№ 108473
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Частно гражданско дело №
20221110159579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на документ, посочен в чл.417 ГПК – запис на заповед
Видно от заявлението, претендира се освен главницата, за която съдът издаде заповед
и изпълнителен лист, се претендира издаването и за лихва за забава от датата на падежа, до
заявлението.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение
се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. С
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.4а/ се прие
следното: „За законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване
на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.
4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това
тълкувателно решение разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо
издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за
периода от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй
като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, а освен това съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ТЗ не
включва данни относно размера на закъснителните лихви.“ За да се издаде заповед по
чл.417 ГПК, документът следва да удостоверява дължимостта на вземането, а в записа на
заповед няма такава уговорка – посочен е само падежът на задължението.
Поради изложеното, заявлението в тази му част следва да се отхвърли, тъй като от
документа не е удостоверено, по реда, предвиден в чл.418,ал.2 ГПК, дължимостта на
вземането за лихва за забава, поради което и в тази част претенцията следва да се отхвърли.
Обстоятелството, че заявителят е посочил, че записът на заповед е издадена за обезпечение
на задължението на длъжника по договор за кредит, не променя основанието – заявителят
1
претендира издаване на заповед по чл.417 ГПК-
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 235285/2.11.2022г. в частта му по претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19.1.2021г. до 28.10.2022г в размер
86,94лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа, от заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2