РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Плевен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20214430103226 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 67,47 лв. –неустойка.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу ***.
Й. Д., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД. ЕИК ***, което
дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Твърди, че мобилният оператор е
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Твърди,
че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ТПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
1
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Твърди, че въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № 16710218001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор „ 29.Предоставените услуги се отчитат ежемесечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът за плащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “.
Твърди, че Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *** и ***. Й. Д., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16710218001
от дата 13.07.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен
номер ********** с избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна
такса 26.99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
13.07.2019г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на
мобилни услуги е индивидуален клиентски номер 16710218001 от дата
13.07.2017. г. между ответника ***. Й. Д.. EFH ********** и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК: *** са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга, а именно: **********/22.08.2017 г.. **********/22.09.2017 г..
**********/23.10.2017 г. за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от дата 22.07.2017 г. до дата 22.10.2017 г.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец
08/2017г., 09/2017 г., 10/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услугите обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във
2
връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностр***о
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностр***о
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностр***ото прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер
№16710218001 крайна фактура №**********/22.11.2017 г., за периода от
22.10.2017 г. до 21.11.2017 г. с начислена обща сума за плащане. В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, която не е редмет на иска, фактурирана е
цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 24.10.2017г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Smart L+ за мобилен номер ********** до
13.07.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.07.2018г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
3
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени ши предоставени на лизинг) “. Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
на уговорения срок по искане ши по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени ти предоставени на лизинг). Твърди, че претендираната сума в
размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв. е формирана като сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от
потребителя към ползвания тарифен план. Цената на иска представлява сума,
за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по
първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те фактура/ри сама/и по себе
си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор
и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е
предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Твърди, че между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ***,
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за
потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-
длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска
4
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ***, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 24.10.2017г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира
неустойка в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв., уговорена
в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени ши предоставени на лизинг) “, представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключените договори, както следва: - 3x22,49 лв. (двадесет и два лв. и 49 ст.)
без ДДС за тарифен план Smart L+. или общо 67.47 лв. (шестдесет и седем лв.
и 47 ст.) лв.,, за което е издадена крайна фактура. Твърди, че незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностр***о индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностр***о индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор е него. Точното изпълнение от
страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно
отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
5
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е
налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото
кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че
длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото
неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна
такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на
услугите. Счита, че предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати
на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори. Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностр***о индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностр***о индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор е него.
Твърди, че неустойката е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
6
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди). “ Съгласно чл. 35, „35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ши
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “ Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефония номер, за който
се иска съответната справка. “ Твърди, че в конкретният случай ответникът
***. Й. Д., ЕГН ********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга,
ползвал е мобилен номер **********, не е изпълнил задължението си по
7
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си. Изложени са правни
съображения.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника ***.
Й. Д., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.)
лв. - представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и
„БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата, в който оспорва изцяло предявения иск
по основание и размер. Счита, че претенцията за неустойка е недължима. На
първо място ищецът се позовава на прекратяване на договор поради
неплащане, което всъщност представлява разваляне на договора поради
неизпълнение. При разваляне на договор поради неизпълнение възниква
въпроса може ли да се претендира уговорената в него неустойка като се има
предвид нейния акцесорен характер. Тя обезпечава изпълнението на едно
задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът
може да претендира при неизпълнение на същото. За да се дължи неустойка
трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: тя да с уговорена от
страните по едно правоотношение, кредиторът да е изпълнил задължението
си или да е бил готов да изпълни и да е налице неизпълнение, лошо
изпълнение или изпълнение със забава от страна на длъжника. От това
следва, че за да има неустойка, трябва да има и предварително възникнало
валидно облигационно отношение. Задължението за неустойка се намира в
тясна функционална връзка със задължението, което обезпечава. Тя зависи от
него и е акцесорна спрямо него. От представените извлечения към договорите
за цесия е видно, че предмет на същите е единствено вземането за неустойка,
а не и евентуалното обезщетение от неизпълнения договор. Няма д***и дали
е налице неизпълнение по договора за мобилни услуги, такива дори не са
представени към исковата молба. От една страна не са представени
доказателства, че е налице неизпълнение, както и че договорът е прекратен
8
поради неплащане на вноските. От друга страна счита, че неустойка не може
да се претендира и ако договорът е прекратен от страна на кредитора, поради
неизпълнението или лошото изпълнение на длъжника. Счита обаче, че
ищецът не е легитимиран да разглежда неизпълнението на облигационния
договор, тъй като неговите права произхождат от договора за цесия, а с него
са му прехвърлени само взаманията за неустойка, което едва ли би станало
ако са налице непогасени основни претенции. На следващо счита, че така
уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, 1т.о. Освен това така уговорената клауза във връзка с
гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като ответницата, има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Уговорката за дължимост на три месечни абонаментни такси при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му не по вина на
потребителя.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно е от сключен между страните по делото Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата
13.07.2017г. за ползване на мобилна услуга, че е сключен договор,по силата
на които ищеца се задължил да предостави на ответника мобилна услуга с
избран тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лв. за мобилен
номер **********. Срокът на договора е за 24 месеца. Уговорено е, че ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
9
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
По делото са представени и Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между „БТК”АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, които са неразделна част от сключения договора, по отношение
на които ответника е декларирал, че са му предоставени, запознат е изцяло и
ги приема. Съгласно чл.29 от ОУ, ползваните услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Съгласно т.35.1 неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В
чл.41 от ОУ изрично е уредена възможност за потребителя да оспори
дължимите по фактура суми в 6 – месечен срок от датата на издаване на
фактурата, като оспорването не освобождава абоната от задължението за
заплащането на сумата.
По делото е представена фактура № **********/22.11.2017г.на
стойност 152,06 лева, която е формирана от непогасено задължение от
предходни периоди в размер на 69,28 лв., 74,97 лв. неустойка за тарифен план
Smart L+ и 7,28 лева неустойка за отстъпка от мобилни гласови услуги.
От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.10.2018 г. се установява, че „БТК” АД е прехвърлило на „С.Г.Груп” ООД
вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към
датата на сключване на договора, в това число и вземането си към ответника,
произтичащо от процесния Договор за предоставяне на услуги от БТК ЕАД. В
договора за цесия – чл.5, Раздел „Уведомления, предаване на оригинални
документи” е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се
смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците,
чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес,
посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава
сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за
10
целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.
По делото е представено уведомление до ответника/л.18/, от което е
видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото
изрично пълномощно /л.15/, „С.Г.Груп” ООД в качеството си на
пълномощник на „БТК” АД уведомява ответника, за извършеното
прехвърляне на вземането. Наред с това, в същото уведомление „С.Г.Груп”
ООД в лично качество, като цедент, уведомява длъжника, че вземането е
прехвърлено на ищеца - „ЮБЦ” ЕООД, който се явява единствен титуляр и
разпоредител с него .
Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от
Приложение №1 към договор за цесия от 22.04.2021 г., от които е видно, че
процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка и е
преминало от „С.Г.Груп” ООД към цесионера ЮБЦ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е специален установителен иск, имащ за предмет
претендирано неудовлетворено притезателно право за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за мобилни услуги и
прехвърлено на основание договор за цесия. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на
претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за
цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен
длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже
основанието и размерът на претендираните суми.
От представените договори за цесия, от приложените пълномощни и
уведомления, получени от ответника по делото се установява надлежно
прехвърляне на вземането по процесния договор ка кредит на ищеца по
делото ЮБЦ ЕООД. По делото е представено уведомление за прехвърляне на
вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено.
Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с
получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на
отвтеницата. Закона не указва формата и момента на
съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в който съда е сезиран
11
със спора.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в
изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може
да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея
е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В настоящия казус
ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към нея
уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по
чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност, всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя
на вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу
нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че твърди
изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по
делото не са противопоставени.
Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или
нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза,
уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните
предварително уговарят размера на обезщетението, което ще следва да плати
неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка
има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието
възникване е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което
може да няма договорен източник, но не може да е естествено - следва да е
правно. С оглед акцесорния характер на неустойката, неустоечната клауза би
била действителна само при действителност на главното задължение, чието
изпълнение е обезпечено.
По общо правило основателността на искова претенция за неустойка,
като договорно съглашение, е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/че съществува главно задължение,
12
което е правно /наличие на валиден договор/; 2/основанието, от което
произтича вземането за неустойка - наличие на валидна клауза съдържаща
предварително установени условия и размер неустойка /задължение за
плащане на определена парична сума от всяка страна, която наруши
уговорено условие/; 3/настъпването на предпоставките за плащане на
неустойка - че договорът е нарушен /ответникът виновно не е изпълнил
задължение предвидено в договора/, че от неизпълнението за изправната
страна са настъпили вреди, че вземането за неустойка е изискуемо, било
поради настъпил падеж, било след покана за плащане, както и /предвид
твърдението на ищеца/, че валидно е упражнено право за предсрочно
прекратяване на договора. В тежест на ответника е да установи, че
задължението му за неустойка е погасено - пълно и главно, както и всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по
делото, произтичащи от процесните договори за цесия, както и Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
дата 13.07.2017г. за ползване на мобилна услуга, че е сключен договор,по
силата на които ищеца се задължил да предостави на ответника мобилна
услуга с избран тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лв. за
мобилен номер **********. Срокът на договора е за 24 месеца. Уговорено е,
че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Спорът между страните е, както относно валидността на основанието,
от което произтича претендираното вземането за неустойка, така и относно
предпоставките за плащане на неустойка, в това число и дали ищецът валидно
е упражнил право за предсрочно прекратяване на договора. Ответника е
оспорил като недоказан факта, че ответника е имал виновно неизпълнение по
13
договора като не заплащал в срок дължимите по договора суми. Този факт,
обаче се установява от представените по делото фактури, като видно от
фактура № **********/22.11.2017г. на стойност 152,06 лева, която е
формирана от непогасено задължение от предходни периоди в размер на
69,28 лв., 74,97 лв. неустойка за тарифен план Smart L+ и 7,28 лева неустойка
за отстъпка от мобилни гласови услуги, има неплатени суми за доставени
мобилни услуги и абонаментни такси за предходни периоди. Отделно от това
ищецът твърди отрицателен факт, че ответника не е заплатил в срок
посочените суми и в тежест на доказване на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на сумите в срок, т.е. точното изпълнение на
задълженията си по договора. Такива твърдения липсват и не са ангажирани
доказателства за това. Неоснователни са и другите две възражения на
особения представител на ответника, че неустойката излиза извън
предвидената си обезщетителна и санкционна функция, тъй като чрез нея,
ищеца би получил същата престация по договора, както ако не беше го
прекратил поради виновно неизпълнение на ответника. Видно е, че
уговорената неустойка е ограничена до трикратния размер на месечната
абонаметна такса, а договора е със срок 24 месеца. Не се установява и
клаузата да е неравноправна на основание чл.143, ал.5 ЗЗП.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер от 67,47 лв., за която сума
следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, което е неоснователно. Претедирания размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производтво е 180,00 лв., а минималния такъв
съгласно чл.7,ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. Съдът като съобрази
14
задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в
предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ
размер от 205,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител /25+180+150/ в размер на 355,00 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на ***. Й. Д.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата 67,47 лева, представляваща
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер **********/13.07.2017г., сключен с БТК ЕАД, в едно със
законната лихва от 04.12.2020г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 261091/07.12.2020г. по ч.гр.д.№ 6554/2020 по описа на РС-
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***. Й. Д., ЕГН**********,
***ДА ПЛАТИ на„ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.6554/2020г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***. Й. Д., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 355 лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16