Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 05.03.2020г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в тричленен
състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2. ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря
Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, разгледа докладваното от съдия Николаев Адм.д. № 17 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.185, ал.2 АПК във връзка с чл.186, ал.2 АПК по протест
на Нанка Рачева – прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Плевен против
Наредба № 10 за пожарната безопасност и защита на населението на Община
гр. Левски, приета с решение № 82
от 29.03.2012 г. Иска се да се прогласи
нищожността на протестираната Наредба.
Конкретно се сочи, че:
Наредба №10 за
пожарната безопасност и защита на населението на Община - Левски е приета с
решение № 82/29.03.2012 г. на
Общински съвет - Левски.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема наредби в
изпълнение на правомощията си. Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове „
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение“, а съгласно чл. 76, ал.1 от АПК „нормативни административни
актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи“.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1,т. 4; чл. 17, чл. 58, чл.124-140 от Закона за МВР
дейността по пожарна безопасност и защита при пожари е една от основните
дейности на МВР.
В Закона за МВР няма разпоредба, която да овластява
местните органи на власт да приемат подзаконов нормативен акт, регулиращ
дейността по пожарна безопасност и защита на населението. Съгласно разпоредбата
на чл. 137, т. 1 и т. 2 от Закона за МВР „За
осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в
населените места органите на държавната власт и местното самоуправление:
1. осигуряват спазването на правилата и нормите за
пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и
кметствата;
2. разработват съгласувано с органите за пожарна
безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в
съответните населени места;“.
Тази разпоредба не въвежда овластяване на органите на
местната власт да приемат наредба, свързана с дейността по пожарна безопасност
и защита на населението на съответната територия. Цитираната правна норма изчерпателно посочва кръга
на правомощията на местния орган на власт и той касае съблюдаването на вече
създадените правила и норми, както и съвместно въвеждане на изисквания според
характерни, свойствени, типични за съответните населени места условия.
Сочи,
се че въпросите, регламентирани с протестираната наредба са подробно регламентирани,
както в ЗМВР, така и в Наредба № 812 з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране; Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното
развитие и благоустройството; Наредба №8121з-758/22.10.2014 г. за
осъществяване на превантивна дейност от органите за пожарна безопасност и
защита на населението на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-882/25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от
министъра на вътрешните работи; Наредба №8121з-968/10.12.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и
храните; Наредба №8121з-531/09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване
на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и
обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от
търговци и контрола върху тях, издадена от министъра на вътрешните работи;
Наредба за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования
за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и
отстраняване на последиците от тях, приета с ПМС 123/25.06.2012 г., т.е. в
нормативни актове от по-висок ранг.
Навеждат
се доводи, че протестираната Наредба №
10 за пожарната безопасност и защита на населението на Община – Левски е нищожна, поради липса на законова делегация
за приемането й. Компетентността на органа винаги се определя в съответствие с
материалния закон по аргумент от разпоредбата на чл.4, ал. 1 от АПК.
По изложените
съображения за прокуратурата се
обосновава правен интерес, предвид в специално предоставените й от закона
функции и правомощия, да иска от Административен съд гр.Плевен да отмени като
нищожна Наредбата №10 за пожарната безопасност и защита на населението на
Община-Левски, приета с решение №82/29.03.2012 г. на Общински съвет- Левски.
В
съдебно заседание протеста се поддържа от ОП-Плевен. Участващият по делото
прокурор развива изложените в протеста съображения.
Ответната страна не
изпраща представител и не ангажира становище.
За
контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен се явява прокурор Иво Радев.
Счита протеста за основателен на изложените в него мотиви, моли да се уважи и
да се присъдят разноски в размер на 20 лева.
След преценка на
изложеното в протеста, като анализира приложените към него доказателства, съдът
направи следните фактически и правни изводи:
По допустимостта: Право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу
незаконосъобразния акт. Оспорването и протестирането се извършва без
ограничение във времето. Последващо оспорване /протестиране/ на подзаконов
нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Няма твърдения, няма и доказателства
протестираната в това производство наредба да е била предмет на съдебен контрол
за законосъобразност в предходен момент.
Преценен така, протеста
е допустим и по него се дължи произнасяне по същество.
Разгледан
по същество, протеста е основателен по следните съображения:
Към 29.03.2012г.,
когато е приета протестираната наредба е действал ЗМВР /отм. ДВ бр. 53/2014г./,
обн. ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.
В българското
законодателството няма изрично формулирани основания, които водят до нищожност
на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК
указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност.
Според теорията и
съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до
унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на
засягане на акта от конкретния порок.
Основанията за
незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 от АПК.
Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок
е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правни последици, към
които е насочен. Съдебната практика е приела, че наличието на некомпетентност у
органа издал оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт.
Съгласно чл.8 от ЗНА, общинският съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение.
Наредба № 10 за пожарната
безопасност и защита на населението на
Община гр. Левски, е приета на основание общата разпоредба чл. 21, ал.2 от ЗМСА, съгласно която общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по – висока степен. Уредбата, която дава
общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовите норми
съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закон. Въпросите, регламентирани с протестираната наредба са
подробно регламентиран в ЗМВР. и
издадените въз основа на него наредби.
Разпоредбата на чл. 91б, ал. 7 от ЗМВР/отм./, в редакцията му към
29.03.2012г./ гласи, че за определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други
дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота
и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със
съответния министър издават наредби.
Съгласно чл.127ж, ал.1, т.2 от
ППЗМВР/отм./ в редакцията към момента на приемането на Наредба №10 на Община Левски – 29.03.2012г., за
осъществяване дейностите по пожарната безопасност и защита при бедствия в
населените места органите на държавната власт и местното самоуправление
разработват съгласувано с органите на пожарната безопасност и защита на
населението специфични правила за пожарна безопасност при съответните населени места.
|
|
|
|
|
Казано иначе,
регулирането на обществените отношения по прилагане на закона се извършва с
подзаконов нормативен акт, но компетентността за издаването му не принадлежи на
общинските съвети, а на посочените в закона министри.
Разпоредбата на чл. 127ж, ал.1,
т.2 от ППЗМВР не делегира правомощия
на общинските съвети да приемат наредби, с които да уреждат обществените
отношения, свързани с пожарната безопасност на територията на Общината.
В конкретния случай,
общинският съвет, без делегиране на правомощия е приел наредбата. Съгласно чл.76, ал.1 и 2 от АПК нормативните актове се издават от
изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира.
Недопустимо е с
наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с
актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова
делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден
административен акт прави същия нищожен.
С оглед изложеното,
само по себе си правомощието на Общинския съвет да регламентира правопорядък с
местно значение, не му предоставя правомощие да изземва изключителната
компетентност на други органи и да преурежда обществени отношения, уредени с
нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби.
При
тези разсъждения се налага извода, че протестираната наредба е приета без
законова делегация, което обосновава извод за нейната нищожност.
Предвид
тези съображения протеста на ОП-Плевен е основателен на това основание и не
следва да се обсъждат наведените доводи за незаконосъобразност.
Ще
следва да бъде осъдена Община – гр.Левски да заплати на ОП-Плевен направените деловодни
разноски в размер на 20 лв. за публикация на обявлението в ДВ.
Мотивиран
от горното Плевенският административен
съд в настоящия си съдебен състав,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по
протест на Окръжна прокуратура – Плевен НИЩОЖНОСТТА на Наредба № 10 за пожарната
безопасност и защита на населението на
Община гр. Левски, приета с решение № 82 от 29.03.2012 г., в нейната цялост.
ОСЪЖДА Община – гр.Левски да
заплати на Окръжна прокуратура – Плевен направените деловодни разноски в размер
на 20 лв. за публикация на обявлението в ДВ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда
на чл.137 от АПК.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/