№ 7153
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110106754 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 25022/11.02.2022 г.,
с която от името на Т..С, ЕИК ********** против ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 50943/07.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 754,46 лева /хиляда седемстотин петдесет и четири
лева и 46 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1,
абонатен № 47834, ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 415,64 лева /четиристотин и петнадесет лева и 64
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата
1
от 22,76 лева /двадесет и два лева и 76 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г.,
за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,88 лева /четири лева и 88 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, както и 5/ сумата от
93,95 лева /деветдесет и три лева и 95 стотинки/, представляваща разноски по
делото, от които държавна такса в размер на 43,95 лева /четиридесет и три лева и
95 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева /петдесет
лева/. На 15.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от името на ВЛ. Р. Г. /уточнено с
молба вх. № 111372/17.12.2021 г./, с което е посочено, че се оспорват само част от
претендираните от заявителя суми в производството по ч.гр.д. № 52189/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно: 1/ сумата от 870,00 лева /осемстотин и
седемдесет лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1,
абонатен № 47834; 2/ сумата от 206,00 лева /двеста и шест лева/, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2020 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,00 лева /единадесет лева/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.11.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834; 4/ сумата от 4,88
лева /четири лева и 88 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. За разликата над така посочените във възражението на ВЛ. Р. Г.
/уточнено с молба вх. № 111372/17.12.2021 г./ суми до пълния размер, за който е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, не е
подадено в срок възражение, респективно заповедта в тези части е влязла в сила и
за същите на 22.02.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Т..С. Ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си, чиято
дължимост е оспорена от ответника, на 11.01.2022 г. Исковата молба е подадена
на 11.02.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
2
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на
Т..С, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 870,00 лева /осемстотин и
седемдесет лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1,
абонатен № 47834; 2/ сумата от 206,00 лева /двеста и шест лева/, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2020 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,00 лева /единадесет лева/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.11.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834; 4/ сумата от 4,88
лева /четири лева и 88 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми на 15.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 52189/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
3
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Оспорва се, че ищцовото дружество е предоставило услуги по
твърдените в исковата молба общи условия. Оспорва се, че от ответникът, през
процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна
енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет доставка
на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. Оспорва се да е
извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение за процесния период.
Оспорват се представените от ищеца съобщения към фактури и извлечения от
сметки. Оспорва се, че през процесния период е съществувал валидно сключен
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
между Т..С и Техем Сървисис ЕООД. Оспорва се наличието на строителни книжа,
удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в
процесния имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за забава, като се излагат
съображения, че клаузите от Общите условия на ищцовото дружество,
предвиждащи изпадането на потребителите в забава и дължимост на лихви за тази
забава, са нищожни като противоречащи на Закон за защита на потребителите.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца в производството
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Възражението на ответника за частична недопустимост на предявените
искове, с оглед обстоятелството, че в заповедното производство по ч.гр.д. №
4
52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е депозирано възражение по чл.
414 ГПК само за част от претендираните със заявление вх. № 50943/07.09.2021 г.
суми от ищеца, е неоснователно. Както се посочи по-горе със заявление вх. №
50943/07.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1
754,46 лева /хиляда седемстотин петдесет и четири лева и 46 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, ведно със законна
лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 415,64 лева
/четиристотин и петнадесет лева и 64 стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия; 3/ сумата от 22,76 лева /двадесет и два лева и 76 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, ведно със законна
лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,88 лева /четири
лева и 88 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г.
до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение,
както и 5/ сумата от 93,95 лева /деветдесет и три лева и 95 стотинки/,
представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 43,95
лева /четиридесет и три лева и 95 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева /петдесет лева/. На 15.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК за горепосочените суми. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от
името на ВЛ. Р. Г. /уточнено с молба вх. № 111372/17.12.2021 г./, с което е
посочено, че се оспорват само част от претендираните от заявителя суми в
производството по ч.гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
именно: 1/ сумата от 870,00 лева /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834; 2/ сумата от 206,00 лева
/двеста и шест лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 15.03.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/
сумата от 11,00 лева /единадесет лева/, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.11.2018 г., за имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх.
5
А, ет. 1, абонатен № 47834; 4/ сумата от 4,88 лева /четири лева и 88 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. За разликата над така
посочените във възражението на ВЛ. Р. Г. /уточнено с молба вх. №
111372/17.12.2021 г./ суми до пълния размер, за който е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, не е подадено в срок
възражение, респективно заповедта в тези части е влязла в сила и за същите на
22.02.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Т..С. В настоящото
производство се претендират единствено вземания, за които в производството по
ч.гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и единствено в частта от
сумите и периодите, за които е налице изрично възражение от ответника ВЛ. Р. Г.,
съобразно изложеното във възражение вх. № 84643/09.11.2021 г., уточнено с
молба-уточнение вх. № 111372/17.12.2021 г., подадени от името на ответника ВЛ.
Р. Г..
От гореизложеното се налага извод, че предявените в настоящото
производство искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
6
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
7
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
8
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения делото и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски районен съд,
се установява в производство, че на 18.10.1993 г. Стоянка Стойкова Г.а и
Владимир Андреев Г. са прехвърлили на сина си Радослав Владимиров Г.
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.
София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1. От горепосоченото писмено доказателство
се установява още, че по силата на уговорките между страните по сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски
районен съд, прехвърлителите Стоянка Стойкова Г.а и Владимир Андреев Г. си
запазили пожизнено вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет
на договора за издръжка и гледане.
От приобщеното към доказателствения материал по делото Удостоверение
за наследници изх. № РИС22-УГ51-4253/25.05.2022 г. за лицето Стоянка Стойкова
Г.а, ЕГН **********, се установява в производството, че Стоянка Стойкова Г.а,
ЕГН ********** е починала на 11.03.2019 г. Установява се още, че приобретателя
по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски
районен съд – Радослвав Владимиров Г., е починал на 18.03.1997 г., като е оставил
за свой наследник по закон ответника ВЛ. Р. Г., който по силата на
наследственото правоприемство /от наследодателя си Радослав Владимиров Г./ е
9
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1.
Последното обстоятелство се установява и от приобщените към доказателствения
материал нотариален акт за собственост по наследство и на основание чл. 483, ал.
1 ГПК № 174, том XI, нот. дело № 2265/1997 г. на нотариус Стойка Пашова – I
нотариус при Софийски районен съд и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот № 33, том XI, рег. № 25444, дело № 1693/2019 г. на нотариус
Иван Дахтеров, рег. № 039 в НК, с район на действи Софийски районен съд. От
представеното и приобщено към доказателствата по делото Удостоверение за
наследници изх. № РИС22-УГ51-4253/25.05.2022 г. за лицето Стоянка Стойкова
Г.а, ЕГН **********, се установява още, че Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН
********** е оставила за свои наследници по закон Петър Николаев Димитров,
ЕГН **********, Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН ********** /в качеството
им на наследници по закон на починалата преди наследодателя дъщеря на
последната – Емилия Владимирова Г.а, починала на 26.09.2017 г./ и ВЛ. Р. Г., ЕГН
********** /в качеството му на наследник по закон на починалия преди
наследодателя син на последната – Радослав Владимиров Г., починал на
18.03.1997 г./. Установява се още, че към датата на смъртта на Стоянка Стойкова
Г.а, ЕГН ********** същата е била със семейно положение „вдовица“, от което
следва извод, че съпругът й Владимир Андреев Г. /прехвърлител по процесния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски
районен съд/ е бил починал към датата 11.03.2019 г.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява в
производството, че през процесния период именно ответникът ВЛ. Р. Г. е бил
собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1. От друга страна, обаче, се
установи в производството, че по силата на уговорките между страните по
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски
районен съд, прехвърлителите Стоянка Стойкова Г.а и Владимир Андреев Г. си
запазили пожизнено вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет
на договора за издръжка и гледане, което се е погасило със смъртта на вещните
ползватели, т.е. на 11.03.2019 г.
10
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си актуална
към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между
страните по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I
нотариус при Софийски районен съд, прехвърлителите Стоянка Стойкова Г.а и
Владимир Андреев Г. си запазили пожизнено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, предмет на договора за издръжка и гледане, то се налага извод,
че за процесния период, на основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57,
ал. 1 ЗС, именно между Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН ********** и ищеца е
възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Следователно за процесния период Стоянка
Стойкова Г.а, ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Този извод се потвърждава и от
останалия събран в производството доказателствен материал, а именно
представено и приобщено към доказателствения материал заявление – декларация
от 29.10.2003 г., подадено от Стоянка Стойкова Г.а до Т..С, с което от името на
Стоянка Стойкова Г.а е направено изявление до топлопреносното дружество, че
Стоянка Г. желае да бъде открита партида за целия имот единствено на нейно име,
както и че имотът ще се ползва само от един човек, т.е. от нея. Едва след
прекратяването на учреденото в полза на прехвърлителите по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
182, дело № 26510/1993 от 18.10.1993 г. на I нотариус при Софийски районен съд,
вешно право на ползване върху процесния имот, ответникът в качеството си на
собственик на същия имот, е следвало да отговаря в пълен обем за потребената в
имота топлинна енергия.
Доколкото по делото се установи, че Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН
********** е починала на 11.03.2019 г., то върху наследниците й по закон са
преминали, както активите на наследството, останало от наследодателя Стоянка
Стойкова Г.а, така и пасивите, включени в същото наследство. Следователно за
потребената в процесния имот топлинна енергия през заявения в исковата молба
11
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. /съобразно уточнението на исковата
молба, извършено с молба вх. 40796/02.03.2022 г., подадена от името на ищеца и
обстоятелството, че от ответника в производството е депозирано възражение само
за част от сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 15.09.2021 г. в производството по ч.гр.д. № 52189/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, следва да отговарят наследниците по закон
на Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН **********, а именно Петър Николаев Димитров,
ЕГН **********, Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН ********** /в качеството
им на наследници по закон на починалата преди наследодателя дъщеря на
последната – Емилия Владимирова Г.а, починала на 26.09.2017 г./ и ВЛ. Р. Г., ЕГН
********** /в качеството му на наследник по закон на починалия преди
наследодателя син на последната – Радослав Владимиров Г., починал на
18.03.1997 г./. ВЛ. Р. Г., ЕГН **********, следва да отговаря за 2/4 части от
сумите за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия през
процесния период, а Петър Николаев Димитров, ЕГН **********, Даниела
Николаева Ал Мадад, ЕГН ********** за по 1/4 част от сумите за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия през процесния период / Петър
Николаев Димитров, ЕГН **********, Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН
********** и ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** са наследници по закон на Стоянка
Стойкова Г.а, ЕГН ********** по право на заместване - по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗН – доколкото низходящите на наследодателя Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН
**********, а именно Емилия Владимирова Г.а и Радослав Владимиров Г., са
починали преди нея и се заместват по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН от своите
низходящи/. Делът от наследството на Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН **********,
припадащ се на дъщеря й Емилия Владимирова Г.а, преминава по реда на
наследственото правоприемство, върху децата й Петър Николаев Димитров, ЕГН
**********, Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН **********, а делът от
наследството на Стоянка Стойкова Г.а, ЕГН **********, припадащ се на сина й
Радослав Владимиров Г., преминава по реда на наследственото правоприемство,
върху сина му ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** – ответник в настоящото производство/.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема извод, че
за процесния период за заплащане на стойността на доставената и потребена в
процесния имот топлинна енергия, е следвало да отговарят лицата Петър
Николаев Димитров, ЕГН **********, Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН
********** и ВЛ. Р. Г., ЕГН **********, като Петър Николаев Димитров, ЕГН
********** и Даниела Николаева Ал Мадад, ЕГН ********** е следвало да
12
отговарят за по ¼ част от стойността на доставената и потребена в процесния имот
топлинна енергия, а ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** е следвало да отговаря за 2/4 части
от потребената в процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Директ“ ЕООД. Установява се също, че са взети предвид
и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в посочения в
исковата молба недвижим имот е имало монтиран 1 бр. радиатор в хола, прикачен
към отоплителната инсталация на блока, с монтиран на него уред за дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че през банята, намираща
се в имота, преминава щранг-лира, както и че за отчет на потребената енергия за
битово горещо водоснабдяване има монтиран и узаконен водомер. Отоплителни
тела в общите части на сградата – етажна собственост, в която се намира
процесния недвижим имот – няма. Установява се също, че за отчетен период
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия,
съгласно главен отчет от 07.05.2018 г.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, като за отчетен период
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и
13
същата е начислявана по отчет на показанията на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия върху намиращите се в същия имот 1
бр. радиатор и 1 бр. щранг-лира; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
144 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
която за процесния отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., е определяна по
отчет на монтирания и узаконен в имота водомер. От заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период /01.05.2017 г. – 30.04.2018 г./ за топлоснабдения
имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна
инсталация на обща стойност от 703,50 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 184,84 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „Директ“ ЕООД редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за процесния период /01.05.2017 г. – 30.04.2018 г./ е налице изравнена сума
за доплащане в размер на 80,35 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 968,69 лева.
14
По делото се установи, че ответникът ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** е следвало
да отговаря за 2/4 части от потребената в процесния имот топлинна енергия,
поради което и предявеният иск за главница за стойността на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1 за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.,
се явява основателен и доказан до размера от 484,35 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ВЛ. Р. Г. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
15
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.09.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземането за главница за доставена и
потребена топлинна енергия през процесния период се явява основателно,
16
доколкото изискуемостта на вземането за месец април 2018 г. е настъпила
считано от 15.06.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 07.09.2021 г. /изтекъл е на 15.08.2021 г., при съобразяване на разпоредбата
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание/, респективно е обхванато
от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането
за месец април 2018 г. е следвало да изтече на 15.08.2021 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т..С на клиенти в гр. София изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същевременно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от Т..С на клиенти в гр. София изрично предвижда, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на
настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от
клиенти на Т..С топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки
отделен месец, изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на
потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по
изравнителни сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в
същия отчетен период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива
суми не представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и
потребена в същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване,
изготвяне и издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на
ищцовото дружество не предвиждат различен момент на настъпване
изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото тези суми са за
доставена и потребена топлинна енергия именно през съответния отоплителен
сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане
на месеца, в който е доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1
17
и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от Т..С на клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
Следователно предявеният иск за признаване за установено в
18
производството, че ВЛ. Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на Т..С, ЕИК
********** сумата от 870,00 лева /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2021 г. по гр.д. №
52189/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 206,00 лева /двеста и шест лева/, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 15.03.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид формираните мотиви за неоснователност на главния иск за
стойността на доставена и потребена в процесния имот, през заявения в исковата
молба период, топлинна енергия, следва да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция за за сумата от 206,00 лева /двеста и шест лева/, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2020 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 15.09.2021 г. по гр.д. № 52189/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 11,00 лева /единадесет лева/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.11.2018 г.,
за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл.
24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. В исковата молба са изложени
твърдения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е
19
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД. По делото се установи, че дружеството
Техем Сървисис ЕООД не е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, през
заявения в исковата молба период. Същевременно от заключението на вещото
лице по допуснатата в производството съдебно-техническа експертиза се установи
в производството, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, през заявения в
исковата молба период фирмата, е извършвана от дружеството „Директ“ ЕООД.
По делото не са ангажирани доказателства за наличието на сключен между Т..С и
Директ ЕООД Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, като такива
твърдения не са и изложени от ищеца в производството. Следователно не е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че през заявения в
исковата молба период между Т..С и Директ ЕООД Договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, респективно не е доказано в производството, че разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, са приложи в процесния случай. Както се
посочи по-горе, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение, не могат да намерят приложения в
процесния случай и не обвързват ответника. Следователно ищецът не е провел
пълно и главно доказване на обстоятелството, че е носител на вземане за цена на
услуга дялово разпределение за процесния имот, през заявения в исковата молба
имот.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за признаване за установено в производството, че ВЛ. Р. Г., ЕГН **********
дължи в полза на Т..С, ЕИК ********** сумата от 11,00 лева /единадесет лева/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.11.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2021 г. по гр.д.
20
№ 52189/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 4,88 лева /четири лева и 88 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид формираните мотиви за неоснователност на главния иск за цена на
услугата дялово разпределение в процесния имот, през заявения в исковата молба
период, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за сумата от 4,88 лева
/четири лева и 88 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.09.2021 г. по гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
Като допълнение, следва да бъде посочено, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, което е допълнителен аргумент за
правилността на извода за неоснователност на акцесорната претенция за
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ответника ВЛ. Р. Г. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 6754/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от адвокат С.Й. Д..
21
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ВЛ. Р. Г. и адвокат С.Й. Д., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника ВЛ. Р. Г. в исковото
производство по гр.д. № 6754/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение в размер, близък до минималния, предвиден
размер, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа /при съобразяване на
защитимия от ответника в производството материален интерес по гр.д. №
6754/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, а именно в размер от 310,00 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********** следва да бъде осъдено да заплати
в полза на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Гургулят № 31, ет. 1, сумата от 310,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника ВЛ. Р. Г. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 6754/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника Георги Димитров Найденов е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по гр.д. № 52189/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие от адвокат К.И. Б..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
22
сключен между ВЛ. Р. Г. и адвокат К.И. Б., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника ВЛ. Р. Г. в заповедното
производство по гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение в минималния, предвиден размер, съобразно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер от 383,84 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********** следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат К.И. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, сумата от
190,73 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника ВЛ. Р. Г. безплатна правна помощ и съдействие в производството по
гр.д. № 52189/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, като е
съобразен материалният интерес в производството по гр.д. № 52189/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав и защитения от ответника
интерес в същото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т..С, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. София,************* против ВЛ. Р. Г., ЕГН
23
**********, с адрес: в гр. София, ******************* обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ВЛ.
Р. Г., ЕГН ********** дължи в полза на Т..С, ЕИК ********** суми, както
следва: 1/ сумата от 870,00 лева /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 24, вх. А, ет. 1, абонатен № 47834; 2/ сумата от 206,00 лева
/двеста и шест лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 15.03.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/
сумата от 11,00 лева /единадесет лева/, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.11.2018 г., за имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 24, вх.
А, ет. 1, абонатен № 47834; 4/ сумата от 4,88 лева /четири лева и 88 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на
15.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 52189/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
ОСЪЖДА Т..С, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ************* да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, сумата от 310,00 лева /триста
и десет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника ВЛ. Р. Г. безплатна правна помощ и съдействие в производството по
гр.д. № 6754/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Т..С, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ************* да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, сумата от 190,73 лева /сто и
деветдесет лева и 73 стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника ВЛ. Р. Г. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 52189/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
24
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25