РЕШЕНИЕ
№ 985
гр. Благоевград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100453 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните
представители ***** против Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****.
Ищецът твърди, че между "Сити Кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника, като заемополучател, е бил сключен на 04.04.2022 г. Договор за потребителски
кредит № 658458, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 800 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 %.
Заявява, че кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 1 вноска
в размер на 840,05 лв., с падеж 19.05.2022г., като кредитополучателят не е заплатил
дължимите се парични суми. Поддържа, че със сключване на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 05.04.2023 г., (цедент) „СИТИ КЕШ“ ООД е
прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника Р. Х.,
произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответникът е бил уведомен
за така извършената продажба на вземането на настоящия му адрес, както и със СМС на
посочения от него телефонен номер. Алтернативно уведомяването на ответника за станалата
цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед
връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Сочи, че
задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: 800 лв. - главница по
договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 40,05 лв. - дължима договорна
лихва за периода 04.04.2022 година до 19.05.2022 година, и 138,03 лв. - дължима се законна
лихва за забава за периода 19.05.2022 година до 28.08.2024 година. Излага, че за посочените
вземания по ч. гр. д. № 3142/2024г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1534/28.11.2024г., която е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител адв. С. С., счита предявените срещу него
искове за неоснователни. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност на
1
претендираните вземания. Прави възражение за нищожност на клаузата за начислената такса
за експресно разглеждане в размер на 409,95 лв. Прави възражение, че вземането по
отношение на процесния договор за кредит не било валидно прехвърлено в полза на ищеца,
както и че липсвал представен подписан договор за цесия, както и посочване, че именно
вземането по процесния договор е било прехвърлено. Твърди, че ответникът не е сключвал
процесния договор за банков кредит, същият не бил подписан от него собственоръчно, нито
с електронен подпис. Заявява, че дори и да е била представена валидна лична карта, това
действие не било достатъчно за да обективирало, нито валидно волеизявление, нито да
гарантирало авторството на евентуалното волеизявление. С оглед на изложеното, оспорва
процесния договор за кредит като недействителен, поради липса на валидно изразената воля
на ответника да бъде обвързан от него. Оспорва твърдението, че ответникът бил получавал
посочената в договора за потребителски кредит сума, нито част от нея, поради което смята,
че не се дължало връщането й на ищеца, както и претендираните от него лихви, в това
число наказателна лихва.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от
800 лв. - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 658458 от 04.04.2022 година,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Х., вземанията по който са прехвърлени на ищцовото
дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 година,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.09.2024г. до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 40,05 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 04.04.2022 година до 19.05.2022 година.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 138,03 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 19.05.2022
година до 28.08.2024 година.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1534 от 28.11.2024г. по ч. гр. д. №
3142/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Съдът намира възражението на назначения особен
представител на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй като липсват
доказателства за местоживеенето на ответника, за неоснователно. Видно от изготвената в
заповедното производство справка НБД „Население“ е, че въпреки, че ответникът е албански
гражданин, същият има регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на
Република България.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем
Кредирект № 658458 от 04.04.2022 г. и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е
бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответника Р. Х. (като
заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 800 лв., като последният се задължил със 1 месечна погасителна
вноска в размер на 940,05 лв., с падеж 19.05.2022г. да върне заемната сума ведно с
уговорената възнаградителна лихва, както и с такса за експресно разглеждане.
2
Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем,
което е видно от лог файл по договор за паричен заем № 658458 и разписка за извършено
плащане № 2000000297248315 с дата 04.04.2022г.
В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на
48,62 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. В чл. 3, ал. 10 било
предвидено заемополучателят да заплатил и такса за експресно разглеждане в размер на
409,95 лв. Уговорено било (чл. 3, ал. 11), че общата сума, която заемополучателят следвало
да заплати с таксата за експресно разглеждане, била в размер на 1250 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото копие от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023г. се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент)
е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за заем.
Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от
Приложение № 1 от 05.04.2023г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от
договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визирано с отразяване на номера му,
датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са
достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Без значение в тази насока е
обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6
ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2
ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен
представител. Следователно ответникът е бил известен за прехвърлянето на процесните
вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.
на ВКС). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая
липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде
известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на
уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.
д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
От съдържанието на процесния договор и Общи условия към него става ясно, че
действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен неправилно
в договора от 48,62 %. В тази връзка от съдържанието на договора и Общи условия към него
се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от
ответника по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 1250 лв., от които
изтеглената главница е само 800 лв. При това положение действителният ГПР надвишава
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в
действителност е над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит и общи
условия към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,62 %/ е
формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в
3
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина
процесният договор за потребителски кредит от 04.04.2022 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
По отношение на уговорените такси за събиране на вземането по процесния договор за
кредит, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава и за експресно
разглеждане, съдът намира следното:
Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно
ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски
потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа,
като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси
за това, че на падежа не е заплатил вноската си. По правилото на чл.10а, ал.4 ЗПК видът,
размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на
разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на такси
за събиране на вземането, се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите
нрави. Трябва да се изтъкне, че таксата за експресно разглеждане пряко противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като същата е именно такса за действие, пряко
свързано с усвояване и управление на кредита.
За пълнота на изложението следва да се разгледа и възражението на особения
представител на ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.
В тази връзка съдът намира, че следва да изтъкне следните съображения:
За погасяване на задължението за главница по процесния договор за заем е приложим 5-
годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД
вземанията за лихви (каквито представляват и претендираното неплатено договорно
възнаграждение и лихвата за забава) пък се погасяват с тригодишната давност.
В тази връзка следва да име предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл.
116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в
съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на
предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и
настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на
4
цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на
кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с
момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се
включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото
на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В разглеждания казус падежът на погасителната вноска по кредитния договор е
19.05.2022г. Следователно 5-годишният давностен срок за главницата е започнал да тече
считано от датата на крайния срок на процесния договор за заем - 19.05.2022г. При това
положение същият ще изтече на 19.05.2027г. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в
съда на 27.09.2024г., от който момент се счита за предявен и искът по чл. 422 ГПК, тъй като
кредиторът в случая е спазил 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Искът за главница е
подаден преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Това води до извод, че вземането за
главница не е погасено по давност.
В настоящия случай исковите претенции за договорна лихва и мораторна лихва също са
предявени на 27.09.2024г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок (изтекъл на
19.05.2025г.). Това води до извода, че исковете за договорна лихва и мораторна лихва не са
погасени по давност.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК ответникът дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
По делото няма данни ответникът да е извършвал плащания по процесния договор за
потребителски кредит.
При това положение ответникът дължи главницата в размер на 800 лв., поради което искът
за главница се явява основателен.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 15,83 лв. и в
исковото производство в общ размер на 193,48 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Р. Х., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. *****, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните представители
*****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1534 от 28.11.2024г., издадена по ч. гр. д. № 3142/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно:
- 800 лв. /осемстотин лева/ - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 658458 от
5
04.04.2022 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Х., вземанията по който са
прехвърлени на ищцовото дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 година, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2024г.
до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните представители ***** против Р.
Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, с които се претендира да бъде признато
за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1534 от 28.11.2024г.,
издадена по ч. гр. д. № 3142/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 40,05 лв. /четиридесет лева и пет стотинки/ - договорна лихва върху главницата за
периода от 04.04.2022 година до 19.05.2022 година.
- 138,03 лв. /сто тридесет и осем лева и три стотинки/ - лихва за забава върху главницата
за периода от 19.05.2022 година до 28.08.2024 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
***** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от законните представители *****, разноски,
сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 15,83 лв. /петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 3142/2024г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 193,48 лв. /сто деветдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
453/2025г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6