№ 18829
гр. * 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря К**
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110175279 по
описа за 2024 година
„*“ ЕАД е предявило срещу М. Л. Л. и Г. Ц. В. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
3073,02 лева за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до
окончателното изплащане, 504,84 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
05.07.2024 г., 25,87 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2021 г. – 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане и 6,25 лева –
мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 05.07.2024 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к.
„*-1“, бл. 518, вх. В, ет. 8, ап. * аб. № 294232, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 43910/2024 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят, както
следва: от М. Л. Л. – ¾ или 2304,76 лева – главница за топлинна енергия за периода 05.2021
г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, 378,63
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.07.2024 г., 19,40 лева – сума за дялово
разпределение за периода 06.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г.
до окончателното изплащане и 4,*лева – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. –
05.07.2024 г.; от Г. Ц. В. – ¼ или 768,26 лева – главница за топлинна енергия за периода
05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното
изплащане, 126,21 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.07.2024 г., 6,47 лева
– сума за дялово разпределение за периода 06.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1,56 лева – мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 05.07.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
1
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на
исковата молба, в които оспорват предявените искове. Сочат, че не са в облигационни
отношения с ищеца. Сочи, че процесният апартамент е бил необитаем през процесния
период, поради което се касаело до непоискана доставка на услуги. Релевират възражение за
погасяване по давност на процесните периодични вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот
при посочените квоти, ищецът е представил Договор за покупко-продажба на жилище по
реда на чл. 17 ЗТСУ № 79 от 10.01.1983 г., по силата на който * * Л.а е придобила
собствеността върху недвижим имот в гр. * ж. к. „* V“, бл. 18, вх. В, ет. 8, ап. * С
нотариален акт № 71 от 31.056.1995 г. * Л. дарява на сина си М. Л. Л. ½ от недвижим имот
гр. * ж. к. „* V“, бл. 18, вх. В, ет. 8, ап. 69. В писмо от *, направление „*“ е посочено, че
недвижим имот в гр. * ж. к. „* 1“, бл. 518, вх. В, ет. 8, ап. *е стар адрес в гр. * ж. к. „*“, бл.
18, вх. В, ет. 8, ап. * От удостоверение за наследници на * * Л.а се установява, че нейни
наследници са М. Л. Л. и Г. Ц. В.. В съдебно удостоверение, издадено от служба „*“ на СГС
е посочено, че бракът между * * Л.а и * Л. е прекратен на 14.02.1984 г.
Поради изложеното съдът достигна до извода, че доколкото * * Л.а се е намирала в
граждански брак с * Л. към момент на придобиване на процесния имот, то същият е станал
СИО, респ. е бил поделен между бившите съпрузи при развода, а именно по ½ за всеки от
тях. С оглед удостоверениято за наследници всеки от двамата ответници е придобил по ¼
част от поцесния имот по наследство от майка си, а М. Л. Л. ½ част чрез дарение от баща си,
поради което е станал собственик на ¾ части от процесния имот. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
2
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 294232 при съответните квоти,
без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 3065,16 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 25,84 лева. За процесния
период според изравнителните сметки на ФДР в процесния имот има 3 броя радиатори с
ИРРО и 2 роя щранг-лири. За всички отоплителни тела в имота се начислява служебна ТЕ по
МСРС. В процесния период поради липса на достъп ТЕ за БГВ се начислява служебно на
„брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
3
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.07.2024 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 18.07.2021 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 18.07.2021 г. –
30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2021 г. – 17.07.2021 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, съобразно притежаваните от ответниците квоти, е
следният: 2159,13 лева за М. Л. Л. и 719,71 лева за Г. Ц. В.. Сумата за дялово разпределение,
която се дължи от ответниците, определена на основание чл. 162 ГПК, съобразно
притежаваните от ответниците квоти, е следната: 18,20 лева за М. Л. Л. и 6,06 лева за Г. Ц.
В..
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в следните размери,
определен на основание чл. 162 ГПК, съобразно притежаваните от ответниците квоти:
355,62 лева за М. Л. Л. и 118,53 лева за Г. Ц. В.. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в следните размери,
съобразно притежаваните от ответниците квоти: 4,40 лева за М. Л. Л. и 1,46 лева за Г. Ц. В..
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
общ размер на 416,47 лева от общо направени разноски в размер на 144,40 лева - държавни
такси в исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева. Съобразно притежаваните квоти ответникът М. Л. Л. следва
да заплати на ищеца 312,36 лева разноски, а ответникът Г. Ц. В. – 104,11 лева. Ответниците
имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът М. Л. Л. е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, което с оглед възражението за
прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ намалява до 570,74 лева, от което съразмерно
4
отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъди 97,09 лева. Ответникът Г.
Ц. В. е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, което с оглед
възражението за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ намалява до 400 лева, от което
съразмерно отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъди 25,14 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца: 215,27 лева от М. Л. Л. и 78,97
лева от Г. Ц. В..
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу М. Л. Л.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. Л. Л. дължи на „*” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2159,13 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 18.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 355,62 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.07.2024 г., сумата 18,20 лева – сума за дялово
разпределение за периода 18.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
18.07.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 4,40 лева – мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 05.07.2024 г., за топлоснабден имот в в гр. * ж. к. „* 1“, бл. 518, вх. В, ет. 8,
ап. 69, аб. № 294232, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
43910/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 2159,13 лева до
пълния претендиран размер от 2304,76 лева и за периода 01.05.2021 г. – 17.07.2021 г., над
сумата 355,62 лева до пълния претендиран размер от 378,63 лева, над сумата 18,20 лева до
пълния претендиран размер от 19,40 лева и за периода 01.06.2021 г. – 17.07.2021 г. и над
сумата 4,40 лева до пълния претендиран размер от 4,69 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу Г. Ц. В.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. Ц. В. дължи на „*” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 719,71 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 18.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 118,53 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.07.2024 г., сумата 6,06 лева – сума за дялово
разпределение за периода 18.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
18.07.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 1,46 лева – мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 05.07.2024 г., за топлоснабден имот в в гр. * ж. к. „* 1“, бл. 518, вх. В, ет. 8,
ап. 69, аб. № 294232, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
43910/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 719,71 лева до
пълния претендиран размер от 768,26 лева и за периода 01.05.2021 г. – 17.07.2021 г., над
сумата 118,53 лева до пълния претендиран размер от 126,21 лева, над сумата 6,06 лева до
пълния претендиран размер от 6,47 лева и за периода 01.06.2021 г. – 17.07.2021 г. и над
5
сумата 1,46 лева до пълния претендиран размер от 1,56 лева.
ОСЪЖДА М. Л. Л., ЕГН **********, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 215,27 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА Г. Ц. В., ЕГН **********, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 78,97 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „*” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6