№ 4731
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144
от АПК, вр. чл. 248 от ГПК и за поправка на ОФГ.
Образувано е по молба от адв. К. А., в качеството на пълномощник на
„Т. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* с която се иска решение № 3184 от 05.07.2023 г.
да се измени, в частта за разноските, като претендираното възнаграждение
бъде присъдено в пълен размер.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна по делото, която
взима становище за недопустимост на молбата.
Съдът като взе предвид направеното искане, въз основа на
материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Молбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от
правоимаща страна.
Производството по н.а.х.д. № 10690/2022 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 115-и състав е образувано по жалба на „Т. Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу ЕФ № ********** на АПИ. Производството по делото
е приключило с решение, с което е отменен атакувания ЕФ. Решението на СРС
не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът намира, че не са налице основания да ревизира извода си относно
размера на присъденото адв. възнаграждение, доколкото същото е в
справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
проведеният брой съдебни заседания. В същото време неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че в казуса следва да се прилагат нормите на
НМРАВ, която предвижда дължимите минимални адвокатски хонорари на
адвокати безплатно защитаваши материално затруднени лица по чл. 38, ал. 2
от ЗА, какъвто е и настоящия казус. С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С438/22 г. е постановено, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
1
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
По тези мотиви, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *********за
изменение на решение № 3184 от 05.07.2023 г. по н.а.х.д № 10690/2022 г. на
СРС, НО, 115 състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните пред Административен съд София-град.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2