грижи за нея. От показанията на свидетеля съдебният състав извлича
и информация за това, че водени от желанието си да изпълнят волята на
завещателката и съобразявайки се с това, че наследодателят им не е имал
претенции към Л. С., той и свидетелките П. В.-П. и Л. В. съвместно взели
решение при извършването на доброволната делба на процесния апартамент
да прехвърлят падащия им се дял на подсъдимия срещу парична сума в размер
на 300 лева, която вместо да бъде получена лично от тях, следвало да бъде
дарена от подсъдимия. В хода на съдебното следствие свидетелят категорично
заявява, че основана причина да се разпоредят със своя дял по този начин, е
било желанието им да се съобразят с волята на Л. С..
На следващо място, настоящият съдебен състав, при изграждането на
фактическите си изводи, се довери на показанията на свидетеля Г. С. –
племенник на Л. С. и син на свидетеля Г. С., в частта, в която свидетелят
изнася данни за това, че Л. С. е била енергична, самостоятелна и не е търсела
друго лице да полага грижи за нея. В тази част заявеното от свидетеля намира
подкрепа в показанията на свидетеля М. С.. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля в частта, в която той заявява, че свидетелят М. С. е отсядал в
жилището на Л. С., когато е посещавал България. Съдебният състав се довери
и на съобщеното от свидетеля Г. С. в частта, в която той споделя, че е
посещавал веднъж - два пъти годишно Л. С.. Съдът не се довери на
показанията на свидетеля както в частта, в която той заявява, че последно е
контактувал с Л. С. в началото на зимата на 2013г., така и в частта, в която той
поддържа, че тя не е била настанявана в болнично заведение. При извършен
анализ на така депозираните показания в посочените им части, съдът на първо
място установи, че е обективно невъзможно свидетелят да е контактувал с Л.
С. в началото на зимата на 2013г., тъй като от приложеното по делото препис-
извлечение от акт за смърт на Л. Г. С. е видно, че тя е починала на 10.05.2013г.
Съдебният състав приема, че по отношение на това обстоятелство у свидетеля
е налице недобре съхранен спомен, като най-вероятно той е имал предвид
началото на зимата на 2012г. Наличието на недобре съхранен спомен у
7

свидетеля по отношение на това обстоятелство, съдът отдава на периода
време, изминал от събитията, за които свидетеля дава показания, до разпита
му в хода на съдебното следствие. На следващо място, показанията на
свидетеля Г. С. в частта, в която той твърди, че Л. С. не е била настанявана в
болнично заведение, противоречат на показанията, дадени от свидетеля М. С.,
в които той поддържа, че тя е била настанявана в такова заведение. По
отношение на това обстоятелство съдебният състав се довери на съобщеното
от свидетеля М. С., тъй като от показанията на свидетеля Г. С. се установява,
че той е контактувал с Л. С. за последен път няколко месеца преди тя да
почине, поради което съдът приема, че обстоятелството, че в периода
непосредствено преди настъпването на нейната смърт тя е била настанена в
болнично заведение, е останало извън неговото знание.
Съдебният състав възприе с доверие показанията на свидетелките Л. В.
и П. В.-П. по отношение това, че първоначално подсъдимият Б. е осъществил
контакт със свидетеля В. В., пред когото той се бил представил като заветник
на Л. С.. От изложеното от свидетелките се установява, че с оглед
предоставената им информация и водени от желанието си да зачетат волята на
завещателката, те и свидетелят В. В. взели решение да не претендират
получаването на техния наследствен дял в недвижимия имот. По отношение
на тези обстоятелства, съобщеното от свидетелките се подкрепят в пълна
степен от показанията на свидетеля В. В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. Б. и Ч. Б., от които
съдебният състав извлича информация за това, че подсъдимият Е. Б. е посетил
нотариалната кантора на свидетелката Б., където е предоставил акт за смърт и
завещание, което е поискал да бъде прието за съхранение и обявяване. В хода
на съдебното следствие бе констатирана липсата на съхранен спомен у
свидетелката Ч. Б. по отношение на годината, през която завещанието е било
обявено – 2014г., поради което показанията на свидетелката, дадени в рамките
на досъдебното производство, в тази им част бяха приобщени чрез прочитане,
на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1 ,т. 2 пр. 2 от НПК. Липсата на
съхранен спомен у свидетелката Б. за годината, през която завещанието е било
обявено, съдът отдаде както на изминалия период от време, така и на
естеството на работните задължения на свидетелката, свързани с извършване
на множество аналогични действия.
Настоящият съдебен състав не постави в основата на своите фактически
изводи показанията на свидетеля Б. М.. Макар и да няма основание за
дискредитиране на изложеното от него, съдът намира, че показанията му не
допринасят за изясняването на обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
По отношение на обясненията на подсъдимия Б. настоящият съдебен
състав взето под внимание, че те имат двойствена процесуалноправна
природа, тъй като са както гласно доказателствено средство, така и средство за
защита. Поради гореизложеното те следва да бъдат кредитирани от съда само,
ако са вътрешно логични и обосновани и не се оборват от останалите събрани
по делото доказателства. Изхождайки от това принципно положение,
съдебният състав не се довери на обясненията на подсъдимия, че не е писал
8

или подписвал саморъчното завещание на Л. С. в негова полза. Обясненията
на подсъдимия в тази част се опровергават по категоричен начин от
изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза.
Твърденията на подсъдимия, че не е възразил срещу заключението на
графическата експертиза по съвет на своя защитник, съдебният състав намира
за неотносими към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и заключението на
изготвената в рамките на досъдебното производство графическа експертиза,
тъй като намира, че заключението е пълно и точно, отговаря в цялост на
поставените му задачи и е изготвено от компетентно вещо лице. От
заключението на горепосочената експертиза се установява както това, че
ръкописният текст, с който е изготвено представеното саморъчно завещание
от името на Л. Г. С., е бил написан от подсъдимия Евгенений Б., така и това, че
подписите в завещанието също са били положени от подсъдимия.
Съдът възприе и изготвеното по делото експертно заключение на
съдебно-техническа експертиза, което е пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице, поради което настоящият съдебен състав
го кредитира. От заключението на експертизата е видно, че вещото лице е
установило пет съобщения в пощенската кутия **********@******.**, чието
съдържание напълно отговаря на кореспонденцията, приложена по делото.
Съдът кредитира и заключението на последната изготвена в хода на
съдебното следствие оценителна експертиза като пълно и обосновано.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства са
достоверни, обективни и следва да бъдат кредитирани от съда. Съдебният
състав остави извън доказателствената съвкупност само онези писмени
документи, приложени по делото, които нямат пряка или косвена връзка с
предмета на доказване, очертан с обвинителния акт, внесен в съда.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл. 102 от НПК и след извършения от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и приетите експертизи, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Е. Н. Б., е осъществил от обективна страна състава на
престъпление от общ характер с правна квалификация чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, а именно на неустановена дата в периода от 23.06.2014г.
до 11.07.2014г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у В. И. В., че е заветник на Л. С., починала през 2013г. и същата
му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, включително ½
идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. София,
бул. „Арсеналски“ №105, ет. 7. ап. 26 и с това причинил имотна вреда на В. И.
В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В. в общ размер на 33 300 лева, явяващи се стойността
на ½ идеална част от посочения имот, на която В., В. и В. - П. били
съсобственици и която на 11.07.2014г. Б. получил от тях, като причинената
вреда е в големи размери.
Непосредствен обект на престъплението измама са обществените
9

отношения свързани с упражняването на правото на собственост.
Същевременно измамата е престъпление с два предмета - деецът въздейства
пряко и непосредствено върху друго физическо лице, което упражнява
фактическа власт върху определено имущество, което представлява
имущественият предмет на престъплението.
Както в съдебната практика, така и в наказателноправната доктрина, е
безспорно установено, че за да бъде прието, че е осъществена обективната
страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, следва да бъде установено,
че деецът е възбудил у пострадалото лице погрешна представа относно
определени факти и обстоятелства и/или да е поддържал подобна представа,
поради което последното е извършило имуществено разпореждане,
причинявайки на себе си или на друго юридическо или физическо лице имотна
вреда. За да бъде налице измама при форма на изпълнителното деяние –
възбуждане на заблуждение, следва да бъде констатирано, че подсъдимото
лице създава невярна представа за конкретни факти от действителността у
физическо лице и по този начин то бива мотивирано да извърши имуществено
разпореждане, като по този начин то причинява на себе си или на друго
физическо или юридическо лице вреда. От друга страна, при поддържането на
заблуждение също е необходимо деецът да прояви активно поведение, но то е
насочено към утвърждаването на вече съществуващи неверени представи у
заблуденото лице, досежно основанието за имущественото разпореждане или
условията, при които то следва да бъде изпълнено. Измамата по чл. 209, ал. 1
от НК е резултатно престъпление, като същото, съгласно константната
практика на съдилищата, е довършено с настъпването на имуществената
вреда, причинена от имущественото разпореждане от страна на измаменото
лице.
От субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК изисква
наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Следва да бъде
установено, че деецът е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие
върху измаменото лице у него ще възникнат неправилни представи или че
поддържа вече възникнали такива представи. Освен това следва да бъде
констатирано, че деецът е предвиждал, че измаменото физическо лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което то ще увреди
собственото си или чуждо имущество.
След разясняването на тези принципни положения, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че по несъмнен начин се доказва, че
с извършването на инкриминираното деяние, подсъдимият е засегнал онези
обществени отношения, които определят непосредствения обект на
престъплението измама. Подсъдимият Б. на неустановена дата в периода от
23.06.2014г. до 11.07.2014г. е възбудил заблуждение у В. И. В., че е заветник
на Л. С., починала през 201Зг. и същата му е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество, включително ½ идеална част от недвижим имот -
апартамент, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Арсеналски“ №105, ет. 7.
ап. 26 и с това причинил имотна вреда на В. И. В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В. в
10

общ размер на 33 300 лева. В резултат на действията и думите на подсъдимия
свидетели В. И. В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В., мотивирани от тяхното желание да
се съобразят с волята на Л. Г. С. – да завещае целия апартамент на
подсъдимия, взели решение да не претендират следващия им се наследствен
дял и впоследствие се разпоредили с него в полза на подсъдимия, като по този
начин си причинили имуществена вреда в размер на 33 000лв. – ½ от
пазарната стойност на апартамента. Всичко това свидетелите са извършили
при условие, че в резултат от действията на подсъдимия в техните съзнания са
били изградени неверни представи по отношение на обективната
действителност – че подсъдимият дълго време е полагал грижи за Л. С. Г.,
поради което тя му е завещала процесния апартамент. Действително по делото
се установява, че непосредствено преди смъртта на Л. С. свидетелят М. С. е
заплатил на подсъдимия парична сума в размер на 500 евро, за да положи той
грижи за нея, но видно от показанията на М. С., периодът на полаганите грижи
не е бил продължителен и същевременно безспорно бе доказано, че
завещанието било е съставено от подсъдимия, а не от Л. С.. Налице е и
причинна връзка между деянието, извършено от подсъдимия, и престъпния
резултат. Последният - имуществената вреда, е настъпил като пряко следствие
от имущественото разпореждане, което от своя страна е следствие от
неправилната представа формирана у В. И. В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В. от
подсъдимия относно обективната действителност.
Настоящият съдебен състав, като съобрази обективните действия на
подсъдимия към момента на тяхното извършване, намира че Б. е действал
умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал – пряко е
целял, настъпването на тези последици. При осъществяване на деянието,
подсъдимият е преследвал користна цел, а именно да набави за себе си
неследваща му се имотна облага.
Съдебният състав намира, че е налице и квалифициращият признак по
чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, а именно вредата причинена от извършеното от
подсъдимия деяние е в големи размери. Съгласно ТР № 1/1998 г. на ОСНК на
ВКС при определяне квалифицираните признаци „големи размери“ и
„особено големи размери“ за различните видове престъпления, ако друго не е
посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет
пъти установената в страната минимална работна заплата. В процесния
случай, видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, справедливата пазарна
стойност на апартамент №26, намиращ се в гр. София, кв. „Лозенец“, бул.
„Аресналски“, №105, ет. 7, е възлизала в размер на 66 600 лева, следователно
наследственият дял на свидетелите В. И. В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В. е бил на
стойност от 33 000лв. Настоящият съдебен състав, като взе под внимание това,
че съгласно ПМС №249/31.10.2013г. минималната работна заплата към
инкриминирания период е била в размер на 340 лв., прецени, че в резултат от
11

деянието на подсъдимия е била причинена вреда в размер на 99,94 минимални
работни заплати – тоест е изпълнен критерия „големи размери“.
С оглед на гореизложените съображения настоящият съдебен състав
призна подсъдимият Е. Н. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, настоящият съдебен състав се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За
извършеното от Е. Н. Б. по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, от
законодателя е превидено наказание „лишаване от свобода“ от една до осем
години. При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прецени неговото чисто съдебно минало, трудовата му ангажираност и
неговото образувание – подсъдимият е с висше образувание. Като
обстоятелство, което утежнява отговорността на подсъдимия, съдът прецени
обстоятелството, че в процесния случай в резултат от действията на
подсъдимия са били причинени имуществени вреди на три лица - свидетели В.
И. В., П. И. В. - П. и Л. Ф. В..
Като съобрази горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намери, че не са налице основания за прилагането на
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като в хода на съдебното производство не са
констатирани нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед
горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да бъде определено на
основание чл. 54 от НК в границите, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал.
1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, но при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като взе предвид констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимият Б. следва да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две година.
По отношение на определеното наказание лишаване от свобода съдът
счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК, а именно - наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок
до три години, подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Настоящият съдебен състав намира, че
условното осъждане ще бъде достатъчно средство за поправянето и
превъзпитаването на осъденият, поради което, на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, отложи изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
настоящият съдебен състав осъди Е. Н. Белни да заплати в полза на държавата
12

и по сметка на СДВР сумата от 427,20 лева, представляваща разноски по
делото, както и в полза на съдебната власт и по сметка на СРС сумата в размер
на 4069,96 лева, представляваща сторени по делото разноски в съдебното
производство.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
13

Номер на акта:	426
Дата:	14 юли 2025 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20221110213918
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2022 г.

Присъда по НОХД №13918/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите