Решение по к. адм. дело №1305/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Делото е образувано по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София срещу Решение № 4743 от 23.05.2025г. по адм. дело № 596/2025г. на Административен съд – Пловдив в частта, с която ГД“ИН“ е осъдена да заплати на Й. Ж. Я., с [ЕГН], сумата от 1016 лв. /хиляда и шестнадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Арест Пловдив за периода от 29.10.2024г. до 20.12.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г – датата на предявяване на исковата молба пред първата инстанция до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените факти, както и че неправилно е преценена доказателствената тежест на представените по делото доказателства. Счита, че не са доказани по несъмнен начин действително претърпените вреди от ответника по настоящото дело, като в резултат на това не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ГДИН. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция в тази ѝ част.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ - редовно призовани, не изпращат представител.

Ответникът по касационната жалба – Й. Ж. Я., не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив – прокурор Пенчева, изразява становище за основателност на жалбата.

Пловдивският административен съд – ХХ касационен състав, като разгледа наведените с жалбите касационни основания поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, притежаваща активна процесуална легитимация и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Делото пред първоинсанционния съд е образувано по предявени три обективно съединени иска от Й. Ж. Я., чрез процесуалния му представител - адв. Х., против ГДИН за нанесени му неимуществени вреди на основание чл. 3 от ЕКЗПЧОС. С исковата молба ищецът претендирал обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 20 000 лв. за периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 2 000лв. за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба. Претендирано било също така и обезщетение за неимуществени вреди за престой в Арест Пловдив в размер на 2 000лв. за периода 29.10.2024г. до 20.12.2024г. Всички искове били претендирани ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Съдът приел исковата претенция за частично основателна.

В хода на първоинстанционното производство, по отношение на първия обективно съединен иск за период от 25.09.2021г. до 18.12.2023г. съдът установил, че за част от периодите на престоя на ищеца в Затвор Пловдив, същият е бил настаняван в различни помещения, като живял в условията на пренаселеност в периодите 25.09.2021г. - 24.01.2022г., 25.01.2022г. - 11.04.2022г., 12.04.2022г. - 14.04.2022г., 17.05.2022г. - 06.06.2022г., 14.06.2022г. - 03.07.2022г., 19.07.2022г. - 21.07.2022г., 09.08.2022г. - 18.08.2022г. За останалите периоди на престой в Затвор Пловдив съдът не констатирал пренаселеност. От представени от ответника справки било установено, че всяко от помещенията, в които е бил настаняван Я., е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Съдът установил, че ищецът имал достъп до баня два пъти седмично, което отговаряло на изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС., както и че администрацията на затвора е полагала дължимото според възможностите си във връзка с осъществяване дезинфекция на територията на затвора. Хигиената в спалните помещения се осъществявала от лицата, настанени в тях, като съдът кредитирал показанията на разпитаните пред него свидетели, от които се констатирало, че в помещенията, в които бил настанен ищецът, имало мухъл и влага, които се дължали на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, обаче, лишените от свобода имали по всяко време възможност за проветряване на помещенията с цел незадържане на влагата.

По отношение на втория обективно съединен иск за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба - 18.03.2025г. първоинстанционният съд установил, че ищецът се намирал в Затвор Пловдив до 25.02.2025г., като пренаселеност била факт за периоди 30.12.2024г. - 09.01.2025г., 17.01.2025г. - 27.01.2025г., 28.01.2025г. - 18.02.2025г. Не било налице бездействие на администрацията на затвора и за този исков период по отношение на ДДД обработката, както и по отношение на осигуряването на нормални битови условия за настанените в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Във връзка с обжалвания в настоящото производство пред касационната инстанция период за престоя на Й. Ж. Я. в Арест Пловдив - 29.10.2024г. – 20.12.2024г./52 дни/, първата инстанция не констатирала период на пренаселеност. Въпреки това, обаче, съдът установил наличието на други обстоятелства - такива от битов характер, които поставили лишения от свобода в неблагоприятни условия. Тъй като от ГДИН – ОС „ИН“ - Пловдив не били представени доказателства за извършена дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът приел, че такива грижи не са били полагани. Този факт бил потвърден и от свидетелските показания по делото, които били в посока, че действия по ДДД не били осъществявани. Освен това съдът кредитирал показанията на свидетелите, като ги приел за последователни и непротиворечиви и по отношение на твърденията за липса на топла вода за къпане и отопление. Отделно, първата инстанция установила за доказан от доказателствената съвкупност и фактът на липса на предоставена адекватна медицинска грижа и помощ, като се позовал на свидетелските показания и медицинската документация, формирайки извод, за непроведено лечение, преглед или консултация с хирург, въпреки че след консултация със специалист в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ищецът бил „насочен за хирург“.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд осъдил ГДИН – София да заплати на ищеца сумата от 1280 лв. и сумата от 220 лв., и двете за претърпени неимуществено вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС ведно със законната лихва върху главниците за периоди на престоя на ищеца в Затвор Пловдив респективно от 25.09.2021г. до 18.02.2023г. и от 20.12.2024г до 18.03.2025г., като отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери.

По отношение на престоя на Й. Ж. Я. в Арест Пловдив, ГДИН – София била осъдена да му заплати сумата от 1016 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС за период 29.10.2024г. – 20.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата., като отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 2000 лв.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоящото производство част по отношение изводите за основателността на предявената искова претенция.

Правилно съдът, въз основа на представените пред него доказателства, е установил действителната фактическа обстановка и въз основа на нея е извел правилни правни изводи по отношение на престоя на Й. Ж. Я. в Арест Пловдив за периода 29.10.2024г. – 20.12.2024г. Решаващият съд правилно е заключил, че за обжалвания период се установяват част от твърдените нарушения по чл. 3 ЗИНЗС, при което е следвало обезщетение за неимуществени вреди да бъде присъдено.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че не са доказани по несъмнен начин претърпените от лицето Я. неимуществени вреди. В разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е установена презумпцията за настъпване на неимуществени вреди до установяване на противното в резултат на вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. За да се приеме, че настъпването на вредите е действително, е необходимо да са налице нарушения на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ .

Според чл. 3 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За поставяне в неблагоприятни условия законът приема наличието на следните обстоятелства: липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на който и да е от тези факти, посочени в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС би обосновало извод, че е налице нарушение, което е основание за настъпване на твърдените неимуществени вреди.

В конкретния случай първоинстанционният съд е приел наличие на нарушения от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изразяващи се в липса на извършена дезинфекция и дезинсекция в Арест Пловдив, липса на топла вода за къпане и отопление и непредоставяне на адекватни медицински грижи на лицето Й. Я..

Тези фактически изводи на решаващия съд са правилни. От показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели в о.с.з. чрез видеоконферентна връзка, се установява, че в ареста е липсвала топла вода както за къпане, така и за отопление. Свидетелските показания тази насока, настоящата касационна инстанция намира за последователни и непротиворечиви едни с други, поради което приема същите за релевантни. От страна на ГДИН в първоинстанционното производство не са представени доказателства, които да разколебаят достоверността и доказателствената им стойност, поради което правилно първата инстанция ги е приела за основателни.

Не се установява и касаторът да е предоставил доказателства по отношение извършвана ДДД обработка в Арест Пловдив по време на периода на престой на Я. в него. Представен е бил в хода на съдебното дирене в първата инстанция протокол от ДДД обработка от 25.11.2024г., в който обаче е посочено като място на извършване на дезинфекцията помещенията в Затвор Пловдив, като от същия протокол не става ясно дали такава е провеждана конкретно в административната сграда на ареста, където се е помещавал Й. Ж. Я. през този период.

Не се доказва и от представената медицинска документация да е предоставяна на ответника по настоящото дело адекватна медицинска помощ. Първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на събраните в тази насока доказателства, и правилно е установил, че след извършен първоначален преглед на Я. на 15.11.2024г., и последствие втори консултативен преглед в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на същата дата, в резултат на който била установена необходимостта от посещение на хирург от лицето, то такъв действително не бил посетен. С бездействието си относно полагането на дължимото поведение и осигуряване на адекватни медицински грижи, ГДИН е извършила нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Бездействието на администрацията се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните А. и П..

Предвид изложеното, настоящият състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. По тези съображения, решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ – ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4743 от 23.05.2025г., постановено по административно дело № 596/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване/протест.