Р
Е Ш Е
Н И Е
№.182
гр.Н.П., 18.07.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският районен съд, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми юни през две хиляди и
единадесета година в състав:
Председател:
СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар: Д.П.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева Гр.дело № *9 по описа за 2011 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.2* ал.1 от КТ,чл.128 т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД,от И.И.Т.
*** срещу “К.П.И.П.”АД гр.Н.П.,с цена на исковете: по чл.128 т.2 от КТ
-1266.69лв., по чл.2* ал.1 от КТ- 260.32лв. и по чл.86 от ЗЗД -181.85лв.
В молбата се сочи, че на * г. страните са сключили
трудов договор №* от * г., съгласно който ищеца е следвало да полага труд в
предприятието на ответника, а той да му заплаща уговореното трудово
възнаграждение окончателно в срок до 10 число на следващия месец. В последствие
на * г. страните са сключили допълнителни трудови споразумения №* и №* от * г.
към същия трудов договор. С тях са се договорили различен размер на получаване
на трудово възнаграждение и някои други условия на полагане на труда. С тези
допълнителни споразумения не е променян срока в който ответника е следвало да
заплаща на ищеца трудовото възнаграждение. През 2009 г. ответникът започнал
системно да забавя изплащането на трудовите възнаграждения, поради което ищеца
бил принуден през 2010 г. да поиска да бъде прекратен сключеният между страните
трудов договор №* от * г. На * г. със Заповед №* на основание чл.327 т.2 от КТ
било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, като причината
за прекратяването на трудовия договор е записана забавяне изплащането на
трудовите възнаграждения. Ищеца сочи, че към настоящият момент ответникът му
дължи: сумата от 1266,69 лв., представляваща начислените и неизплатени в
договореният съгласно чл.128, т.2 от КТ срок трудови възнаграждения за месеците
– ноември и декември 2009 г. и месеците – януари, февруари и март 2010 г.
Сумата от 260, 32 лв., представляваща сумата на полагащото му се на ищеца
обезщетение по чл.2*, ал.1 от КТ, сумата от 181, 85 лв., представляваща
обезщетение за забава съгласно чл.86 от ЗЗД за периода на закъснението.
Съгласно изготвената справка от ответника, съгласно чл.128, т.3 от КТ за
дължими суми от 09.03.2011 г. същият дължал на ищеца: за трудово възнаграждение
за месец декември 2009 г. сумата от 356,16 лв., дължимото обезщетение за забава
съгласно чл.86 от ЗЗД за периода 10.12.2009 г. – 04.04.2011 г. в размер на
48,61 лв., трудово възнаграждение за месец декември 2009 г. сумата от 356,95
лв., дължимото обезщетение за забава съгласно чл.86 от ЗЗД за периода
10.01.2010 г. – 04.04.2011 г. в размер на 45,50 лв., за трудово възнаграждение
за месец януари 2010 г. сумата от 303,52 лв., дължимото обезщетение за забава
съгласно чл.86 от ЗЗД за периода 10.02.2010 г. – 04.04.2011 г. в размер на
35,06 лв., за трудово възнаграждение за месец февруари 2010 г. сумата от 233,27
лв., дължимото обезщетение за забава съгласно чл.86 от ЗЗД за периода 10.03.2010
г. – 04.04.2011 г. в размер на 25,77 лв., за трудово възнаграждение за месец
март 2010 г. сумата от 16,77 лв., дължимото обезщетение за забава съгласно
чл.86 от ЗЗД за периода 10.04.2010 г. – 04.04.2011 г. в размер на 1,72 лв., за
обезщетение по чл.2* ал.1 от КТ сумата от 260,32 лв. дължимото обезщетение по
чл.86 от ЗЗД за периода 10.05.2010 г. – 04.04.2011г. в размер на 24,* лв.
С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1266,69 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и
декември 2009 г. и месеците януари, февруари и март 2010 г. сумата от 260,32
лв. представляваща дължимото обезщетение по чл.2*, т.1 от НК, сумата от 181,85
лв. представляваща мораторна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД върху дължимите
трудови възнаграждения и обезщетение по чл.2*, ал.1 от КТ за периода за
забавата, както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В даденият от закона срок по процедура по размяна на
съдебни книжа от страна на ответника не е постъпил писмен отговор.Не се явява в
съдебно заседание.Не изразява становище по предявените обективно съединени
искове.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:
По силата на
трудов договор №*/*г.ищецът И.И.Т. е бил назначен на работа при ответника “К.П.И.П.”АД
гр.Н.П. на длъжността “***”за неопределен срок от време.С допълнителни
споразумения №*/*г.и №*/*г.трудовото му възнаграждение периодично е
актуализирано.
Със заповед №*/*г.,на
основание чл.327 т.2 от КТ трудовото му правоотношение с ответника е
прекратено,като при издаване на заповедта за уволнение,работодателят се е
задължил да му заплати обезщетение по чл.2* ал.1 от КТ.
Не се оспорва
от ответника,че за периода,визиран в исковата молба,ищецът е престирал труд и
работна сила,за което му се следва заплащане на дължимото трудово
възнаграждание.
За установяване точния размер на дължимите трудови
възнаграждения ,обезщетение по чл.2* ал.1 от КТ ,по делото беше назначена
съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение съдът кредитира с доверие като
добросъвестно и компетентно изготвено.
Вещото лице Д.Н.И.
,след запознаване с доказателствата по делото и наличната счетоводна документация
при ответника сочи,че на ищеца И.И. се дължат от ответника “К.П.И.П.” АД
следните трудови възнаграждения:за месец ноември -2009г.-в размер на 356.18лв.,
за месец декември 2009г.-356.95лв., за месец януари 2010г.- 303.52лв.,за месец февруари
2010г.-233.27лв.,за месец март 2010г.- 16.77лв. и за месец април
2010г.-260.32лв./което представлява обезщетение с правно основание чл.2* ал.1
от КТ/.
Тъй като работодателят не е заплатил на работника
своевременно дължимите трудови възнаграждения и обезщетение,по арг.на чл.270 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД ,той е изпанал в забава,поради което му дължи мораторна
лихва за забавено плащане.Размера на
мораторната лихва за забава върху незаплатените в срок трудови възнаграждения
,считано от падежа на всяка от дължимите работни заплати до завеждане на делото
и на мораторната лихва за забава върху несвоевременно заплатеното му
обезщетение с правно основание чл.2* ал.1 от КТ до завеждане на делото ,вещото
лице определя в общ размер на 181.82лв.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че исковете
касателно претендираните главници /съответно по чл.128 ал.1 от КТ и чл.2* ал.1
от КТ/ се явяват основателни и изцяло доказани и като такива следва да бъдат
уважени от съда.По отношение на претендираната мораторна лихва за забава,иска
следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице,а за разликата до
пълния размер се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважените искове направените от него
съдебни и деловодни разноски.С оглед фактическата и правна сложност на делото
,а и впредвид на това,че ищецът се явява лично в съдебно заседание,като
упълномощеният от него процесуален представител очевидно е изгогтвил само
исковата молба и я е предявил пред съда,по арг.на чл.78 ал.5 от ГПК съдът
намира ,че за ответната страна съществуваше възможност да направи искане за
редуциране на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат/
700.00лв./,съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.1 т.1 от ГПК.Тъй
като такова искане не беше направено,съдът не разполага с възможността служебно
да редуцира тези разноски ,а следва да ги присъди в полза на ищеца в пълния им
размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху предявените обективно съедиени
искове в размер на 151.00лв.Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на НПРС и сумата в размер на 100.00лв./представляваща
възнаграждение,заплатено от бюджетните суми на съда за изготвяне на ССЕ/.На
основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Водим от
гореизложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
“К.П.И.П..”АД с ЕИК:*,със седалище и адрес на управление:гр.Н.П.,ул.”Ц.О.”№*,представлявано
от изпълнителния директор И.Т.Т. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Т. с ЕГН:**********,*** дължимите му трудови
възнаграждения за периода месец ноември 2009г.-месец март 2010 г.включително в
общ размер на 1266.69лв.-хиляда
двеста шестдесет и шест лева шестдесет и девет стотинки –главница/, обезщетение с
правно основание чл.2* ал-1 от КТ в размер на 260.32лв.-двеста и шестдесет лева тридесет и две стотинки –главница/ , мораторната лихва за забава
върху незаплатените в срок трудови възнаграждения и обезщетение по чл.2* ал.1
от КТ до завеждане на делото -в общ
размер на 181.82лв.-сто осемдесет и един лева осемдесет и две
стотинки/,ведно със законната лихва за забава върху главниците,начиная от
завеждане на делото -05.04.2011г.до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски в размер на 700.00лв./седемстотин
лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторната лихва за забава
върху незаплатените в срок трудови възнаграждения и обезщетение по чл.2* ал.1
от КТ до завеждане на делото за разликата от 181.82лв.до пълния размер от
181.85лв.като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “К.П.И.П..”АД с ЕИК:*,със седалище и адрес на
управление:гр.Н.П.,ул.”Ц.О.”№*,представлявано от изпълнителния директор И.Т.Т.
с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса върху уважените искове в размер на 151.00лв.,както и по сметка на НПРС-
сумата в размер на 100.00лв./представляваща възнаграждение,заплатено от
бюджетните суми на съда за изготвяне на ССЕ/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: