№ 213
гр. Ловеч, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500134 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274 и сл. във връзка с чл.620 от ГПК.
Постановено е определение №260326/31.12.2021 г. по гр.д.
№1471/15 г. по описа на ЛРС, с което е отхвърлена молбата на Марияна и
И.И.и чрез адв.С. за допълване и поправка на грешка в Удостоверение по
граждански и търговски дела от 29.10.21 г. издадено по чл.53 от
Регламент/ЕС/ №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела.
Постъпила е частна жалба с вх.№260089/24.01.2022 г. от адв.С.
против определение №260326/31.12.2021 г. по гр.д.№1471/15 г. по описа на
ЛРС, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, като моли да бъде
отменен. Твърди, че по делото е било издадено Удостоверение по граждански
и търговски дела от 29.10.21 г. издадено по чл.53 от Регламент/ЕС/
№1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, но след получаването му е установил пропуски
в съдържанието, които водят до невъзможност в страната на изпълнение да се
извърши надлежна индивидуализация на длъжника и задължението, предмет
1
на принудителното изпълнение. Твърди, че съдът му е отказал попълване в
пунктове 2.3 и 3.3 на датите на раждане на кредиторите и длъжниците, с
мотив, че това не е задължителен реквизит на формуляра, но счита това
становище за неправилно. Твърди, че от наличието на ЕГН на страните би
могла да се извлече информацията кога са родени те. Счита за неправилен и
отказа да се попълни в графата 4.2 не само номера на решението, но и номера
на делото, тъй като такава е трайно установената практика в съдилищата.
Счита за неправилно попълнен формуляра и в пункт 4.6.1.2.1.2, където е
посочено, че се дължи само сумата от 3000 лв, тъй като двамата ответници са
осъдени всеки един поотделно да заплати сумата от 3000 лв. или общо 6000
лв., но така посочено, че се дължи 3000 лв. означава, че двамата дължат 3000
лв. , а не 6000 лв. Счита, че така попълнен формуляра може да съответства на
мотивите на съда, само ако Т.Г.Т. не фигурира в удостоверението. Твърди, че
обратно е положението относно разноските, където е посочено, че се дължи
общо сумата 1680 лв, но според него всеки един от длъжниците дължи по 840
лв, тъй като отговорността е разделна, а не солидарна. Моли съда да отмени
обжалваното определени и да бъде постановено друго такова, с което да бъде
уважена молбата на доверителите му за попълване в пункт 2.3 и пункт 3.3. на
датата на раждане на кредиторите и длъжниците, коригиране на
информацията в пункт 4.6.1.4 от удостоверението чрез посочване на сумата
от 6000 лв. вместо 3000 лв, при запазване на отметката в пункт 4.6.1.2.1.2, а
при условията на евентуалност, да се запази сумата, посочена в пункт 4.6.1.4,
като се премахне отметката в пункт 4.6.1.2.1.2. и същата да се служи в пункт
4.6.1.2.1.1 и премахване на отметката в пункт 4.7.2.2.1 и същата да се сложи в
пункт 4.7.2.2.2.
Въззивният състав намира, че в частната жалба е подадена в срок от
лице с наличие на правен интерес. Тя е процесуално допустима, тъй като
производството по чл.620 от ГПК има охранителен характер и съгласно
чл.538 ал.1 от ГПК отказът да се издаде поискан акт или да се извърши
поправка в издаден акт подлежи на обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С решение № 192 от 07.06.2016 година, постановено по гр.дело № 1471
2
по описа за 2015 година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл.
59 от ЗЗД Г.Г.Д. , ЕГН *****, с адрес: гр. *****, да заплати на ИВ. СТ. ИВ.,
ЕГН ********** и М. К. ИВ., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Ловеч, ул.
„Мадара" № 9, сумата от 3000,00 лв. -обезщетение за ползване без основание
на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в блок
„Осъм", вх. Б, ет. 3, ул. „Осъмска" в гр. Ловеч, ведно с избено помещение № 1
и таванско помещение № 1 за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011 г. Осъдил е,
на основание чл. 59 ЗЗД, Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да
заплати на ИВ. СТ. ИВ. и М. К. ИВ. сумата от 3000,00 лв. - обезщетение за
ползване без основание на недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се в бл. „Осъм" вх. Б, ет. 3, ул. „Осъмска" в гр. Ловеч, ведно с избено
помещение № 1 и таванско помещение № 1 за периода 01.09.2010 г. до
01.09.2011 г. Осъдил е ответниците да заплатят на ищците разноски по делото
в размер на 1 680,00 лв. Това решение е атакувано пред ЛОС, който е
постановил съдебно решение №260072/1.06.2021 г. по в.гр.д.№376/16 г. по
описа на съда, с което е потвърдил решение № 192 от 07.06.2016 година,
постановено по гр.дело № 1471 по описа за 2015 година на Ловешкият
районен съд и е осъдил Г.Г.Д. , ЕГН ***** и Т.Г.Т., ЕГН **********, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, да заплатят на ИВ. СТ. ИВ., ЕГН ********** и
М. К. ИВ., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Ловеч, ул. „Мадара" № 9,
разноски по делото в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева
След влизане на решението на ЛРС в законна сила на 1.06.2021 г.
пълномощникът на ищците адв.С.С. е подал молба вх.№263002/6.07.21 г. за
издаване на два броя изпълнителни листи на основание влязлото в сила
съдебно решение.
С разпореждане №260730/7.07.21 г. по гр.д.№1471/15 г. по описа на ЛРС
е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
********** и М. К. ИВ., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Ловеч, ул.
„Мадара" № 9, против Г.Г.Д. , ЕГН *****, с адрес: гр. ***** за сумата 3000,00
лв. -обезщетение за ползване без основание на недвижим имот,
представляващ апартамент № 5, находящ се в блок „Осъм", вх. Б, ет. 3, ул.
„Осъмска" в гр. Ловеч, ведно с избено помещение № 1 и таванско помещение
№ 1 за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011 г. и сторените разноски заедно с
Тодор Ганев Тодоров за първа инстанция в размер на 1 680 лв. и за въззивна в
размер на 440 лв.и да се издаде изпълнителен лист в полза на ИВ. СТ. ИВ.,
3
ЕГН ********** и М. К. ИВ., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Ловеч, ул.
„Мадара" № 9, против Т.Г.Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. *****, за сумата
3000,00 лв. -обезщетение за ползване без основание на недвижим имот,
представляващ апартамент № 5, находящ се в блок „Осъм", вх. Б, ет. 3, ул.
„Осъмска" в гр. Ловеч, ведно с избено помещение № 1 и таванско помещение
№ 1 за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011 г. и сторените разноски заедно с
Г.Г.Д. за първа инстанция в размер на 1 680 лв. и за въззивна в размер на 440
лв.
Върху съдебното решение е поставена отметка, че адв.С. е получил 2
бр. изпълнителни листи на 20.07.2021 г.
Адвокат С. СТ. подава молба с вх.№263634/12.10.21 г. до ЛРС, в която
заявява, че длъжникът Г.Г.Д. има обичайно местопребиваване в Република
Чехия и моли да му бъдат с издадени следните документи:заверен препис от
постановеното по делото съдебно решение и удостоверение за решение по
граждански и търговски дела по чл.53 от Регламент/ЕС/ №1215/2012 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. В молбата изрично е поискал да бъде отчетено,
че Галя Ганева дължи разноски в размер на сумата 840 лв. за първа и 220 лв.
за въззивна инстанция.
ЛРС издава исканото удостоверение на дата 29.10.2021 г. за решение
по граждански и търговски дела по чл.53 от Регламент/ЕС/ №1215/2012 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, които са получени от адв.С. срещу подпис на
дата 1.11.2021 г.
На 25.11.2021 г. адв.С.С. подава молба с вх.№263944/29.11.21 г, в
която заявява, че след съгласуване със съдебния изпълнител по
местоизпълнението са констатирани няколко пропуска, които според
практиката ще попречат на привеждането към изпълнение и моли да бъде
извършена корекция, както следва: в.т.2.3, в.т.3.3 досежно дата и място на
раждане на ищци и ответници, в т.4.2 да се посочи и номера на делото освен
номера на решението, в т.4.6.1.4 да се посочи основната сума 6000 лв. и в
т.4.7.2.2. да се посочи, че разноските са присъдени разделно.
4
Постановено е определение №260326/31.12.2021 г. по гр.д.
№1471/15 г. по описа на ЛРС, с което е отхвърлена молбата на Марияна и
И.И.и чрез адв.С. за допълване и поправка на грешка в Удостоверение по
граждански и търговски дела от 29.10.21 г. издадено по чл.53 от
Регламент/ЕС/ №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела. В мотивите на
определението си ЛРС изтъква, че съдът е посочил в удостоверението ЕГН на
страните и не е необходимо да посочва датите им на раждане, във формуляра
не се съдържа изискване да се посочва и номера на делото, а всеки от
длъжниците дължи само по 3000 лв. и няма основание да се посочва общо
сумата 6000 лв, като разноските са присъдени общо за двамата и няма
условия на разделност.
За да бъде издадено това удостоверение за признаване или
допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава-
членка, когато акт на ЕС изисква това по реда на чл.620 ал.1 от ГПК,
компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, разгледал делото.
Това производство е едностранно и се развива само с участието на молителя и
има за предмет издаването на удостоверение типизиран формуляр на
посочените в Регламента и съдебния акт обстоятелства, поради което има
характер на съдебно съдействие за упражняване на граждански права с цел да
се породят за молителя благоприятни правни последици и тези белези
определят производството като охранително. Предназначението на
удостоверението по чл.53 от Регламент 1215/12 г. е да бъде допуснато
изпълнение на българско съдебно решение на територията на държава членка
на ЕС в случая това е Република Чехия и представлява възможност страната
да осъществи принудително изпълнение на българското съдебно решение
против длъжника на територията на друга държава членка и оттук се прави
извода, че данните, които се вписват в това удостоверение следва да се
идентични с тези по съдебното решение. Оттук се налага и извода, че
предпоставките за издаването му са аналогични на тези, посочени в
разпоредбата на чл.404 и сл. от ГПК, а именно, да се издаде въз основа на
някои от актовете, посочени в чл.404 от ГПК, след като съдът провери дали
актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане и тази проверка се извършва с оглед данните от самия
5
акт, т.е. от изпълнителното основание. Доколкото именно изпълнителното
основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение,
издаваното въз основа на него удостоверение трябва да възпроизвежда и
съдържането на изпълнителното основание, т.е. в случая на съдебното
решение.
Предвид това, попълването на формуляра от страна на
първоинстанционни съд е строго формално и следва да бъде стриктно от
гледна точка на това, че изпълнението ще се осъществява в друга държава-
членка на ЕС. В този смисъл правилно ЛРС е отказал да извърши корекция
във формуляра в т.4.2, тъй като изискванията са само попълване на дата и
референтен номер на съдебното решение, но не и номер на делото, след като
такива данни не се съдържат и изискват.
Що се отнася обаче до останалите искания на страната, то те са
основателни.
На първо място след като в удостоверението се съдържат
задължителни реквизити досежно дата и място на раждане, то е следвало
съдът да остави без движение молбата, като укаже на молителя да подаде
писмена молба, с която да посочи тези данни, като за място на раждане следва
да се посочи населеното място, където е родено съответното лице.
Разбираемо е, че в съдебното решение няма как такива данни да се съдържат с
оглед изискванията на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК и затова е следвало молителят
да ги посочи, като за целта той ги е уточнил в молба с вх.№263944/29.11.21 г.,
поради което не се налага оставяне без движение на молбата на това
основание, а тези данни да се нанесат във формуляра на съответната графа.
Следва да се извърши корекция, въпреки че това не е отразено в
молбата и досежно т.3.1 от удостоверението, където е посочено и името на
втория ответник Т.Г.Т.. Молителят не е искал издаване на удостоверение за
решение по граждански и търговски дела по чл.53 от Регламент/ЕС/
№1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела по отношение на това лице. За него вече има
издаден изпълнителен лист, като не се твърди, че Т.Г.Т. се намира в
Република Чехия. Молбата касае само ответницата Г.Г.Д., която има
местопребиваване в Република Чехия, следователно в удостоверението следва
6
да фигурират само нейните данни и съответно дължимата от нея сума,
отразена в диспозитива на съдебното решение. По този начин корекция в
т.4.6.1.4 не следва да се извършва, тъй като ответницата Димитрова е осъдена
да заплати сумата 3000 лв. и тази сума е отразена в този пункт на формуляра.
Корекция следва да се извърши и в данните, отразени в т.4.7.2.1,
т.4.7.2.2 и т.4.7.3.1, след като удостоверението не касае длъжника Т.Г.Т..
Принципно съдът не би могъл да осъди отговарящите за разноски страни да
ги заплатят солидарно, тъй като солидарната отговорност може да възникне
по силата на договор или по силата на закон, каквато по отношение на
отговорността за разноски не е предвидена. В този смисъл, след като и в
решението не се съдържа солидарно осъждане на ответниците да заплащат
разноските по делото, то Г.Г.Д. дължи заплащане съответно на сумата 840 лв.
за първа и 220 лв. за въззивна инстанция или общо-1060 лв. В този смисъл е
искането на молителя, да му се издаде удостоверение за конкретно
посочените суми, по което искане съдът не се е произнесъл, а е издал
удостоверение за цялата сума, но само за първата нистанция-1680 лв, без
разноските за въззивна инстанция.
Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на РС-Ловеч, който следва да предприеме
последващи процесуални действия във връзка с издаване удостоверение за
решение по граждански и търговски дела по чл.53 от Регламент/ЕС/
№1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела съобразно дадените по горе указания.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260326/31.12.2021 г. по гр.д.№1471/15 г. по
описа на ЛРС като неправилно.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните
действия, съобразно дадените указания в мотивите на настоящето
определение, във връзка е издаване удостоверение за решение по граждански
и търговски дела по чл.53 от Регламент/ЕС/ №1215/2012 г. на Европейския
7
парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8